Решение по дело №2220/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1336
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20195220102220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 10.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2220 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Д.С.Р. чрез пълномощника си адвокат М. е предявил иск против ответницата И.Б.Р. за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответницата сумата от 1 264 лв., представляваща съдебни разноски по в.гр.д. № 582/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 31/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, тъй като вземането е погасено чрез прихващане с вземане на ищеца в размер на 1 998 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди в резултат от увреждане на недвижим имот, и вземане в размер на 346,98 лв. – съдебни разноски по в.гр.д. № 582/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, изявлението за което е извършено от ищеца по изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов и е достигнало до ответницата на 20.02.2019 г.

Претендира разноски.

Ангажира писмени доказателства.

Ответницата И.Б.Р. не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призована. Представя молба, с която моли да се даде ход на делото. Излага съображения за недопустимостта на иска, а по същество го намира за неоснователен и недоказан.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

С решение по гр.д. № 3607/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик И.Б.Р. е осъдена да заплати на Д.С.Р. сумата от 1 998 лв. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от повреждането на недвижим имот в с. В., обл. П., представляващ УПИ … в кв… по плана на селото, с площ … кв.м. и построените в него сгради, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждане – 20.04.2017 г. до плащането, като е отхвърлен искът за разликата над 1 998 лв. до предявения размер от 2 239 лв., както и е осъдена И.Б.Р. да заплати на Д.С.Р. сумата от 4 200 лв. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, дължима за неоснователното обогатяване на ответника от ползването без основание на недвижим имот на ищеца в с. В., обл. П., представляващ УПИ ..-… в кв… по плана на селото, с площ… кв.м. и построените в него сгради през периода от 06.07.2015 г. до 20.04.2017 г., като е отхвърлен искът за разликата над 4 200 лв. до предявения размер от 5 250 лв.
         Осъдена е И.Б.Р. да заплати на Д.С.Р. ***,21 лв. за деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, а Д.С.Р. е осъден да заплати на И.Б.Р. сумата от 137,91 лв. деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С решение по в.гр.д. № 582/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик първоинстанционното решение е отменено, в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, вместо което е отхвърлен искът на Д.С.Р. против И.Б.Р. за заплащане на сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за  неоснователно обогатяване на ответницата чрез ползването на собствен на ищеца недвижим имот в с. В., общ. П.

В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

Със същото решение е отменено обжалваното решение в частта за разноските, осъдена е И.Б.Р. да заплати на Д.С.Р. сумата от 346,98 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, а Д.С.Р. – да заплати на И.Б.Р. сумата от 1 264 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.

За събиране на присъдените суми ищецът Д.С.Р. се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който на 30.01.2019 г. против ответницата И.Б.Р. е образувано изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело ищецът е приложил изявление за прихващане, адресирано до ответницата, съдържащо негово изявление, че прихваща вземането на ответницата в размер на 1 264 лв. за съдебни разноски с насрещното си вземане от ответницата в размер на 1 998 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, до размера на по-малкото от двете.

Изявлението за прихващане е връчено на ответницата на 22.02.2019 г., едновременно с връчване на поканата за доброволно изпълнение, което обстоятелство се установява от приложеното по делото известие за доставяне.

За събиране на присъдената в полза на ответницата И.Б.Р. сума в размер на 1 264 лв. същата се е снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който на 22.02.2019 г. против ищеца е образувано изпълнително дело № 31/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски.

По искане на ответницата в хода на това изпълнително дело е наложен запор върху вземанията на ищеца по изпълнително дело № 115/2019 г. и изпълнително дело № 118/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов и е наложена възбрана върху земеделски земи, притежавани от ищеца.

Със съобщение от 12.03.2019 г., издадено по изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, е уведомен ЧСИ Георги Тарльовски, че Д.С.Р. е направил изявление за прихващане на сумата от 1 264 лв. с дължимата му от И.Б.Р. сума в размер на 1 998 лв. до размера на по-малката от двете, а изявлението за прихващане е връчено на И.Б.Р. ***.2019 г.

С молба от 14.03.2019 г. Д.С.Р. е поискал от ЧСИ Георги Тарльовски да признае извършеното прихващане на сумата от 1 264 лв., но с разпореждане от 05.04.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да признае погасителния ефект.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на вземане в полза на ответницата поради погасяването му чрез прихващане, извършено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на насрещни парични вземания, които са ликвидни и изискуеми, извършването на валидно изявление за прихващане и достигането му до ответницата.

         Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането съгласно чл. 104 ЗЗД се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Условие за извършване на материалноправно изявление за прихващане е двете насрещни вземания да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за прихващане. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното по съдебен ред вземане, а изискуемо е вземането, което подлежи на изпълнение. Вземанията са насрещни, когато кредиторът по едното е длъжник по другото и обратно. Законът не поставя специални изисквания за формата и начина, по който да се направи изявлението за прихващане. Достатъчно е то да е ясно и недвусмислено формулирано и да е достигнало до насрещната страна.

В случая вземанията на страните подлежат на прихващане – те са парични, насрещни, тъй като ищецът е кредитор на ответницата и ответницата е кредитор на ищеца, ликвидни, тъй като са установени с влязло в сила съдебно решение, и изискуеми, тъй като подлежат на изпълнение. В този смисъл вземанията са безспорни и определени по размер. От представеното по делото изявление за прихващане по изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов се установява безспорно, че ищецът е направил волеизявление за прихващане на дължимата от него на ответницата сума в размер на 1 264 лв. с дължимата му от ответницата сума от 1 998 лв. до размера на по-малката от тях. Изявлението е писмено, изхожда от ищеца, действащ чрез пълномощник, разполагащ с изрично пълномощно за извършване на изявление за прихващане, адресирано е до ответницата и отразява ясно и недвусмислено волята на ищеца за извършване на прихващане на конкретно посочени и индивидуализирани насрещни вземания на страните. Изявлението за прихващане е приложено към молбата за образуване на изпълнително дело и е надлежно връчено на ответницата на 22.02.2019 г. с връчването на покана за доброволно изпълнение, за което е представено известие за доставяне.

При тези данни съдът приема, че е налице валидно извършено от ищеца изявление за прихващане, в което надлежно е обективирана волята му за материалноправно прихващане с насрещно, ликвидно и изискуемо парично вземане на ответницата до размера на по-малкото от тях. Като валидно извършено изявлението за прихващане е породило правните си последици.

Изявлението за прихващане винаги има действие към предвидения в чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент – от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. прихващането има обратно действие. С достигането до ответницата на изявлението на ищеца за прихващане на насрещното й вземане правните последици на прихващането се считат за настъпили, поради което следва да се приеме за осъществил се правопогасяващият ефект на прихващането, осъществен към деня, в който прихващането е могло да се извърши – в случая към датата на влизане в сила на съдебното решение по в.гр.д. № 582/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, а именно 20.12.2018 г., съгласно отбелязването в издадените по делото изпълнителни листове.

  По тези съображения съдът намира, че ищецът надлежно е упражнил потестативното си право на извънсъдебно прихващане, в резултат от което вземането на ответницата в размер на 1 264 лв. е погасено, а предявеният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло.

В тежест на ответницата следва да останат сторените от ищеца разноски по делото съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.Р., ЕГН ********** *** не дължи на И.Б.Р., ЕГН ********** *** сумата от 1 264 лв., представляваща съдебни разноски по в.гр.д. № 582/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 31/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, поради извършено от ищеца извънсъдебно прихващане.

ОСЪЖДА И.Б.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Р., ЕГН ********** *** разноски в исковото производство в размер на 50,60 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: