ОПРЕДЕЛЕНИЕ
02.05.2019 година, гр.Ловеч
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на втори май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като съобрази
представените по адм.
дело № 296 по
описа за 2018 година на Ловешкия административен съд, жалба и доказателства, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
вр. с чл.144 от
Административно - процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по молба на Кмета
на Община ***** за
изменение в частта за разноските на решение № 48 от 20.03.2019 г., постановено
по адм.д. № 296/2018г. на АдмСЛ.
В молбата се твърди, че
неправилно е намален размера на платения адвокатски хонорар след възражение за
прекомерност на задължената страна. Молителят счита, че делото било с материален интерес, представлявало фактическа и
правна сложност, както
и, че оспорващото търговското дружество ******ЕАД /с
предишно наименование „******” АД/ е възпрепятствало приватизационната
процедура. Твърди, че размера на хонорара е съобразен с минималния в хипотезата
на чл.8, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което няма основание за намаляване, при възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК. Твърди, че след като в Наредба № 1 за размера на минималните
адвокатски възнаграждения, производствата по обжалване на крайния акт в
приватизационните процедури по ЗПСПК не са посочени изрично като
административни дела с материален интерес, следва по
аналогия да се прилага чл.8 ал.2 т.5 от посочената наредба, съгласно която
разпоредба размерът на адвокатските възнаграждения по дела срещу крайния акт по
чл.108 т.1-3 ЗОП, възнагражденията се определят съобразно чл.8 ал.1 върху
интереса, какъвто е обжалваното решение на Кмета на Община *****. Молителят твърди, че възражението
на жалбоподателя по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от Община *****
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Тъй като размерът на възнаграждението е определен правилно въз основа на
материалния интерес на делото и е в минимален размер. Наред с това намира самото дело за такова с висока степен на правна и фактическа сложност. Намира присъждането на разноски в размер на 500 лева,
определени като дължимо адвокатско възнаграждение за представителство по
административно дело по обжалване на административен акт без материален интерес
за неправилно и необосновано. Счита, че се касае за обжалване пред съд на индивидуален
административен акт, по силата на който възникват права и задължения е
определен материален интерес като част от сложния състав на приватизационната
покупко-продажба. Твърди, че в хода на процесната приватизационна
процедура, с поведението си жалбоподателят демонстрира, че злоупотребява с
права и то на изключително ниска цена с оглед минималния размер на държавни такси, дължими по административните производства,
срещу които действия е заложен голям обществен интерес - този на гражданите на
Община *****. В тази
връзка изтъква, че дружеството не е внесло депозит за участие в приватизационната процедура, и
процесната жалба не е застрашила какъвто и да е негов
материален интерес. Изтъква, че от проведеното
обжалване на две инстанции на Решение № 3 09/2016г. на ОбС *****, с което са определени условията на
приватизацията, същото
изобщо не е било съгласно с
поставените квалификационни изисквания към кандидатите, както и с изискванията
за разкриване на работни места и извършване на инвестиции от купувача в
приватизираното предприятие. По тези доводи иска да бъде изменено
решението в частта за разноските като бъдат присъдени разноските в пълния
доказан размер от 15 756 лева с ДДС по сключения писмен договор за
процесуално представителство.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, от търговско дружество ******ЕАД /с предишно наименование
„******” АД/, ЕИК ****със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****,
ул. **** № 7, представлявано от изпълнителния директор В.И.Ж., чрез адв.Б.Б. –
САК е представил писмен отговор, с който оспорва основателността на искането за
изменение на решението в частта за разноските. Счита за недопустимо молителят да обосновава фактическата и
правна сложност на делото с необходимостта процесуалният му представител да
проучи документи, които са част от административната преписка, водена от самия
административен орган, респективно материали от друго административно дело, по
което същият този орган, представляван от същия процесуален представител е бил
страна. Изтъква, че
нито административната
преписка, нито материалите от първото административно дело са нови за Кмета на
Община ***** и неговият процесуален представител доказателства. С аргументи без да обсъжда доколко изобщо е било
необходимо ангажирането на външен адвокат и заплащането на адвокатско възнаграждение,
при условие, че в Община ***** има назначени юрисконсулти, чиято длъжността
характеристика е именно осъществяването на процесуално представителство по
дела, по които кметът на общината е страна, излага несъгласие с твърденията, че
делото разкривало особена фактическа или правна сложност. В тази връзка се
аргументира с това, че по него не са разпитвани свидетели, не са приемани
експертизи и са проведени само две открити съдебни заседания (като отлагането е
било единствено поради процесуален пропуск на кмета да ангажира доказателства
за свои твърдения), а събраните доказателства на практика са административната
преписка по провеждане на приватизационната процедура, с която страната,
поискала изменението, следва да е била напълно запозната още преди образуване
на делото, доколкото тя е автор на тази преписка. Всички факти, които са били
предмет на изясняване и установяване в хода на съдебното производство, са
свързани с приватизационната процедура, провеждана от кмета на Община ***** в
качеството му на орган по приватизацията и са му служебно известни. Счита, че произнасянето на съда по разноските е и в пълно
съответствие със съдебната практика на други административни съдилища в
страната по идентични казуси.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, от „****”
ЕООД гр.*****, представлявано от Управителя М.К.Р., от „****” ЕООД гр.*****, представлявано от Управителя П.П.В.и от Общински съвет *****, представлявана от Председателя са депозирани писмени становища
за основателност на искането
за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази искането и наведените в
него доводи, приема, че е процесуално допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл.248, ал.1
от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество
искането е неоснователно по следните съображения:
С
решение № 48 от 20.03.2019 г., постановено по адм.д. № 296/2018г. на АдмСЛ е отхвърлено оспорването на търговско
дружество ******ЕАД /с предишно наименование „******” АД/, ЕИК ****със седалище
и адрес на управление: гр. ****, район ****, ул. **** № 7, представлявано от
изпълнителния директор В.И.Ж., чрез адв.Б.Б. - САК, подадено срещу Решение №15
от 30.07.2018 година на Кмета на Община *****, в качеството на орган по
приватизация, с което е определен спечелил конкурса участник в процедурата по
приватизация на 9 137 дяла, представляващи 90,024 % от дяла от капитала на ****ЕООД.
Със същото
решение ******ЕАД /с
предишно наименование „******” АД/, е осъдено да заплати в полза
на
Община *****, направените по
делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Размера на дължимите разноски е съобразен с
направеното своевременно възражение за прекомерност и с разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/
Искането е неоснователно, тъй като нормата, на която
се прави позоваване във второто й предложение, сочи на определяне на
възнаграждението върху материалния интерес. Такъв материален интерес в
настоящото производство няма. Предмет на оспорване е решение на възложителя, с
което е обявено класирането на участниците като е определен
за спечелил конкурса участник в процедура по
приватизация. Предмет на проверка в производството пред съда е законосъобразността на акта, постановен от
възложителя. Не се разрешава спор свързан с материален интерес.
Неоснователен е довода на искателя, че
се касае за дело с определен материален интерес, който бил равен на цената по
приватизационния договор. Изтъкното в молбата, че оспореният акт бил изпълнен и че възнаграждението
било действително заплатено от Община *****, е
ирелевантно досежно преценката дали делото е такова с
материален интерес, а
и не обосновава направата на такъв извод. Неправилна и необоснована е аналогията, която молителя прави с начина на
определяне на адвокатските възнаграждения при обжалване на актове по Закона за
обществените поръчки /„ЗОП“/. Следва да се съобрази, че делата по ЗОП изрично са посочени като дела без материален интерес в чл.
8, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с допуснатото единствено
изключение при обжалване на крайния акт, което не
може да бъде тълкувано разширително спрямо крайните актове, постановявани в
процедури по реда на други материални закони,
различни от ЗОП, в случая
- Закона за приватизация и
следприватизационен контрол и Наредбата за търгове и
конкурси.
В Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дефинирано какво се разбира под материален интерес. Класирането, респ. определянето
на спечелелият участник в процедурата по приватизация не може да се приеме като определен материален актив,
който ще се придобие при сключване на договора за продажба, поради което не може да се определи като
материален интерес при оспорване. Освен
това в цитирания текст на чл. 8, ал. 2, т. 5 от
Наредба №1/2004г. се съдържа противоречие, тъй като, от една страна,
производствата по Закона за обществените поръчки са дефинирани без материален
интерес, а от друга, е уредено, че възнаграждението е процент от материалния
интерес. Освен
гореизложеното и доколкото към
момента липсва легална дефиниция на понятието „материален
интерес” за производствата по ЗОП, не може да бъде приет като основателен предложеният в молбата на кмета на Община *****
начин за изчисляване на
материалният му интерес по аналогия.
Неоснователни са доводите на
молителя, че делото разкривало
особена фактическа или правна сложност. В тази връзка съдът споделя становището, че по делото не
са разпитвани свидетели, не са приемани експертизи и са проведени само две
открити съдебни заседания, като събраните
доказателства на практика са административната преписка по провеждане на
приватизационната процедура, с която страната, поискала изменението, следва да
е била напълно запозната още преди образуване на делото, доколкото тя е автор
на тази преписка. Всички факти, които са били предмет на изясняване и
установяване в хода на съдебното производство, са свързани с приватизационната
процедура, провеждана от кмета на Община ***** в качеството му на орган по
приватизацията и са му служебно известни.
Неоснователно се иска присъждане в полза на Община ***** пълния размер на поискания
хонорар, поради упражняването на законовото право
на оспорващият на жалба, с доводи, че бавело и застрашавало приватизационната процедура. Видно от доказателствата по
делото, към момента на
подаването на жалбата и образуване на делото, оспореното решение вече е било изпълнено и приватизационният договор е бил
сключен. В този
смисъл оспорването на дружеството по настоящото дело не е застрашило или
осуетило приключването на приватизационната процедура.
Правно недопустимо е да се разглежда правото на разноски по делото като своеобразно „наказание“ за „непрекъснато
обжалване на актовете в приватизационната процедура“, освен че не представлява годно
основание за присъждане на
търсения размер на адвокатско възнаграждение. От една страна „засегнатият интерес“ на молителя не е сред установените от законодателя обстоятелства,
които съдът следва да преценява, когато се произнася по искането за разноски. От друга, обоснованият като „засегнат“ интерес на молителя е във връзка с друго и вече
приключило съдебно производство по
жалба срещу решението за откриване на процедурата, в рамките на което са му
били присъдени сторените
разноски. В тази връзка са основателни
доводите на ******ЕАД, че упражняването на правото на жалба и защитата на
законните интереси на дружеството не е „неправомерно“
поведение, което да налага санкционирането му посредством осъждането му да
заплати нереално и необосновано висок размер на адвокатско възнаграждение.
Адвокатските възнаграждения са регламентирани в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ бр.64 от 23.07.2004г., последно изм. с бр.7 от 22.01.2019 година.
В Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в Раздел III наименован „Възнаграждения по граждански и
административни дела за една инстанция”, чл.8 ал.3 /нова – ДВ, бр. 84 от
В случая ответника неоснователно претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15 756 лева. Предвид
направеното от оспорващия, на основание чл.
78 ал. 5 от ГПК, вр. вр. с чл. 144
от АПК, възражение за прекомерност на така заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е съобразена разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/
В този смисъл настоящият състав счете, че дължимите
разноски са били правилно определени след редукция на платения хонорар,
съобразена с акта,
предмет на спора и при
направено възражение за прекомерност.
Мотивиран така и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, Административен съд Ловеч, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кмета
на Община ***** за
изменение, в частта за разноските, на решение № 48 от 20.03.2019 година, постановено
по адм.д. № 296 по описа за 2018 година на Административен съд Ловеч .
Определението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване решението.
Препис от
определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: