Р Е Ш Е Н И Е
№ 260282
28.06.2021 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното
от председателя т.д.№968 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на А.П.П.,
ЕГН ********** *** против „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№89Б.
Ищецът твърди, че на 14.12.2016г.
с ответника са сключили договор за застраховка „Каско+” и „Помощ на пътя”
посредством застрахователна полица №******, покриваща риска „пълно каско” по
отношение на собственото на ищеца МПС марка „Фолсваген”, модел „Файтон”, рег.№****.
Договорът осигурявал покритие за периода ****г.
Твърди се, че на 22.10.2017г.
ищецът установил, че паркираното предишния ден застраховано МПС пред хотел „*****”
в гр.***** липсва. Веднага уведомил за това органите на реда, във връзка с
което било образувано досъдебно производство №****г. по описа на РУ на МВР –
гр.***. Уведомил и ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно
събитие, във връзка с което била образувана преписка по щета №*****г. С писмо с
изх.№35/11.01.2019г. ответника заявил, че ще изплати застрахователно
обезщетение в размер на 46 547,49 лева, след представяне на нотариално заверено
пълномощно за управление и разпореждане с автомобила след намирането му и данни
за актуална банкова сметка. ***, че своевременно предоставил исканите
документи, ищецът не получил обезщетението. Според ищеца отказът на
застрахователя е необоснован и не намира опора в закона. От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите:
70 000,00 лева – обезщетение по договора, представляващо стойността на
застрахованото МПС към датата на събитието; 8 925,00 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 23.04.2018г. /датата, до която ответникът
е следвало да изплати обезщетението/ до 25.07.2019г., когато е подадена
исковата молба. Главницата се претендира ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане”ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Г. е подал
писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за местна подсъдност и счита, че спорът следва да се реши от
Софийски градски съд. Прави още следните възражения и оспорвания:
1.оспорва валидността на
застрахователното правоотношение по договор за застраховка „Каско+”, сключен с
ищеца, като твърди, че същият е нищожен поради невъзможен предмет /липсва годен
предмет на застраховка и липсва идентичност между автомобила, който е
представен за оглед при сключване на договора и процесния автомобил/; твърди,
че автомобилът е бил увреден до такава степен, че не е могъл да бъде
възстановен; при сключване на застраховката автомобилът не е бил годен за
експлоатация и движение, поради тотална щета; счита, че автомобилът, който е
представен за оглед не е бил този, който е отнет противозаконно;
2.твърди, че застрахователната
полица е нищожна поради липса на застрахователен интерес, тъй като ищецът не е
собственик на застрахованото МПС;
3.оспорва активната материална
легитимация на ищеца и правото му да получи обезщетение;
4.оспорва истинността на
представеното от ищеца свидетелство за регистрация на МПС – I част;
5.оспорва наличието на
застрахователно събитие;
6.твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора за предоставяне на вярна и точна информация при
сключване на застраховката, както и за обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие, което изключва отговорността на дружеството, предвид
разпоредбата на чл.363, ал.4 от КЗ;
7.счита, че дължимото обезщетение
следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, а
не се дължи застрахователната сума по договора. МПС-то в случая не следва да се
оценява като годно за движение, тъй като е претърпяло тотална щета и е било
негодно за употреба и продадено на части.
В допълнителната искова молба А.П.
признава, че процесният автомобил е претърпял увреждания на територията на Г.,
след което е бил закупен и в увредено
състояние внесен на наша територия; тук е бил изцяло ремонтиран и възстановен,
регистриран по надлежен ред и пуснат в движение. Впоследствие е прехвърлен на
лицето А. Л. М., който от своя страна на 20.12.2016г. го прехвърля на ищеца.
След покупката ищецът е извършил пререгистрация на автомобила, за което му е
издадено свидетелството за регистрация. Ищецът оспорва изложените в отговора на
ответника възражения. Посочва, че при сключване на договора ответното дружество
е извършило преглед , за което са били съставени протокол и опис, отразяващи
техническото състояние на колата, номер на рама, регистрационен номер.
Застрахователната премия е била плащана редовно и в срок. Заявява, че ще се
ползва от оспореното свидетелство за регистрация.
С допълнителния писмен отговор
ответника поддържа наведените възражения.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от
приетите по делото доказателства, че на 14.12.2016г. между А. Л. М. /собственик на лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Фаетон” с рег.№***, рама №*******1, година на производство
***г., дата на първа регистрация ****., черен цвят/ и „ДЗИ – Общо
застраховане”ЕАД е сключена автомобилна застраховка „Каско +”, застрахователна
полица №*****, със срок на валидност от 14.12.2016г. до 13.12.2017г.
С договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите на страните от 20.12.2016г. А. Л. М. е
прехвърлил собствеността върху описаното МПС на А.П.П. при договорена цена в
размер на 9500,00 лева. След продажбата автомобилът е регистриран на името на
купувача с рег.№*****, видно от съдържанието на писмо с вх.№267416/30.10.2020г.
от Началника на Отдел „Пътна полиция” при ***** дирекция на вътрешните работи
/л.199/. От същото е видно още, че на 07.01.2015г. е издадена транзитна
/временна/ регистрация на автомобила от ОД на МВР – **** на името на А. Д. А. с
последвала първоначална регистрация на името на това лице на 04.02.2016г. На
11.04.2016г. посоченото МПС е зачислено в Отдел „Пътна полиция” при *****
дирекция на вътрешните работи, поради промяна на собствеността.
Ответникът чрез процесуалния си
представител по делото адв.М.М. в съдебно заседание на 09.07.2020г. признава
обстоятелството, че след сключване на застрахователния договор собствеността на
автомобила е била прехвърлена, като с новия собственик дружеството е подписало
анекс, запазващ застрахователното правоотношение. С това признание на практика ответника елиминира собствените си
възражения относно: наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договора за имуществена застраховка „Каско +” с полица №****** и наличие на
застрахователно покритие относно рисковете „кражба” и „грабеж”. Ответникът не е
оспорил и твърдението на ищеца за точно изпълнение на поетите задължения по застраховката
от негова страна.
Извънсъдебно признание на
ответното дружество за съществуване и валидност на застрахователното
правоотношение е и осъществената между него и ищеца кореспонденция. Въз основа
на постъпило уведомление при ответника е била образувана преписка по щета №****
от 23.10.2017г., подписани са протоколи за допълнително изискани и представени
документи. С писмо с изх.№35/11.01.2019г. „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД е
уведомило П., че след подробно разглеждане на материалите по преписката за
противозаконно отнемане на неговото МПС, щетата следва да приключи съгласно
условията на застраховка „Каско+”, по риск „Кражба и грабеж на цяло МПС”, като
ще се изплати обезщетение в размер на 46 547,49 лева, представляващи
действителната стойност на автомобила. Посочено е, че сумата ще бъде изплатена
след представяне на нотариално заверено пълномощно в полза на застрахователя за
управление и разпореждане с автомобила след намирането му и удостоверение за
актуална банкова сметка. ***-късно П. е уведомен, че няма да получи
обезщетение, тъй като настъпването на застрахователното събитие не е
категорично и безспорно доказано.
Приетата експертиза на В.С., установява,
че процесния автомобил към 25-26 март ****г. е бил с местонахождение в Г. и в
състояние след получени тежки повреди отпред отдясно с разгъване на въздушната
възглавница и обтегача на колана. Вещото лице е приело, че към тази дата е бил
налице т.н.”икономически тотал”, т.е. разходите при евентуален ремонт биха
надвишили стойността на автомобила. Това обаче според експерта не означава, че
възстановяването на автомобила в състояние, годно за експлоатация, е било
невъзможно. При обсъждане на заключението в съдебно заседание, С. е заявил, че
при извършените няколко на брой регистрации на автомобила в Б. при смяна на
собствеността, съгласно нормативните изисквания, следва да са извършени
прегледи от компетентни лица, удостоверяващи такова техническо състояние, което
позволява МПС да бъде приведено в експлоатация. При липса на други
доказателства относно техническото състояние на лекия автомобил към момента на
застраховането му, съдът приема за неоснователни правоизключващите възражения
на ответника за нищожност на застрахователния договор, поради липса на предмет
– тотално увреждане на застрахования автомобил, който не е бил годен за
експлоатация, респективно представяне за оглед от застрахователя на МПС, което
е различно от противозаконно отнетото.
Видно от материалите по ДП
№255/2017г. по описа на РУ на МВР – гр.****, производството е образувано и
водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 12.00 часа на ******.
до 18.00 часа на 22.10.2017г. в гр.****, на ул.”*****” чрез използване на
техническо средство е отнел чужда движима вещ – лек автомобил „Фолкваген
Фаетон” с рег.№**** от владението на И. Л. П., собственост на А.П.П.. Видно от
докладна записка от 26.10.2017г., от прегледа на монтирани на фасадата на хотел
„****” в гр.*****камери за видеонаблюдение, насочени към паркинга, е
установено, че в 19.43 часа на *****г. към процесното МПС се приближава човек
среден на ръст с едро телосложение, който след 15 секунди отваря колата и след
около 2 минути потегля с нея в посока към изхода на града. Въпреки проведените
издирвателни мероприятия, авторът на деянието не е открит, поради което с
прокурорско постановление от 22.06.2018г. досъдебното производство е спряно.
Съвкупният анализ на коментираните
по-горе доказателства сочи, че са налице предпоставките за уважаване на иска по
л.405, ал.1 от КЗ - ищецът А.П. е собственик на лек автомобил, който към
момента на противозаконното му отнемане от неизвестно лице, е бил предмет на валиден
договор /имуществена застраховка/, сключен с ответника с покритие на риска „кражба”;
налице е щета на застрахованото имущество, която е в причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие, съгласно данните от досъдебното
производство.
По въпроса за размера на
дължимото обезщетение следва да се обсъдят приетите по делото експертизи. Не се
споделя становището на ответната страна, че дължимото обезщетение следва да
съответства на цената, при която ищецът е придобил застрахованата вещ. Съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Действително
претърпените вреди се съизмеряват с действителната /средна пазарна/ стойност на
процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Приети са две експертизи с
отговор на въпроса каква е средната пазарна стойност на автомобила на ищеца към
22.10.2017г. Според вещото лице С. тази стойност възлиза на 29 671,00
лева, а оценката, дадена от вещото лице М. е 38 761,00 лева. Оценката на
първото вещо лице, съгласно дадените отговори в съдебно заседание, е съобразена
с хипотезата оценяваното МПС да е в такова техническо състояние, което да го
прави годно за употреба. Не се споделя тезата на ответника, че С. е съобразил
действителната стойност с претърпяната щета в Г. Напротив, при така зададения
въпрос в съдебно заседание, вещото лице е отговорило, че сумата 29 671,00
лева представлява стойност на автомобила в хипотеза на такова техническо
състояние, което го прави годно за употреба. Доколкото по делото няма данни, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие вещта не е била годна за
употреба и не е извършен ремонт за възстановяването й след понесените щети през
2014г., няма основание размера на обезщетението да е съобразено с тези щети.
Съдът счита, че за действителна
стойност на автомобила следва да се възприеме като по-обективна и точна
стойността, определена от С., тъй като изводите му са направени въз основа на
осреднени обявени цени на пазарни аналози към датата на събитието –
22.01.2017г., докато М. е взел като база средни цени на автомобили от същата
марка и модел към момента на изготвяне на експертизата, като изчислява стойност
към момента на събитието, съобразявайки само средни годишни цени за съответните
години след датата на първата регистрация.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че искът е доказан и като такъв ще се уважи до размер на 29 671,00
лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
70 000,00 лева ще се отхвърли. Главницата ще се присъди, ведно със законна
лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното
изплащане.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
срока по чл.108, ал.1-3 или 5. В последната разпоредба срокът е 15 дни от
представяне на всички доказателства по чл.106, а когато не са представени
всички доказателства, застрахователят е длъжен да се произнесе не по-късно от 6
месеца от датата на предявяване на претенцията. В приложимите към процесния договор
за застраховане Общи условия е предвидено изплащане на обезщетение в срок от 15
работни дни, считано от деня, в който застрахованият
е представил всички документи. В настоящия случай ищецът претендира лихва за
забава от по-късен момент – от 23.04.2018г., когато е изтекъл максималния
6-месен срок за произнасяне на застрахователя. Ето защо претенцията за лихви е
основателна и ще се уважи до размер на 3 774,81 лева, изчислен с помощта на електронен
калкулатор върху уважената главница за периода от 23.04.2018г. до деня,
предхождащ подаването на исковата молба - 24.07.2019г. За разликата до пълния
размер от 8 925,00 лева искът по чл.86 ЗЗД ще се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на разноските.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 3 407,00 лева, от
които: 3 157,00 лева – държавна такса, 100,00 лева – депозит за вещо лице,
150,00 лева – депозит за вещо лице по повторната експертиза. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1443,77 лева –
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 2 758,80 лева, от
които: 400,00 лева – депозит за вещо лице, 20,00 лева – такса за съдебни
удостоверения, 129,60 лева – такса за преводачески услуги, 2 209,20 лева –
адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надвишава
минималния хонорар, който съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от
78 925,00 лева, възлиза на 2 897,75 лева. На основание чл.78, ал.3 в
полза на ответника ще се присъди сумата 1589,71 лева - направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно приложения на л.298 договор за правна защита и съдействие
ищецът А.П. е бил представляван от адв.Н.Н.Д. безплатно в хипотезата на чл.38,
ал.1 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Д. възнаграждение в размер на 1840,04 лева /изчислено на база
минимално възнаграждение за уважената част от претенциите, съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на 1533,37 лева, с прибавен ДДС в
размер на 306,67 лева, съгласно пар.2а от същата Наредба/. Предвид възражението
на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че конкретната
причина за предоставяне на безплатна правна помощ касае вътрешните отношения
между адвокат и клиент и не подлежи на доказване. Поради това и доколкото няма
данни, че ищецът не попада в категорията лица, посочени в чл.38, ал.1 от ЗА,
съдът приема, че е представляван по делото безплатно.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№89Б да заплати на А.П.П., ЕГН ********** ***:
1/по иск
с правна квалификация чл.405, ал.1 от КЗ сумата 29 671,00/двадесет и девет
хиляди шестстотин седемдесет и един/ лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+”, сключена за лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Фаетон” с рег.№*****, рама №*****, година на производство
2012г., дата на първа регистрация ****г., черен цвят, за настъпило на ****г.
събитие „кражба”, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 25.07.2019г.
до окончателното изплащане;
2/по иск
с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 3 774,81/три хиляди
седемстотин седемдесет и четири лв. и осемдесет и една ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от
23.04.2018г. до 24.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над 29 671,00 лева до пълния предявен
размер от 70 000,00 лева, както и иска за лихва за забава за разликата над
3 774,81 лева до пълния предявен размер от 8925,00 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№89Б да заплати на А.П.П., ЕГН ********** *** сумата 1443,77 лева – направени по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Витоша”№89Б сумата 1589,71 лева - направени по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№89Б да заплати на адвокат Н.Н.Д. ***,
*****, офис * сумата 1840,04 лева – адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: