Р Е Ш Е Н И
Е
№...
04.08.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 05.07.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №160 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от Д.А.Т. *** срещу Р.-Л.Т., гражданин на Р.Р.. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 04.10.2012г. От брака си нямали родени деца. В началото на брака си страните се разбирали добре. С течение на времето страните осъзнали, че имат сериозни различия във вижданията си за живота, възникнали неразбирателства и конфликти. От началото на 2016г. страните се разделили. Към настоящия момент ищецът не знаел къде живее ответницата, нямал никаква връзка с нея. Бракът между страните бил изчерпан от всякакво съдържание и смисъл. Между страните липсвала каквато и да е взаимност, любов, уважение, привързаност. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име - С.. Моли съда да не определя издръжка за съпрузите след развода. Заявява, че не притежават семейно жилище по смисъла на СК и моли съда да не се произнася относно неговото ползване.
Тъй като ответницата няма постоянен и настоящ адрес в РБългария, съдът, съгласно разпоредбата на чл.48 ГПК, й съобщи за заведеното дело чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник” и й назначи особен представител на разноски на ищеца. В срока за писмен отговор и в съдебно заседание особеният представител на ответника изразява становище, че искът е допустим. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Не възразява срещу направените от ищеца искания.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №18/04.10.2012г. на гр.И., страните са сключили граждански брак на 04.10.2012г. в гр.И..
Видно от представената и приета като доказателство по делото Декларация от Д.А.Т., съпрузите нямат деца от брака си. Поради тази причина съдът не следва да се произнася по въпросите за упражняване на родителските права, издръжката и режима за лични контакти на родителите с децата.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля Д.Д.М., същата познава само ищеца от есента на 2016г. – били са колеги. Ищецът е споделял със свидетелката, че е женен, но не поддържа отношения със съпругата си, няма контакт с нея и не може да се свърже. Ищецът и ответницата са живели в Англия, там са работили, но от началото на 2016г. са се разделили и не поддържали никакви контакти. Ищецът не знаел къде се намира ответницата. Свидетелката счита, че страните вече не можели да бъдат семейство, тъй като не поддържат контакти за продължителен период от време.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като счита, че същата има преки впечатления, освен това не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищеца становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в техен интерес, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
Ищецът е изявил желание съдът да прекрати брака му с ответницата без да се произнася по въпроса за вината. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Страните не са направили искане да се присъди издръжка след развода, поради което съдът не следва да определя издръжка между съпрузите.
Видно от изявлението на ищеца, страните не притежават семейно жилище по смисъла на СК, поради което съдът не следва да се произнася относно неговото ползване.
По въпроса за фамилното име - новата уредба в чл.53 СК/2009г./, за разлика от отменените в СК/1985г./ чл.103, ал.1 и ал.2, не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята, респективно разрешението на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК/2009г./ е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Поради тази причина съдът следва да постанови ответницата да носи брачното си фамилно име след развода
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 04.10.2012г. в гр.И., граждански брак между Д.А.Т. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** и Р.-Л.Т., гражданин на Р.Р., родена на ***г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Т..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от Д.А.Т. в размер на 25.00 лв., като осъжда Р.-Л.Т.
да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на
25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: