Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и първи октомври
през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова в.гр.д.№ 5657 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №II-58-45
от 08.07.2015г. по гр.д. № 1494/2015г. СРС, 58 състав е уважил предявените
искове от П.С.П., „ръководител движение“ към ДП „НКЖИ“ с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. СРС, 58 състав и е възложил
разноските по спора, съобразно изхода от делото.
Подадена
е въззивна жалба от ответника пред СРС – ДП „Н.КЖ.И.“
–УДВГД София. Решението се обжалва изцяло.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното
съдебно решение.
Въззивникът поддържа, че след
като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както направените от страните доводи и приетата фактическа
обстановка, е направил неправилни и необосновани изводи, като е признал за
незаконно и е отменил извършеното със заповед №367/20.11.2014 г. уволнение. Сочи,
че е спазил всички нормативни изисквания за налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“, вкл. разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Доказани били
дисциплинарните нарушения на ищеца. Доказало се, че е оформена фиктивна
телефонограма за заминаването на влак № 10997, който бил извънреден и затова
следвало ищецът П. като дежурен ръководител първо лице гара Волуяк да уведоми Й.Р.за
заминаването му. Последната била разпитана като свидетел и изрично заявила, че
не е била уведомена. Това представлявало нарушение на чл.347, ал.1 от
Правилника за движението на влаковете и маневрената работа в ж.п.транспорта.
При това положение влак № 10997 пресичайки прелез км 5+375 /спирка Обеля“ на вдигнати
бариери, удря лек автомобил СЕАТ с рег.№ ******, при което загива пътника в
автомобила – С.Е.С.. Правилна била преценката по чл.189 КТ. Излагат се доводи, че
първоинстанционният
съд е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила,
като не е допуснал поисканата от дружеството съдебно-техническа експертиза, не
е допуснал спиране на гражданското производство при наличие на предпоставките
на чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
Иска се
от съда
да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Претендира разноски.
От ответника по жалбата – П.С. .П.– ищец пред СРС в срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се
изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно. Въззиваемият поддържа, че районният съд правилно е приложил материалния закон, че
решението е обосновано и законосъобразно, както и не били допуснати сочените от
въззивника нарушения.
В хода
по същество пред настоящата инстанция излага довод, че ответникът и пред трите
съдебни инстанции не посочил какво престъпно деяние е извършил ищецът.
Представената в производството присъда касаела извършено престъпление по
транспорта, а не такова във връзка с решаване на делото.
С влязло в сила решение №
4215/25.05.2016 г. по въззивно гр. д. № 10384/15 на Софийски градски съд е
потвърдено решение № 58-45/08.07.2015 г. по гр. д. № 1494/15 г. на Софийски
районен съд, като
съдът е
отменил заповед № 367/20.11.2014 г. на директора на Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност София, с която П.С.П. е уволнен дисциплинарно; работникът е възстановен на заеманата преди
това длъжност "ръководител движение" и работодателят е осъден да
заплати на ищеца П. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6345,
60 лв., ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 14.01.2015 г. до окончателното издължаване.
Работодателят е осъден да заплати съдебноделоводни разноски на служителя,
сторени по делото във всички инстанции, както и да внесе по сметка на съдебната
власт дължима държавна такса.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че не е установено
по безспорен начин, че неуведомяването от страна на П. на дежурния прелезопазач - Й.Р., по съответния ред
и начин за заминаването в 14.02. часа с редовно отворен изходен сигнал от трети
приемно-отправен коловоз на гара Волуяк за гара София по път № 1 на влак № 10997, е станало причина
в 14.05. часа влак № 10997, пресичайки прелез на км 5+375 на вдигнати бариери,
да удари автомобил марка"Сеат", с рег. номер ******.
Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Й.Р., че бариерите при
преминаването на влака са били вдигнати, като е приел за установено, че са били спуснати; влакът е
преминал през прелеза на спуснати бариери. Не било доказано от работодателя, че
телефонограмата за преминаването на влага в дневника за телефонограмите е била
оформена фиктивно. Освен това, съдът приел, че налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на нарушението.
С решение № 101 от 18.06.2020 г.
по гр.д.№ 4853 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, постановено в
производство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК е констатирано, че от приложеното копие от н.о.х.д №
3501/2016 г. на СГС, се установило, че П.С.П.
е признат за виновен и осъден с лишаване от свобода за срок от 3 години,
изпълнението на което е отложено за срок от 5 години и е лишен от право да упражнява
професия, свързана с управлението на движението на влаковете и гаровата дейност
за срок от 5 години, за това, че в качеството му на работник по транспорта -
ръководител движение "първо лице" на ж.п. гара "Волуяк", е нарушил изискванията на
чл. 99, ал. 1, чл. 101 и чл. 347, т. 1 от Правилата за движение на влаковете и
маневрената работа в железопътния транспорт и в резултат на бездействие при
експлоатация на съоръженията (електрически, ръчно управляеми бариери, находящи
се на ж.п прелез "Обеля") е причинил смъртта на С.Е.С., следствие на
пътнотранспортно произшествие между подвижен железопътен състав - дизелов
локомотив, с посока на движение от гара "Волуяк" към "Централна гара София" с преминаващ през железопътен прелез
"Обеля" и при вдигнати бариери лек автомобил. Бездействието на П. се
изразило в това, че не е изпълнил
задълженията си и не е разменил телефонограма с прелезопазача на ж.п. прелез
"Обеля" - Рангелова, с което е пропуснал да разпореди спускане на бариерите на прелеза преди
потегляне на локомотива от гара "Волуяк" към гара "София" (най-късно 3 минути
преди потеглянето му). Влакът преминал при вдигнати бариери; отбелязванията в
дневника на квитанционните номера на локомотива били неверни, внесени по-късно от П.; отсъствало регистрирано обаждане по гаровия
концентратор за известяване на Рангелова от П., липсвал запис за получена телефонограма в дневника на ж.п. прелез
""Обеля".
В разглеждания случай деянието,
за което била ангажирана наказателната
отговорност било обусловило съдържанието
на решението, с което бил уважен
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него по чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй като престъплението, извършено от ищеца, за
което е признат за виновен и осъден, било идентично с деянието, за което му било наложено и дисциплинарно
наказание, като била
налице пряка
връзка с извода на гражданския съд
относно това дали действително е било извършено от него, съответно каква е
тежестта на нарушението.
След като ВКС констатира за установено по надлежния
ред престъпно деяние, което
има обуславяща връзка с влязлото в сила решение, то молбата за отмяната на
основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приета за основателна и като такава е била уважена. С оглед на правомощията на въззивната инстанция в
процеса при разрешаване на материалноправния спор, с който е сезиран съдът, с
отмяна на въззивното решение се възстановявала висящността на производството пред този съд по жалба
срещу първоинстанционното решение. ВКС е посочил, че чрез отмяната на въззивното решение ще се осигури съобразяване на
постановеното по наказателното дело в обвързващата гражданския съд негова част.
Делото е върнато за ново разглеждане на
въззивния съд с
указания той,
като инстанция по съществото на спора, че следва при произнасяне по исковете с които е сезиран да съобрази решението на
наказателния съд за това дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца (чл. 300 ГПК).
Настоящата инстанция е обвързана от указанията на
ВКС дадени в отменителното решение.
От друга страна съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По искът по чл.344,
ал.1,т.1 КТ:
Със заповед № 367 от 20.11.2014
г. на П.С.П. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за
това, че в дневника за телефонограми образец II- 76 на гара Волуяк с прелез на километър 5+ 375 /спирка
Обеля/ е оформена фиктивна
телефонограма за заминаването на влак № 10997. П. като дежурен ръководител
първо лице гара Волуяк не уведомил чрез гаровия концентратор, дежурната
прелезопазачка Й.Р.за заминаването на влак № 10997. Това представлявало
нарушение на чл.347, ал.1 от Правилника за движението на влаковете и
маневрената работа в ж.п.транспорта. При това положение влак № 10997 пресичайки
прелез км 5+375 /спирка Обеля/ на вдигнати бариери, удря лек автомобил СЕАТ с
рег.№ ******, при което загива пътника в автомобила – С.Е.С.. Извършеното се
явявало нарушение на трудовата дисциплина-неспазване на техническите и
технологичните правила. Посочено е, че това представлява грубо нарушение на
чл.99, ал.1,ал.2,ал.3, ал.4,чл.101, чл.142, ал.1 и чл.347, ал.1 Правилника за
движението на влаковете и маневрената работа в ж.п.транспорта, с което е
застрашил сигурността и безопасността на влаковото движение и било настъпило
тежко ж.п. произшествие с жертви и големи имуществени щети по смисъла на пар.1,
т.1 от ДР на ЗЖПТ.
Видно
от присъдата № 121 от 15.05.2018 г. по нохд. № 3501 по описа за 2016 г. на СГС,
НО, 3-ти състав, потвърдена с решение № 460/22.11.2018 г. по внохд № 1032/2018
г. по описа на САС-НО, 2-ри въззивен , изменени с решение № 97/01.08.2019 г. по
к.н.д.№ 195/2019 г. на ВКС-НК, Второ НО, П.С.П. е признат за виновен в това, на
09.10.2014 г. в гр.София, в качеството му на работник по транспорта-ръководител
на движение „първо лице“ на ж.п.гара „Волуяк“, да е нарушил изискванията на
чл.99, ал.1, чл.101 и чл.347, т.1 от Правилата за движение на
влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт и в резултат на
бездействие при експлоатация на съоръженията (електрически, ръчно управляеми
бариери, находящи се на ж.п прелез "Обеля") е причинил смъртта на С.Е.С.,
следствие на пътнотранспортно произшествие между подвижен железопътен състав -
дизелов локомотив, с посока на движение от гара "Волуяк"
към "Централна гара София" с преминаващ
през железопътен прелез "Обеля" и при вдигнати бариери лек автомобил марка
„Сеат Толедо“, рег.№ ******, поради което му е наложено наказание лишаване от
свобода, както и лишаване от право да упражнява професия, свързана с управление
на влаковете и гаровата дейност в страната за срок от 5 години.Видно от
мотивите на касационната инстанция прието е за установено отсъствието на
регистрирано обаждане по гаровия концентратор за известяване на свидетелката
Рангелова от подсъдимия /там/ П., както и внесените от П. по-късно неверни
отбелязвания в дневник № 29 на квитанционните номера на локомотива и за
неизпратена телефонограма за ж.п.прелез „Обеля“. Прието е
още, че П. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл.99,
ал.1,чл.101 и чл.347, т.1 Правилата за движение на
влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт.
Следователно престъплението, извършено
от ищеца, за което е признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда е идентично с деянието, за което му
е било наложено и дисциплинарно
наказание.
При това положение искът
по чл.344, ал.1,т.1 КТ е неоснователен. Решението на СРС, с което е прието противното, ще следва да бъде отменено и
вместо това постановено друго, с което претенцията
ще бъде отхвърлена.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, след като е установено, че трудовото
правоотношение е било законосъобразно прекратено, води до неоснователност на
иска по т.2. Решението на СРС, с което е бил уважен иска с правно основание
чл.344, ал.1,т.2 КТ е неправилно, поради което ще следва да бъде
отменено; въззивната жалба в тази й част е основателна.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
Съгласно чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл.
225 КТ при
незаконно уволнение: / 1./ работникът или служителят
има право на обезщетение /2/ от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа /3./поради
уволнението, но не повече от 6 месеца.
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, след като е
установено, че трудовото правоотношение е било законосъобразно прекратено, води
до неоснователност на иска по т.3. Решението на СРС, с което е бил уважен иска с правно основание чл.344,
ал.1,т.3 КТ е неправилно, поради което ще следва да бъде отменено;
въззивната жалба в тази й част е основателна.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на ищеца не се следват разноски.
На
ответника се следват разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение
поради което му се присъждат.
Затова настоящата инстанция приема,
че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство, определени на база двете неоценяеми претенции по чл.344,
ал.1,т.т.1 и 2 КТ /по чл.7, ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения в сила към момента на приключване на устните
състезания пред СРС/ - 360 лв. и за оценяемата по чл.225, ал.1 КТ с материален
интерес 6345 лв. – 647 лв. или такива в размер на 1007 лв.
С оглед изхода на спора ответникът не дължи държавна такса за исковете по чл.344, ал.1,т.1-2 КТ и този по
чл.225, ал.1 КТ, която СРС е определил, поради което обжалваното решение и в
тази му част ще следва да бъде отменено.
Ищецът, обаче, не дължи държавна такса
за исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, тъй като спорът е трудов.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивникът
се следват разноски, съответно за първото въззивно в размер на 1007 лв.,
определени по горепосочения начин и за настоящето – в размер на 610 лв., съобразно редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения в сила към момента на приключване на устните състезания пред
настоящия състав.Или общо за въззивното
обжалване – 1617 лв.
Въззиваемият претендира разноски, но такива не му се
следват.
В
производството пред ВКС:
По чл.280 и следв. ГПК – в размер на 600 лв., съобразно правилото на чл.9, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, редакция към момента на
подаване на касационната жалба.
По
чл.303 ГПК- в размер на 500 лв. съобразно правилото на чл.9, ал.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, редакция към
момента на подаване на молбата за отмяна.
Или общо в размер на 1100 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №II-58-45
от 08.07.2015г. по гр.д. № 1494/2015г. СРС, 58 състав
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.С.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.В., срещу ДП „Н.КЖ.И.“
–УДВГД София, гр.София, бул.“******а, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.т.1-2 КТ, както и иска по чл.225, ал.1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв.В., ДА ЗАПЛАТИ на ДП „Н.КЖ.И.“ –УДВГД София,
гр.София, бул.“******а, сумата в размер на 1007 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.В., ДА ЗАПЛАТИ на ДП „Н.КЖ.И.“
–УДВГД София, гр.София, бул.“******а, сумата в размер на – 1617 лв.,
представляваща е разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.В., ДА ЗАПЛАТИ на ДП „Н.КЖ.И.“
–УДВГД София, гр.София, бул.“******а, сумата в размер на 1100 лв. –разноски
за процесуално представителство пред Върховен касационен съд на Р България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: