Р E
Ш Е Н
И Е
№
………., 26.07.20201
година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 8112 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка
с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 71857/13.04.2020 г., постановено по
гражданско дело № 66326 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80
състав, била оставена без уважение, като неоснователна молбата на К.К.Я.,
действаща лично за себе си и като представител на малолетното дете Н.А.Я., с
която се искало издаване на заповед за защита от домашно насилие в тяхна полза
срещу А.П.Я., като отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдил К.К.Я.
да заплати по сметка на СРС държавна такса за производството в размер на 25
лева, а на А.П.Я. сторените деловодни разноски в размер на 600 лева, като
оставил без уважение искането за присъждане в полза на молителите на сторените
по водене на делото разноски като неоснователно.
Недоволни от така постановеното решение останали молителите
в първоинстанционното производство К.К.Я., действаща лично за себе си и като
представител на малолетното дете Н.А.Я., въззивници в настоящето производство, които
обжалват същото изцяло с оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Излагат подробни съображения, като моли въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, като уважи молбата им за защитата
им по ЗЗДН, като определи подходящи мерки за това по чл. 5 от ЗЗДН. Претендират
присъждане на сторените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, въззивницата К.Я.,
действаща за себе си и като представител на малолетната Н., поддържа въззивната
жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира и сторените в двете съдебни
инстанции разноски, за които не представя списък до приключване на устните
състезания пред въззивния съд. Окончателното си становище излага в писмени
бележки, с вх. № 312460/28.04.2021 г.
С постъпилия в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН писмен
отговор, подаден от А.П.Я., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна
в настоящето производство, въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като
се изразява и подробно аргументира становище, че обжалвания съдебен акт не
страда от сочените в жалбата пороци, а е правилен, обоснован и законосъобразен.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното
решение постановено от Софийския районен съд. Претендира сторените в настоящето
производство разноски, като възразява срещу разноските, сторени от насрещната
страна, считайки ги за прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото поддържа заявеното по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН становище и
пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира сторените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски по представен списък.
Окончателното си становище излага в писмени бележки, с вх. № 313964/05.05.2021
г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
молба за защита от домашно насилие, подадена от К.К.Я., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетната Н.А.Я., с която търсят защита от
домашно насилие, упражнено над тях от А.П.Я.. В сезиращата съда молба, се
излагали твърдения, че ответникът е бивш съпруг на първата молителка и баща на
втората молителка, както и за системно упражнявано над тях насилие от страна на
ответника, с описание на поведението му на 06.11.2019 г. и на 15.11.2019 г.,
което считали за актове на домашно насилие. По отношение на първата дата, се
твърдяло, че около 13,30 часа, в гр. София, на ул. „Нейчо Цанов“, срещу
сградата на „Иститут по социални дейности и практики-Център за обществена
подкрепа-София (ИСДП), находящ се на ул. „*******№***, детето Н., придружавано
от съжителя на майка си – С. П. вървели в посока сградата на центъра, където
трябвало да се проведе среща между детето и неговия баща. Ответникът ги
настигнал и започнал да крещи на детето „Ти защо си с този безделник и къде е
този боклук майка ти“. Н. се притиснала към С. П., а ответникът я хванал за
ръката и започнал да я дърпа, а детето започнало да пищи и да плаче. Ответникът
ударил П. и издърпал детето от ръцете му. Н. молела П. да й помогне, а след
това по телефона казало на майка си, която наблюдавала случващото се от колата
си „Ти не идвай, той ще удари пак и мен и теб“. На 15.11.2019 г., около 18.30
часа, ответникът отишъл до входната врата на жилището, обитавано от молителите
– апартамент 4, находящ се в гр. София,
ж. к. „***********, и започнал силно да тропа по вратата. Първата молителка
казала на детето, че баща му иска да го види, завела го до входната врата на
жилището и попитала „Кой е?“. Ответникът крещял и питал дали детето е в къщи,
на което първата молителка отговорила положително. Детето Н. започнало да
плаче, след като чуло баща му да крещи, че идва да го вземе. Плачейки,
извикало, че не иска да ходи при баща си. Ответникът започнал да обижда първата
молителка, наричайки я „курва, боклук, разпоретина“, които обиди детето също
възприело. Тогава то започнало да крещи на баща си да не обижда майка му, при
което ответникът му казал „ти млъквай и тръгвай веднага и кажи на този боклук
майка ти да мълчи“. По-голямото дете на молителката прегърнало Н. и я отвело в
стаята й, за да се успокои, а ответникът продължил да блъска по вратата и да
отправя обиди към молителката. По повод твърденията за упражнявано системно
емоционално насилие от ответника над молителките, в допълнителна молба се
сочело, че в периода 19.10.2019 г. -19.11.2019 г. той ги следял и причаквал,
поради което молителките не смеели да излязат без С. П., като било посочено
също, че на 19.11.2019 г. ответникът блъскал по вратата на жилището на
молителите, наричайки първата от тях с посочените по-горе обидни изрази около
10 минути, след което слязъл долу и заобиколил блока така, че да има видимост
към жилището им и останал там от 18.40 до 22.00 часа.
В съдебно заседание поддържали молбата си за защита от
домашно насилие и пледирали за нейното уважаване, като претендирали сторените
деловодни разноски.
Ответникът оспорвал изложените в молбата фактически
твърдения за твърдяното домашно насилие, като на свой ред в становище от
13.12.2019 г., което поддържал и в съдебно заседание, излагал собствените си
твърдения за случилото се между страните на процесните дати. По отношение на
датата 06.11.2019 г. твърдял, че тогава се опитал да прегърне дъщеря си, но С. П.
го ударил с ръка в корема и го ритнал с крак отстрани, при което счупил
мобилния му телефон, за което той подал жалба в 03 РУ-СДВР, след приключване на
срещата с дъщеря си в ИСДП. Твърдял, че на 15.11.2019 г. изпратил по имейла на
първата молителка изпълнителния лист за контактите си с детето Н., като я
уведомил, че ще дойде да вземе детето. Към 18.00 часа посетил адреса, но К.Я.
не отворила вратата. Това го принудило да подаде сигнал на телефон 112 и да
извика полицейски екип, който да констатира, че тя не изпълнява съдебното
решение и не го допуска до дъщеря му Н.. Допълнително изложил твърдения за
отношението на тази молителка към децата по време на брака им и след развода,
собствените си грижи за тях, както и възпрепятстването на контактите му с
детето Н., съобразно определения от съда режим за това. Посочил и мерките,
които предприел за да може да осъществява контакти с детето Н..
Пледирал за отхвърляне на молбата, като претендирал
разноски.
Със заповед за незабавна защита от 20.11.2019 г. съдът
наложил мерки за защита, като задължил ответника да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителките, забранил му да се доближава до първата
молителка на разстояние по-малко от 100 метра, както и да доближава детето Н.,
освен в Контактен център и задължение да посещава специализирана програма, а
молителите били насочени към програма за възстановяване.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
К.Я. и ответника са бивши съпрузи и родители на детето
Н., родено на *** г. Бракът им бил прекратен с решение по гражданско дело №
20142/2015 г. на СРС, 89 състав, с което родителските права по отношение на
детето Н. са предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични
отношения с него.
Представена била декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
подписана от молителката К.Я..
От събраните по делото писмени доказателства, както и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установило, че към
момента между родителите на Н. липсва диалог и коректност. Те имат системни
неразбирателства, свързани с родителската им отговорност, които са съпроводени
с търсене на съдействие от различни институции. Ответникът подал множество жалби до ДСП „Красно село“ заради
невъзможността да осъществява определения му режим на лични отношения с детето,
поради възпрепятстването им от майката. Той подавал и молби и жалби до органите
на реда със същите оплаквания, като по делото са налице данни, че на последната
бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР. К.Я. на свой
ред търсела защита по ЗЗДН срещу ответника, като в нейна полза била издадена
заповед за защита с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, което станало с
решение по гражданско дело № 3950/2015 г. на СРС, 91 състав.
Установявало се, че на 01.11.2019 г., когато ответникът
трябвало да вземе детето Н., той отишъл на адреса на молителите. Същият ден
свидетелят П. си тръгнал по-рано от работа, с намерение да вземе молителите и
да напуснат жилището, преди идването на ответника, с цел да осуетят контакта му
с детето. Свидетелят не могъл да осъществи тези намерения, защото ответникът
пристигнал по-рано на адреса. Тогава П., който се намирал на паркинга пред
блока, се обадил на К.Я., с предупреждение, че ответникът е пристигнал, помолил
я да заключи и да прибере детето Н. в по-отдалечената от входа на жилището
стая, като й казал, че той самият щял да остане долу пред блока, а тя да остане
на телефона, за да я държи в течение на случващото се. Впоследствие, от К.Я.
свидетелят разбрал, че ответникът блъскал по вратата и искал да вземе детето.
След 10-на минути ответникът излязъл от сградата, преместил колата си, така че
да има видимост към блока и мястото, където била паркирана колата на
молителката Я. и останал там до 22.00 часа. Едва тогава П. се качил до
жилището, взел молителките и ги завел в дома си.
Установено било също така, че на 06.11.2019 г., около
13.05-13.10 часа, пред сградата на ИДСП, където ответникът следвало да се
срещне с детето Н., свидетелят П. паркирал колата си, хванал детето за ръка и
го повел към центъра. П. се огледал за ответника и видял колата му на платното
зад тях. Ответникът спрял рязко, излязъл от автомобила си и започнал да обижда
свидетеля, като го нарекъл „пъпеш“, след което попитал детето „къде е онзи
боклук майка ти и защо си с този бездомник?“. П. помолил ответника да изчака и
че ще види детето в института, където били тръгнали, но ответникът продължил да
се приближава до дъщеря си и да прикляка до нея. Детето се дърпало, държало се
за него и се криело за гърба му и казало на баща си, да го остави на мира, че
не иска да го вижда, да не се доближава до „С. и мама“. П. се обадил на телефон
112, защото ответникът продължавал да се приближава към Н. и й казал „Ела при
мен, остави го този чужд човек“, протягал ръце към нея и продължавал да я вика
при себе си. Н. удряла баща си през ръцете с юмруци и му казала, че ще остане
със свидетеля, който пък от своя страна я помолил да не удря баща си. На това
ответникът отговорил „спокойно, аз съм баща“ и издърпал детето, което започнало
да крещи за помощ към свидетеля. Н. викала „С., помогни ми“, при което се
намесили други хора, на които ответникът обяснил, че той е бащата, а П. е
любовника. През това време П. успял да издърпа детето и да го гушне, като
междувременно с него се свързали от 03 РУ на СДВР във връзка с по-рано
подадения сигнал на телефон 112. Ответникът, като разбрал, че ще дойде полиция
предложил на дъщеря си мирно и кротко да влязат в центъра, при което П. заявил,
че трябва да изчакат полицията, а детето казало, че ще стане това, което казал
свидетеля. П. се обадил на К.Я. и разбрал, че тя е на отсрещния ъгъл и ги
вижда. След това Я. говорила с Н., като детето казала на майка си да не идва,
че баща й вече бил ударил свидетеля П., за да не удари и нея, както го бил
правил преди. Междувременно ответникът се успокоил и се опитвал да въвлече
детето в разговор, като го питал за училище, но Н. не искала да говори. При
пристигане на полицията и ответникът и свидетелят П. обяснили какво се случва,
като служителите на реда ги съпроводили до сградата, където ответникът и детето
влезли, а П. отново се обадил на молителката и й казал, че вече може да отиде в
института, че е спокойно. След този инцидент, Н. няколко дни се оплаквала от
главоболие, но без да е видимо болна. Около седмица имала проблем с
напишкването, поради което не посещавала занималня след обяд, а К. била
изплашена. П. бил викан в полицията във връзка с този инцидент, както и по
повод подадена от ответника жалба. Според свидетеля срещите между детето и
ответника се провеждали в ИСДП, тъй като през лятото на 2019 г., след престой
при бащата, детето нямало желание да контактува с него. Със свидетеля детето
споделило, че баща й лъже, че като си харесала някоя играчка баща й я прибирал
в раницата без да я плаща, че когато искала да види баба си по бащина линия,
баща й обещавал, но не я водел, че й забил пирон в крака, че не й обръщал
внимание и че й се възпалил цистита, но баща й не й помогнал.
От показанията на свидетеляЗ. се установило, че на
15.11.2019 г., около 18.15 часа, той се срещнал с ответника пред блока, в който
живеели молителите. Срещата станала по молба на ответника, който искал да има
свидетел при вземането на детето в режима на лични контакти, определен със
съдебно решение. Двамата се качили до апартамента на молителите и ответникът
почукал с металното чукче, монтирано на самата врата (нямало звънец), а
свидетелят останал до ключа за стълбищното осветление, за да го включва и да
имат видимост, като бил на около пет метра разстояние от входната врата на
жилището. На свидетеля му се сторило, че има някой в жилището, че някой говори
от вътре, но вратата не се отворила. Сторило му се също, че единия от гласовете
е на Н., но той самият не чул ясно какво точно се говори от вътре. В отговор
обаче ответникът заявил, че е дошъл за контакт с дъщеря си и почукал втори път,
при което отново се чули гласове, които свидетелят приел за отказ детето да
бъде предадено на бащата. През цялото време ответникът не отправял никакви
обидни думи и изрази към живущите в жилището. След това двамата слезли пред
блока и ответникът подал сигнал на телефон 112, за това, че му е отказано да
вземе дъщеря си. Свидетелят изчакал с ответника идването на полицейските
служители, с които ответникът се качил отново до жилището на молителите, а
свидетелят останал пред блока. След малко те се върнали при свидетеля и той
разбрал, че в апартамента не е имало никакво движение и вратата не била отворена.
След това полицаите си тръгнали, а свидетелят и ответникът, след като си
поговорили малко също си тръгнали. Този свидетел още два пъти придружавал
ответника при опитите му да вземе детето за осъществяване на контакти с него,
но и тогава опитите на ответника били неуспешни и ситуациите от лятото били
аналогични на тази от 15.11.2019 г.
Първоинстанционният съд кредитирал показанията на тези
свидетели, с изключение частите им, пресъздаващи споделеното им от страна по
делото, в които те били вторични и негодни да установят релевантни по делото
факти, доколкото пресъздавали твърдения на страна, самите те подлежащи на
доказване.
По делото била допусната съдебно психологична
експертиза, чието заключение съдът кредитирал. Според вещото лице, описаните от
майката продължително главоболие, претърпяно от детето Н., ниското ниво на
енергия известно време, след описания инцидент от 06.11.2019 г., не можели да
се свържат с преживяното от детето насилие от страна на бащата над него, а били
в резултат на конфликт на лоялност спрямо майката. На фона на конфликтните
отношения на родителите, детето
чувствало напрежение, като се опитвало да разреши ситуацията, като
понякога отказвало контакт с баща си и демонстрирало амбивалентно отношение към
него. У детето не се наблюдавали признаци, необичайни за възрастта и развитието
му, които да се свържат с преживяно насилие. Напишкванията на детето, които по
данни на двамата родители се случвали понякога и през деня, се случвали след
прекарано от детето заболяване, което датирало от лятото на 2019 г., т. е.
преди процесното събитие. Детето станало свидетел на конфликт между баща си и
партньора на майка си, като описаните от майката явления (главоболие, ниски
нива на енергия) са реакция на това събитие, а не на ситуация, в която бащата е
проявил агресия към него. Според вещото лице, нямало и данни, за да се приеме,
че детето възприемало баща си като агресор към майка си. То не се страхувало от
баща си и не се чувствало заплашено от него. Въпреки първоначалната
резервираност, детето се чувствало увлечено в комуникацията с бащата,
наслаждавало се на контакта си с него и спонтанно осъществявало с него дори
физически контакт. Объркването и амбивалентното отношение към бащата според
вещото лице се дължали на преживения от детето конфликт на лоялност спрямо
майката. В заключение вещото лице било категорично, че при детето не са
констатирани преживявания и симптоми, пряко изводи от преживян акт на насилие
от страна на бащата към него.
По делото била призована ДСП „Красно село“, в чийто
доклад също се съдържали констатации за крайно конфликтните отношения между родителите на
малолетната Н.. Въпреки, че със съдействието на тази социална служба, в
началото на месец юли 2019 г. бил договорен график на контакти на бащата с
детето, при посещение на адреса, там не бил откриван никой. Майката подала
заявление за ползване на социална услуга, като се отметнала от първоначално
поетия ангажимент да се включи и тя самата в подходяща социална услуга. През
месец септември 2019 г. и ответникът
подал заявление за ползване на социална услуга. Пред социални работници
детето Н. споделило, че не искало да ходи при баща си, защото научила, че той
обиждал майка й, а нея я бил лъгал, като й било казано от майка й. Според детето, приятелят на майка й й казал,
че баща й обикалял около блока им и гледал сърдито към техните прозорци. Н.
заявила също, че баща й не ходел да я търси, нито й звънял по телефона. По
повод описания инцидент от 06.11.2019 г., било застъпено становището, че
малолетната е поставена в ситуация на емоционално отделяне от бащата, към
когото имала изградена привързаност. В
заключение се сочело, че необходима интензивна намеса и подкрепа на двата
родители и детето с цел превенция на родителско отчуждение.
От доклад на „Център за индивидуални и фамилни
психологични консултации „Отворена врата“ по повод издадената заповед за
незабавна защита от 20.11.2019 г., станало ясно, че между бащата и детето Н. е
осъществен само един контакт, като майката представяла бележки за заболявания
на детето за останалите дати. Ответникът участвал в специализираните програми
за извършители на домашно насилие, като провел три индивидуални консултации,
включващи попълване на тестове за агресивно поведение, личностови особености,
равнище на самоконтрол, стилове за разрешаване на конфликти и други, като от
10.12.2019 г. бил включен в специализирана групова програма, от която посетил
15 сесии. Направено е заключение, че същият се отнасял отговорно към правилата
и предварително зададените изисквания за участие в програмата, като имал
изградено поведение на адаптивност и контрол на негативните преживявания, като
към момента резултатите са показали липса на риск от агресивно поведение от
страна на А.Я..
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:
Въззивният съд изцяло споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на относимите доказателства по
делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към
нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272
от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Районният съд е
обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и с оглед относимостта им към предмета на доказване
по делото, като е изложил мотивите си относно тяхната достоверност и е
обосновал защо кредитира едни от тях, а на други не дава вяра. Въззивният съд
изцяло споделя мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Първоинстанционното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно. Неоснователни са доводите в жалбата, че първоинстанционния съд
не се е съобразил с всички представени доказателства и е извършил неправилна
преценка на същите. Въззивницата не е доказала по безспорен начин твърденията
си за извършени актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо нея
и/или спрямо малолетното дете, като постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Жалбата се основава на произволен анализ на
доказателствената съвкупност, както и на анализ на твърденията на самата
въззивница и на показанията на свидетеля С. П., в частите им, в които те не са кредитирани
от съда. Изложени са и оплаквания, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетелкатаЗ..
Тези оплаквания са неоснователни.
На първо място, констатациите на първоинстанционния
съд досежно представената от въззивницата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се
споделят от въззивния съд. Посочената декларация е годно доказателствено
средство поне що се касае до въззивницата К.Я. и твърдените актове на домашно
насилие на 06.11.2019 г. и 15.11.2019 г. Същата обаче не може да послужи като
самостоятелно основание за издаване на заповед за защитата им по реда на чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН, предвид събраните други доказателства, а следва да бъде
преценявана съобразно доказателствената съвкупност по делото. Следва също да се
отбележи, че липсва правна възможност за К.Я. да представи декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН по отношение на малолетната Н., доколкото законодателят е
предвидил възможност за подаване на такава декларация само в полза на
молителите по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН (пострадалите, ако са навършили 14-годишна
възраст или са поставени под ограничено запрещение). Следователно, доколкото
малолетната Н. не е лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, то представената от нейната
майка декларация не я ползва, а твърдените за нея обстоятелства следва да бъдат
установени с допустимите доказателствени средства по ГПК и ЗЗДН. По отношение на малолетната не се установиха
актове на домашно насилие, осъществени на посочените дати, по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН от страна на баща й.
Липсват установени от страна на въззиваемия действия
спрямо малолетната Н., както и спрямо майка й на 01.11.2019 г. Тази дата не се
обхваща от представената от въззивницата декларация, като случилото се на
същата се установява единствено от показанията на свидетеля П., който обаче се
явява очевидец на действия на въззиваемия, които не са укорими и липсват
доказателства на същата дата той да е заплашил, обидил или физически да е
посегнал на въззивницата, както и това да е станало в присъствието на
малолетната Н.. Действията му по посещение на адреса на въззивниците и изчакване
пред жилищната сграда, при неосъществен контакт с детето, както и търсенето на
съдействие за осигуряване на такива контакти, представляват упражняване на
конституционно гарантирани негови права, които не осъществяват състав на
домашно насилие нито срещу въззивницата, нито срещу малолетната Н.. Следва да
се отбележи, че с кредитираните показания на свидетеля П. се установява именно
такова поведение на въззиваемия, като този свидетел не е очевидец на негови
агресивни прояви на тази дата. За наличието на отправени обиди свидетелят знае
единствено от споделеното му от въззивницата, като в тази им част показанията
му не се кредитират от съда. По отношение на доказателствената стойност на твърденията
на въззивницата, въззивният съд няма основание да формира различно убеждение,
от вече изразеното, че същите подлежат на доказване с допустимите доказателствени
средства по ЗДДН и ГПК. Аналогично е положението по отношение показанията на свидетелите,
в частите им, възпроизвеждащи споделеното им от страни по делото, а не на
личните впечатления на самия свидетел, респективно имащи вторичен характер, а
поради това явяващи се негодни доказателствени средства, които правилно не са
взети предвид от първоинстанционния съд. В този
смисъл несъстоятелни са и доводите, че твърденията на въззивницата за
извършените спрямо нея на процесните дати актове на домашно насилие се
установяват от показанията на свидетелят П., пред когото в присъствие на
малолетната въззиваемият я обидил с думите „*****“, „боклук“, ******“. Следва
да се отбележи, че свидетелят не установява да възприел лично такива
обстоятелства, извън случилото се на 06.11.2019 г. между въззиваемия, детето и
свидетеля, който инцидент въззивницата не е възприела лично, а знае единствено
от споделеното й от свидетеля. Самата тя не е възприела лично отправени от
въззиваемия спрямо нея посочените обиди. Както правилно е приел
първоинстанционния съд, на тази дата, поведението на въззиваемия било изцяло
насочено към свидетеля П.. По делото липсват доказателства за такова поведение
на въззиваемия, пряко насочено спрямо малолетната Н., което да осъществява
белезите на домашно насилие спрямо нея по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Анализът на
доказателствената съвкупност сочи като единствено възможен извода, че
малолетната Н. не е преживяла акт на домашно насилие от страна на баща си, включително
по време на този инцидент, нито е възприемало баща си като агресор по отношение
на майка си, а е въвлечено в конфликт на лоялност между родителите си. Именно
това е причината, поради която то чувства напрежение и проявява амбивалентно
отношение към баща си. В този смисъл, изявлението на бащата „къде е онзи боклук
майка ти“ се явява житейски оправдана реакция на поведението на самата
въззивница и на свидетеля, насочено към активно възпрепятстване на контактите
на детето с бащата до степен на установен риск от емоционално отделяне на
детето от бащата.
Според наведените от въззивницата твърдения, сочения
акт на домашно насилие от 15.11.2019 г. бил осъществен посредством отправените
й обиди, като това станало в присъствието на свидетеляЗ., чиито показания
установяват различна фактическа обстановка. Що се касае до показанията на този
свидетел, следва да се отбележи, че неговите показания не се опровергават от
останалите събрани в производството писмени и гласни доказателства, и липсва
основание показанията му да не бъдат ценени от съда, още повече предвид
качеството му на единствен очевидец на случилото се помежду им на 15.11.2019 г.
С показанията на този свидетел изцяло се опровергава доказателствената стойност
на представената от въззивницата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, касаеща
процесната дата. В случая свидетелят се е намирал в непосредствена близост до
въззиваемия и макар да не е възприемал в цялост разменените между страните
реплики, установява, че въззиваемия ясно е посочил целта на посещението си,
като през цялото време не е ползвал посочените обиди спрямо нея. Следователно,
от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
не се установява въззиваемия да извършил сочените актове на насилие спрямо нея
и малолетната си дъщеря.
Ето защо, въззивният съд намира оплакванията във
въззивната жалба за изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил
решението си в съответствие с доказателствената съвкупност и правилната й
преценка. Обжалваният съдебен акт постановен при правилно приложение на закона
към значимите по делото факти, като същия е валиден и допустим, а съобразно
изложеното по-горе и правилен.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските :
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените
в настоящето производство разноски и от двете страни, като с оглед изхода на
спора, претенцията на въззивницата се явява неоснователна.
Претенцията на въззиваемия не е лишена от основание.
Според представения от последния списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същият
е сторил разноски за 1200 лева, от които два адвокатски хонорара на стойност
600 лева всеки. Процесуалното му представителство пред въззивния съд се осъществява
с оглед представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие и (лист 33
от делото), като съгласно последния са договорени и реално заплатени от него разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева. Следва да се отбележи, че с обжалвания съдебен акт, в
тежест на въззивницата е възложена сумата от 600 лева разноски по делото.
Предвид това, претенцията на въззиваемия се явява доказана само до размера от
600 лева за процесуалното му представителство пред въззивния съд, като тази
сума следва да се възложи в тежест на въззивницата.
Предвид това следва да се разгледа направеното от
въззивницата възражение за прекомерност на тези разноски. В случая, въззивният
съд намира така направеното възражение за неоснователно. В предмета на
доказване са включени три акта на домашно насилие- на 1, 6 и 15.11.2019 г., от
всеки от които се твърди да са пострадали както въззивницата К.Я., така и
малолетната дъщеря на страните Н.Я.. В този смисъл, не може да се приеме, че
действителната фактическа сложност на делото е ниска и не съответства на
договореното и заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал.
3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивницата, макар да не дължи такси по отношение на
твърдените актове на домашно насилие спрямо малолетната, дължи държавна такса
по жалбата, подадена в личното й качество в размер на общо 37,50 лева (касае се
за три акта на домашно насилие, за които въззивницата търси защита за себе си),
като въззивният съд не е ограничен в преценката си за размера на дължимата за настоящето
производство такса от неправилното й определяне по размер от първоинстанционния
съд.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-ви брачен въззивен състав, на основание чл.
17, ал. 5, предложение І от Закона за защита от домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 71857/13.04.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 66326 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 80 състав.
ОСЪЖДА
въззивницата К.К.Я., с ЕГН **********, да
заплати на въззиваемия А.П.Я., с
ЕГН **********, сторените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на въззивницата К.К.Я. за присъждане на сторените по
водене на делото разноски като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
въззивницата К.К.Я., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса по жалбата си в
размер на 37,50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ:
1. …………… 2. ……………