Решение по дело №1148/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.11.2020
					Дупница

 

Номер                            Година                                                            Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                          състав

	05.11.		2020

 

на                                                                                                       Година

 

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1148		2020

 

                                      дело №                          по описа за                                г.

М.К.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 5, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповед № 253/22.07.2020г. на управителя на дружеството, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “машинен оператор металорежещи”, с месторабота „многопозиционни щанцови машини“ в ответното дружество, и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, в размер на 8176.50 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с постоянен трудов договор бил назначен на посочената длъжност в ответното дружество. С оспорваната заповед на управителя на дружеството, му било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ. Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като заповедта му била връчена на 31.07.2020г.

Ищецът счита, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, е незаконосъобразна, а освен това е и немотивирана. Твърди, че преди нейното издаване не му е поискано писмено обяснение от работодателя. Излага правни съображения.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, което оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че на ответника са поискани обяснения преди уволнението, но същият отказал да даде такива, отказал дори да получи писмената покана да даде обяснения, за което бил съставен протокол.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна: 

Не се спори между страните, а е видно и от представения с исковата молба и приет като доказателство по делото Трудов договор № 141/14.08.2006г., че към момента на уволнението му ищецът е заемал длъжността “машинен оператор металорежещи”, с месторабота „многопозиционни щанцови машини“ в ответното дружество „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, гр. Дупница, за неопределен срок, при пълно работно време.   

Със Заповед № 253/22.07.2020г., управителят на ответното дружество Илия Златанов е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като в заповедта е посочено „във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ“. Заповедта е връчена на ищеца на 31.07.2020г. с препоръчано писмо с обратна разписка.

От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 31.07.2020г. до 31.01.2021г. (за шест месеца) е в размер на 8176.50 лв., определено съобразно чл. 228, ал. 1 от КТ, на база брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. април 2020г., което е в размер на 1362.75.

От представеното копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовия договор с ответника, същият не е работил по трудово правоотношение.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е работил на длъжност “машинен оператор металорежещи”, с месторабота „многопозиционни щанцови машини“ в ответното дружество. С оспорваната заповед управителят на ответното дружество е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като е посочено „във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ“.

Безпротиворечиво се приема в теорията и съдебната практика, че по трудови спорове за защита срещу незаконно уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право на уволнение, в това число изпълнението на задължението си да поиска обяснения, писмени или устни, за конкретното деяние. В изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга, или по всеки друг начин, допустим съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи на ГПК – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество-презумира се, че наказанието с наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение (Решение № 137/02.03.2010г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г.о.). Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. (решение по гр. дело № 985 по описа за 2011г. на ІV ГО). Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за извършеното от него дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Нормите на чл. 193 ал. 1, чл. 194 и чл. 195 ал. 1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им (Решения №№ 1506/10.12.99 г. на ВКС по гр.д. № 408/99r., III г.о.; 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. № 1358/99г, III г.о.). Разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ се счита за изпълнена, ако от препращащи в заповедта и познати па ищеца документи може да се установи, че същият е разбрал за какви нарушения се искат обяснения (Решение № 232/20.07.2012 г. на ВКС по хр. д. № 1008/2011 г., III г.о. - постановено по реда на чл. 290 ГПК).

В настоящия случай, съдът намира, че работодателят не е спазил императивното изискване на чл. 193 от КТ след извършване на нарушението на трудовата дисциплина да изиска обяснения от работника или служителя във връзка с конкретното нарушение, и с оглед тези обяснения да оценени всички релевантни доказателства и едва тогава да наложи дисциплинарното наказание. Ответното дружество не е ангажирало каквито и да било доказателства в тази насока.

Съобразно чл. 193 ал. 2 КТ, съдът следва да отмени атакуваната заповед само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество, поради което предявеният иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

За пълнота следва да се добави, че уволнителната заповед не е и мотивирана. В нея е посочено единствено „във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ“. Цитираната разпоредба предвижда възможност работодателят да наложи дисциплинарно уволнение при злоупотреба от страна на работника с доверието му или разпространяване на поверителни за него сведения. В отговора на исковата молба не са изложени каквито и да било фактически твърдения и не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на работодателя относно поведение на уволнения служител, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, обосновали налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

           Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният, обусловен от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “машинен оператор металорежещи”, с месторабота „многопозиционни щанцови машини“ в ответното дружество.

Основателен е и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. На ищеца следва да бъде присъдено претендираното обезщетение за времето от 31.07.2020г. до 31.01.2021г. в размер на 8176.50 лв., съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи държавна такса в общ размер на 427.06 лв., от които: 100.00 лв. по двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ, и 327.06 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, които следва да внесе по сметка на РС – Дупница. Ответникът дължи и сума в размер на 160.00 лв., представляваща изплатеното от държавния бюджет възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1350.00 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, Заповед № 253/22.07.2020г. на Илия Георгиев Златанов-управител на „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 5,  с която, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е прекратено трудовото правоотношение на М.К.У., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.К.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност “машинен оператор металорежещи”, с месторабота „многопозиционни щанцови машини“ при „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 5, представлявано от управителя Илия Георгиев Златанов.

ОСЪЖДА „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 5, представлявано от управителя Илия Георгиев Златанов, да заплати на М.К.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 8176.50 лв. (осем хиляди сто седемдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 31.07.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 5, представлявано от управителя Илия Георгиев Златанов, да заплати на М.К.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1350.00 (хиляда триста и петдесет) лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА „ИЗАМЕТ 05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 5, представлявано от управителя Илия Георгиев Златанов, да внесе по сметка на РС – Дупница сума в размер на общо 427.06 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и шест стотинки), представляваща държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени искове в настоящото производство, както и сума в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, представляваща изплатеното от държавния бюджет възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

          

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: