Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 08.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав в открито заседание, на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретаря Г. Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гражданско дело № 9253  по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.32, ал.2 от СК.           Постъпила е искова молба от Е.Л.Б. ***, срещу А.З.И. и Д.И.И., с която е предявен иск с правно основание чл.232 ал. 2 от ЗЗД с цена на иска 1690.43лв. - неплатени консумативи за използвана топлоенергия за периода 24.08.2011г. до м. август 2017г. Ищцата твърди, че притежава апартамент на адрес гр***, който отдала под наем на ответниците на 24.08.2011г., без хола, в който се намирали нейни лични вещи. Твърди, че наемателите се задължили да заплащат освен наема, също и консумативите, като от общата сметка изключат парното от хола, което е за нейна сметка. Твърди, че на 14.08.2012г. подписали продължение на договора за наем за неопределено време. Твърди, че наемателите не плащали консумативите за парно, отказали да подпишат предложеното им в тази насока споразумение и категорично отказали да платят суми за парно. Моли се съда да осъди ответниците да ѝ заплатят солидарно исковата сума и разноските по делото. В съдебно заседание допълва твърденията си, като сочи, че е заплатила суми за ТЕ, в периода 24.08.2011г. – 01.08.2017г., че срещу нея е било водено заповедно производство от Топлофикация – Плевен, което е приключило с влязла в сила заповед за изпълнение срещу нея по ч.гр.д. 6826/2016г. на РС-Варна, като сумите са били за ТЕ в жилището за периода 01.12.2011г. – 31.03.2016г.

Ответниците оспорват предявения иск. Не се спори, че е бил налице наемен договор между страните за периода 24.08.2011г. – м. август 2017г. Твърдят обаче, че при сключването на договора ищцата им е заявила, че те не следва да заплащат парно, защото тя не живее в България и че се съди с ТЕЦ. Твърдят, че не са и предполагали, че е налице задължение за заплащане на парно, този въпрос бил повдигнат едва при прекратяване на договора. Твърдят, че изявили желание да уредят въпроса извънсъдебно, но до спогодба не се стигнало.  Потвърждават, че една от стаите не се ползва от тях. Твърдят, че искът касае заплащане не на използвана ТЕ, а на сградна инсталация, която не се дължи от тях. Същевременно е направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за ТЕ за периода 24.08.2011г. – 08.12.2014г., съобразено с тригодишен период преди подаване на исковата молба. Твърдят, че е неясно дали ищцата вече е заплатила задълженията към ТЕЦ, кога и в какъв размер. Твърдят, че всички плащания за периода на наемния договор са извършени от ответницата А.И. чрез Изипей, като тя е придоставяла касовите бонове на агенция „Саня“ – Плевен, където са били плащани и наемите на жилището. Молят съда да отхвърли иска, претендират разноски.

          Като обсъди представените по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно между страните, че са се намирали в наемни отношения по договор за наем от 24.08.2011г., съобразно който ищцата, в качеството на наемодател, е отдала под наем на ответниците А.И. и Д.И. следния недвижим имот: ***. В наемния договор апартаментът е описан със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от кухня, трапезария, спалня, баня, тоалетна, перално помещение и два балкона като наемът му е бил в размер на 200 лв. месечно. В чл.5.1 от договора е уговорено, че наемателят е длъжен да плаща в срок определения му за страните наем и разходите, свързани с ползването на имота /ток, вода, парно, вход/. Не е спорно, че на 14.08.2012г. страните са сключили анекс, с който са уговорили, че договорът продължава да действа за неопределено време и прекратяването му е възможно само с тримесечно писмено изявление. Не е спорно между страните, че договорът е прекратен през м. 08.2017г. На 27.07.2017 г. Наемодателката-ищца е упълномощила свидетелката Х.П.П.да я представлява в качеството на собственик на недвижимия имот предмет на договора за наем. В пълномощното /л.6/ са дадени конкретни правомощия във връзка с действия по опазване, отдаване под наем, управление на жилището и представителство пред различни институции отново във връзка с това жилище. По спорния по делото въпрос - ползвана ли е в имота топлинна енергия, за какви цели, заплатена ли е и от кого, по делото беше изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е работила по данни на топлинния счетоводител в сградата – „Техем Сървисис” ЕООД и доставчика на топлинна енергия - „Топлофикация-Плевен” ЕАД. От изготвената по заключението таблица е видно, че за периода м. 08.2011г. – м.08.2017г., в апартамента е начислявана главница по следните пера: от 01.11.2011 до 31.03.2011 г. - за отопление с ИРУ, сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, корекция и услуга дялово разпределение. От 01.11.2011г. до 30.04.2017г., главница е начислявана за суми по следните пера: сума за отопление без ИРУ, сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, корекция и суми за услуги дялово разпределение. Посочено е, че сумите за отопление без ИРУ са за щранг-лирата в банята, а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са начислени за действителен обем на жилището 184 куб.м. Съобразно заключението на експертизата, в периода м.08.2011г. – м.10.2011г. не са налице начисления на топлинна енергия. За м.11.2011г. топлоенергията е била в размер на 42.79 лв. - главница, която е била заплатена, без обаче да се установява кой е бил платеца на сумата. За периода м.12.2011г. – м.03.2016г. е начислена, но незаплатена ТЕ в размер на 1 076.12 лв. и мораторна лихва върху нея - 234.77лв. За периода м.04.2016г. –м.12.2016 г. е била дължима и заплатена сумата от 67.35 лв., която е заплатена на 13.12.2016 г. и на 06.02.2017 г., като не се установява кой е заплатил тази сума. За периода м.01.2017г. – 30.04.2017г. са заплатени 100.40 лв., платени в брой за периода м.02.2017 г. – месец 05.2017г., като не се установява платеца на сумата, и за м.02.2017 г. е останала неизплатена главница в размер на 19.58 лв. и лихва от 1.48 лв. За периода м.04.2017 г. – м.08.2017 г. няма начисления. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че плащанията са правени в брой в „Топлофикация-Плевен” ЕАД и няма как да се установи кой е платил задълженията, а това може да бъде установено единствено, когато плащането е с платежно нареждане по банков път. Неплатени суми до момента за процесния период са сумите от 1 076.12 лв. -главница за периода м.12.2011г. до м.03.2016г. и 19.58 лв. за м.02. 2017г., като съответно за тях лихвите са както следва: върху първата главница - 234.77 лв., а върху втората - 1,48 лв. Въпреки твърденията на ищцата, че е внесла 500 лв. на 06.10.2016 г., вещото лице заяви, че такава сума не е налична в счетоводството на „Топлофикация-Плевен” ЕАД. По делото е представено и писмо от „Топлофикация-Плевен” ЕАД от 07.03.2018 г до ищцата чрез нейния пълномощник Х.П.П., с което ищцата е информирана, че по ч.гр.д.№ 6826 от 2016 г. на РС-Варна тя е осъдена да заплати сумите, както следва: 1 076.12 лв. - главница за периода 01.12.2011г. до 31.03.2016г., ведно със законна лихва към 07.03.2018 г. от 198.54 лв.; 234.77 лв. - мораторна лихва за периода от 02.02.2012 г. до 04.05.2016г., както и разноски по заповедното производство – 26.62 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. В писмото е посочено, че е издаден изпълнителен лист и за да не се завежда изпълнително дело, се кани ищцата да заплати в 10-дневен срок сумите, посочени в писмото. Посочено е също, че след съдебните задължения, към 07.03.2018 г. задълженията на ищцата са общо в размер на 89.11 лв., представляващи главници за месеците 02.2017г., 12.2017г., 01.2018г. и лихвите върху тези главници. В качеството на свидетели по делото бяха разпитани лицата, които са били ангажирани с отдаването на апартамента под наем. Свидетелката С.Ц.посочи, че фирмата, която е обслужвала ищцата във връзка с отдаване на апартамента под наем е нейна, и ищцата ѝ е била клиент и живеела извън РБългария. Посочи, че познава ответницата А.И. като наемател на апартамента. Тази свидетелка твърди, че ответницата не е заплащала ТЕ, че е използвала две стаи от апартамента, а едната стая била заключена от ищцата и уговорката е била, че когато има парно, 2/3 от сметката трябва да заплащат наемателите, а 1/3 – наемодателката. Свидетелката заяви, че парно не е било ползвано, а е било дължимо само за тръбите в жилището. Свидетелката сочи, че ответницата е носила бележки за други консумативи, но за парно - никога. Твърди, че са имали разговори през последната година на наема, при което ответницата заявила, че няма да плаща, а свидетелката ѝ казала да внася частично. Тази свидетелка твърди, че ищцата е внесла около 1000 лв. за парно, но не може да каже точно каква сума, и че това и било казано от самата ищца. Също така, св. Ц.не можа да посочи точно по кое време и кои години ищцата е била в България и заяви, че е получила пълномощно за управление на апартамента едва след приключване на договора между страните. Категорично заяви, че нейната фирма не е заплащала в „Топлофикация-Плевен” суми по партидата на ищцата, вкл. и след като е дадено пълномощно - тогава са правени само проверки. Свидетелката Х.П.посочи, че познава страните като клиенти на фирмата, в която работи. Твърди, че ищцата ѝ казала, че през 2014 или 2015 г. е платила на „Топлофикация-Плевен” към 1 200 лв. Посочи, че не е присъствала на разговори, в които ищцата да е казвала на ответниците да не плащат консумативи, но знае, че е имало уговорка тя да плаща 1/3 от парното, а другите 2/3 да се плащат от наемателите. Твърди, че ищцата не отказва да си плаща, но ще си плати нейната 1/3, когато ответниците платят техните 2/3. Сочи, че е виждала ищцата през лятото на 2017 г., но не знае дали тя е идвала през 2016г. Посочи начините, по които е плащан наема – първоначално по банков път, а от 2017 г. - на ръка. Твърди, че ответницата носела във фирмата касови бонове за ток и вода, но не и  за парно, и че тя лично не е заплащала суми в „Топлофикация” или каквито и да било суми, касаещи консумативи.

           При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Установи се наличие на валидно възникнало наемно правоотношение между страните, по сключения договор от 24.08.2011г. Съгласно уговорките в договора и съгл. чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателите са длъжни да заплащат разходите, свързани с ползването на наетата вещ. Липсват писмени уговорки за разпределение на заплащането на консумативите между наемател и наемодател. В конкретния случай се установи наличие на незаплатени за жилището консумативи – ползвана топлоенергия за периода на наема. Спорен по делото е въпросът - дължат ли ответниците заплащане на сумите за този консуматив на ищцата, при положение, че тя не го е заплатила на доставчика. Уговорката в наемния договор е била, че те ще заплащат тези суми, но доколкото не е уточнено, че ще ги заплащат на наемодателя, следва да се счете, че те следва да ги заплащат на доставчика на съответната услуга /ТЕЦ, ВИК, ЧЕЗ/. Въпреки, че по делото на ищцата е указана доказателствена тежест – да докаже, че е заплатила претендираните от нея суми, тя не представи доказателства в тази насока. Твърденията, че тя е платила част от сумите, дължими за исковия период, не се доказаха по делото - ССчЕ посочи, че когато плащането не е по банков път, не може да се докаже кой действително е платил сумите. Съобразно т. 1 от ТР 2/2017 от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови нужди, дължи цената ѝ. В случая обаче договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между ответниците - ползватели на договорно основание, и топлопреносното предприятие, не се твърди да е сключван, а от ССчЕ е видно, че титуляр на партидата за целия период е била ищцата Е.Б.. Поради тази причина, именно тя е била осъдена, съобразно писмото на „Топлофикация-Плевен”, да заплати суми за периода 01.12.2011г. до 31.03.2016г., които не се установява да са заплатени и към датата на приключване на устните състезания. Съдът не дава вяра на показанията на двете разпитани по делото свидетелки за наличието на плащане от наемодателката в исковия период на суми за ТЕ в размер на 1000лв. /св. Ц./ или на 1200лв. /св. П./ през 2014 или 2015г., т.к. тези показания не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, те са с източник – самата ищца, и няма посочване за период се твърди че покриват тези суми. Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на консумативи – ТЕ, използвана в наетия имот за процесния период, се явява неоснователен и недоказан, и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

          За пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори и съдът да приеме, че не е необходимо за основателността на иска да се докаже плащане на консуматива от наемодателя, претенцията отново се явява неоснователна. Направеното възражение за изтекла погасителна давност от ответниците е основателно, т.к. исковата молба е подадена на 08.12.2017г., тригодишният срок по чл. 111 б.в. от ЗЗД, за плащания, които са периодични по своя характер, е до 08.12.2014г. За исковия период, който е извън този тригодишен срок, и за който е направено възражение – от 24.08.2011г. до 08.12.2014г., вземанията на ищеца спрямо ответниците са се погасили на посоченото основание - чл. 111 б.в. от ЗЗД. За периода 08.12.2014г. - 08.12.2017г., отново съобразно заключението на ССчЕ, за имота се дължат суми за отопление без ИРУ/щранг-лира/, сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, корекция и суми за услуги дялово разпределение. Всички тези компоненти от претендираната главница, съдът намира, че не се дължат от ползвателя на договорно основание, който не е сключил договор с топлопреносното предприятие, а от собственика на имота, т.к. са свързани именно със собствеността, а не с ползването на имота /каквато е изричната уговорка в т. 5.1 от договора – „разходите, свързани с ползването на имота“/. ТЕ, отдадена от сградната инсталация е дължима поради собствеността на ид.ч. от общите части на сградата, ТЕ, отдадена от щранг-лира също се дължи от собственика, доколкото щранг-лирата е част от сградната инсталация и не може да бъде отделена от нея или отдаването на ТЕ да бъде спряно от ползвателите – отдаването на ТЕ от тази щранг-лира не зависи от това дали жилището се ползва или не. Другите компоненти – корекции и дялово разпределение обслужват компонентите от главницата, свързани с начислената ТЕ, поради което следват като дължимост тези компоненти. Всичко изложено дотук, липсата на изрична уговорка между страните, че наемателите ще заплащат и суми, дължими за имота, които обаче не са свързани с неговото ползване, мотивира съда да отхвърли предявения иск.

           При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях деловодни разноски в размер на 300лв.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ, предявения от Е.Л.Б., ЕГН ********** против А.З.И., ЕГН ********** и Д.И.И. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 232 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32 ал.2 от СК, за солидарно заплащане на сумата от 1690.43лв. - неплатени консумативи за използвана топлоенергия за периода 24.08.2011г. до м. август 2017г., като неоснователен и недоказан.

 

             ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Е.Л.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА А.З.И., ЕГН ********** и Д.И.И. ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 300.00лв.

 

             Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия :