Решение по дело №8508/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 12.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 мл.с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ        

 

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8508 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № ІІІ-144-398890/02.05.2018г. по гр.д.№ 34016 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 144 – ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2011325/29.05.2017г. на С.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с  правно основание  чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1  от КТ и чл. 86 от ЗЗД,  за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 208/31.03.2017г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Р., О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.” и за заплащане на сумата от 6149,92лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.04.2017г. до 01.09.2017г., като С.В.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Л.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 305лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5080004/14.05.2017г. по регистъра на СРС от ищеца С.В.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че в случая не бил сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ, не заемал ръководна длъжност и уволнително основание не съществувало. Бизнес план и програма с конкретно посочени икономически задачи не било установено да е част от договора към момента на уволнението, длъжността му не била ръководна, защото не включвала ръководство на трудовия процес. Отделът му се ръководел от началник, но на негово подчинение нямало структурни единици, трудовия процес се ръководел от директора на дирекцията, функциите му били изпълнителни. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете „Л.С.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорило жалбата. Посочило , е че решението на СРС е правилно, оплакванията в жалбата не били въведени в производството пред СРС. В случая управлението било възложено на управител възприел съществуващия към момента бизнес-план, без значение било дали този план е нов или стар , за да е налице уволнителното основание по чл. 328, ал.2 от КТ, длъжността на ищеца била ръководна, основните му задължения по длъжностна характеристика били да организира и ръководи извършваните проверки от инспекторите по авиационната сигурност, тоест да организира дейността в звеното. Достатъчно било ръководство на един етап или фаза от трудовия процес, за да се приеме, че длъжността е ръководна. Проверките, които ищецът следвало да ръководи били свързани със задачите по бизнес-плана и са свързани с авиационната сигурност, тоест с основната дейност на ответника, поради което уволнително основание съществувало. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззивника.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх. № 2011325/29.05.2017г. на С.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с която е поискал от съда на  основание  чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1  от КТ и чл. 86 от ЗЗД,  за признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед № 208/31.03.2017г., да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Р., О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.” и да осъди ответника да му заплати сумата от 6149,92лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.04.2017г. до 01.09.2017г., както и разноските по делото. Навел е твърдения, че работил при ответника по трудов договор за неопределено време на длъжността „Р., О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.”, правоотношението било прекратено от работодателя на основание на чл. 328, ал.2, от КТ със заповед от 31.03.2017г., но уволнението било незаконно. В случая не било осъществено уволнителното основание , длъжността му не била ръководна, изпълнителния директор не бил оправомощен да извършва преценката по чл. 328, ал.2 от КТ, бил квалифициран работник без налагани дисциплинарни наказания.

Ответникът „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищецът заемал ръководна длъжност, в предприятието бил сключен договор за управление, срокът от 9 месеца бил спазен, поради което и уволнително основание било осъществено. Задължения на ищеца по длъжностна характеристика били да организира и ръководи извършваните проверки от инспекторите по авиационната сигурност, тоест да организира дейността в звеното. Достатъчно било ръководство на един етап или фаза от трудовия процес, за да се приеме, че длъжността е ръководна. Договор за управление бил сключен на 17.02.2017г. и уволнителна заповед била подписана от оправомощено лице. Бизнес-план се утвърждавал от принципала, като поставял задачи за всяка календарна година. Посочил е, че брутното трудово възнаграждение на ищеца било 2300лв. месечно, но считано от 20.06.2017г. ищецът работел по трудово правоотношение, направил е евентуално възражение за прихващане с изплатени обезщетения за неспазено предизвестие  от 2332,75лв. и за неизползван платен годишен отпуск от 1942лв. Претендирал е разноски.

По делото са приети трудов договор № 136/07.11.2000г., допълнително споразумение № 1272/21.12.2016г., носещи подпис за страните по него, съгласно които на 07.11.2000г. страните са сключили писмен трудов договор, по който ищецът е следвало да работи при ответника на длъжността „оператор С и З”, а считано от 01.10.2016г. – на длъжността „Р., О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.” за неопределено време при пълно работно време и основно месечно възнаграждение от 1895лв., допълнително такова за условия на труд.

По делото е приета Заповед № 208/31.03.2017г. на изпълнителния директор на „Л.С.”ЕАД- П.Д., носеща подпис, положен за него, съгласно която на основание на чл. 328, ал.2 от КТ  поради сключен на 17.02.2017г. договор за управление е прекратено трудовото правоотношение между страните от връчване на заповедта на служителя. На лицевата страна на заповедта е извършено отбелязване , че е връчена при отказ на служителя на 31.03.2017г. за което са положени подписи на 3-ма свидетели с посочени имена и длъжност.

По делото е приета неоспорена от страните длъжностна характеристика за длъжността „Р. О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.”, с която ищецът е положил подпис на 27.10.2016г., че е запознат, съгласно която обобщеното описание на работата е да  организира и ръководи извършваните проверки от инспектори авиационна сигурност от сектор „В.К.по авиационна сигурност” и експертите от сектор „Вътрешно фирмен контрол”, трудовите задължения и задачи, характеризиращи съдържанието на длъжността са: изпълнява разпорежданията на директора на дирекцията, съгласува и следи за изпълнението на плановите проверки от секторите „В.К.по авиационна сигурност” и „Вътрешно фирмен контрол”; съгласува, актуализира и следи за изпълнението на програмата за В.К.на качеството на сигурността на Л.София; разпределя извънплановите контролни дейности от звената на негово подчинение; контролира планови и извънпланови дейности на тези звена; организира провеждани наблюдения на зони, където се прилагат мерки за сигурност; информация от други служители, нужна за целите на контрола; изисква предприемане на коригиращи действия при констатирани несъответствия и следи за отстраняването им в кратки срокове; предоставя на директора на дирекцията информация за дейността на звената на негово подчинение; осигурява и предоставя при поискване информация на ГД „ГВА”; следи за актуалността на основните нормативни актове и запознаването на подчинените му служители с промените в тях; поддържа конфиденциалността на информацията и спазва изискванията за сигурността на информацията; съблюдава за спазване на изискванията за сигурност и безопасност в гражданското въздухоплаване от всички, които извършват дейност на Л.София.

По делото е приета структура на предприятието на ответника към 25.10.2016г., съгласно която в Звено „Сигурност на информацията“ има няколко дирекции, една от тях е Дирекция „В.К.и И.О., която е с два отдела –  О.„В.К.” и О.„И.О.”.

По делото е прието длъжностно разписание на ответника към 21.10.2016г., съгласно което Звено „Сигурност на информацията” има няколко дирекции, една от тях е Дирекция „В.К.и И.О.”, която има директор и в тази дирекция има  два отдела –  О.„В.К.”  и О.„И.О.”, като в О.„В.К.” има един Р. и един инспектор,  два сектора: сектор „В.К.по авиационна сигурност” с един главен експерт и 5 инспектора по авиационна сигурност; сектор „Вътрешно фирмен контрол” с един главен експерт, двама експерти ВФК и един технически организатор, отделът е с общо 17 служители.

По делото е приет Протокол № ПД-44 № ПД-43, № ПД-45/17.02.2017г. на Министерство на транспорта, информационни технологии и съобщенията, съгласно които са прекратени договори за управление на л.С. „ЕАД с Х.Д.Щ., В.Г.П., А.Б.И.и те са освободени като член на Съвета на директорите , за нови членове на СД са избрани съответно П.С.Д., Х.Д.Щ.и К.Р.М. за срок от 3 години.

По делото е приет неоспорен от страните Протокол от 17.02.2017г. на Съвета на директорите на Л.С.”ЕАД, съгласно който за изпълнителен директор  на ответника е избран П.С.Д., за председател на СД е избрана К.Р.М., за заместник-председател на СД е избран Х.И.М..

По делото е приет договор № ВА-14/17.02.2017г., носещ подпис за представители на страните по него, съгласно който Държавата, като едноличен собственик на капитала на „Л.С.”ЕАД, представлявана от Министъра на Т.е възложила на П.С.Д. като член на СД на дружеството управлението на дружеството за срок от 3 години в съответствие с одобрената бизнес-програма по чл. 3,т.3 от договор. Съгласно чл. 3, т. 3 от договора Министърът на Т.одобрява бизнес-програмата на дружеството за срока на договора за всяка отделна финансова година. Съгласно чл. 9 от договора П.С.внася гаранция в размер на 3-месечното си брутно възнаграждение за управление на дружеството. Съгласно чл. 7 от договора възнаграждението на директора се определя  по чл. 33 от ПРУПДТДДУК.

Представени са договори за управление от 17.02.2017г.  със страна К.М.и Х.М..

Приет е договор от 17.02.2017г.,  с който Съвета на директорите на Л.С.”ЕАД е овластило изпълнителния директор П.Д. да осъществява цялостното управление на дружеството, като организира изпълнението на приета бизнес-програма.

По делото са приети писма от 22.02.2017г., 14.03.2017г. от Директор на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговски дружества и държавни предприятия” на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията( ДККДТДДП на МТИТС), с които е поискано от изпълнителния директор на Л.С.”ЕАД да представи бизнес-план на дружеството за 2017г.

Прието е писмо от 18.04.2017г. от изпълнителния директор на „Л.С.”ЕАД до Директора на ДККДТДДП на МТИТС, с което е посочено че актуализиран бизнес план е приет на СД от 30.03.2017г. , като са направени промени в допусканията на разходите по т. 21 от приетия план, както и в натуралните показатели и в разходите за издръжка и капиталови разходи и така: увеличени са планирани приходи от ръст пътници; намалени са разходи за материали; увеличени са планирани разходи за външни услуги; намалени са планирани разходи за амортизация и за възнаграждения; увеличени са планирани разходи за осигуровки и социална програма; намалени са планирани разходи от група „Други” основно от намалени разходи за съдебни дела; увеличени са финансови разходи от очаквано увеличение на продажби с банкови карти; намалени са планирани разходи за инвестиционна програма от отпаднали или с променена стойност поръчки. Посочен е ефект от тези  мерки от 305 000лв. увеличение на финансовия резултат в сравнение с представения за 2017г. план в МТИТС. Посочени са мерки и в летищната администрация с публични права на държавата, отстъпени на дружеството, като ефект от тях е заявен в размер на 8 816 000лв. като приходи от летищни такси и намалени разходи за поддръжка в сравнение с представения план в МТИТС. В този раздел е посочено, че корекции са свързани с разходите за ремонт , за материали, за външни услуги, за работно облекло, както и за по-малко увеличение на работни места в дирекция „Сигурност”.

С писмо от 24.04.2017г. МТИТС е посочило, че на 23.01.2017тг. е бил представен бизнес-план, че посоченото в писмото от 18.04.2017г.  не представлява бизнес-план, защото информацията не е обвързана с направени констатации и изводи в бизнес-плана от 23.01.2017г., като е поискано да се представи бизнес-план окомплектован с информация и документи.

Прието е писмо от 04.05.2017г., с което  е посочено че със същото се изпраща на МТИТС бизнес-план по форма и съдържание съгласно изискванията на министерството, ведно със счетоводни документи по опис.

По делото е приет договор от 20.06.2017г., съгласно който  ищецът е сключил трудов договор с „Л.С.”ЕАД за длъжността „Р. отдел” в О.„Авиационен учебен център” с основно трудово възнаграждение от 1895лв., допълнително такова за професионален опит и придобит стаж от 1,1% за неопределено време.

Приета е трудова книжка на ищеца, констатации по оригинала на която са направени от районния съд в о.с.з. от 20.03.2018г., съгласно които след прекратяване на правоотношението между страните ищецът е започнал да работи по трудово правоотношение за периода от  21.06.2017г. до 08.02.2018г.

Приет е фиш за заплати на ищеца, съгласно който ответникът за март 2017г. е начислил на ищеца сумата от 2332,75лв. като обезщетение за неспазено предизвестие, сумата от 1942лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни, като на ищеца следва да се плати общо 4759,23лв. ведно със заплатата по сметка по банковата карта.

Приета е неоспорена от страните ведомост-финална справка от 21.04.2017г., съгласно която по банкова карта на ищеца ответникът е превел сумата от 4759,23лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно, задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца при ответника е било 2332,75лв., за периода от 01.04.2017г. до 20.06.2017г. то е в размер на 6149,92лв. Посочило е, че на ищеца са начислени 2332,75лв. обезщетение за неспазено предизвестие и 1942лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни.

Представени са книжа от трудово досие на ищеца за професионална квалификация, които са неотносими.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната му част:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.2 от КТ освен в хипотезите на чл. 328, ал.1 от КТ и поради сключване на договор за управление в предприятието, като това уволнение може да бъде извършено от започване на изпълнението  по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ „ръководство на предприятието” е Р.ят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).

В конкретния случай по делото се установи от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, обявени за безспорни обстоятелства, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, че между страните е  съществувало валидно трудовото правоотношение, съгласно което ищецът е назначен да изпълнява длъжността „Р., О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.” за неопределено време при пълно работно време, правоотношението е прекратено едностранно от работодателя на 31.03.2017г. на изпълнителния директор на ответника,  сочеща основание за прекратяване на договора чл. 328, ал.2 от КТ и договор за управление от 17.02.2017г.

Доколкото уволнителната заповед е подписана от изпълнителния директор на ответника, който е негов представител, като съобрази и приетите по делото протоколи от 17.02.2017г., записванията по публичния Търговския регистър, то съдът приема, че процесната уволнителна заповед е издадена от лице със съответна работодателска компетентност.

Спорните въпроси по делото са дали е съществувало уволнителното основание към момента на прекратяване на правоотношението – 31.03.2017г.

Фактите, които подлежат на доказване по делото са тези, посочени от ищеца, както и тези, посочени от ответника като пораждащи правото му на уволнение. (В този смисъл Решение № 237/10.01.2017г. по гр.д.№ 919/2016г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС по гр.д.№ 919/2016г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая твърденията на страните за фактите са такива, че предмет на изследване в настоящото производство е съществуването към 31.03.2017г. при ответника на договор за управление с конкретен бизнес-план предвиждащ стопански цели, постигането на които е свързано с функциите на длъжността на ищеца, както и ръководни функции на длъжността на ответника.

Уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо само в хипотеза, в която в предприятието има сключен договор за управление.  Това уволнително основание засяга само ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. Разпоредбата предоставя голяма свобода за прекратяване на трудови договори на управителя, с който е сключен договор за управление – без мотиви да прекратява трудови договори, поради което и разпоредбата на чл. 328, ал.2 от КТ следва да се тълкува стриктно, а не разширително. За да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ е необходимо сключване на договор за управление със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип на предприятието, да е започнало изпълнението на този договор и да не са изтекли 9 месеца от започване на изпълнението на договора. Без значение е дали бизнес-задачата е нова – възможно е тя да е била задача и по предходен план за стопанско развитие в предприятието. Без значение е дали управителят е нов -възможно е последователно сключване на договори за управление с едно и също лице. Това е така, защото преценката дали да се довери на определено лице, съответно да приеме като цел определени стопански задачи, е на принципала и тя не подлежи на съдебен контрол. За да е законосъобразно уволнението е достатъчно да има нов договор за управление, сочещ конкретни бизнес-задачи, независимо дали посочения за управител е ново лице и дали бизнес-задачите са нови или са сходни или идентични със стара бизнес-програма. Стопанската цел и задачи може да са част от договора за управление или от други документи, които го съпътстват. Същественото е да са поставени бизнес-задачи с конкретни икономически показатели, като производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на така поставените бизнес-задачи управляващия следва да разработи бизнес-програма/план, която да приложи. В хипотеза, в която е необходимо административно одобрение на бизнес-плана от собственика на капитала или друг правен субект, за да е законно извършено уволнението не е необходимо това административно одобрение да е получено. Това е така, защото стопанската дейност е ежедневна и оперативна, изпълнението й при започнало изпълнение на договора за управление не може да се отлага, не може да се отлага и 9-месечния срок по чл. 328, ал.2 от КТ.  Да се приеме обратното би означавало да се отрече правото на управителя да избере ръководния си екип поради забава ва снабдяването с административно одобрение/съгласуване на програма по бизнес-задачи, приети към сключването на договора за управление, а това не е целта на законодателя с разпоредбата на чл. 328, ал.2 от КТ. (В този смисъл Решение № 68/16.05.2018г. по гр.д.№ 3105/2017г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 261/30.10.2017г. по гр.д. № 593/2017г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 152/15.06.2016г. по гр.д.№ 1104/2016г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 117/30.04.2015г. по гр.д.№ 5537/2014г. на ІV-то Г.О. на ВКС; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

В конкретния случай от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че на 17.02.2017г. Съвета на директорите на ответника е сменен, за изпълнителен директор е определен П.Д., който е следвало да осъществява управление на стопанската дейност на дружеството съобразно одобрената от министъра на Т.бизнес-програма. Приетия по делото договор за управление не сочи бизнес-задачи с конкретни икономически показатели. По делото не е представена бизнес-програма. Действително, от разменената кореспонденция между принципала и изпълнителния директор на дружеството се установява, че програма е съществувала на 23.01.2017г., която с писмо от 18.04.2017г. на изпълнителния директор е посочил че коригира в разчети за приходи и разходи съобразно решение на СД от 30.03.2017г. Решението на СД от 30.03.2017г. не е представено по делото, бизнес-програма от 23.01.2017г. не е представена по делото- Писмата не съдържат бизнес-задачи за икономически показатели. Конкретна бизнес-програма, която да поставя цели за производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и др. по делото не е представена. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства за това обстоятелство, това не е направено по делото, поради което и несъмнен извод за сключен към дата на уволнение на ищеца - 31.03.2017г., договор за управление в предприятието на ответника с конкретни икономически показатели по делото не може да се обоснове.

Дори да се приеме обратното съдът приема, че по делото не е установено, че длъжността на ответника попада в кръга на ръководния екип по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ.  В този кръг попадат само онези длъжности, от които зависи успехът на управлението, тоест постигането на конкретните целите на бизнес-плана. Ограниченията за кръга на лицата, които могат да бъдат уволнение са въведени от законодателя с оглед целта на уволнителното основание – да се даде възможност на управителя да сформира свой ръководен екип. Това уволнително основание е приложимо за всички лица, заемащи длъжности, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно звено на предприятието, от което зависи стопанския резултат в предприятието, посочен в бизнес-задачите по договора за управление. Приносът на различните звена в предприятието за постигане на поставените бизнес-задачи е различен. Целта на уволнителното основание по чл. 328, ал.2 от КТ е улеснение на управителя да постигне заявените от него финансови резултати, поради което и уволнение по чл. 328, ал.2 от КТ е законосъобразно само за онези звена, от които зависят постигането на тези стопански резултати. Това уволнително основание е неприложимо за Р.и на звена, от работата на които тези резултати не зависят. Преценката за тези  обстоятелства  винаги е конкретна и зависи от определените бизнес-задачи, както и трудовите функции на длъжността на ищеца. Названието на длъжността „Р.”, включването й в ръководните длъжности по Единния класификатор на длъжностите, обособяване на самостоятелно звено, което да е подчинено на длъжността, сами по себе си не са от решаващо значение. Не е от решаващо значение само по себе си и обстоятелството дали длъжността е подчинена пряко на управителя на дружеството, дали има подчинени служители. Релевантно за преценката дали длъжността попада в кръга на лицата по чл. 328, ал.2 от КТ вр. с ч § 1, т.3 от ДР на КТ е дали е възложено ръководство на трудовия процес-организиране, планиране на трудовия процес, разпределение на задачи и контролиране на изпълнението им и на трудовата дисциплина в звено на предприятието, от работа на което зависи постигане на конкретни стопански резултати. Тези обстоятелства се преценяват с оглед разписаните трудови функции в длъжностната характеристика, както и с мястото на длъжността в структурата на предприятието, съответно бизнес-задачите по договора за управление. (В този смисъл Решение № 178/07.11.2016г. по гр.д.№ 1838/2016г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 68/07.04.2015г. по гр.д.№ 2712/2014г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 250/13.02.2014г. по гр.д. № 2682/2013г. на ІІІ-то Г.О. на ВКс, всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

В конкретния случай по делото не е установено длъжността на ищеца да е част от ръководен екип на звено на ответника, от работата на което да зависи успехът на управлението, тоест постигането на конкретните целите на бизнес-плана. По делото не са установени бизнес-задачи, които следва да се постигнат от лицето, на което е възложено с договора от 17.02.2017г. управлението на предприятието и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе. Това препятства възможността за извод, че длъжността на ответника попада в кръга на лицата по чл. 328, ал.2 от КТ.  Самата длъжност и звеното, в което е тя – „Р. на О.в Т.и вътрешно обслужване” в О.В.К.” в Дирекция „В.К.и И.О.” не предпоставят такъв извод. Трудовите функции по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в структурата на предприятието обосновават извод, че функциите й са организаторски, изпълнителни и контролни, но не са ръководни такива. Това е така, защото длъжността на ищеца е подчинена на Директора на дирекцията, като основните му задължения са свързани с изпълнение на разпореждания на Директора на дирекцията, съгласуване изпълнението на проверки, организиране на такива  и контрол върху изпълнението им. Към горното следва да се посочи, че функциите на длъжността не са насочени пряко към  постигане на цели, свързани за производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Това е допълнителен довод при липса на представени доказателства за конкретни бизнес-задачи по договора за управление, че длъжността на ищеца не попада сред тези, за които е приложимо уволнителното основание по чл. 328, ал.2 от КТ. Приетото по делото писмо от 18.04.2018г. дори да се приеме, че е част от бизнес-плана по договора за управление от 17.02.2017г., не сочи конкретни бизнес задачи, реализирането на които да зависят от работата на звеното „В.К.”. Това писмо сочи планирани приходи от ръст на пътници и от летищни такси, намаление на разходи за материали, амортизации, ремонти, капиталови вложения,. Връзка между тези планирани резултати  и трудовите функции на ищеца по делото не е установена. При така възприето съдът приема, че по делото не е установено, че постигането на бизнес-задачите по договора за управление от 17.02.2017г. са обвързани  от изпълнение на трудовите функции на длъжността Р. на О.в Т.и вътрешно обслужване” в О.В.К.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, поради което и ищецът не е от кръга на лицата, които могат да бъдат уволнение на основание на чл. 328, ал.2 от КТ.

С оглед гореизложеното съдът приема, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т.  2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:

С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, установените по делото трудово правоотношение между страните за неопределено време, получено последно брутно месечно възнаграждение на ищеца при ответника в размер на 2332,75лв., както и че ищецът  не е работил по трудово правоотношение от 01.04.2017г. до 20.06.2017г., то съдът приема за основателен  иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, както и че за ищеца е възникнало валидно вземане по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ  вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 6149,92лв. За останалия период от 6 месеца считано от незаконното уволнение по делото е установено, че ищецът е започнал работа по трудово правоотношение при брутно месечно възнаграждение  равно на това, което е получавано от ищеца при ответника по процесното правоотношение и вземане по чл. 225 от КТ за ищеца за периода след 20.06.2017г.  не е възникнало.

