Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 25.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря ………………., като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА
ч. гр. дело № 1008 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.
второ от ГПК. Съдът е сезиран с жалба на В.Н.С. – длъжник
по изп. дело № 20117810400448 по описа на ЧСИ Г.Д., подадена срещу постановлението
на съдебния изпълнител от 8.11.2018 г., с което последният е отказал да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се излага, че в периода 14.11.2012 г. – 14.11.2014
г. от взискателя не са постъпили никакви молби и искания за изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело е било прекратено по силата на
закона.
Взискателят по изпълнителното дело „Г.Д.Ф.И.“ ЕАД
не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е приложил мотиви, съгласно
които счита жалбата за неоснователна.
След преценка доводите в жалбата и материалите по
делото, настоящият съд намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок срещу
обжалваемо действие на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Изпълнителното дело е
образувано по молба на „О. Б.Б.“ АД вх.№ 4104/6.04.2011 г., към която е
приложен изпълнителен лист. Съгласно изпълнителния лист, издаден от СРС, 40
състав по гр. дело № 45024/2010 г., В.Н.С. е осъдена да заплати на „О. Б.Б.“ АД
главница в размер на 8 232.31 лв., договорна лихва в размер на 440.91 лв., наказателна лихва в размер на
7.60 лв., както и разноски по делото в размер на общо 654.12 лв. С молбата
взискателят е поискал извършване на конкретно посочени изпълнителни действия. Съгласно
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение делата за издръжка. Смисълът на разпоредбата е, че
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато в
продължение на две години по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия и взискателят също бездейства, като не иска предприемането на такива.
Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. изпълнителни действия са: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване
на пазач, насрочване и извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай, видно от изпълнителното дело,
съдебният изпълнител е налагал запори върху вземанията на длъжника по банкови
сметки и от трудово възнаграждение, наложил е възбрана върху недвижим имот на С., насрочвал е описи
на движими вещи и на недвижим имот, като не е налице бездействие по
изпълнителното дело, което да обуславя прилагането на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По-конкретно, след сезирането му от „О. Б.Б.“ АД съдебният изпълнител е наложил
запори на 7.04.2011 г., 19.12.2011 г., 8.11.2017 г., 9.10.2018 г. и 6.11.2018
г. , насрочил е описи на движими вещи на длъжника на 7.04.2011 г., 29.04.2011
г., 16.06.2011 г., 27.02.2012 г., 3.09.2015 г. и 8.12.2015 г., наложил е
възбрана на 12.11.2013 г., насрочил е описи
на недвижим имот на 18.05.2015 г., 22.03.2018 г., 11.05.2018 г., 9.10.2018 г.,
6.11.2018 г. и 20.11.2018 г. По времето, през което съдебният изпълнител регулярно
е предприемал изпълнителни действия, за взискателя е било безпредметно да
подава молби и да иска извършването на такива действия. Взискателят е подал
молби до ЧСИ Г.Д. за предприемане на изпълнителни действия на 8.11.2012 г.,
14.11.2012 г., 25.04.2013 г., 2.09.2015 г., 11.09.2015 г. и 6.02.2018 г. – по
време, когато очевидно е счел, че съдебният изпълнител бездейства.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не
са налице законовите предпоставки, за да се приеме настъпила перемция.
Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното
постановление.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 8.11.2018 г. по изп. дело №
20117810400448 по описа на ЧСИ Г.Д., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.