Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260128 13.01.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на осми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3186 по описа на съда за 2020г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124,
ал.1 ГПК вр. с чл. 24 вр. с чл. 17, ал.1 ЗН.
Ищец А.И.С. чрез адв. К.К. АК-С.иска да се признае за
установено по отношение на ответник Г.Р.Р., че е собственик на ¼ ид.част
от правото на собственост върху недвижим имот – апартамент с идентификатор ***
по действащата КК и КР на гр. *** с адрес: ***с площ от 98.47 кв.м, ведно с
изба № ** с площ от 7.50 кв.м, таван № ** с площ от 8 кв.м. и 1.535% ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж въз основа на въз основа на
нотариално завещание № ** от ***на И. И. И. /починал на ***./ оформено от ***С.
П. .
В исковата молба се заявява, че родителите на ищцата
придобили процесния апартамент в режим на СИО като бащата оставил завещание от
***с което се разпоредил със своето имущество след смъртта си в полза на дъщеря
си. С това завещание според ищцата се променяли законово определените
наследствените квоти за майка й от ¾ ид.части от правото на собственост
по чл. 9, ал.1 от Закона за наследството на ½ ид.част.
На 28.08.2018г. с два последователни нотариални акта
М.И. се е разпоредила с ¾ ид.части от правото на собственост върху
процесния апартамент в полза на ответник Г.Р.. Последното според ищцата
юридически не било възможно, тъй като майка й притежавала единствено ½
ид.част от процесния имот като резултат от прекратената СИО с баща й, като
майка й не наследявала останалата ½ ид.част предвид завещанието в полза
на баща й поради което и двете транслативни сделки не могат да легитимират
ответницата с повече права от колкото праводателката й имала.
С оглед на гореизложеното ищцата иска положително
установяване правото си на собственост на ¼ ид.част от процесния
апартамент като не оспорва фактът че ответник Р. е придобила притежаваната от
майка й по наследяване ½ ид.част. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Ответник Г.Р. чрез адв. И. М. оспорва предявения иск.
Заявява, че праводателката на доверителката му е придобила по наследяване
¾ ид.части от правото на собственост на процесния апартамент, колкото и
впоследствие е прехвърлила. Тези ¾ ид.части се формирали като ½
след прекратената СИО и ¼ от дела от другата ½ ид.част, която се
наследявала поравно между М.И. и дъщеря й – ищцата. Следователно и ищцата била
собственик на ¼ ид.част, който факт не се оспорва от ответника.
Заявява се правоизключващо възражение по чл. 42, буква
„в“ ЗН по отношение легитимиращото ищцата завещание за ¼ ид.част, тъй
като това завещание било с тежест и под условие заплащането на пожизнена
издръжка в размер на 300 лева месечно в полза на М.И.И., с което се елиминирал
безвъзмездния му характер и реално се прикрива договор за издръжка при което
било налице фидеикомисиарна субституция. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК след като взе
предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
По делото се установява видно от
нотариален акт *** че И. И. И. и М.И.И. – родители на ищцата са придобили
правото на собственост в режим на СИО съгласно чл. 13 СК от 1968г. /отм./ върху
процесния имот понастоящем отразен в КК и КР на гр. Пловдив като апартамент с идентификатор *** по
действащата КК и КР на гр. ** с адрес: ***с площ от 98.47 кв.м, ведно с изба №
34 с площ от 7.50 кв.м, таван № 5 с площ от 8 кв.м. и 1.535% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж. И. И. И. е починал на ***. като е
оставил за наследници М.И.И. – съпруга и дъщеря А.С. – ищцата по делото.
Следователно, наследяването по закон предполага, че
ищцата придобива ¼ ид.част, а преживялата съпруга ¾ ид.части / с
прекратяването на СИО предмет на наследяване е ½ ид.част от правото на
собственост върху имота, която се поделя поравно между съпругата и дъщерята, като
към другата ½ ид.част останала от прекратената СИО се добавя ¼ по
наследяване/.
По делото е представено нотариално завещание от ***с
което И. И. И. приживе е завещал на А.И.С. цялото си движимо и недвижимо
имущество както и всички парични средства. В завещанието е посочена волята на
завещателя – ищцата да заплаща след неговата смърт на преживялата си съпруга
месечна издръжка пожизнено в размер на 300 лева.
Ищцата счита, че наследява освен ¼ ид.част от
процесния апартамент по закон и ¼ по силата на завещателното
разпореждане, т.е счита, че нейната майка е придобила не ¾ ид.части, а
½ ид.части, и то въз основа на прекратената на СИО, а не по
наследяването по закон, тъй като със завещанието ¼ ид.част, която би й
се полагала по право е разпоредено за след смъртта на завещателя да бъде
притежание на ищцата.
По делото не е повдигнат въпроса затова накърнено ли е
запазената част на преживялата съпруга от наследството в резултат на
извършеното завещателно разпореждане поради което и съдът не се произнася по
този върпос.
Според правоприемника на преживялата съпруга –
ответник Г.Р., която е придобила ¾ ид.части от имота посредством договор
за дарение оформено в нот. акт № ***. завещанието е нищожно на основание чл. 42
буква „в“ ЗН, тъй като изразеният в него мотив е противен на закон, на
обществения ред и на добрите нрави, респ. когато условието или тежестта са
невъзможни. Акцентира се на обстоятелството, че с процесното завещание се
вменява задължение за издръжка на преживялата на завещателя съпруга – майката
на ищцата, която издръжка да бъде заплащана от последната.
При тълкуване волята на завещателя И. И. И. в
нотариалното завещание от ***настоящата инстанция не установява наличието на
вменяване задължение на ищцата да заплаща издръжка на майка си, което да
елиминира безвъзмездния характер на завещателното разпореждане. Не се
установява и завещателят да е целял и искал дъщеря му да плаща издръжка на
преживялата съпруга и поради това да й се завещае наследственото имущество.
Целта на завещателя е била да завещае имуществото на дъщеря си като в
разпореждането е фиксирано желанието му, което е от морално-нравствено естество
да бъде заплащана издръжка в размер на 300 лева на месец на съпругата му. В
случая употребеният израз „желая“ се тълкува от настоящия съд като израз на волята
на завещателя затова дъщеря му да осигурява издръжка, но това желание не може
смислово и логически да се свърже като резултат от завещаното имущество, т.е
завещателят не е търсил форма на еквивалентност която съпругата му да получи
заради това, че завещава цялото си имущество на дъщеря си, в който случай и
завещанието би било недействително поради противоречие със закона, тъй като се
нарушава принципа за безвъзмездност -
така решение № 117/10.11.2015г. по гр.д. № 710/2015г. по описа на ВКС.
Не се споделят доводите на ответника, че процесното
завещание обременява с материални разходи ищцата, тъй като волята на завещателя
е пожелателна. Не са налице данни и чрез завещанието да се прикрива договор за
издръжка, тъй като завещателното разпореждане е за след смъртта на
наследодателя като едва към момента на откриване на наследството е ясно какво
се включва в него, още повече и че по делото няма данни ищцата да е знаела за
завещанието към момента на съставянето му и респ. да е била съгласна да заплаща
издръжка на майка си след смъртта на баща си поради това че ще получи
имуществото му.
Гласните доказателствени източници – показанията на
св. Г. са в насока, че завещателят е бил в брак близо 60 години с преживялата
съпруга, която го била изгонила от дома му и той живеел с дъщеря си на която
искал да завещае всичко. Показанията на свидетеля потвърждават волята на
завещателя затова, че завещателното разпореждане е безвъзмездно, а желанието
дъщеря му да изплаща издръжка на майка си е пожелателно.
Предвид на гореизложеното ищцата придобива въз основа
на процесното валидно и законосъобразно завещателното разпореждане ½
ид.част от процесния имот, което завещание изключва придобиването на ¼
ид.част от процесния апартамент от М.И. по наследяване.
Следователно, сделката оформена в нот. акт № *** е
порадила транслативен ефект за ½ ид.част от апартамента. Ето защо
предявения иск следва да бъде уважен за ¼ ид.част тъй като останалата
¼ ид.част притежавана от ищцата не се оспорва и не е предмет на делото.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата се присъждат
сторените от нея разноски в размер на сумата от 1 249,25 лева.
Отхвърля се възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата, тъй като цената на иска е
17925 лева при което минималният адвокатския хонорар е 1 067,75 лева, а в
случая се присъждат 1 070 лева
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Г.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес: ***, че А.И.С. с ЕГН ********** с адрес: ***
притежава ¼ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот –
апартамент с идентификатор *** по действащата КК и КР на гр. *** с адрес: ***с
площ от 98.47 кв.м, ведно с изба № *** с площ от 7.50 кв.м, таван № 5 с площ от
8 кв.м. и 1.535% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
въз основа на нотариално завещание № 1 от ***на И. И. И. /починал на ***./
оформено от ***С. П. ;
ОСЪЖДА Г.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А.И.С. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1 249,25
лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.