РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Кюстендил, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520100850 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на "ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1, представлявано от управителя С. Ф. Н., чрез
пълномощник адв. Д. Д., подадена против АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по
Булстат: *********, с адрес гр. София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47,
представлявано от директора й, съдържаща искане ответникът да бъда осъден
да заплати на ищцовото дружество сумата от 1000 лева - заплатена от ищеца и
получена от ответника, сума, с оглед отпаднало основание и представляваща
имуществена санкция по Заповед за налагане на ПАМ № ЗТ-5800-156/32-
61691/27.02.2019 г., наложена с Наказателно постановление № 764/2018 г. на
ответната агенция, както и сума в размер на 453 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 19.02.2020 г. до датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и сторените деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че против ищцовото дружество било издадено
Наказателно постановление № 764/2018 г. от с.д. директор на ТД
„Югозападна“ при ответната Агенция Митници, с което му била наложена
1
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.123, ал.2 от
ЗАДС, извършено в стопанисван от "ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД търговски обект:
кафе-аперитив „Флора Бургер“, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „България“
№6, като наред с наказателното постановление, на същата дата била издадена
и Заповед за налагане на ПАМ № ЗТ-5800-156/32-61691/27.02.2019г., с която
на осн. чл.124б, ал.1 ЗАДС била наложена ПАМ „запечатване на обект“ по
отношение на посочения търговски обект. Сочи се, че в заповедта било
указано, че ПАМ ще бъде прекратена след заплащане на определената в
наказателното постановление имуществена санкция. Заявява се, че на
12.03.2019 г. от името на ищцовото дружество по банкова сметка на ответника
била внесена сумата от 1 000 лева, във връзка с наложената санкция. Твърди
се и, че с влязло в законна сила на 18.02.2020 г. решение, постановено по АНД
№ 441/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, потвърдено по КАНД №
349/2019г. по описа на Административен съд Кюстендил, Наказателно
постановление № 764/2018 г. било отменено като незаконосъобразно и от деня
на влизане в сила на съдебното решение, с което било отменено процесното
Наказателно постановление, било отпаднало основанието на ответника да
държи исковата сума, с оглед на което от този момент дължал връщане на
заплатената му на отпаднало основание сума в размер на 1 000 лева, а от
следващия ден – 19.02.2020 г. бил изпаднал в забава и дължал и законна лихва
върху главницата до окончателното издължаване, като е посочено, че до
датата на завеждане на делото тази лихва била в размер на 453 лева. Заявява
се, че с молба вх. № 32-138621/15.05.2020г. от "ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД до
ответната агенция чрез териториалното й поделение МБ Кюстендил, от
ищцовото дружество било поискано връщане на заплатената сума от 1 000
лева, като с отговор на молбата с изх. № 32-152501/01.06.2020 г. ответната
страна признала задължението за връщане на сумата и основанието за това,
като се била задължила да я върне по посочената от ищеца банкова сметка, но
до момента това не било сторено. Ето защо е отправено искане до съда да
бъде осъдена АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по Булстат: *********, с адрес гр.
София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47, да заплати на ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1, сумите както следва: 1 000 лева – заплатена от
ищеца на ответника имуществена санкция по Заповед за налагане на ПАМ №
ЗТ-5800-156/32 61691/27.02.2019г., наложена с наказателно постановление №
2
764/2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на делото до окончателното й погасяване; 453 лева – законна лихва за забава,
дължима върху сумата от 1 000 лева за периода от 19.02.2020 г. до датата на
завеждане на делото. Претендират се и сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, в
който се навеждат твърдения за недопустимост, неоснователност и
недоказаност на исковете. В писмения отговор се твърди, че с исковата молба
бил неправилно сезиран Районен съд – Кюстендил, тъй като искът бил
подведомствен на Административен съд – Кюстендил, на основание чл.203
АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и разглеждането на спора от настоящия съд
било недопустимо, с оглед на което се прави възражение за компетентност на
съда. Оспорва се като неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 1
000 лева, поради заплащането й по сметка на ищцовото дружество на
03.06.2024 г., видно от бюджетно платежно нареждане от 31.05.2024 г. и
извадка от системата СЕБРА за получаването на сумата по сметка на ищеца,
които ответникът прилага към отговора. Оспорва се като неоснователен и
искът за заплащане на сумата от 453 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 19.02.2020 г. до датата на предявяване на иска - 09.04.2024 г., като
недължима в частта от нея за периода от 19.02.2020 г. до 22.05.2020 г., а
именно в размер на 26,11 лева, доколкото не била потърсена, а в останалата й
част, за периода от 23.05.2020 г. до 09.04.2024 г. - в размер на 426,89 лева -
като погасена по давност. Заявява се, че действително с Наказателно
постановление №764/27.02.2019 г. по описа на ТД „Югозападна" било
издадено срещу ищцовото дружество, за извършено нарушение на чл.123, ал.2
от ЗАДС, както и че на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева, като посочената сума била заплатена изцяло по сметка
на териториалната дирекция на 12.03.2019 г. Не се спори и относно факта, че с
влязло в сила на 18.02.2020г. Решение № 307/01.10.2019г., постановено по
АНД № 441/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, Наказателно
постановление № 764/27.02.2019 г. било отменено изцяло, както и че с молба
вх. № 32-138621/15.05.2020г. от "ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД е било поискано
връщане на сумата от 1 000 лева. Иска се съдът да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен, необоснован и недоказан, или
алтернативно да присъди на ищеца законната лихва върху сумата от 1 000
лева от датата на завеждане на исковата молба 09.04.2024г., до датата на
3
окончателното й погасяване – 03.06.2024 г., а именно в размер на 21,45 лева.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца и се иска отхвърляне на искането за
адвокатско възнаграждение, алтернативно да бъде присъдено такова,
съразмерно с уважената част от иска, под минимума, предвиден в Наредба
1/09.07.2004 г. Претендират се направените разноски по делото, включително
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В последното проведено по делото открито съдебно заседание, страните се
представляват от процесуалните си представители, като ищецът поддържа
исковата молба по отношение на лихвата за забава и изразява становище в
хода на устните състезания, че доколкото главницата е заплатена доброволно
от ответника след завеждане на делото, то искът за нея подлежи на
отхвърляне, но ответникът следва да понесе разноските на ищеца изцяло, тъй
като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
отправена и претенция за присъждане на разноски.
Ответната страна е поискала отхвърляне изцяло на предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Иска се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание съдът е направил правна квалификация, разпределил е
доказателствена тежест между страните, приел е доклада по делото за
оконачателен, без възражения от страните, като им е предоставил и срок за
писмени бележки, в който са постъпили такива и от двете страни.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид изложените от страните доводи и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От представеното Наказателно постановление НП № 764/2018 г. (НП),
издадено от директора на ТД Югозападна към Агенция "Митници" е видно, че
на 27.02.2019 г. на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева. Приложена е и Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) ЗДТ-5800-156/32-61691/27.02.2019 г. от
същата дата, наложена на ищцовото дружество, изразяваща се в "запечатване
на обект". В т.4 от заповедта е посочено, че ПАМ се прекратява по писмена
4
молба на административно наказаното лице и след като бъде доказано, че
определената с НП-то имуществена санкция в размер на 1000 лева е заплатена
изцяло по сметка на ТД Югозападна. Видно от неоспореното от ответната
страна преводно нареждане/вносна бележка е, че ищцовото дружество е
превело по сметка на ТД Югозападна на 12.03.2019 г. сума в размер на 1000
лева, с вписано основание за плащане - ЗДТ-5800-156/32-61691/27.02.2019 г.
В приложеното по делото писмо, изпратено от директора на ТД Югозападна
до ищцовото дружество от 01.06.2020 г., е посочено, че наказателното
постановление е било отменено с решение на КРС, като същото е било
оставено в сила с решение на АС-Кюстендил, влязло в сила на 18.02.2020 г., с
оглед на което ответната страна е заявила, че е отпаднало основанието за
усвояване на заплатената от ищеца сума от 1000 лева, както и за отнемане в
полза на държавата на предмета на нарушението. Посочено е и, че заявената
от ищеца сума в размер на 1000 лева ще му бъде изплатена по посочена от
него банкова сметка.
Представени са и решение от 01.10.2019 г., постановено по АНД 441/2019 г. по
описа на КРС, с което процесното наказателно постановление е било
отменено, както и решение 40/18.02.2020 г., постановено по КАНД 349/2019 г.
по описа на АС-Кюстендил, с което решението на КРС е оставено в сила.
Въз основа на бюджетно платежно нареджане от 31.05.2024 г. и информация
за плащания от 04.06.2024 г., неоспорени от ищеца, се констатира, че от страна
на ТД Митница София е заплатена по сметка на "Флора Бургер" ЕООД сума в
размер на 1000 лева. Видно от заповед от 28.07.2021 г. на министъра на
финансите, е, че "Териториална дирекция Югозападна" е промена на
"Териториална дирекция Митница София".
Представена е и молба от 15.05.2020 г. на ищцовото дружество до Агенция
"Митници", с която е поискано връщане на сумата от 1000 лева и е
предоставен седмодневен срок от получаване на поканата за връщане на
сумата от 1000 лева.
По делото е представено и пълномощно /на л.64/ от Севда Филипова
Новакова, в качеството й на управител на ищцовото дружество, с което същата
е упълномощила Д. Георгиев Новаков да я представлява за всички действия,
посочени в пълномощното, безсрочно.
Останалите приложени по делото доказателства не променят крайните изводи
5
на съда, поради което не се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена на база
събраните по делото доказателства.
Предявени са обективно кумултативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като съдът е
указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже заплащане на процесната
сума в полза на ответното дружество, отпадането на основанието, както и
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е било да докаже валидно
основание за получаването на сумата, съответно за задържането й и/или
погасяване на вземането.
С приетия без възражения от страните по делото за окончателен, доклад,
обективиран в Определение № 961/ 09.07.2024 г. по описа на КРС, съдът е
обявил за безспорни обстоятелствата, че ТД „Югозападна“ Агенция Митници
е издало наказателно постановление, с което на ищцовото дружество е била
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като посочената сума е
била заплатена изцяло по сметка на ТД „Югозападна“ на 12.03.2019 г. от
ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от събрания доказателствен
материал. Освен това не се спори и също се установява от представените по
делото доказателства, че с влязло в сила на 18.02.2020 г., Решение №
307/01.10.2019 г., постановено по АНД № 441/2019 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, наказателното постановление, издадено от ответника, е било
отменено изцяло, както и че с молба вх. № 32-138621/15.05.2020 г. от "ФЛОРА
БУРГЕР" ЕООД е било поискано връщане на сумата от 1 000 лева.
По делото лиспват данни сумата от 1000 лева да е била върната от ответника в
предоставения му от ищеца седмодневен срок от поканата/молбата/ от
15.05.2020 г.. Дори напротив, въз основа на представеното от ответника и
неоспорено от ищеца бюджетно платежно нареджане от 31.05.2024 г., се
установи, че след завеждане на исковата молба /09.04.2024 г./ от ответната
страна и в частност от преименуваната ТД Митница София е заплатена,
респективно върната по сметка на ищеца "Флора Бургер" ЕООД сумата в
размер на 1000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на
отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая безспорно се доказа, че
6
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 1000 лева, основанието за
плащането на която впоследствие е отпаднало, доколкото наказателното
постановление, въз основа на което сумата е била заплатена, е било отменено
със съдебно решение, което е влязло в сила на 18.02.2020 г. В хода на
производството ответникът е върнал сумата от 1000 лева на ищеца на
03.06.2024 г., което ответникът потвърждава в отговора на исковата си молба,
към който са представени и бюджетно платежно нареждане от 31.05.2024 г. и
информация за плащания от 04.06.2024 г.
Доколкото ответникът е доказал погасяване на вземането за 1000 лева, чрез
плащането му в хода на настоящото производство, то искът за тази сума
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва за забава в размер на 453 лева, дължима върху
сумата от 1000 лева, за периода от 19.02.2020 г. до дата на завеждане на
делото, както и направеното в тази връзка от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира, че претенцията е частично основателна,
поради следното:
Съгласно нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. За да се уважи исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо да са налице следните предпоставки (юридически факти): наличие
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, като следва да се установи
от кой момент е станало това, т.е периода й, както и какъв е размерът на
обезщетението за забава.
Според практиката на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, за
забава на длъжника по безсрочното задължение, каквото е и процесното, е
необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, т.е длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Правоотношението в случая е с извъндоговорен характер, като то не е
възникнало в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е
мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение, а
такъв няма определен и в закона. Също така, когато кредиторът е дал в
поканата допълнителен срок за изпълнение, както е и в случая, забавата ще
настъпи с изтичането на този срок. По делото се установи, че ищецът е
7
изпратил, преди подаване на исковата молба, покана под формата на молба на
15.05.2020 г. до ответника, с която е отправил искане до последния да му
върне в седмодневен срок от получаването на поканата, сумата в размер на
1000 лева. При липсата на нормативно определени изисквания към
съдържанието на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (така Решение № 69 от
27.07.2015 г. по ТД № 119/2014 г., II ТО, ТК на ВКС) следва да се приеме, че
посоченото искане има характер именно на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Няма данни по делото сумата да е върната от ответника в дадения от ищеца
срок, като видно от отбелязването върху молбата, е, че същата е получена от
ответника именно на - 15.05.2020 г., което се потвържава и от приложеното
писмо, изходящо от ответника от 01.06.2020 г. Тоест, седмодневеният срок е
изтекъл на 23.05.2020 г. и от този момент ответникът е в забава.
С оглед разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тоест, искането за законна
лихва е основателно единствено за периода, който предходжа с три години
датата на подаването на исковата молба - 09.04.2024 г., т.е основателно и
непогасено по давност е за периода от 09.04.2021 г. до 09.04.2024 г., а за
периода от 19.02.2020 г. до 09.04.2021 г. вземанията за лихва, освен
неоснователни, са и погасени по давност. В този смисъл и изчислявайки по
реда на чл.162 от ГПК размера на дължимата законна лихва за забава за
периода от 09.04.2021 г. до 09.04.2024 г., съдът счита, че същата е в размер на
338,35 лева и до този размер претенцията следва да бъде уважена като
основателна, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 453
лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и погасен по
давност.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху сумата от
1000 лева от дата на завеждане на делото - 09.04.2024 г. до окончателното й
погасяване, което както се установи е 03.06.2024 г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законна лихва именно до тази дата.
Относно възражението на ответника за липса на правен интерес, доколкото
по делото е приложено пълномощно от Севда Филипова Новакова, в
качеството й на управител на ищцовото дружество, с което същата е
упълномощила Д. Георгиев Новаков да я представлява безсрочно за всички
действия, посочени в пълномощното, както и с оглед представеното към
8
писмените бележки на ищеца, пълномощно от Д. Новаков в полза на адв.Д., с
което са потвърдени и процесуалните действия, извършени по делото от адв.
Д. и адв.Д.а, то възражението в тази посока се явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца,
съобразно уважената част от иска, както и с оглед представените от него
списък на разноски /л.89/ и доказателства за понесени разноски, се дължат от
ответника в общ размер на 147,63 лева, доколкото и същият е дал повод с
поведението си за завеждане на делото, включващи разноски за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
разноските, направено от ответната страна, съдът счита, за неоснователно.
Ответникът претендира юрисконулстко възнаграждение в минимален размер,
съобразно изложеното в отговора на исковата молба. Съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, като на ответника
следва да се заплати от ищеца сумата от 76,71 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявения от "ФЛОРА
БУРГЕР" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1, представлявано от управителя му,
против АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по Булстат: *********, с адрес гр.
София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47, представлявано от директора й, иск за
сумата от 1 000 лева – заплатена от ищеца на ответника имуществена санкция
по Заповед за налагане на ПАМ № ЗТ-5800-156/32 61691/27.02.2019г.,
наложена с наказателно постановление № 764/2018 г., поради погасяването на
сумата в хода на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по
Булстат: *********, с адрес гр. София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47, ДА
ЗАПЛАТИ на "ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1,
представлявано от управителя му, сумата в размер на 338,35 лева,
представляваща дължима законна лихва за забава за периода от 09.04.2021 г.
9
до 09.04.2024 г., както и законна лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба - 09.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата от 1000
лева - 03.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявения от "ФЛОРА
БУРГЕР" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1, представлявано от управителя му,
против АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по Булстат: *********, с адрес гр.
София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47, представлявано от директора й, иск за
заплащане на законна лихва за забава, считано от 19.02.2020 г. до 09.04.2021 г.,
за разликата над сумата от 338,35 лева до пълния предявен размер от 453 лева,
като неоснователен и погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по
Булстат: *********, с адрес гр. София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47, ДА
ЗАПЛАТИ на "ФЛОРА БУРГЕР" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1,
представлявано от управителя му, сумата в размер на 147,63 лева,
представляваща понесени разноски в производството за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 във вр.с ал.8 от ГПК, "ФЛОРА БУРГЕР"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул.“Христо Ботев“ № 18, ет.1, представлявано от управителя му, ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ, ЕИК по Булстат: *********, с адрес гр.
София, ул. “Георги С. Раковски“ № 47, представлявано от директора й, сумата
в размер на 76,71 лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд- Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10