Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Сливница, 30. 07. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание,
проведено на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на
секретаря Г. Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 755 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
И.В.В., с ЕГН **********,***, обжалва наказателно постановление
№ 18-1204-002785/14.09.2018 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 КЗ и на основание същата разпоредба е наложена глоба в размер
на 400 лева. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа,
че то е издадено от АНО при липса на компетентност поради нередовно
упълномощаване на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София,
при неспазване на предвидената в закона форма, при допуснати съществени
нарушенията на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие между
словесното и цифровото изписване на нарушената правна норма. При тези
съображения се иска неговата отмяна.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на
административно нарушение № 872787 от 07.06.2018 г. , наказателно постановление
№ 18-1204-002785/14.09.2018 г., издадено от Началника на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, застрахователна полица № BG/23/118001681203, справка за административни нарушения на нарушител/ водач,
заповед № 517з - 189/15.01.2016 г. и заповед
№ 517з - 3222/07.11.2016 г. на Директора на ОДМВР, заповед № 8121К – 1385 /
21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от
23.04.2015 г. и акт за встъпване в длъжност от 10.11.2016 г., и показанията на
свидетеля Б.А.П.), намира следното:
На 07.06.2018 г. св. Б.А.П. и
колегата му Цветослав Славчов Кацаров, които били състава на дежурен автопатрул, спрели за проверка в района на 40-ти км. на ПП
– І – 8 товарен автомобил марка „Мерцедес 817“, с рег. № СО 1163 ВН, собственост
на Евлоги Цветанов Щерев и управляван от жалбоподателя И.В.. При извършената
проверка контролните органи констатирали, че към момента на проверката – 20.00
ч. на 07.06.2018 г. водача на автомобила няма валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За установеното нарушение на жалбоподателя бил
съставен АУАН № 872787 от 07.06.2018 г. за нарушение по чл. 638, ал.3 КЗ, въз
основа на който е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено посоченото по - горе административно
наказание. Видно от представената по делото разпечатка от извършена проверка в
Гаранционния фонд е, че към 09.07.2018 г. за товарния автомобил има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие от 21.57 ч. на
07.06.2018 г. до 23.59 ч. на 06.06.2019 г. по застрахователна
полица № BG/23/118001681203 т.е., че след
съставянето на АУАН жалбоподателят сключил договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
С оглед на така установеното,
съдът счете, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от надлежна страна, а по същество е неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити,
изискващи се от него. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП.
Както АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни органи. Атакуваното
НП е издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София
(преназначен на длъжността със заповед № 8121К – 1385 / 21.04.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, във връзка с която е издаден и акт за встъпване
в длъжност от 23.04.2015 г.), упълномощен със заповед № 517з - 189/15.01.2016
г. на Директора на ОДМВР – София, с която на Началниците на група, сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - София е възложена компетентност на контролната
дейност по отношение на нарушенията по чл.638, ал.3 КЗ (съобразно чл.647, ал.2 КЗ), поради което възражението на жалбоподателя за липса на компетентност у
издателя на НП е неоснователно. Нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Направеното
в него и в АУАН описание на твърдяното нарушение съответства на посочената
правна квалификация на същото. АУАН също е издаден от компетентен орган
съобразно чл. 647, ал.1 КЗ вр. чл. 189, ал.1 ЗДвП – младши
автоконтрольор при ОДМВР – София (видно от заповед № 517з
- 3222/07.11.2016 г. на Директора на ОДМВР и акт за встъпване в длъжност от 10.11.2016
г.). Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не
са допуснати нарушения на сроковете по чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ. Този текст ангажира отговорността на лицата,
които не са изпълнили задължението си по чл. 477, ал. 2 КЗ да сключат задължителна застраховка „ГО” или
управляват автомобил без да има сключена такава застраховка. Съгласно чл. 477,
ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
В настоящия казус административнонаказателното производство е започнало по акт за установяване на
административно нарушение № 872787 от 07.06.2018 г., в който е посочено, че на
07.06.2018 г. към 20.00 ч. жалбоподателят не е имал договор за сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него товарен автомобил
„Мерцедес 817”, с рег. № СО 1163 ВН. В акта се сочи, че по този начин е
нарушена разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ. В обжалваното наказателно
постановление № 18-1204-002785/14.09.2018 г., издадено от Началник на група,
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София, в което са възпроизведени
констатациите от АУАН, отново е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 638,
ал.3 КЗ и е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по същия текст. Тази разпоредба очертава състава
на административното нарушение управление на МПС без валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност”. Така отразените в АУАН констатации не се
опровергават и от сключения впоследствие от жалбоподателя на 07.06.2018 г. в 21.57
ч. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се потвърдиха по делото. В хода на съдебното производство се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, че с действията си жалбоподателя И.В. е нарушил виновно разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ и правилно му е наложено наказание съобразно санкционната й част, тъй като към момента на спирането му за проверка в района на 40-ти км. на ПП – І -8 – около 20.00 ч. на 07.06.2018 г., не е изпълнил задължението си за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, какъвто безспорно е сключил непосредствено след това – в 21.57 ч. на 07.06.2018 г. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Б.П., потвърждава, че акта за установяване на административно нарушение е съставен от него в качеството му на контролен орган по транспорта и поддържа отразените в същия констатации относно конкретното нарушение. Доколкото по делото не са представени доказателства, опровергаващи така установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха потвърдени в хода на съдебното производство, то съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ правилно е наложено наказание за извършеното нарушение. Налице е съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган.
Предявените факти, за които на жалбоподателя
е наложено наказание, съставляват административно нарушение и наказващият орган
при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При определяне на наказанието
наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и като е наложил
„глоба” във фиксирания в закона размер, е приложил правилно нормата на чл. 638, ал.3 КЗ, според която на
физическо лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400
лв. Така определеното административно наказание, съдът счита, че е справедливо,
съответства на тежестта на нарушението и е от естество да окаже необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху нарушителя, а и по отношение на
останалите членове на обществото. След като предмет на нарушението е липсата на
сключен договор за задължителна застраховка на товарен автомобил, който не е
спрян от движение, съдът намира, че това нарушение има висока степен на
обществена опасност, поради значимостта на обществените отношения, свързани с
обезвредяването на вреди, които биха могли да настъпят в резултат на нарушаване
на правилата за движение. Ето защо не може да се приеме, че е налице маловажен
случай съгласно чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-1204-002785/14.09.2018 г., издадено от Началника
на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на И.В.В., с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 КЗ и на основание същата
разпоредба е наложена глоба в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: