РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Раднево, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100055 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл.
10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действаща
чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. от АК-
Стара Загора, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“
ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10
и чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 29.12.2023 г. е сключил с първото
ответно дружество договор за потребителски кредит № ****/29.12.2023 г., с
който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 4200 лв., а
ищецът се задължил да върне на ответника сумата за главница и договорна
лихва в срок от кредита от 12 месеца, при уговорени ОЛП от 40 % и ГПР от
49,02 %. Твърди, че имали сключен и втори договор за заем № ***** от
16.07.2024 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на
1000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата за главница и
договорна лихва на 11 четиринадесетдневни вноски, при уговорени ОЛП от 45
% и ГПР от 56,42 %. Твърди, че съгласно чл. 4 от договорите за кредит следва
1
в 3-дневен срок от сключването им да предостави обезпечение от три
възможни варианта, един от които е сключване на договор с трето лице
поръчител, одобрено от кредитодателя. Твърди, че едновременно с договорите
за кредит сключила и договори за предоставяне на гаранция с втория
ответник, за което било уговорени възнаграждения, дължими месечно с всяка
вноска по сметка на кредитодателя. Твърди, че въпреки тези факти, касаещи
договорите за гаранция, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не бил
отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не бил
включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало.
Твърди, че ежемесечно и кумулативно с месечните си вноски ищцата е
плащала и такси „поръчител“, въпреки че такива не били предвидени в
основаните договори. Счита, че процесните договори за кредит са
недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2
и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от ищцата лихви,
такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени
в сключените договори за потребителски кредит, както и защото въпреки, че в
договорите е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите,
кредитодателят не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви са
компонентите на ГПР, което било в противоречие с чл. 19 ЗПК. Твърди, че
поради некоректно посочен размер на годишния процент на разходите била
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и съответно клаузата от всеки от
договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена
за нищожна на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК. Счита, че това нарушение има за
правна последица недействителност на двата договора за заем и дължимост
единствено на чистата стойност по всеки от кредитите, в съответствие на
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Твърди, че предвидената сума във всеки от
договорите за гаранция била скрит разход по заема и като такъв е следвало да
бъде включена в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че поставените в чл. 4 от договорите за кредит условия, практически
са били невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от
цитирания член от договорите за заем, а именно предоставяне на гаранция от
одобрено от ответника дружество – гарант. Твърди, че счита, че това било
опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да
се заплаща гаранцията се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Твърди, че
2
завишаването на разходите по заемите без да е изрично посочено такова,
представлявало нелоялна търговска практика съгласно чл. 68г ЗЗП. Твърди, че
съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на
договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Твърди, че
договорите за поръчителство също са нищожни като акцесорни сделки и на
самостоятелно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради нарушаване на
добрите нрави и заобикаляне на принципа в чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че без
основание платила на кредитодателя сума от 726,48 лв., която се дължи
обратно на принципа на неоснователното обогатяване. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да установи недействителност на
договори за кредите поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в
условията на евентуалност на клаузите на чл. 2, т. 5 и чл. 4 от договор за
паричен заем № ***** от 16.07.2024 г. са нищожни поради нарушаване на
добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и нищожност на договорите за поръчителство поради нарушение на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, и съответно да бъде осъден ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да заплати получена без основание сума от 2318,33 лв.
/двукратно увеличаван размер на иска по реда на чл. 214 ГПК/ по договор за
паричен заем № **** от 29.12.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, действащо чрез юрисконсулт К., в който взема становище
за неоснователност на исковете. Развива съображения за неприложимост на
Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията
и договорите поради дерогация. Твърди, че договорите за кредит са
действителни сделки, като няма нарушение на правилото на чл. 22 ЗПК във
вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и че не е нарушено правилото за максималния
допустим ГПР съобразно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че претенциите на ищеца
към процесните договори за парични заеми са неоснователни. Твърди, че ГПР
е правилно определен, а че чл. 4 от договорите за кредит предвижда
обезпечения, които не следва да се калкулират в ГПР. Развива съображения за
оборване на твърденията на ищеца за недействителност на договорите за
кредит и на договорите за поръчителство. Твърди, че по силата на договора за
паричен заем № **** са предоставили кредит в размер на 4200 лв., а общата
3
дължима сума по договора била в размер на 5164,56 лв., в това число лихвено
задължение в размер на 964,56 лв. Твърди, че предсрочното погасяване на
задълженията по договора довело до редуциране на лихвеното задължение и
то било заплатено в размер на 711,25 лв., до която сума би бил основателен
иска по чл. 55 ЗЗД ако се приеме договора за недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Излага съображения за липса на връзка между кредитополучателя с
евентуално уговорено и получавано възнаграждение по договорите за
поръчителство. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Файненшъл
България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт З., в който взема становище за
неоснователност на исковете. Развива съображения, че чл. 4 от договорите за
кредит предвиждат обезпечения, които не нарушават добрите нрави. Развива
съображения за оборване на твърденията на ищеца за недействителност на
договорите за кредит и на договорите за поръчителство. Поради това иска от
съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 16.04.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 29.12.2023 г. ищецът е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит № **** /29.12.2023 г., с
който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 4200 лв., а
ищецът се задължил да върне на ответника кредита за срок от 12 месеца, ОЛП
от 40 % и ГПР от 49,02 %; на 16.07.2024 г. ищецът е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит № *****/16.07.2024 г., с
който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 1000 лв., а
ищецът се задължил да върне на ответника сумата за главница и договорна
лихва на 11 четиринадесетдневни вноски, при уговорени ОЛП от 45 % и ГПР
от 56,42 %; съгласно чл. 4 от договорите за кредит ищецът е следвало в 3-
дневен срок от сключването му да предостави обезпечение от три възможни
варианта, един от които е сключване на договор с трето лице поръчител,
4
одобрено от кредитодателя; едновременно с договорите за кредит ищецът е
сключил и договори за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“
ЕООД, за което били уговорени възнаграждения, платими с всяка вноска по
договорите за кредит; в ГПР на договорите за кредит не е включено
възнаграждението по договора за поръчителство /с протоколно определение
от 16.04.2025 г./.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете с
правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5
ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за
недействителност на договорите за кредит поради противоречие с
императивни правила на ЗПК и ЗЗП; съответно на клаузите на чл. 2, т. 5 и чл. 4
от договор за паричен заем № ***** от 16.07.2024 г. са нищожни поради
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК; нищожност на договорите за поръчителство поради нарушение
на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП; както и получена от ответника сума в размер
на 2318,33 лв. по договор за паричен заем № **** от 29.12.2023 г., при което
установяване пък ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да докаже
основанието за получаване на сумата.
Ответниците следва да докажат насрещните си твърдения за валидност
на клаузите от договорите за кредит и договорите за поръчителство, чрез
доказване на твърдените в отговора факти за това.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил
в заем сумата от 4200 лв. по договор за паричен заем № ****/29.12.2023 г. и
сумата от 1000 лв. по договор за паричен заем № *****/16.07.2024 г., които
няма спор ищцата да е усвоила.
От приетия договор за паричен заем № ****/29.12.2023 г. /л.8/ е видно,
че ищецът се е задължил да върне заема на 12 вноски /виж чл. 2.4 от договора/.
Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40 % /чл.2.5 от договора/. В
чл. 2.8 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
е 49,02%. Съгласно погасителен план /л.15-16/ първата вноска е с падеж
28.01.2024 г., а последната с падеж 23.12.2024 г., при размер на месечната
вноска от 430,38 лв., включваща главница и договорна лихва.
От приетия договор за паричен заем № *****/16.07.2024 г. /л.7/ е видно,
5
че ищецът се е задължил да върне заема на 11 четиринадесет дневни вноски
/виж чл. 2.4 от договора/. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 45
% /чл.2.5 от договора/. В чл. 2.8 на договора е посочено, че годишният процент
на разходите по кредита е 56,42%. Съгласно погасителен план /л.13-14/
първата вноска е с падеж 30.07.2024 г., а последната с падеж 17.12.2024 г., при
размер на вноската от 100,62 лв., включваща главница и договорна лихва.
В двата договора за заем в чл. 4 е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя
дружество. В изпълнение на тази клауза са сключени договор за предоставяне
на гаранция № ****/29.12.2023 г. /на л.11-12, със същия номер и дата като
договора за кредит от тази дата/ и договор за предоставяне на гаранция №
*****/15.07.2024 г. /на л.9-10, със същия номер и дата като договора за кредит
от тази дата/, същите са сключени между „Файненшъл България“ ЕООД и
ищеца Р. К. Д. за обезпечаване на задълженията по договорите за кредит, като
гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита,
за което е договорено възнаграждение, разсрочено за плащане заедно с
вноските по погасителните планове. По договора от 29.12.2023г. е предвидено
с всяка вноска да се заплаща възнаграждение по договора за поръчителство в
размер на 181,62 лв. или общо в размер на 2179,44 лв. /12 вноски по 181,62/.
