Решение по дело №1273/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16817
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20231110101273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16817
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110101273 по описа за 2023 година
Ищецът „М.“ ЕООД твърди, че между него и ответника са установени трайни
търговски отношения, представляващи продажби, по силата на които ищецът е продавал на
ответника заявени от него количества трошен камък фракции 0/63мм; 0/40мм; 0/100мм и 0-5
мм, което е осъществявано в продължителен период от време. Заявява, че предаване на
количествата стоки по продажбените правоотношения е извършвано периодично на
определени дати и на посочено от ответника място, като за всяка продажба страните са
съставяли счетоводни документи, включително фактура, за осъществената стопанска
операция и е издавано потвърждение в писмен вид за дължимите суми. Ищецът сочи, че в
периода от 26.10.2019г. до 31.03.2021г. ответникът е закупил от ищеца, който ме у предал,
заявеното от купувача количество трошен камък фракции 0/63мм; 0/40мм; 0/100мм и 0-5 мм,
като за част от получените количества ответникът е извършил плащане, но е налице остатък
от дължима цена в общ размер от 172 807,72лв. с ДДС, за която са издадени следните
фактури:
1/. фактура №559/26.10.2019г. за 602,760тона трошен камък фракция0/63мм;
525,700тона трошен камък, фракция0/40 и 45,380тона трошен камък, фракция 0-4, на обща
стойност 10 428,95лв. с ДДС, от която неплатен остатък от дължимата цена е сумата от 6
709,53лв. с ДДС;
2/. фактура №562/31.10.2019г. за 859,420 тона трошен камък, фракция 0/63мм;
521,520тона трошен камък, фракция 0/40 и 50,040 тона трошен камък, фракция 0-4, на
стойност 12 460,67лв. с ДДС;
3/. фактура № 568/04.11.2019г. за 622,500 тона трошен камък, фракция 0/63мм на
стойност 4 855,50лв. с ДДС;
4/. фактура № 571/07.11.2019г. за 699,380 тона трошен камък, фракция 0/63мм и
192,800 тона трошен камък, фракция 0/40, на стойност 7 306,04лв. с ДДС;
5/. фактура №576/22.11.2019г. за 421,660 тона трошен камък, фракция 0/63мм и83,180
тона, фракция 0/04 на стойност 4 087,48лв. с ДДС;
6/. фактура №580/29.11.2019г. за 247,680 тона трошен камък, фракция 0/63мм на
1
стойност 1 931,90лв. с ДДС;
7/. фактура №586/03.12.2019г. за 833,120 тона трошена камък, фракция 0/63мм и
56,880 това трошен камък, фракция 0/40мм на стойност 7 044,38лв. с ДДС;
8/. фактура №592/23.12.2019г. за 870,260 тона трошен камък, фракция 0/63 мм и
фракция 08100 мм от 328,680тона и 931,220 тона, фракция 0-5 мм, на стойност от 18
291,44лв. с ДДС;
9/. фактура №600/31.01.2020г. за 748,16 тона трошен камък, фракция 0/63мм; 1
342,520 тона фракция 0/04мм и 199,840 това фракция 0/5мм, на стойност 222 560,77лв. с
ДДС;
10/. фактура №609/29.02.2020г. за 1 350 тона трошен камък, фракция 0/63мм; 599,240
тона фракция 0/40мм и 247,760 това фракция 0/5мм, на стойност 21 039,70лв. с ДДС;
11/. фактура №616/31.03.2020г. за 1 363,760 тона трошен камък, фракция0/63; 1
036,580 тона от фракция 0/40мм и 76,320 тона от фракция0-5, на стойност 22 872,10лв. с
ДДС;
12/. фактура №623/30.4.2020г. за 739,280 трошен камък, фракция 0/63мм и 138, 680
тона от фракция0/40мм, на стойност от 7 541,28лв. с ДДС;
13/. фактура №626/31.05.2020г. за 134,380 трошен камък, фракция 0/63мм, 789,280
тона от фракция0/40мм и 33,480 тона от фракция0-4 и 37,300 тона о фракция 0-5мм, на
стойност 10 064,86лв. с ДДС;
14/. фактура №634/23.06.2020г. за 104,760 тона трошена камък от фракция 0/63мм;
708,975 тона от фракция 0/40 мм и 23,860 тона от фракция 0-5, на стойност 8 144,26лв. с
ДДС;
15/. фактура №642/17.07.2020г. за 893,440 тона трошен камък от фракция 0/63 на
стойност 7 504,90лв. с ДДС;
16/. фактура №646/31.07.2020г. за 105,300 тона трошен камък от фракция 0/63мм на
стойност от 884,52лв. с ДДС;
17/. фактура №677/28.09.2020г. за 213,620 тона трошена камък от фракция 0/63мм на
стойност 1 794,41лв. с ДДС;
18/. фактура №719/29.01.2021г. за 77,240 тона трошен камък, от фракция 0/63мм на
стойност 648,82лв. с ДДС;
19/. фактура №723/15.02.2021г. за 762,940 тона трошен камък от фракция 0/63 мм и
34,440 тона от фракция 0/40мм, на стойност от 6 780,65лв. с ДДС;
20/. фактура №731/31.03.2021г. за 26, 280 тона трошен камък от фракция 0/63мм и
6,640тона от фракция 0/40, на стойност от 284,50лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че е изпълнил поетото с договора задължение да извърши доставкана
стоката, като е предоставил на купувача заявените от него количества трошен камък от
посочените и заявени фракции, издадените от ищеца фактури са приети без възражения от
ответника, като твърди, че по този начин ответникът е извършил признание на размера на
вземанията на ищеца. Във връзка с плащанията на дължимите суми, твърди, че между
страните са проведени многократно срещи, включително са разменени писма, но плащане на
претендираните суми от страна на ответника, не е извършено. Ищецът сочи, че е поканил
ответника да извърши плащане, с поканата за доброволно изпълнение, която купувачът е
получил на 07.07.2020г. и с която покана му е даден 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. След получаване на поканата са извършени частични плащания, но не и пълно
погасяване на паричните задължения. Ищецът заявява, че във връзка със счетоводни
приключвания към 31.12.2020г. ответникът е издал потвърдително писмо относно
непогасените задължения, като след това писмо отново са извършени частични плащания.
Такова потвърдително писмо е издадено по същата причина и към 31.12.2021г., с което се
признава дълга на ответника към ищеца в размер на съдебно заявените вземания по
2
посочените 20 броя фактури. Ищецът твърди, че наличието на забава в плащането на
паричните задължения на ответника за него е възникнало вземане, представляващо
обезщетение за забава, в размер на посочените суми за всеки период на забава в общ размер
от 34630,53лева. Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените вземания, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Ответникът „Д.“ООД дава становище за неоснователност на предявените искове. В
срока за допълнителна искова молба ищецът заявява, че между страните липсва писмен
договор за търговска продажба, но осъществяването на периодични доставки на еднородни
стоки съответства за наличие на облигационно правоотношение между страните. Заявява, че
поканата за плащане е връчена на ответника.
В срока за допълнителен отговор ответникът потвърждава изложеното в
първоначалния. Оспорва, че представените от ищцовото дружество, подписани от
управителя на ответното дружеството.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Не се оспорва между страните, че помежду им не е налице сключен писмен договор
за покупко-продажба на трошен камък.
Установява се от разпитите на свидетелите Г.Т. и В.П. /и двамата са работили в
ответното дружество на длъжност шофьор в рамките на процесния период/, че са
транспортирали инертни материали, които взимали от „М.“ЕООД и ги доставяли на обекти
на „Д.“ ЕООД. При натоварването на инертните материали били изготвяни кантарни
бележки със стойността на товара. Кантарните бележки се подпислави от шофьора и били
предавани на техническите ръководители на обектите.
Като писмени доказателства по делото са приети процесните фактури, като от
съдържанието им е достатъчно да бъдат определени всички съществени елементи на
твърдените от ищеца облигационни правоотношения по повод договор за продабжа –
страни, предмет,цена.
Сами по себе си цитираните фактури не доказват възникването на облигационни
правоотношения между страните, тъй като няма преки доказателства по делото, че лицето,
което ги е подписало от името на ответника, има представителна власт да приеме
изпълнението по тези правоотношения.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, обаче, се
установява, че сумите по фактурите са записани в счетоводството на ответника като
задължения към ищеца, а самите фактури са отразени в дневника за покупките на ответника
и справките-декларации по ЗДДС. Отразяването на сумите по фактурите като задължение в
счетоводството на ответника означава, че след получаване на фактурите той не се е
противопоставил на сделките, за чиито изпълнение са издадени, което пък предпоставя
възникнало правоотношение между страните по договор за продажба по реда на чл. 301 от
ТЗ, както и потвърждаване от ответника на действията по приемане на изпълнението на
задълженията на ищеца за доставяне на стоките, за които са издадени процесните фактури.
Отразяването на фактурите в счетоводните книги на ответника представлява и
извънсъдебно признание на ответника за наличието на облигационни правоотношения
между страните по договор за продажба със съдържанието, обективирано в цитираните
фактури, включително цена на стоките и дата на доставянето им. Вещото лице посочва, че
по процесните фактура не са извършвани плащания.
При горните съображения и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема за доказано, че общото задължение на ответника за продажна цена
по процесните фактури е в претендирания размер, като предвид липсата на плащания цялата
сума е дължима от ответното дружество.
3
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ плащането на продажната цена по всяка от фактурите
ответникът дължи от датата на получаване на стоките, която по съображенията по-горе
съдът приема, че съвпада с датата на издаването на съответната фактура. Съдът на
основание чл.162 ГПК изчисли размерът на законната лихва върху всяка от фактурите с
помощта на онлайн калкулатор за законна лихва. Размерът и възлиза общо на 34089,35лв. до
който размер искът се явява основателен, а до пълния предявен размер от 34630,54лв. следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските, които
ищецът е направил за производството, следва да бъдат възложени върху ответника,
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът претендира следните разноски:
6814,51лв. –адвокатски хонорар, 8297,53лв. – държавна такса и 500лв. – депозит за вещо
лице, адвокатски хонорар за обезпечително производство - 4308лв., държавна такса
обезпечително производство – 40лв, адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело -240лв и държавна такса за образуване на изпълнително дело -158,50лв.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 20305,43лв.
Ответното дружество не претендира разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „М.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област М., община
М., град М., * бул. „***" № *”, *, an. 1 на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата 172 807,72лв.
с ДДС, за която са издадени следните фактури: фактура №559/26.10.2019г., фактура
№562/31.10.2019г., фактура № 568/04.11.2019г., фактура № 571/07.11.2019г., фактура
№576/22.11.2019г., фактура №580/29.11.2019г., фактура №586/03.12.2019г., фактура
№592/23.12.2019г., фактура №600/31.01.2020г., фактура №609/29.02.2020г., фактура
№616/31.03.2020г., фактура №623/30.04.2020г., фактура №626/31.05.2020г., фактура
№634/23.06.2020г., фактура №642/17.07.2020г., фактура №646/31.07.2020г., фактура
№677/28.09.2020г., фактура №719/29.01.2021г., фактура №723/15.02.2021г.; фактура
№731/31.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „М.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област М., община
М., град М., * бул. „***" № *”, *, an. 1 на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата в общ размер от
34089,35лв. дължима върху фактура №559/26.10.2019г., фактура №562/31.10.2019г., фактура
№ 568/04.11.2019г., фактура № 571/07.11.2019г., фактура №576/22.11.2019г., фактура
№580/29.11.2019г., фактура №586/03.12.2019г., фактура №592/23.12.2019г., фактура
№600/31.01.2020г., фактура №609/29.02.2020г., фактура №616/31.03.2020г., фактура
№623/30.04.2020г., фактура №626/31.05.2020г., фактура №634/23.06.2020г., фактура
№642/17.07.2020г., фактура №646/31.07.2020г., фактура №677/28.09.2020г., фактура
№719/29.01.2021г., фактура №723/15.02.2021г.; фактура №731/31.03.2021г. считано от датата
на падежа й до 22.02.2022г., като отхвърля иска за сумата до пълния предявен размер от
34630,53лв.,
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „М.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област М., община
М., град М., * бул. „***" № *”, *, an. 1 на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 20305,43лв. –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5