Евентуалното възражение на ответника за прихващане с изплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ е неоснователно. Това е така, защото основанието за изплащане на това обезщетение  не предпоставя връщането му при отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на трудовото правоотношение между страните. Обезщетението е било платено на законово основание, дължимостта на същото не зависи от законността на уволнението. При евентуално възстановяване на служителя на работа и явяването му в срок да заеме същата ще се възстанови трудовото правоотношение между страните, но работникът/служителят няма може да търси ползване на платен годишен отпуск за дните, за които му е изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ. (В този смисъл Решение № 115/28.03.2011г. по гр.д.№ 1119/2010г. на ІV-то Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Същевременно, основателно е евентуалното възражение на ответника за прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на сумата от 2332,75лв. Начисляване на  това обезщетение е установено от приетия по делото фиш за заплати и от прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Изплащането на  това обезщетение е установено от приетата по делото неоспорена от страните справка за преводи по банков път. Това обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ е с основание оставане без работа, същото е основанието и на обезщетението по чл. 225 от КТ, при отмяна на уволнението като незаконно, обезщетение за неспазено предизвестие не се дължи, поради което и платено такова подлежи на връщане. При незаконно уволнение вредите от оставането без работа  се компенсират от обезщетението по чл. 225 от КТ. (В този смисъл Решение  № 178/09.11.2017г. по гр.д.№ 375/2017г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК). При така възприето съдът приема, че искът по чл. 225 от КТ е основателен до размера от 3817,17лв. и за тази сума иск следва да се уважи, като се присъди и лихва върху тази сума от подаване на исковата молба.

По отговорността за разноски :

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете.

При така възприето ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от общо 312,69лв. разноски за държавна такса (по 80лв. за държавна такса по двата неоценяеми иска, както и сумата от 152,69лв. разноски по оценяемия иск) и сумата от 93,11лв. разноски за възнаграждение за вещо лице. Счетоводната експертиза е допусната по иска по чл. 225 от КТ и само с оглед на уважения размер на този иск следва да се разпредели отговорността за разноски за възнаграждението на вещото лице.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 156,35лв. разноски за държавна такса.

Решението на СРС в частта, в която на ответника са присъдени 265,17лв. разноски за юрисконсулт и за съдебно удостоверение следва да се отмени.

На ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за производството пред въззивния съд в размер на 37,93лв. Същото е определено съобразно сложността на делото пред СГС, изхода на делото и разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за възнаграждение за адвокат от 434,49лв. за производство пред СРС и сумата от 496,56лв. за производство пред СГС. Уговореното и платено от ищеца възнаграждение за адвокат не надвишава минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сложността на делото не предпоставя намаляването им и възражението на ответника за същото е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № ІІІ-144-398890/02.05.2018г. по гр.д.№ 34016 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 144 – ти състав в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2011325/29.05.2017г. на С.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с  правно основание  чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1  от КТ и чл. 86 от ЗЗД,  за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 208/31.03.2017г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Р., О.в Т.и В.О.” в Дирекция „В.К.и И.О.”, в О.„В.К.” и за заплащане на сумата от 3817,17лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 29.05.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.04.2017г. до 20.06.2017г., като и в частта, с която С.В.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Л.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 265,17лв. и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344, ал.1 т.1 от КТ  уволнението на С.В.М., ЕГН **********, извършено със Заповед № 208/31.03.2017г. на Изпълнителния директор на „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.В.М., ЕГН ********** на основание на чл. 344, ал.1 т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението по Заповед № 208/31.03.2017г. длъжност „Р., О.в Т.и В.О.” в О.„В.К.” в Дирекция „В.К.и И.О.” на „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********.

ОСЪЖДА „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 344, ал.1 т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3817,17лв.,(три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 0,17лв),  ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 29.05.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.04.2017г. до 20.06.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІІ-144-398890/02.05.2018г. по гр.д.№ 34016 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 144 – ти състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 931,05лв. (деветстотин тридесет и един лева и 0,05лв), представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.

ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на  „Л.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 37,93лв. (тридесет и седем лева и 0,93лв), представляващи съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.

ОСЪЖДА „Летище С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 405,80лв. (четиристотин и пет лева и 0,80лв), представляващи съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „Летище С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати по сметка на Софийски  градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 156,35лв. (сто петдесет и шест лева и 0,35лв), представляващи съдебни разноски за държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                   2.