№ 163
гр. Бургас, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120105476 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.***, срещу
срещу И. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.****, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от сумата от 365.16 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.04.2022г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 27.03.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата 53.98 лева - представляваща мораторна лихва за периода
31.05.2022г. до 12.03.2024г., както и цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващо 8.88 лв. - главница за периода м.05.2022г. до м.10.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.03.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата 1,57 лева - мораторна лихва за забава от 01.07.2022г. до
12.03.2024г.
Ищецът твърди, че в § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.
ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./
„Небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът не е
1
изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство
във сферата на енергетиката въпреки отправената покана от страна на
дружеството.
В този смисъл сочи, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които
се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Топлофикация София” АД
и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към
Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при ОУ и
по тази причина се е обогатил без основание за сметка на дружеството, и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ- ****/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата
на решението.
Ищцовото дружество излага, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с фирма “Термокомплект” ООД за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл.140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния
имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата -
“Термокомплект” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие е разпоредбите на Наредба № **** от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ищецът твърди, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са
2
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена
от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за
тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е
заплатил задължението си, както и не заплатил стойността на услугата дялово
разпределение, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което заявление било образувано
ч.гр.дело № ****/2024г., по описа на РС – Бургас и издадена заповед за
изпълнение № ****/25.07.2024г. Излага подробни съображения относно
наличието на правни основания за възникването и настъпването на падежа на
процесните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Впоследствие по делото е депозирано заявление с вх. №
****/01.11.2024г. от ответника, в което последният сочи, че признава
дължимостта на процесните суми и е заплатил същите. Представя и
доказателства в тази насока.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява.
По делото е депозирана молба, с която ищцовото дружество излага, че в хода
на настоящото производство е постъпило плащане от страна на ответника в
размер на 535,77 лв., като остават непогасени суми за държавна такса в
настоящото производство. Претендира се да бъдат присъдени юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв. и в заповедното
производство в размер на 50 лв.
В същото съдебно ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не се явява и процесуален представител на третото
лице помагач, което също е редовно призовано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът следваше да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на
енергия в процесния имот и за процесния период.
Предвид липсата на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК
3
и съобразно изложеното от ответника в заявление с вх. № ****/01.11.2024г.,
съдът намира за безспорни всички факти и обстоятелства, за които
доказателствена тежест носи ищцовата страна.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът признава
дължимостта на задълженията и не оспорва същите по основание и размер,
като е заплатил процесните суми по сметка на ищеца, но след датата на
образуване на исковото производство. Плащането на сумите по делото се
установява и от представените по делото писмени доказателства и не се
оспорва от ищцовата страна. Напротив, същата изрично е посочила, че е
получила сумата от 535,77 лв. от ответника. С така посоченото плащане са
погасени всички вземания по издадената заповед за изпълнение №
****/25.07.2024г. по ч.гр.д. № ****/2024г. по описа на РС Бургас, в това число
присъдените разноски в размер на общата сума от 75 лв., както и лихвата за
забава върху двете главници, считано от 27.03.2024г. до датата на
извършеното доброволно плащане.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан
по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
- например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа
или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършеното на 31.10.2024г. плащане е погасена изцяло претендираната от
ищеца сума (всички суми по издадената заповед за изпълнение, включително
законната лихва за забава и разноските в заповедното производство),
респективно извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
От горното следва изводът, че към момента на приключване на съдебното
дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба следва да бъде съобразено като
установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в пълно
погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на исковата претенция.
4
По разноските:
В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на
производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали
претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на исковата
молба на 08.08.2024г., а и преди депозиране на заявлението по реда на чл. 410
от ПГК на 27.03.2024г. Предвид това и предвид срочния характер на
задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди
предявяване на заявлението, а плащането е извършено след тази дата,
ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца
разноски.
Ищецът претендира разноски в исковия процес, които е сторил. Същите
са в общ размер на сумата от 275 лв., от които 175 лв. за държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че следва да присъди
същите в цялост, доколкото за същите са налице доказателства за тяхното
извършване. Разноските, които ищецът е сторил в заповедното производство
са заплатени от ответника с плащането на сумата от 535,77 лв., поради което и
същите не следва да се присъдят с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С.***, срещу И. П. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.****, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от сумата от 365.16 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.04.2022г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 27.03.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата 53.98 лева - представляваща мораторна лихва за периода
31.05.2022г. до 12.03.2024г., както и цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващо 8.88 лв. - главница за периода м.05.2022г. до м.10.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.03.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата 1,57 лева - мораторна лихва за забава от 01.07.2022г. до
12.03.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
****/23.07.2024г. по ч.гр.д. № ****/2024г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА И. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.****, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.***, сумата от 275 лв. (двеста седемдесет и пет
лева), представляваща сторените в исковото производство разноски, от които
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 175 лв. за държавна такса, на
5
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД с ЕИК *********, конституирано в
качеството на трето лице помагач на страната на „Топлофикация
София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6