№ 13042
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110177053 по описа за 2024 година
Ищецът „К..“ ЕООД твърди, че в периода 01.11.2021 г. – 31.08.2022 г. бил в договорни
отношения с ответника „Е. П.“ ЕАД, за пренос и доставка на електрическа енергия за обект с
клиентски номер ........... Поддържа, че обектът разполага със собствен трансформаторен
пост /ТП/ за понижаване напрежението от средно на ниско, при външните клеми на който се
осъществява присъединяване на обекта към преносната мрежа на средно напрежение на „Е.
П.“ ЕАД. Правото на собственост върху обекта се установява от договор за покупко-
продажба на търговско предприятие от 09.12.2005 г., в който е отразен и трафопостът.
Твърди, че средството за търговско измерване /СТИ/ в трафопоста не е разположено на
мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ответника, а
се намира в собствения на ищеца трафопост от страната на ниското напрежение, с оглед
понижаване на напрежението от средно на ниско в същия. Пояснява, че процесният обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост на ниво средно
напрежение, като чрез понижаващия трансформатор, находящ се в трафопоста, ел. енергия
се трансформира на ниско напрежение. Тъй като СТИ е монтирано не на границата на
собствеността, а в собствения му трансформаторен пост на ниво ниско напрежение,
извършваното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, а начислените и
заплатени такси за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа са без основание.
Моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 506.20 лв., представляваща
неправомерно фактурирани за периода 1.11.2021 г. – 31.8.2022 г. такси за достъп до
разпределителната мрежа - в размер на 2615.59 лв. и за пренос през разпределителната
мрежа - в размер на 7890.61 лв. за обект, представляващ автоцентър, находящ се в гр.
София, ......., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /27.12.2024 г./ до
окончателното изплащане. Претендира сторените в производството разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Не отрича, че
за процесния период ищецът е бил клиент на ответното дружество за процесния обект и че
мрежата се захранва от трансформаторен пост, собственост на клиента. Твърди, че ищецът
не е изпълнил задължението си за привеждане на измерването на потребяваната ел. енергия
в собствения му трансформаторен пост в съответствие с нормативната уредба. Тъй като
трансформаторният пост, в който се извършва и измерването на електрическата енергия, е
собственост на ищеца, негово задължение e да поддържа ТП и да го привежда в
съответствие с техническите нормативни изисквания за своя сметка. Присъединяването на
клиента е било извършено преди 2000 г., когато е приета първата наредба за присъединяване
на обекти на потребители и производители към ЕРМ, и всяко изменение на начина на
присъединяване може да се инициира единствено от клиента, когато ТП е негова
собственост, като изрично волеизявление за промяна на фактическото положение, свързано
с мястото на измерване на консумираната ел. енергия, в случая не е било налице. Оспорва
твърдението, че цената за достъп се дължи върху потребените и измерени количества, като
сочи, че цената е дължима от всички стопански клиенти според присъединената мощност,
като е без значение дали се потребява електрическа енергия, в която насока са изложени
подробни съображения. Ответникът сочи, че съществува негово вземане спрямо ищеца в
размер на 2268.88 лв., представляващо цена за пренос на средно напрежение за периода
1.11.2021 г. – 31.8.2022 г., дължима от всеки клиент, присъединен към ЕРМ, като с това
вземане моли да се прихване задължението му към ищеца в случай на уважаване на иска в
частта за цена за пренос през ЕРМ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на фактурирани и заплатени без
основание в периода 1.11.2021 г. – 31.8.2022 г. такси за достъп до разпределителната мрежа и
такси за пренос през разпределителната, по който в тежест на ищеца е да докаже, че е платил
процесната сума в общ размер на 10 506.20 лв. В тежест на ответника е доказването на
основание за получаване и задържане на сумата. Прието за разглеждане е възражението на
ответника за прихващане с негово вземане за цена на пренос през ЕРМ за средно
напрежение през процесния период в размер на 2268.88 лв.
Ответникът е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо
лице, лицензирано да осъществява дейности по обществено снабдяване с ел.енергия.
От представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и сключен на
9.12.2005 г. договор за прехвърляне на предприятие се установява, че ищецът придобил
включените в закупеното търговско предприятие Автоцентърв гр. София, ..........., права, вкл.
правото на собственост върху урегулиран поземлен имот в гр. София, .........., заедно с
построените в него сгради, съоръжения, машини и оборудване, сред които и трафопост със
застроена площ 75 кв. м.
Безспорно е по делото, че между ищеца и ответника през процесния период е съществувало
облигационно отношение по договор при публично известни Общи условия за доставка на
ел.енергия до придобития по-горе имот, възникнало въз основа на сключени на 07.05.2015 г.
2
договори за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на
електрическа енергия по електроразпределителната мрежа до имота. В чл. 13, ал. 1 от двата
договора е уговорено, че потребените количества електрическа енергия се измерват със
средства за търговско измерване, собственост на разпределителното предприятие, като
измерването на количествата електрическа енергия се извършва при условията и по реда на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Безспорно е също така, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 10 506.20 лв. за пренос
и достъп, въз основа на издадени от ответника фактури, от която 2615.59 лв. за достъп и
7890.61 лв. за пренос. В тази насока е и заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, според което процесните фактури са осчетоводени и платени от
ищеца. Във всяка фактура е начислен компонент пренос „ниско напрежение“ и компонент
„достъп до разпределителната мрежа“.
Отношенията между крайните снабдители/операторите на електроразпределитената мрежа и
крайните клиенти се уреждат посредством договори между тях, както и от императивните
разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. През процесния
период са действали Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г.,
които в чл. 11, т. 3 предвиждат като договори с ел.енергия договорите за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
В чл. 29, ал. 3 от Правилата /ред. 2021 г./ е установено, че клиентите по тези договори
дължат утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, а
съгласно ал. 1 от същата разпоредба мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Според чл. 120 ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със
средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа,
оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост
върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6. Съгласно чл. 28 от действалата през процесния период Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя
от: начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване.
Според приложимите през исковия период Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. ДВ бр. 35 от 30.4.2019 г., чл. 14, ал. 1 от същите, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
3
мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. Абсолютно аналогична е редакцията на чл. 14, ал.1 от действалите преди това
Правила, в който смисъл възраженията на ответника за промени в нормативната уредба и
неприложимост на съдебната практика по подобни казуси, са неоснователни.
В случая такава трансформация към понижаване на напрежението от средно към ниско се
осъществява в собствения на ищеца трафопост. В тази насока е заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, според което средството за търговско измерване е
монтирано вътре в трафопоста, отчитайки консумираната ел. енергия на ниво ниско
напрежение. Според вещото лице, в случай, че трафопостът е собственост на ищеца, то
границата на собственост е мястото на присъединяване на кабелните крайници към
уредбата – при кабелен електропровод. След като СТИ е монтирано вътре в трафопоста,
измервайки консумираната енергия на страна ниско напрежение, то следва че измерването
не е в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. В случая няма как да се измери ел.енергия от страната на средно
напрежение, тъй като би било в подстанция на километри от трафопоста, при което има
загуби по мрежата и няма как да се даде тази стойност.
Дължимостта на цената за достъп и пренос на ел. енергия е предпоставена от спазването на
изискванията за правилното й измерване в местата, установени от ПИКЕЕ. Количество
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните
или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на дължимата цена.
Неспазването на правилата за измерване води до неопределяемост на тези два елемента от
цената на електрическата енергия, от което произтича съответно и тяхната недължимост.
Както е прието и в съдебната практика, при измерване на количество ел.енергия на място
различно от нормативно определеното – не на границата на собственост между
електрическата уредба и кабелния електропровод, не възниква задължение за плащане на
цената за достъп и пренос. Отделно от това ответникът обективно не е могъл да извършва
услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа НН /ниско
напрежение/, за каквато услуга са начислени процесните суми, видно от приетите фактури,
тъй като понижаващият напрежението трансформатор се намира в имота на ищеца, до
където е постъпвала електрическа енергия средно напрежение и откъдето мрежата за пренос
на електрическа енергия ниско напрежение е собственост на ищеца. Т.е. такава услуга
реално не е извършвана през процесния период, поради което и цена за нея е недължима.
Предвид изложеното, за ищеца не е съществувало задължение за заплащане на процесните
суми за достъп и пренос, които като недължимо платени, подлежат на връщане.
Неоснователни са възраженията на ответника, че мястото на измерване е заварено много
преди процесния период, тъй като е можело да бъде съобразено от него при сключване на
договорите и уговорено между страните. Именно посредством такова договаряне, по
инициатива на всяка една от тях, то може да бъде променено по реда на чл. 39 ПИКЕЕ, за
което ответникът е уведомил ищеца с писмо от 2025 г., след процесния период.
4
С оглед основателността на иска, съдът следва да се произнесе по възражението за
прихващане на ответника:
Същото е неоснователно. По гореизложените съображения и предвид заключението на
вещото лице, цената за пренос за средно напрежение е също неопределяема, и съответно
недължима.
Предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се присъди законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноските по
делото за: 420.25 лв. държавна такса, 840 лв. депозити в.л. и 1400 лв. адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно предвид цената на иска и предприетата по делото
защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. п.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..............., Изток плаза, да заплати на „К..“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, .........., на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата от 10 506.20
лв., представляваща недължимо платена цена за достъп и пренос на електрическа енергия
ниско напрежение през разпределителната мрежа за периода 1.11.2021 г. – 31.8.2022 г., от
която за достъп 2615.59 лв. и за пренос 7890.61 лв., за обект, представляващ автоцентър,
находящ се в гр. София, ......., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
27.12.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от
2660.25 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5