РЕШЕНИЕ
№ 1787
Русе, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в закрито заседание в състав:
| Председател: | ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
| Членове: | РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА ДИАНА КАЛОЯНОВА |
Като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА канд № 20247200600277 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по молба с вх.№ 1977/29.04.2025 г. на „ТОНЧЕВИ ЕН ТРАНС“ ООД, със седалище в [населено място], обл. Русе, чрез процесуалния му представител, за допълване или изменение на постановеното по делото решение 965/26.03.2025 г. в частта за разноските чрез увеличаване на присъдените в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение от общо 600 лева на общо 1200 лева. В молбата са изложени подробни съображения в подкрепа на искането.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК насрещната страна по молбата и ответник по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор с вх.№ 2388/14.05.2025 г., в който изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови определение, с което тя да бъде оставена без уважение.
С постановеното по делото решение, съдът е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Тончев Ен Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. П. Т., сумата от общо 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Според чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Доколкото в процесният случай е налично изрично произнасяне в диспозитива на съдебното решение по отношение разноските, дължими на касатора за двете съдебни инстанции, съдът намира, че е сезиран с молба за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, а не за допълване.
Искането е направено от процесуално легитимирана страна, в преклузивния срок, при представен списък на разноските, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.
В мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения във връзка с присъдените деловодни разноски, за чието ревизиране липсва каквото и да било основание. Липсва основание за преразглеждане на въпроса за правната и фактическа сложност на делото, тъй като тя следва да бъде преценявана обективно, при сравнение с други подобни дела, а не субективно – така, както тя е възприемана от процесуалния представител на молителя. Както е посочено в мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, с постановяване на решението на Съда на ЕС основният правен спор е решен по един задължителен за съда и всички правни субекти начин, което води до отпадане на всякаква правна сложност от гледна точка на това какъв би бил крайният резултат по спора.
Дори и при определяне на правната и фактическа сложност на делото да се вземат предвид измененията в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), то това не би довело до промяна на горния извод. Според § 1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г., при определяне размера на възнаграждението за преценката за "фактическа и правна сложност" при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, се вземат предвид коефициентите за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Видно от т.46 на Приложение № 1 към ПОНС, за КАНД по ЗАНН, които не са изрично посочени в други групи (настоящото дело е именно такова - със статистически шифър 5500 „Други по ЗАНН“), е определен коефициент за тежест от 0,5. Тази стойност отразява сложност на делото под средната за касационните административнонаказателни дела (по-нисък коефициент за тежест имат единствено КАНД по ЗДвП със статистически шифър 5000). В случая не са налице и основания, които водят до увеличаване на предварително определения коефициент за тежест на делото. Само по себе си обстоятелството, че по делото се явява приложимо правото на Съюза, поради което производството по същото е било спряно до приключване на производството по дело С-61/23 на Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване, но на друг административен съд, не води до извод за завишена правна сложност.
По изложените съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр. чл.144 и чл.223 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящото определение е окончателно.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 1977/29.04.2025 г. на „ТОНЧЕВИ ЕН ТРАНС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. П. Т., за изменение на решение № 965/26.03.2025 г., постановено по КАНД № 277/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта за разноските.
Определението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |