№ 451
гр. Варна, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900330 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ОБЩИНА ВАРНА против СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И
ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.Солун,
ул.Андреа Папандреу №255, Гърция, идентификационен номер 57927304000 в
Общия търговския регистър на Република Гърция, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 487211,16лв,
представляваща стойността на извършени разходи за отстраняване на
недостатъци, появили се в хода на експлоатация и в гаранционния срок по
договорно споразумение от 17.01.2008г. с предмет „Преобразуване на
пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) Аспарухово в помпена
станция и строителство на преносен водопровод", ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на завеждане на делото – 12.06.23г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 123041.38лв,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 487211,16лв за периода от 31.12.2020г. до завеждане на делото.
В исковата молба твърди, че на 17.01.08г. между Министерство на
околната среда и водите, в качеството му на възложител, и Сфелинос АД със
седалище гр.Солун, е сключено договорно споразумение с предмет
„Преобразуване на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ)
Аспарухово в помпена станция и строителство на преносен водопровод".
Излага, че обхватът на възложените с договора работи бил очертан в чл.3 от
договора и включвал задълженията на изпълнителя да проектира, изпълни и
завърши работите и поправи каквито и да са дефекти по тях. Сочи, че в
Меморандума с пояснения по договора изпълнителят потвърдил показателите
и своето техническо решение за подводния маршрут под Варненското езеро,
1
както и уверил възложителя, че дейностите, извършени от него, по никакъв
начин няма да ограничат корабоплаването в езерото, а в случай на каквито и
да било ограничения, причинени в резултат на действия на изпълнителя,
всички искове за обезщетения по тази причина ще бъдат изцяло в негова
отговорност. Излага, че в т.20.6, ал.3 от „Специалните условия към договора“
страните са избрали като приложимо българското материално право, но
доколкото страните не били уговорили различни от предвидените в Наредба
№2 /31.07.03г. минимални гаранционни срокове, се прилагали тези по
наредбата. Излага, че в раздел 4-ти от „Изискванията на възложителя“
(т.4.1.7), озаглавен „Спецификация за изпълнение“, се съдържали
изискванията на възложителя за изпълнението на строителните работи, като
последните следвало да бъдат проектирани на базата на 30-годишен
експлоатационен живот; механичното и електрическо оборудване трябвало да
е подходящо за непрекъсната работа 24 часа в денонощие, а също и за
непрекъснатост на експлоатацията при местните климатични условия и да
бъде проектирано така, че да не изисква пълна подмяна до най-малко 12
години след датата на приемане на работите; износващите се части, различни
от консумативите, трябвало да имат проектен живот от най-малко 5 години,
като са годни за непрекъсната работа. Като краен бенефициент на
строителните работи съгласно Специалните условия към договора била
посочена Община Варна. Сочи, че Община Варна е издала разрешение за
строеж № 3666ГИ/03.12.2008г., влязло в сила на 19.12.2008г., като по време на
изпълнението било одобрено и изменение в инвест.проект по отношение
промяна на трасето на напорния тръбопровод. Твърди, че на 06.12.2011г. било
издадено разрешение за ползване №СТ-05-1427 за строежа „Трансформация
на ПСОВ „Аспарухово" в помпена станция и транспортиращ тръбопровод,
трафопост БКТП -400/20/04/0KV“, като впоследствие били констатирани
дефекти на изпълнената работа, които били отстранени от община Варна със
средствата от гаранцията на изпълнителя и било издадено ново разрешение за
ползване № СТ-05-1188/05.08.2014г. Твърди, че с писмо от 20.08.2019г. от
Водоснабдяване и канализация-Варна ООД, кметът на Община Варна бил
уведомен за възникнал дефект на транспортиращия тръбопровод - установено
било изтичане на отпадъчни води от напорния тръбопровод в участъка,
преминаващ в акваторията на Варненското езеро, който е елемент от
изпълнения строеж по договора от 17.01.2008г. В тази връзка била отправена
покана за среща до МОСВ, ВиК-Варна и участниците в строителния процес,
като на проведената на 29.08.19г. среща присъствали представители само на
общината и ВиК Варна. Излага, че до изтичане на гаранционния срок -
06.12.19г. не се явил представител на ответника за съгласуване е набелязване
на мерки по отстраняването на възникналия дефект. Твърди, че на 11.09.2019г.
била извършена проверка на КПС - Аспарухово от РИОСВ- Варна, като е
съставен констативен протокол за резултатите, а на 26.09.2019г. била
извършена проверка на дефектиралия тръбопровод, която след тестване
проводимостта на тръбопровода чрез подаване на максимално водно
количество от КПС-Аспарухово към КПС -Запад констатирала, че подадените
отпадъчни води не постъпват във втората станция и препоръчала обстойно
водолазно обследване и разкриване на тръбата на мястото на аварията.
Твърди, че на 05.11.19г. общината отправила уведомление до изпълнителя
Сфелинос АД за констатирания на 20.08.2019г. дефект на транспортиращия
2
тръбопровод, с покана да бъдат предприети действия по отстраняването му,
която била връчена на 07.11.19г. на законния представител на дружеството, но
изпълнение не последвало. Предвид това общината била принудена да
предприеме действия по отстраняване на аварията. Излага, че с писмо от
03.02.20г. ВиК Варна уведомило общината за местоположението на аварията и
констатираните дефекти – прекъснат тръбопровод с дефектирали краища на
отстояние от 43-44 м., скъсана тръба от заварка и силно деформирани лицеви
части. Бил изготвен инвест.проект и на 12.05.20г. било издадено разрешение за
строеж : Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се
под дъното на Варненско езеро. Сочи, че с договор от 11.05.2020г. Община
Варна възложила на изпълнител „Хидрострой" АД и подизпълнител
„Хидроремонт ИГ" ООД изпълнение на ремонтните работи, като заплатената
по договора сума за изпълнение на възложените дейности възлизала на
403223,16лв с ДДС. Излага, че срокът за изпълнение на договора от 11.05.20г.
бил удължаван до 22.05.22г., като на 30.07.20г. общината приела с протокол
изпълнение на СМР на стойност 98185,35лв без ДДС, а с протокол
№2/29.11.21г. общината приела изпълнени СМР на стойност 237833,95лв без
ДДС, като общата стойност на изпълнената от Хидрострой АД и приета
работа, която била заплатена, възлизала на 403223,16лв с ДДС. Твърди, че на
25.11.20г. бил сключен и договор за изпълнение „Проучване и сондиране на
трасето на напорен тръбопровод ф500 за отпадъчни води, находящ се под
дъното на Варненско езеро", между Община Варна като възложител и „Сима и
Васев" ООД, като изпълнител. Излага, че на 29.12.20г. докладът от
възложеното с договора инженерно-геоложко проучване бил представен от
изпълнителя и приет без забележки от възложителя, като на 30.12.20г.
общината заплатила стойността на извършените работи, която стойност общо
възлизала на 83988лв с ДДС. Излага, че за съоръжението, за което е установен
дефекта, гаранционният срок бил 8 години, считано от датата на въвеждането
на обекта в експлоатация, извършено с разрешение за ползване от 06.12.11г.
Твърди, че дефектът е възникнал в рамките на гаранционния срок и в срокът за
уведомяване и отстраняване на дефекти според договора /12 месеца/
изпълнителят бил уведомен за дефекта. Позовава се и на подклауза 11.9 от
специалните условия, съгласно която правата на възложителя по време на
гаранц.период не се засягат от изтичане на срока за уведомяване за
недостатъци, съответно от издаване на разрешение за ползване. Тъй като е бил
уведомен за възникналия дефект в срока на гаранц.отговорност изпълнителят
бил длъжен да отстрани недостатъка и да възстанови нормалното
функциониране на обекта, което не било сторено. Неизпълнението на
гаранционното задължение на изпълнителя станало причина ищецът сам да
извърши разходи, свързани с поправяне/отстраняване на дефекта, възлизащи
на сумата от 487211.16 лева с ДДС. Твърди, че ответникът дължи и
обезщетение за забава върху тази сума за времето от 31.12.20г. /датата,
следваща последното извършено плащане на разходи за отстраняване на
недостатъци/ до депозиране на исковата молба.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът СФЕЛИНОС
АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, със седалище
и адрес на управление гр.Солун, ул.Андреа Папандреу №255, Гърция,
идентификационен номер 57927304000 в Общия търговския регистър на
3
Република Гърция, редовно уведомен на осн. чл.50, ал.3 ГПК, не е депозирал
писмен отговор, не е взел становище по иска или направил възражения, не
сочи и не представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между Министерство на околната среда
и водите, в качеството на възложител, и СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО
ТЕХНИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, в качеството на изпълнител, е
сключено договорно споразумение от 17.01.08г. с предмет „Преобразуване на
пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) Аспарухово в помпена
станция и строителство на преносен водопровод". Изрично в договора, в
раздел 1 „Изисквания на възложителя“, чл.1.2.1, е договорено Община Варна
да бъде бенефициент на строителните работи, които ще бъдат извършени по
договора, а в Специалните условия на договора, чл.1.1.2.11, е дадена
дефиницията на понятието „ краен бенефициент“, а именно юридическото
лице, посочено като краен бенефициент в приложението към офертата и
юрид.правоприемници по право на това лице.
В „Изисквания на възложителя“, съставляващи съгласно чл.2 от
договорното споразумение част от него, в чл.4.1.7, е предвидено строителните
работи да се проектират на базата на 30-годишен експлоатационен живот,
както и че механичното и електрическото оборудване трябвало да бъде
подходящо за непрекъсната работа 24 часа в денонощието, а също и за
прекъсване на експлоатацията при всички местни климатични условия, и да
бъде проектирано така, че да не се изисква пълна подмяна до най-малко 12
години след датата на приемане. Предвидено е още износващите се части,
различни от консумативите, да имат проектен живот от най-малко 5 години, с
презумпция за непрекъсната работа.
Съгласно клаузата на чл.3 от договорното споразумение
изпълнителят се е задължил да проектира, изпълни и завърши договорените
работи, както и да поправи каквито и да са дефекти по тях. В Меморандума с
пояснения по договора, съставляващ неделима част от последния,
изпълнителят е потвърдил своето техническо решение за подводния маршрут
по Варненското езеро, както и че дейностите, извършени от него, по никакъв
начин няма да ограничат корабоплаването в езерото, а в случай на каквито и
да са ограничения, причинени от изпълнителя, всички финансови искове ще
бъдат в негова отговорност.
Няма спор, че в чл.20.6, ал.3 от „Специални условия на договора“
страните са избрали като приложимо българското право.
По делото е приложено разрешение за строеж №366/ГИ/03.12.08г.,
изд. от Община Варна, в сила от 19.12.08г., за строеж „Трансформация на
ПСОВ Аспарухово в помпена станция и конструиране на транспортиращ
тръбопровод", като в сила от 03.09.10г. на осн. чл.154, ал.2, т.8 и ал.5 от ЗУТ
поради наличие на съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект е допуснато изменение към разрешението за строеж.
От разрешение за ползване №СТ-05-1427/06.12.11г., изд. от ДНСК,
се установява, че е разрешено ползването на строеж „Трансформация на
4
ПСОВ Аспарухово в помпена станция и транспортиращ тръбопровод,
трафопост БКТП -400/20/0,4KV ".
По делото е прието и разрешение за ползване №СТ-05-1188/14г.,
изд. от ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж „ Отстраняване на
дефекти, установени в периода за съобщаване на дефекти за обект -
„Трансформация на ПСОВ Аспарухово в помпена станция с механично
пречистване и транспортиращ тръбопровод по дъното на Варненското езеро".
Приложен е и окончателен доклад от м.02.15г., изготвен от БТ
ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, с предмет: Консултантски услуги в периода на
отстраняване на дефекти на обект „Трансформация на ПСОВ Аспарухово в
помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод под
дъното на Варненското езеро".
Видно от писмо от 20.08.19г., изд. от ВиК-Варна ООД, Община
Варна се уведомява за установено изтичане на отпадъчни води от
транспортиращ напорен тръбопровод от ПСОВ Аспарухово в участъка,
преминаващ в акваторията на Варненското езеро. Във връзка с това е
изпратено от Община Варна до представител на отв.дружество и др.лица
писмо от 26.08.19г. за свикване на среща с оглед изработване на план за
отстраняване на дефекта. Приложен е и констативен протокол от 29.08.19г., с
който се констатира неявяване на представители на възложител, изпълнител и
надзор.
По делото е приложен и констативен протокол от 11.09.19г. на
РИОСВ-Варна за извършена проверка на помпена станция Аспарухово и КПС
Запад.
Представен е констативен протокол от 26.09.19г. на Община Варна
за извършена проверка на транспортиращ тръбопровод, както и писма от
ВиК-Варна ООД от 03.02.20г. и 24.02.20г. във връзка с извършено обследване
и дефектация на напорен тръбопровод.
С писмо от 05.11.19г., връчено на ответника на 07.11.19г. / съгласно
удостоверение от 22.11.19г. на Тип топ куриер АД/, Община Варна е
уведомила отв.дружество за възникнал дефект на транспортиращия
тръбопровод и за необходимостта от предприемане на действия по
отстраняване на възникналия в гаранционния срок дефект, като е даден
тридневен срок от получаване на писмото за отговор. Уведомено е
дружеството още, че при непредприемане на действия за ремонт общината ще
потърси по съдебен ред разходите по отстраняване на дефекта.
С Разрешение за строеж №77/ГИ/12.05.20г. е разрешено
извършването на строеж „Ремонт на напорен тръбопровод за отпадъчни води,
находящ се под дъното на Варненско езеро“.
По делото е приложен договор от 11.05.20г., сключен между
Община Варна, като възложител, и ХИДРОСТРОЙ АД, като изпълнител, с
предмет „Ремонт напорен тръбопровод ф500 за отпадъчни води, находящ се
под дъното на Варненско езеро“ към обект „Трансформация на ПСОВ
Аспарухово в помпена станция и конструиране на тласкател под дъното на
Варненско езеро".
Представена е фактура №**********/22.05.20г. на стойност
5
385616,16лв, ведно с преводно нареждане, за извършено авансово плащане по
договора в полза на ХИДРОСТРОЙ АД, както и фактура
№**********/30.07.20г. на стойност 82475,69лв, ведно с преводно нареждане,
за извършено плащане по договора в полза на ХИДРОСТРОЙ АД. Приложено
е и кредитно известие от 08.12.21г. към фактура №**********/22.05.20г. за
неусвоен аванс в размер на сумата 64868,69лв., която сума съгласно платежно
нареждане от 09.12.21г. е възстановена на общината.
Приложени са и сключени между Община Варна и ХИДРОСТРОЙ
АД допълн.споразумения от 10.09.20г., 22.03.21г., 28.07.21г. и 30.11.21г., към
договора от 11.05.20г., с част от които е удължен срокът на договора.
Представени са и протоколи за установяване завършването на СМР,
подлежащи на заплащане, от 30.07.20г. и 29.11.21г.
По делото е приет и договор от 25.11.20г., сключен между Община
Варна, като възложител, и СИМА И ВАСЕВ ООД, като изпълнител, с предмет
„Проучване и сондиране на трасето на напорен тръбопровод ф500 за
отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненско езеро“. Представена е
фактура №**********/18.12.20г. на стойност 25196,40лв, ведно с платежно
нареждане, за извършено авансово плащане по договора в полза на СИМА И
ВАСЕВ ООД, както и фактура №**********/29.12.20г. на стойност
58791,60лв, ведно с платежно нареждане, за извършено плащане по договора в
полза на СИМА И ВАСЕВ ООД. Приложен е и приемо-предавателен от
29.12.20г. между Община Варна и СИМА И ВАСЕВ ООД, ведно с доклад за
инженерно-геоложко проучване, с който възложителят е приел без забележки
изготвения инженерно-геоложки доклад за обекта, предмет на договора.
От заключението по допуснатата СТЕ, изготвена от в.л.В.Г., се
установява, че е констатирано дефектно полагане на напорния тръбопровод
ПЕВП ф500 и срез в участъка на т.7, преминаващ в акваторията на
Варненското езеро, част от обект „Преобразуване на ПСОВ Аспарухово в
помпена станция и строителство на преносен водопровод". Сочи, че строежът
е въведен в експлоатация след отстраняване на всички констатирани дефекти,
като дефекти по напорния тръбопровод не са констатирани. Излага, че през
август 2019г. е настъпила авария на напорния тръбопровод, като тръбата е
разкъсана при заварка и деформираните краища се намират на 43-44м. един от
друг в участъка на т.7. Вещото лице посочва, че на 12.09.20г. е издаден акт 10
за спиране на строителството на „Ремонт на напорен тръбопровод ф500 за
отпадни води, находящ се под дъното на Варненско езеро“ поради налагаща се
промяна по чл.154 ЗУТ – над 50% от напорния тръбопровод е изпълнен без
необходимото удълбочаване / дълбочина от 21,28м за най-горно ниво на
преносен водопровод, вкл. бетонните тежести, минимум 3 м покритие на
темето на тръбопровода/. В с.з. вещото лице обяснява, че е одобрена корекция
на трасето, като същото е изправено, но са останали трите метра задълбаване,
което е необходимо за проекта. Излага, че изпълнителят е изработил проекта,
според който тръбата е трябвало да бъде на дълбочина 3 метра, но това не е
изпълнено. Дава заключение още, че изпълнените СМР по сключените
договори от Община Варна с ХИДРОСТРОЙ АД и СИМА И ВАСЕВ ООД са
били необходими за отстраняване недостатъците следствие настъпила авария
на напорния тръбопровод, следствие на дефектно полагане по дъното, довела
до разкъсването му и изтичане на отпадъчни води във Варненското езеро. В
6
с.з. пояснява, че на база доклада за проучване и сондиране на трасето са
изпълнени СМР, които са били необходими за отстраняване на дефектните
СМР при първоначалното изпълнение, довели до този теч, както и че е налице
причинно-следствена връзка между констатирания теч и изпълнението на
работата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.163, ал.3 ЗУТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Община Варна претендира обезщетение за сторените
разходи за поправка на възникнали в гаранционния срок недостатъци в
резултат на некачествено изпълнени СМР по договорно споразумение от
17.01.2008г. с предмет „Преобразуване на пречиствателна станция за отпадни
води (ПСОВ) Аспарухово в помпена станция и строителство на преносен
водопровод".
Компетентността на съда да разгледа настоящия спор се определя
от правилата на Регламент /ЕС/ №1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно правилата на чл.7, т.1 от глава ІІ,
раздел 2, озаглавен "Специална компетентност" от Регламент № 1215/2012,
който отменя Регламент (ЕО) №44/2001, срещу лице, което има местоживеене
в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка по дело,
свързано с договор, в съда по мястото на изпълнение на задължението, което в
случаите на предоставяне на услуги, е дефинирано като мястото в държава
членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е
трябвало да бъдат предоставени. Тази норма е приложима и в настоящия
казус, тъй като спорът касае неизпълнение на задължение на ответника по
договор за изработка, като мястото на изпълнение е в Република България. В
срока за отговор на исковата молба ответникът не е направил възражение за
липса на международна компетентност на настоящия съд да разгледа спора.
Тъй като страните по договора са лица от държави – членки на ЕС,
то приложимото право следва да се определи по реда на Регламент (ЕО)
№593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I). Предвид
нормата на чл.3, гл. II от регламента, съгласно която договорът се урежда от
избраното от страните право, и доколкото в чл.20.6, ал.3 от „Специални
условия на договора“ страните са избрали като приложимо българското
право, то съдът намира, че приложимото материално право към процесния
договор е материалното право на Република България.
По делото няма спор, а и от представените доказателства се
установява, че съгласно клаузите на раздел 1 „Изисквания на възложителя“,
чл.1.2.1, и чл.1.1.2.11 от Специалните условия на договора Община Варна се
явява краен бенефициент на строителните работи, които са били извършени
по договора, а впоследствие е придобила изградените ДМА, и следователно е
активно легитимирана да предяви иска.
Искът по чл.163, ал.3 ЗУТ дава възможност да се претендира
7
обезщетение при недостатъци в резултат на некачествено изпълнени
строителни работи и е на разположение на лицето, което търпи вреди от
виновните действия или бездействия на строителя.
По безспорен начин се установява, че ответното дружество е
изпълнител на строежа „Трансформация на ПСОВ Аспарухово в помпена
станция и конструиране на транспортиращ тръбопровод", възложен му с
процесния договор от 17.01.08г., както и че строежът е въведен в експлоатация
с разрешение за ползване №СТ-05-1427/06.12.11г.
Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ гаранционната отговорност включва
задължението на строителя за определен период от време да гарантира
нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и
да отстранява дефектите, които са се проявили след приемането и въвеждане в
експлоатация на строежа. При гаранционната отговорност всяко уведомяване
в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване
на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци,
чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение /в този смисъл е
Решение №140/08.03.21г. по т.д.№2601/2019 г. на ВКС/. Без значение за
гаранционната отговорност на строителя е дали проявилите се в гаранционния
срок недостатъци са изначално съществували, но не са могли да бъдат
установени, защото не са видими, или са възникнали по-късно, при
нормалната експлоатация на вещта.
В разпоредбата на чл.160, ал.4 ЗУТ е предвидено, че
гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя
и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-
малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал.3, а именно
Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. От своя
страна нормата на чл.160, ал.5 ЗУТ предвижда, че гаранционните срокове
текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация.
Разглежданият по делото договор не съдържа конкретно разписани
гаранционни срокове, поради което приложение намират гаранционните
срокове, определени с Наредба №2. Съобразно характера на извършените
СМР приложим се явява гаранционния срок, предвиден в чл.20, ал.4, т.11 от
Наредба №2 от 31.07.2003г., в редакцията й към датата на сключване на
договора, а именно – 8 години. Предвид това съдът намира, че считано от
въвеждане на строежа в експлоатация на 06.12.11г. е започнал да тече и
гаранционния срок по ЗУТ.
Както от събраните по делото писмени доказателства, така и от
изслушаната съдебно-техн.експертиза по несъмнен начин се установява, че
описания в исковата молба недостатък – изтичане на отпадъчни води от
напорния тръбопровод в участъка, преминаващ в акваторията на Варненското
езеро, вследствие некачественото изпълнение на възложената работа от
ответното дружество, се е проявил в рамките на законоустановения
минимален гаранционен срок от 8 години, течащ от 06.12.11г.
Безспорно от заключението на вещото лице по събраната СТЕ се
8
установява и причинната връзка между проявения недостатък и изпълнението
на ответника. Вещото лице посочва, че през август 2019г. е настъпила авария
на напорния тръбопровод, като тръбата е разкъсана при заварка и
деформираните краища се намират на 43-44м. един от друг, в който смисъл е и
приложеното писмо от ВиК-Варна от 04.02.20г. От експертизата се установява
още, че не е било изпълнено изискваното по проект вкопаване на
тръбопровода на дълбочина 3м, вследствие на което е настъпила аварията,
довела до разкъсването му и изтичане на отпадъчни води във Варненското
езеро.
По делото няма спор, че ответното дружество е уведомено за
възникналия дефект, в подкрепа на който факт е и представеното по делото и
описано по-горе писмо от 05.11.19г., връчено на ответника на 07.11.19г. От
своя страна ответникът не оспорва факта, че не е предприел действия по
изпълнение на гаранционното си задължение да отстрани появилия се
недостатък.
От представените по делото писмени доказателства –договор от
11.05.20г., сключен между Община Варна и ХИДРОСТРОЙ АД, и договор от
25.11.20г., сключен между Община Варна и СИМА И ВАСЕВ ООД, безспорно
се установява, че ищецът е възложил на последните дружества извършването
на дейности по отстраняването на констатирания дефект по тръбопровода.
Съгласно заключението на вещото лице по техническата експертиза
изпълнените по тези договори СМР са били необходими за отстраняване
недостатъците следствие настъпила авария на напорния тръбопровод, в
резултат на дефектно полагане по дъното. Видно от приложените фактури,
ведно с платежни нареждания към тях, сторените от ищеца разходи за
отстраняване на дефекта възлизат в общ размер на 487211,16лв., който размер
не се оспорва от ответната страна. Безспорно платеното по тези договори
възнаграждение съставлява имуществена вреда за ищеца, която е в причинна
връзка с неизпълнение на гаранционното задължение на ответника, и е
основание за ангажиране на гаранционната му отговорност.
Предвид това предявеният иск с правно основание чл.163, ал.3
ЗУТ се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер от 487211,16лв.
Следва да се присъди върху главницата и законната лихва за
забава, считано от предявяването на иска- 12.06.2023г. до оконч. й изплащане.
Що се касае до иска с правно основание чл.86 ЗЗД съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД неплатеното в срок
парично задължение следва да се изплати ведно с обезщетение за забавата,
изчислено в размер на законната лихва върху дължимата главница. От своя
страна чл.84, ал.1 ЗЗД разпорежда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но
ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора / чл.84, ал.2 ЗЗД/.
В разглеждания случай не е налице определен конкретен ден на
изпълнение. С извършването на разходите за отстраняване на констатираните
дефекти в полза на ищеца е възникнало и е станало изискуемо вземането за
9
гаранционните задължения на изпълнителя, но за да бъде поставен той в
забава е необходима покана /в този смисъл е и Решение №140/08.03.21г. по т.д.
№2601/2019 г. на ВКС/. По делото е представена покана, отправена до
ответника, връчена на 07.11.19г., с която обаче последният е уведомен за
възникналия дефект и за предприемане на действия по отстраняването му.
Ищецът нито твърди, нито представя доказателства за това да е отправена
покана до ответника за заплащане на сторените разходи за отстраняване на
недостатъците, възникнали в рамките на гаранционния срок. Предвид така
изложеното предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено в
размер от 143517,85лв. съобразно уважената част от исковете, въз основа на
представените писмени доказателства за заплатена държавна такса,
експертизи и адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И
ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.Солун,
ул.Андреа Папандреу №255, Гърция, идентификационен номер 57927304000 в
Общия търговския регистър на Република Гърция, ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ВАРНА СУМАТА от 487211,16лв / четиристотин осемдесет и
седем хиляди двеста и единадесет лева и 16ст/, представляваща стойността на
извършени разходи за отстраняване на недостатъци, появили се в хода на
експлоатация и в гаранционния срок по договорно споразумение от
17.01.2008г. с предмет „Преобразуване на пречиствателна станция за отпадни
води (ПСОВ) Аспарухово в помпена станция и строителство на преносен
водопровод", ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на делото – 12.06.23г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.163, ал.3 ЗУТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА ВАРНА против
СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО,
със седалище и адрес на управление гр.Солун, ул.Андреа Папандреу №255,
Гърция, идентификационен номер 57927304000 в Общия търговския регистър
на Република Гърция, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 123041.38лв, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
487211,16лв за периода от 31.12.2020г. до завеждане на делото, като
неоснователен.
ОСЪЖДА СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И
ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.Солун,
ул.Андреа Папандреу №255, Гърция, идентификационен номер 57927304000 в
Общия търговския регистър на Република Гърция, ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ВАРНА СУМАТА от 143517,85лв. /сто четиридесет и три хиляди
петстотин и седемнадесет лева и 85ст./, представляваща направените по
10
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11