Идентично и по другия договор за кредит от 16.07.2024 г. е предвидено с всяка
вноска да се заплаща възнаграждение по договора за поръчителство в размер
на 38,38 лв. или общо в размер на 422,18 лв. /11 вноски по 38,38/.
От това е видно, че възнаграждението по договора за поръчителство е на
стойност малко над 50 % на отпуснатия кредит от 4200 лв. и на стойност
около 42% от отпуснатия кредит от 1000 лв.
Сключените между страните договори за кредит попадат под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче
договорите не отговарят на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
6
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз
на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и
разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.
В случая в договорите за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.
При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен
договорните лихви, при лихвен процент от 40 % и 45 %, не става ясно как е
формиран ГПР от 49,02 % и 56,42%. Това се равнява на липса на посочен ГПР.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР,
което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата
сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването
7
на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено
изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.
22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че
ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е в
размер около половината от стойността на кредита или в процентно
отношение към 50%/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално
определения праг на ГПР - посочен в договорите ГПР от 49,02% и 56,42% с
прибавени съответно към първия около 51% и втория около 42% се явяват
стойности от над 100 %. Подобни такси и възнаграждения за получен
потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в частност
чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и
на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Следва да се добави също, че в случая става въпрос за кредит, по който
се иска задължително обезпечение от кредитополучателя съгласно чл. 4 от
договора, което съгласно трайната съдебна практика при уговорен максимален
размер на ГПК, прави договора за недействителен съгласно чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД като заобикалящ добрите нрави.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на няколко
основания - чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици.
С оглед основателността обаче на главния иск по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът не дължи произнасяне в диспозитива по тези,
предявени при условията на евентуалност, макар да изложи мотиви и за
тяхната основателност.
8
Изцяло в горния смисъл е постановеното Изцяло в горния смисъл е
постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г. по в.т.д. № 462/2022 г. на ОС-
Стара Загора, 2 търговски състав, и решение № 396 от 07.12.2023 г. по в.т.д. №
349/2023 г. на ОС-Стара Загора, 2 търговски състав, както и много други на
ОС-Стара Загора и ВКС.
Следва изрично да се посочи т.1 на решение от 13 март 2025 година по
дело C‑337/23, постановено по повод преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, с което СЕС даде
задължително за всички съдилища на страните-членки тълкуване на
разпоредби от европейското право в следния смисъл: чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на
клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на
поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение
че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за
да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е
дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице /видно от
вписванията по партидите на двете дружества в ТР, „Изи Асет Мениджмънт“
АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД/ и
че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема.
С решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23, постановено по
повод преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд, СЕС даде задължително за всички съдилища на
страните-членки тълкуване на разпоредби от европейското право в следния
смисъл, че чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Тоест посоченото
възнаграждение по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР
по договора за кредит, което е в пълен унисон с горните фактически
разсъждения и правни изложения за многократното увеличаване на цената на
възнаграждението по кредита. Още повече и в случая ответниците са свързани
9
лица /видно от вписванията по партидите на двете дружества в ТР, „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД/ и напълно попадат в хипотезата на решението на СЕС. В
случая е безспорно отделено между страните обстоятелството, че в ГПР по
договорите за кредит не е включено възнаграждението по договорите за
поръчителство.
В същото решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23 се
постанови, че, чл. 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Редом с горното решение на СЕС, следва да се отчете и предходно
негово решение от 21 март 2024 г. по дело C‑714/22, в което беше дадено
идентично задължително тълкуване по повод и на допълнителни разходи по
договора за кредит, свързани с допълнителни услуги за приоритет при
разглеждане на искането за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер. Тоест
подходът на СЕС е идентичен и във всички случаи кредитополучателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит № ***** от 16.07.2024 г., сключен между страните се явява
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр.
ал. 5 ЗПК и чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените
правни последици. Това изключва сбъдване на вътрешното условие за
разглеждане на евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи от
договора за паричен заем № ***** от 16.07.2024 г. и съответно по тях съдът не
дължи произнасяне.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира за
нищожни и договора за предоставяне на гаранция № ****/29.12.2023 г. и
договора за предоставяне на гаранция № *****/15.07.2024 г. на основание чл.
10
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената
им цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си
търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата страна в лицето
на потребителя физическо лице, домогващ да получи потребителски кредит.
Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД /предявено основание/, тъй като уговорката на възнаграждение в размер
на 51% и съответно 42% от размера на кредитите е абсолютно неоснователно
обогатяване на едно лице за сметка на икономически по-слабо друго. Не само
европейското законодателство не допуска при уредбата на потребителските
кредити и защитата на потребителите подобни уговорки, но и българското
законодателство също не допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП. Затова
съдът намира, че и договорите за поръчителство са нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави при неговото
сключване. В този смисъл също е налице обилна съдебна практика на ОС-
Стара Загора и ВКС.
Тъй като искът е насочен към обявяване недействителност на договора за
предоставяне на гаранция № *****/15.07.2024 г., то единствено спрямо него
ще се постанови изричен диспозитив в смисъла на установената негова
нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради нарушаване на
добрите нрави.
В ЗПК има специална уредба в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която
посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Затова всички суми извън върната
главница от 4200 лв. по договора за паричен заем № ****/29.12.2023 г. са
получени от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД без основание.
За получените от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД суми по
договора за паричен заем № ****/29.12.2023 г., по отношение на които суми се
претендира връщане по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е допусната СИЕ и е
прието представено по делото заключение на същата. От нея е видно, че по
договор за паричен заем № ****/29.12.2023 г. ищцата Р. Д. е заплатила общо
сумата от 6518,33 лв. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като с тази сума са
погасени главница по кредита от 4200 лв., договорна лихва по кредита от
711,25 лв. и възнаграждение за поръчителство в размер на 1607,08 лв. Или
11
платените две суми за договорна лихва и възнаграждение за поръчителство са
платени без основание и се дължи тяхното връщане от получилия ги ответник
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, а тяхната обща стойност е в размер на 2 318,33
лв., в какъвто размер е предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и ще се
уважи в цялост.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 142,73 лв.
внесена държавна такса, от тях сумата от 92,73 лв. за исковете на ищеца,
дължима от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и в размер на 50 лв. внесена
държавна такса за иска на ищеца, дължима от „Файненшъл България“ ЕООД.
Платеното възнаграждение за вещо лице от 400 лв., ползва доказване на иска
по чл. 55 ЗЗД, поради което се дължи от ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца Еднолично
адвокатско дружество М., представлявано от адв. М., за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се
определи възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС по иска за нищожност на
договора за кредит и 300 лв. ДДС по иска по чл. 55 ЗЗД, съответно и в размер
на 300 лв. с ДДС по иска за нищожност на договора за поръчителство,
платими от ответниците, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв.
Съответно всяко от възнагражденията следва да се плати от съответния
ответник, страна по договора, предмет на иска. Това възнаграждение е в
размер, съответстващ на правната и фактическата сложност на делото, която е
незначителна, доказването е само с писмени доказателства като приложения
към исковата молба и заключение на СИЕ, а правните аргументи са бланкетни
от всички страни в процеса. Наредба № 1 от 2004 г. е неприложима относно
размера на възнагражденията с оглед решението от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С‑438/22 г.
Ответниците нямат право на разноски, тъй като договорите се
установиха да са неравноправни и недействителни /решението на СЕС от 16
юли 2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и свързана с тях практика
12
на ВКС за неприложимост на правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен
заем № *****/16.07.2024 г., сключен между Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *****, с адрес на управление
гр. *****.
ПРИЗНАВА за нищожен поради накърняване на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД по отношение на „Файненшъл България“
ЕООД договора за предоставяне на гаранция № *****/15.07.2024 г., сключен
между Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, и „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. *******.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. ********, да заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сумата от 2
318,33 лв. /две хиляди триста и осемнадесет лева и 33 ст./, представляваща
получена без основание сума по договор за паричен заем № *****/16.07.2024
г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. ********, да заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 492,73
лв. /четиристотин деветдесет и два лева и 73 ст./.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление гр. *******, да заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 50 лв.
/петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. ********, да заплати на „Еднолично адвокатско дружество М.,
с ЕИК в регистър Булстат: ****, представлявано от адвокат М. В. М. от АК-
Стара Загора, с адрес гр. *****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
13
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление гр. *****, да заплати на „Еднолично адвокатско дружество М., с
ЕИК в регистър Булстат: ****, представлявано от адвокат М. В. М. от АК-
Стара Загора, с адрес гр. *****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 300 лв. (триста лева) за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
14