№ 161
гр. Ямбол, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20222300100120 по описа за 2022 година
ЯОС е сезиран с исковата молба на Е. М. М. от с.*, обш.*, обл.*, с която против Н.
Г. Г. от с. *, общ. *, обл.* и малолетното дете Ж. Н. Г. е предявен иск с правно основание
чл.62, ал.2 от СК.
С предявения иск ищцата е оспорила законовата презумпция за бащинство и моли
съда да признае за установено в отношенията на страните, че ответникът Н. Г. Г., който към
момента на подаване на исковата молба е бил съпруг на ищцата, не е биологичният баща на
детето Ж. Н. Г., роден на ***г. в гр.*. Твърдяните от ищцата Е. М. обстоятелства, от които
черпи претендираните права са, че тя и ответникът Н. Г. са сключили граждански брак на
**г. в гр. Елхово с Акт № * от **г. на Община Елхово, който към момента на завеждане на
исковата молба не е прекратен, но съпрузите са в процес на развод. Ищцата излага, че след
сключването на брака тя и ответникът заживели в Германия, като след около шест месеца се
разделили фактически и тя се завърнала в България, където установила връзка с лицето М.
Д. П.. Двамата живели около три месеца в Германия, като през този период ищцата твърди,
че не се е срещала с ответника Н. Г.. През м. Февруари 2021г. ищцата и съжителстващият с
нея М. П. се завърнали в България и се установили да живеят в с.*, обл.* на семейни начала,
като имали и постоянни полови контакти. Сочи, че последната й менструация била на
15.01.2021г. Около 20.02.2021г. при посещение при гинеколог установила, че е бременна и
се регистрирала като такава. На ***г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД гр. Ямбол се родило
детето Ж. Н. Г., за раждането на който бил съставен Акт № ****г. на община Ямбол, в който
като баща на детето бил вписан ответника Н. Г. Г., поради оборимата презумпция на чл.61,
1
ал.1 от СК. Ищцата твърди, че детето Ж. Г. не е заченато от вписания акта за раждане като
негов баща ответник, тъй като с последният са разделени доста време преди зачеването на
детето, като през периода на фактическата раздяла не са поддържали контакти, включително
и полови с ответника. От ищцата се претендира присъждане на сторените от нея разноски по
делото.
С писмения отговор на исковата молба ответникът Н. Г. Г. е изразил становище за
допустимост на предявения иск и основателност на същия, като е направил признание на
всички твърдяни от ищцата факти по исковата молба. Посочил е, че след сключването на
брака с ищцата Е. М. на **г., двамата са живяли заедно само няколко месеца, след което в
началото на 2020г. са се разделили и не са поддържали каквито и да е отношения помежду
си, поради което детето Ж. Г. не е могло да бъде заченато от него и биологичен баща на това
дете вероятно е посоченият от ищцата в исковата молба. Поради това настоява за уважаване
на предявения иск. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото, като
оспорва претенцията за разноски на ищцата с мотив, че не е станал причина за завеждане на
делото и няма вина за това, че произхода на детето не е установен по предвидения в закона
ред.
Особеният представител на малолетния ответник Ж. Н. Г.- адв. Д.Д. от АК-
Ямбол, е депозирала писмен отговор със становище, че искът е допустим и основателен.
В съдебно заседание искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищцата– адв.
Ч., като се пледира за уважаване на претенцията.
Ответникът Н. Г. не се явява в открито съдебно заседание, но чрез
пълномощникът си адв. Ч. пледира за уважаване не иска.
Вторият ответник по иска– малолетното дете Ж. Г. в съдебно заседание се
представлява от назначения по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител – адв. Д., която
в хода на делото по същество излага съображения за основателност на иска, т.к. от
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е оборена законовата
презумпция за бащинство по отношение на детето.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вземайки
предвид и изявленията на страните, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното с исковата молба удостоверение за граждански брак на Община
Елхово, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № * от ** година, се
установява, че ищцата Е. М. М. и ответникът Н. Г. Г. са сключили граждански брак на **
година, считано от която дата са били съпрузи. От приложеното по делото удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № * от ****г. на Община Ямбол, се
установява, че по време на брака между ищцата Е. М. и ответника Н. Г. е било родено
детето Ж. Н. Г.- на *** година. Като баща на детето в акта за раждане е вписан ответникът
Н. Г. Г.. От изявленията на страните в съдебно заседание се установява, че бракът между
съпрузите Е. М. и Н. Г. е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила на
2
09.09.2022 г. Решение № ****г., постановено по гр.д. № 1574/2022г. по описа на РС- Ямбол.
Разпитан в качеството на свидетел, съжителстващият на съпружески начала с
ищцата М. П., е поддържал показания, според които той и ищцата са заживели на
съпружески начала в края на 2020 година, първоначално в гр. Елхово, а след това в
Германия, където пребивавали до м. февруари 2021г. След това двамата с ищцата
продължили съжителството си, от което се родило детето Ж.. Свидетелят е поддържал, че от
началото на съжителството си с ищцата, последната не се е виждала с ответника и двамата
не са имали каквито и да е контакти, включително и полови. Установява се от показанията
на св. П., че ответникът Н. Г. никога не е имал претенции, че е баща на детето Ж., не
посещавал детето и не се е интересувал от него. Според св. П. именно той е биологичният
баща на детето Ж., заедно с ищцата в семейна среда отглеждат детето и е заявил желание и
готовност да припознае и детето.
Разпитаният по делото като свидетел П.К., съсед на ищцата, в показанията си
поддържа, че след сключването на граждански брак ищцата и ответникът Н. Г. заминали за
Германия, след около два месеца ищцата се завърнала в България и се установила в дома на
майка си, а Н. продължил да живее в Германия. Няколко месеца след това ищцата се
запознала със св. П., като двамата заедно заминали за Германия и се прибрали отново заедно
в България в края на 2020г. според свидетеля. Св. К. в показанията си сочи, че в началото на
2021г. ищцата и съжителстващият с нея М. П. обявили, че чакат дете. След раждането на
детето св. П. е имал желание да припознае детето като свое, но поради това, че ищцата била
в граждански брак с ответника Н. Г., това станало невъзможно. Свидетелят поддържа, че
ищцата и М. П. живеят заедно и към настоящия момент и отглеждат детето Ж. заедно в
семейна среда, като П. възприема детето като свое.
От заключението на вещото лице д-р С., извършила назначената и приета съдебна
акушеро-гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване на
детето Ж. Г., изчислен въз основа на данните, съдържащи се в представената по делото
медицинска документация- историята на бременност и раждане на майката Е. М., епикриза
на майката, карта за профилактика на бремеността на ищцата и по метода на Огино-Кнаус,
обхваща времето от 24.01.2021г. до 31.01.2021г. включително.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.62, ал.2 от СК. С този иск законът
допуска да бъде оспорено и съборено бащинството на съпруга на майката, който съгласно
законовата презумпция, установена в чл.61, ал.1 СК се счита за баща на детето, ако то е
родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.
Разпоредбата на чл.62, ал.2 СК гласи, че майката може да оспори, че съпругът й е баща на
детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Искът се предявява до
изтичането на една година от раждането на детето. Главен предмет на доказване по по този
иск е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Под „невъзможност” по смисъла
на закона се разбира съвкупността от обстоятелства, при наличието на които е изключена
всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга й по време на зачеването,
3
или ако чрез съдебномедицинска експертиза е доказано, че съпругът се изключва като баща.
Предявеният в настоящото производство иск е допустим, т.к. е предявен на
14.04.2022г.- в указания едногодишен преклузивен срок по чл.62, ал.2 СК, броен от ***г.
/датата на раждането на детето/, а разгледан по същество искът се прецени като
основателен. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
неоспорената медицинска експертиза и направеното от ответника Н. Г. признание на
твърдяните от ищцата факти, съдът прави извод, че успешно е оборена презумпцията на
чл.61, ал.1 СК. От реално съществуващата, установена и доказана съвкупност от
обстоятелства, следва да се изключи възможността през периода на зачатие на детето Ж.,
между майката и нейният съпруг към момента на подаване на исковата молба Н. Г. да е
осъществен физически контакт. През изследвания период от време– 24.01.2021г. до
31.01.2021г. вкл. ищцата и ответникът са били вече окончателно разделени, като
фактическата раздяла между тях е настъпила в началото на 2020г., а няколко месеца след
това майката на детето е установила съжителство на семейни начала с друг мъж- св. М. Д.
П., първоначално в Германия, а от м. февруари 2021г. в България, с който и до момента
живеят като семейство и заедно се грижат и отглеждат малолетното де Ж. Г.. Изводът, който
се налага е, през периода на зачеване на дето Ж., ищцата и ответникът, гражданският брак
между които е прекратен в хода на висящото производство по настоящото дело, не са имали
интимни полови отношения и ищцата не е могла да зачене от Н. Г.. За да достигне до този
свой извод, съдът кредитира показанията на свидетелите М. П. и П.К., намирайки ги за
верни и безпротиворечиви, подкрепени от АГЕ и от останалия доказателствен материал, от
изявленията на ищцата и от признанието на фактите, направено от ответника Г. и преценено
по реда на чл.175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото.
Поради изложените съображения ЯОС счете, че презумпцията за бащинство по
чл.61, ал.1 СК е опровергана, предявеният иск е основателен, доказан и следва да бъде
уважен, като следва да се приеме за установено, че ответникът Н. Г. не е биологичен баща
на детето Ж., родено на ***г. Решението на съда ще е в интерес и на малолетното дете, тъй
като правните отношения, в които попада физическото лице с установения му произход са
решаващи за него през целия му живот.
По разноските:
Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати направените по
делото разноски, по което искане ответникът Н. Г. е възразил с довод, че не е станал
причина за завеждане на делото и няма вина за това, че произхода на малолетното дете не е
установен по съответния ред. На свой ред ответникът е направил искане за присъждане на
сторените от него разноски по делото. Когато предявяването на иска е законно необходимо,
за да се постигне определен правен резултат, какъвто е и настоящия случай, предвид на това,
че оспорването на произход може да стане само по съдебен ред, отговорността за разноски
се разпределя по други правила, а не съобразно чл.78, ал.2 от ГПК, напр. при брачните
искове, при които отговорността за разноски зависи от вината и недобросъвестността, а ако
такива няма или ако и двете страни са виновни или недобросъвестни, разноските остават в
4
тежест на страните, както са ги направили. По аналогичен начин следва да бъдат
разпределени разноските и в производството по оспорване на произход, което, както и
брачните искове се осъществява само по съдебен ред. И в това производство всяка от
страните следва да понесе разноските, които е направила, освен ако насрещната страна е
била недобросъвестна, оспорила е иска или същият е бил отхвърлен. В настоящия случай, с
оглед изхода на делото и недобросъвестността на ищцата Е. М., заченала и родила детето Ж.
Г. по време на брака й с ответника, който не е биологичен баща на това дете, тя е тази, която
следва да понесе направените от нея разноски по делото, както и следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените разноски по делото в общ размер на 600.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение /в този смисъл Определение № 456
от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II г. о., ГК на ВКС/.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от Е. М. М. от с.*, обл.*, ул. ****, съдебен адрес гр. **
/адв. И.Ч../, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК и ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н. Г. Г. от с. *, обл.*, ул. „*, съдебен адрес гр.
****, ет.*, кант. * /адв. М. Г./, с ЕГН ********** и малолетния Ж. Н. Г. от с.*, обл.*, ул.
****, с ЕГН **********, че Н. Г. Г. с ЕГН ********** не е биологичен баща на малолетното
дете Ж. Н. Г., с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.* от майка Е. М. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Община гр.
Ямбол за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние и за съставяне на
нов акт за раждане на детето Ж. Н. Г. с ЕГН **********, със заличаване на Н. Г. Г. като
баща на детето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
5