№ 477
гр. Пазарджик , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя
Д.С.Д. против НП № 13-002476 от 27.01.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ
и за нарушение на чл 62, ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - АНО не се явява и не изпраща процесуален
представител. След обявяване не делото за решаване постъпва писмено
становище от пълномощник на наказващия орган, с което излага
1
съображения за потвърждаване на НП.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството жалбоподателят е санкционирано с обжалваното НП
за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, на 16.10.2020г. в обект на контрол – Турска скара „*****“, находящо
се в гр. Пазарджик ул. „*****“ № 8, не е уредило като трудови
отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило
трудов договор в писмена форма с лицето Д.К.П., която била заварена да
престира труд като „готвач“.
Това съставлявало нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
То било установено първоначално на 16.10.2020г. - при проверка на място
в обекта на дружеството и окончателно на 21.10.2020г. – при преглед на
дружествената документация в сградата на ДИТ-Пазарджик, когато не бил
представен трудов договор за горепосочения работник. Проверката била
извършена по повод получен сигнал от ТД НАП Пловдив, че дружеството
„******“ ЕООД не извършва дейност, но наема работници/служители.
На място в гореописания търговски било заварено да престира труд
само горепосоченото лице. От въведеното в експлоатация фискалното
устройство в обекта бил изведен фискален бон, който сочел, че
търговската дейност се осъществява от „*****“ ЕООД.
На завареното работещо лице била дадена декларация по чл.402,
ал.1, т.3 КТ, в които П. декларирала трудови правоотношения с
дружеството „*****“, вместо със „******“ ЕООД, с което всъщност имала
сключен трудов договор.
При направена справка за сключени трудови договори в
информационната система на ИА ГИТ се установило, че много преди
датата на проверката – още на 09.04.2020г., бил сключен трудов договор
между гореспоменатия работник и „******“ ЕООД, за който
2
работодателят своевременно подал уведомление и бил регистриран в
НАП, а копие от уведомлението било връчено на лицето.
Сключен трудов договор между посочения работник и дружеството
жалбоподател не бил установен.
На 21.10.2020 г. св. А.Л. представила в ДИТ-Пазарджик следните
документи: трудови досиета, без справка за регистрацията на трудовите
договори на работниците и служителите на дружеството „******“ ЕООД,
трудови досиета на работниците и служителите на „*****“ ЕООД, книги
за начален и периодичен инструктаж на „******“ ЕООД за обекта,
инструктажни книги на „*****“ ЕООД, без заверка от 16.10.2020 г.,
правилник за вътрешния трудов ред на двете дружества, заповеди за
организация на инструктажа, оценка на риска, графици за работа за
периода м. юни-м. октомври 2020 г., включително, разплащателни
ведомости за периода м. юни-м. септември 2020 г., включително на
„******“ ЕООД, разплащателни ведомости за периода м. септември за
„*****“ ЕООД, , измервания факторите на работната среда, включително
ел. измервания, договори със „Служба трудова медицина“, за което били
съставени констативни протоколи от същата дата.
Въз основа на представените документи и извършените справки,
контролните органи приели, че към момента на фактическата проверка -
16.10.2020г. в горепосочения обект, посоченото по-горе лице престирало
труд в полза на дружеството-жалбоподател като „готвач“, без между
страните да е сключен трудов договор.
Във връзка с това против „*****“ ЕООД бил съставен АУАН, а въз
основа на него било издадено атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя -
св.С.Г., св. А.Л. и св. Д. П..
Тук веднага следва да се отбележи, че в хода на АНП са
представени, респ. приети като писмени доказателства по делото, сключен
между „******“ ЕООД и „*****“ ЕООД: 1./ договор за подизпълнение, по
3
силата на който „*****“ ЕООД /изпълнител/ възлага на „******“ ЕООД
/подизпълнител/ дейностите по производство на храни-дюнери, дюнер на
порция, фалафел, салата, пица на парче, сандвич, фреш, сок и др.
продукти по номенклатура, а изпълнителят се задължава да заплати
сумата на извършената работа според заявката за извършване на
определена дейност до седем дни след издаване на фактурата, според
изработеното и по определена ставка;. 2./ споразумение за съвместно
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; 3./ договор за
преотдаване под наем на ½ част от недвижимм имот – горепосочения
обект, със страни „*****“ ЕООД- наемодател и „******“ ЕООД -
наемател.
При така установената фактическа обстановка първо следва да се
отбележи, че не са спорни по делото обстоятелствата, че: на 16.10.2020 г.
в гореописания обект на контрол жалбоподателят е извършвал търговска
дейност; - в обекта е било заварено да работи описаното по-горе лице; -
въведеното в експлоатация фискалното устройство в обекта е било
регистрирано от „*****“ ЕООД; - че са се приготвяли и продавали храни;
- че към тази дата П. е имал сключен договор за същата длъжност, но не с
жалбоподателя, а със „******“ ЕООД.
Пак при тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи
самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Обектните
признаци от състава на нарушението са посочени по начин, който
позволява на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира
защита си. Съдържат се данни за нарушителя, актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Основният въпрос обаче, от който ще зависи изходът от делото, е
този дали завареното да престира труд лице е работело за
санкционираното дружество или не.
Тук веднага следва да се вметне, че жалбоподателят не оспорва, а и
4
от представените от него договор за преотдаване под наем на ид. част на
недвижим имот – процесният обект на контрол, както и от
споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, се установява, че именно той е извършвал търговска
дейност в обекта на контрол. Не се оспорва обстоятелството, че П. е
работел в обекта в деня на проверката, но спорът е относно това дали
именно „*****“ ЕООД е било работодател и следвало ли е да сключи с
него трудов договор в писмена форма.
Във връзка със спорния въпрос е наложително да се припомни, че
понятието „работодател“ е легално определено в § 1, т. 1 КТ, където са
посочени субектите, на които законът придава това качество, както и
допълнителните условия, които поставя към тях. В основата на понятието
работодател стои правният субект, който стопанисва собствеността върху
оръдията и предметите на труда и наема чужда работна сила, за да я
прилага към тях. Това е лицето, на което се престира работната сила и
което разполага и стопанисва веществените условия на труда, за
прилагането към които му се престира работната сила. Нему работникът
предоставя работната си сила и от него търси правата си-трудово
възнаграждение, обезщетения, отпуски и др. Той е лицето, което я ползва
за извършването на определена работа в свой интерес и я поставя под свое
разпореждане, в процеса на нейното потребление. Ето защо от
съществено значение е да се определи в полза на кое от двете дружества
завареното да работи лице е предоставяло труда си.
Съдът намира, с оглед представените по делото доказателства, че
работодател по отношение на Д. П. се явява дружеството „******“ ЕООД.
Вече се изтъкна, че много преди проверката, т.е. на 09.04.2020г. е
бил сключен трудов договор между гореспоменатия работник и „******“
ЕООД, за който това дружество като работодател своевременно подало
уведомление и бил регистриран в НАП, а копие от уведомлението било
връчено на лицето. По силата на този договор между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, като на работникът е
възложено да изпълнява длъжността „готвач“. По време на проверка
лицето е било заварено да работи именно на тази длъжност. Обектът, в
5
който е полаган труда е ползван от „******“ ЕООД по силата на сключен
договор за наем с „*****“ ЕООД. Трудовото възнаграждение е заплащано
от св. А.Л. - домакин-касиер в „******“ ЕООД. Обстоятелството, че в
обекта търговска дейност е осъществявал и жалбоподателя „*****“ ЕООД
не налага извод, че завареното да работи лице е престирало труд в негова
полза. Не съществува нормативна забрана един търговски обект да се
ползва съвместно от няколко правни субекта дори такава възможност
имплицитно се извежда от чл. 18 ЗЗБУТ. Не съществува нормативна
забрана лицето, което предлага и продава определен вид хранителни
продукти в стопанисван от него търговски обект, да възложи
приготвянето им на друг правен субект, за което да ползва работната сила
на наети от него лица, в рамките на надлежно възникналите между тях
трудови правоотношения. Обстоятелството, че „******“ ЕООД е
предоставяло на друго юридическо лице - търговец продукта на ползвания
от него труд, е ирелевантен за настоящия казус въпрос. Трудово правната
връзка между „******“ ЕООД и работника е надлежно възникнала въз
основа на валиден и своевременно регистриран в НАП трудов договор. Не
съществува нормативен регулатор, уреждащ административен или
съдебен ред, който да пренебрегне неоснователно както този договор, така
и свободната воля на страните по него. В този смисъл неправилно
административнонаказващият орган е приел, че договор за същата работа,
на същото място където е престиран трудът, е трябвало да бъде сключен с
другото юридическо лице „*****“ ЕООД. Ако се възприеме този начин на
мислене, то ще значи да се позволи на административния орган да се
намесва в облигационните отношения между двете дружества, респ. да се
игнорира свободната воля на договаряне между равнопоставени правни
субекти, което обаче е недопустимо.
Вярно е, че в деня на фактическата проверка П. е посочила в
декларацията по чл.402 от КТ, че работи за дружеството „*****“ ЕООД.
От нейните неопровергани показания обаче стана ясно, че това тя е
направила по погрешка и по-скоро от притеснение, т.к. на фискалния бон
изискан от проверяващите възприела, че е издаден от името на горното
дружество. След като осъзнала, че всъщност тя има единствено дтрудов
договор със „******“ обаче, П. поискала да поправи записаното в
6
декларацията си, но това й било отказано от проверяващите, които
заявили, че ще си проверят нещата и документално. В крайно сметка св.П.
бе категорична, че никога не е работела за „*****“ ЕООД, което
твърдение не бе опровергано по никакъв начин от събраните по делото
доказателства, а напротив.
По тези съображения наказателното постановление следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото, който е благоприятен за жалбоподателя,
на последният се дължат разноски в размер на 400.00 лева за процесуална
представителство, доколкото искането за заплащането им е своевременно
заявено, в хода на съдебните прения. Заплащането в брой е надлежно
удостоверено с представения по делото договор за правна защита и
съдействие. Размерът на възнаграждението е съобразен с минималния
предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 2 , във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с броя на
проведените две съдебни заседания, на което процесуалния представил се
е явявал.
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София, тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн.
ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните
дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002476 от 27.01.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от
управителя Д.С.Д., на основание чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.
7
62, ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище гр.София, бул.“****“ № 3, представлявана от изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя
Д.С.Д., разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева – възнаграждение
за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8