№ 167
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 от НПК.
С присъда на СГС от 10.03.2021г. по НОХД № 3980/2019г. подсъдимият
К. Н. З. е признат за виновен в това, че на 18.06.2018г. около 20:40 ч. в село
Железница в района на мотел-ресторант „Брезите“, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ с №
******** с посока на движение от село Бистрица към село Алино, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.21, ал.1 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Б. Б., която настъпила на
11.07.2018г. и средна телесна повреда на В. В. М., изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на таза, довело до трайно затруднение на
движението на долния ляв крайник за срок не по-малък от 6-8 месеца;
счупване на медиалното кондилно възвишение на лявата бедрена кост, довело
до трайно затруднение на долния ляв крайник за срок не по-малък от 3-4
месеца; счупване – изкълчване „листфранк“ на дясното стъпало, счупаване на
трета и четвърта предходилни кости и базата на втора, трета и пета
предходилни кости на дясното стъпало, довели в съвкупност до трайно
затруднение движението на долния десен крайник за срок не по-малък от 2-2,5
месеца, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.„б“, пр.1, вр. ал.1,
б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване
на така наложеното наказание „лишаване от свобода“. На основание чл.343г
от НК, СГС е лишил подсъдимия К. Н. З. от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 9 години. На основание чл.189, ал.3 от НПК
1
съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 2801,10 лв. и
1737,04 лв. в полза на Държавата по сметка на МВР-СДВР, както и държавна
такса в размер на 10 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззива жалба от
подсъдимия К. Н. З., с която се иска отмяна на присъдата на СГС и
постановяване на нова, с която той да бъде признат за невиновен.
Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне за
ново разглеждане от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба, както и
в постъпилото допълнение към нея са развити подробни съображения в
подкрепа на исканията.
Въз основа на така подадената жалба е образувано ВНОХД № 769/2021г.
на САС, по което е постановено решение № 279/14.07.2023 г., с което
присъдата на СГС, втори състав от 10.03.2021г., по НОХД № 3980/2019г., е
изменена в частта на приложения закон за извършено нарушение по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като съдът го е преквалифицирал в нарушение по чл.25, ал.1
ЗДвП.
Освен това, присъдата е изменена и в частта относно наложеното на
подсъдимия К. Н. З. наказание и на определения режим на изпълнението му,
като наказанието „лишаване от свобода“ е намалено от шест на три години, а
изпълнението, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.67, ал.3 от НК, САС е постановил през изпитателният
срок спрямо подсъдимия К. Н. З. да се изпълнява пробационна мярка по
чл.42,а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни пробационни срещи с пробационен
служител“ за срок от две години.
Първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим
на изпълнение на наказание „лишаване от свобода“.
С решението си САС е намалил наложеното от СГС на подсъдимия
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от девет на шест години.
На основание чл.70, ал.6, вр. ал.1 от НПК, САС е зачел времето, през
което подсъдимият К. Н. З. е бил настанен за стационарно изследване в
психиатричната клиника на ВМА, МБАЛ – София за срок от 14 дни, считано
от 18.07.2022 - 01.08.2022г., като задържане под стража.
Подсъдимият К. Н. З. е осъден от въззивната инстанция да заплати в
полза на Софийски апелативен съд направените във въззивното производство
разноски по делото в размер на 10249,80 лв., както и 5 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата на СГС е потвърдена в останалата част.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от В. М., В.
Ж., Б. Б., А. Б. - лично и в качеството на законен представител на Б. Б. – частни
2
обвинители по ВНОХД № 769/2021 г. Срещу въззивното решение са подадени
и самостоятелни касационни жалби от В. В. М. и Б. Б. – частни обвинители по
делото.
По депозираните жалби е образувано наказателно дело № 1119/2023 г.
на ВКС, по което е постановено решение № 120/19.02.2024г., с което е
отменено въззивно решение № 279/14.07.2023г., постановено по ВНОХД
№769/2021г. по описа на първи въззивен състав на САС в частта, с която е
намалено наложеното на подсъдимия К. З. наказание лишаване от свобода
на 3 години и е приложена разпоредбата на чл.66 от НК; в частта, с която на
основание чл.67, ал.3 от НК са определени пробационни мерки за период
от две години; в частта, относно отмяната на чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС,
както и в частта, с която е намалено наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ на шест години.
Въззивното решение е оставено в сила в останалата му част, като ВКС е
върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на
апелативния съд от фазата на съдебното заседание.
В предоарията си пред настоящия съдебен състав, представителят на
САП намира постановената от СГС присъда за правилна и законосъобразна и
моли да бъде потвърдена, като излага подробни съображения в подкрепа на
тезата си. Счита, че определеното наказание е правилно индивидуализирано,
така че да съответства на конкретните особености и обществена опасност на
извършеното престъпление и на самия извършител, с което определените в
чл.36 от НК цели да бъдат постигнати в максимална степен.
Адвокат Д. – защитник на подсъдимия К. З. – в пледоарията си пред
въззивната инстанция, изтъква аргументи както по същество – за оправдаване
на подсъдимия, така и относно наложеното наказание, като прави
алтернативно искане за налагане на по-ниско и условно наказание. Акцентира
на здравослонното състояне на подсъдимия и на липсата на основание за
ефективно такова.
Подсъдимия К. З. моли за справедливо наказание.
При така формулирания диспозитив на решението на ВКС, за въззивната
инстанция, при повторното разглеждане на делото, е налице възможност да се
занимае единствено с наказанието на подсъдимия, защото в останалата част –
относно установяване на вината му за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, включително и в изменената от САС част на присъдата
на СГС, относоно прекваликацията на извършеното нарушение на правилата
за движение по пътищата, от такова по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, в нарушение по
чл.25, ал.1 ЗДвП, въззивното решение е оставено в сила.
Въпреки това, за яснота следва да се посочи, че настоящият състав на
САС напълно споделя извода на първостепенния съд, че от събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
подсъдимият К. З. бил правоспособен водач на МПС и имал издаден дубликат
на свидетелство за управление на МПС № *********/27.04.2017г., валидно до
3
01.04.2023г. за категории „АМ“, „В“ и „В1“ от ОПП – СДВР. На 18.06.2018г.
около 20.40 часа той управлявал лек автомобил „Хонда“ модел „Сивик“ с ДКН
********, собственост на баща му – св. Н. З. по път III – 181 /ул. „Самоковско
шосе“/ от републиканската пътна мрежа в посока от град София към село
Говедарци, за да посети бившия си тъст. Подсъдимият пътувал сам, като в
района между село Железница и разклона за село Плана управлявал
автомобила със скорост от 89 км/ч. Било все още светлата част на
денонощието, пътната настилка била асфалтова и мокра от валял преди и по
това време ситен дъжд. Пътното платно било двулентово с по една лента за
всяка посока на движение, разделени с прекъсната линия /М-3 ЗДвП/. Всяка от
лентите за движение била с ширина от 3.50 метра. Вдясно от десния край на
пътното платно по посока движението на управлявания от подсъдимия
автомобил в района на мотел – ресторант „Брезите“ имало уширение на
пътното платно, вдясно на което се намирали няколко търговски обекта,
между които бил и този, стопанисван от ЕТ „В. – В. П.“, в който работела св.
Д. П.. На уширението паркирали автомобили като пред търговския обект, в
който работела св. П. широчината му била 4.00 метра. На 280 метра преди
магазина на св. П. имало десен завой преди следващия прав участък от
пътното платно. След този десен завой, пред автомобила на подсъдимия се
движел с управлявания от него лек автомобил „Ауди А 4“ с ДКН ********
свидетелят М. С., живеещ във фактическо съжителство със св. Д. П. и
автомобилът на св. С. бил видим за подс. З.. Двата автомобила се движели в
лентата в тяхната посока за движение. Приближавайки уширението пред
магазина, свидетелят С. предприел навлизане в него, за да паркира автомобила
пред магазина. Той възприел автомобила, управляван от подсъдимия, на
разстояние от около 150 метра зад себе и движението му с висока скорост. Към
момента на навлизане на лекия автомобил „Ауди“ „А 4“ в уширението,
подсъдимият предприел заобикалянето му, навлизайки в лентата за насрещно
движещи се автомобили на 1.5 метра вляво от прекъснатата разделителна
линия по посока на своето движение. В този момент в насрещната лента за
движение свидетелят В. М. управлявал автомобил „Сузуки“ модел „Джимни“
с ДКН ********, в който на предна дясна седалка пътувал Б. Б.. Свидетелят
М. управлявал лекия автомобил със скорост от 36 км/ч. След като заобиколил
паркиращия автомобил на св. С., който бил навлязъл с предната част на
автомобила си в уширението, когато бил заобиколен от подсъдимия, К. З. не се
завърнал в своята лента за движение, а продължил да се движи в насрещната
със скорост от 89 км/ч. Възприемайки лекия автомобил „Хонда“ „Сивик“ на
30 - 40 метра пред себе си и движението му в своята пътна лента, св. М. се
опитал да предприеме маневра, завивайки надясно към пътния банкет с
ширина 1.50 метра, до който се намирал и отводнителен канал, също с ширина
1.50 метра, но не успял. Тогава, в лентата за движение на „Сузуки“ „Джимни“,
в района на мотел-ресторант „Брезите“, настъпил удар между „Хонда“
„Сивик“ и управлявания от св. М. автомобил в техните челни леви зони, в
резултат на което и двата автомобила се завъртели в посока обратна на
4
часовниковата стрелка. В резултат на удара на лек автомобил „Хонда“
„Сивик“ били деформирани преден капак, преден ляв калник, предна маска,
предна броня, предна греда, преден регистрационен номер, предна лява врата,
таван, предна лява колонка, средна колонка, преден десен калник, радиатор,
предна лява джанта, спукано предно челно стъкло, ляво и дясно странични
огледала за обратно виждане, предни фарове, а на „Сузуки“ „Джимни“ –
деформирани преден капак, предна броня, преден регистрационен номер, лява
врата, дясна врата, таван, преден ляв калник, преден десен калник, предна
ходова част, два броя предни чистачки, предна лява колонка, средна лява
колонка, заден ляв калник, задна ходова част, предна лява джанта, заден десен
калник, задна броня, спукани предни фарове, челно стъкло, ляво и дясно
странични огледала за обратно виждане, два броя предни седалки. Освен
настъпилите деформации в автомобилите, двамата водачи и пътникът Б. Б.
получили множество телесни увреждания. Подсъдимият К. З. получил
счупване на лява главулечна ямка на таза в резултат на удар на свит в коляното
крак в бордтаблото на автомобила, което счупване е довело до трайно
затруднение движението на долния ляв крайник за срок не по-малък от 6 – 8
месеца. Водачът на автомобил „Сузуки“ „Джимни“ - св. В. М. е получил
счупване на таза, довело до трайно затруднение на движението на долния ляв
крайник за срок не по-малък от 6 - 8 месеца, счупване на медиалното
кондилно възвишение на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение
движението на долния ляв крайник за срок не по-малък от 3 - 4 месеца и
счупване – изкълчване „листфранк“ на дясното стъпало, счупване на средата
на 3-та и 4-та предходилни кости и базата на 2-ра, 3-та и 5-та предходилни
кости на дясното стъпало, довели в съвкупност до трайно затруднение
движението на долния десен крайник за срок не по-малък от 2 - 2.5 месеца. На
пътуващия в „Сузуки“ „Джимни“ Б. Б. били причинени закрита коремна
травма, многофрагментно счупване на таза в областта на главулечната ямка на
лява тазобедрена става, срамни кости, лява кръстно-хълбочна става, счупване
на първи поясен прешлен, ретроперитониален кръвоизлив вляво, увреда на
нервус медианус вдясно и кръвонасядания и охлузвания на крайниците.
След като св. М. С. сигнализирал за случилото се на Национален
телефон 112, на местопроизшествието пристигнали екипи на Спешна помощ,
полиция и 08 РСПБЗН. Впоследствие Б. Б., св. В. М. и подс. К. З. били
откарани в УМБАЛ „Св. Анна“, където двамата водачи на автомобилите били
проверени за наличие на алкохол и пробите и на двамата били отрицателни.
З., М. и Б. били хоспитализирани в лечебното заведение, откъдето
впоследствие подсъдимият и свидетелят били изписани, а на Б. Б. било
проведено последователно лечение, включително и оперативни интервенции в
УМБАЛ „Света Анна“, Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на
ръка и реконструктивна хирургия на УМБАЛ „Софиямед“ и Клиника по
интензивно лечение на УМБАЛСМ „Пирогов“, където обаче, въпреки
оказаната специализирана медицинска помощ, на 11.07.2018г. Б. Б. починал.
Причината за неговата смърт била масивната белодробна тромбемболия,
5
развила се като усложнение на закритата коремна травма, настъпила в
резултат на пътно-транспортното произшествие. Освен пряката причина за
смъртта в резултат на получената закрита коремна травма, настъпили и други
усложнения – тромбоза на лява хълбочна вена, масивна белодробна
тромбемболия в главния клон на лява белодробна артерия и тромби в
периферните съдове на дясна белодробна артерия, зона на ателектаза в десен
бял дроб, сърдечен арест – асистолия, дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.
За да достигне до така изложената фактология, СГС е анлизирал
задълбочено и подробно събраните по делото доказателства, направил е верни
изводи относно съдържанието им, които се споделят напълно от този състав на
САС. Основателно контролирана инстанция е поставила в основата на
фактическите си констатации свидетелските показания на В. М., М. С.
/частично/, Д. П., П. П., С. Б., М. К., К. К., М. Ц., М. З. /частично/ и Н. З., Б. Б.,
Д. Б., А. Б. и С. Б., както и приобщените по реда на чл. 281, ал.4 и ал.5 НПК
части от показания или такива в цялост на В. М., М. С., П. П., М. К., К. К., М.
Ц. и М. З., депозирани в хода на досъдебното производство, частично от
обясненията на подсъдимия, от заключения на съдебно-медицинска
експертиза на труп /т.3, л. 4-9 от материалите по досъдебното производство/,
оценителна автотехническа експертиза /т.3, л.16-20/, автотехническа
експертиза /т.3, л.22-32/, комплексна медико-автотехническа експертиза /т.3,
л.34-49/, допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза /т.3,
л.50-61/, автотехническа експертиза /т.3, л.63-73/, комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие от настоящия състав, от писмените доказателствени средства –
протоколи за оглед на местопроизшествие /т.1, л.3 и л.195/ с приложени към
тях скица и фотоалбуми, както и от писмените доказателства - констативен
протокол /т.1, л.2/, акт за смърт и удостоверение за родствени връзки по
отношение на Б. Б. /т.1, л.63 и л.64 и т.3, л.167/, медицинска документация във
вид на фотокопия по отношение на Б. Б., В. М. и К. З. /т.2 от материалите по
досъдебното производство/, протоколи за доброволно предаване и
приемателни описи на „Хонда“ „Сивик“ и „Сузуки“ „Джимни“, справка от
СДВР – ОПП по отношение на В. М. и К. З. /т.3, л.80/, справка – картон от
СДВР – ОПП по отношение на К. З. и В. М. /т.3, л. 81 и л.85/, телефонограма и
писмо от ЦСМП /т.3, л.114 и л. 116/, писмо от Областно пътно управление –
София /т.3, л.129/, схема за организация на движението в района на
местопроизшествието /т.3, л.131/, писмо от Дирекция „Национална система
112“ /т.3, л.153 от материалите по досъдебното производство/, удостоверение
за наследници на Б. Б. /т.3, л.165/, справка от СДВР – Отдел „Пътна полиция”
/л.182 от материалите по НОХД/, копие от определение от 18.12.2017г. по
НОХД 3303/2017г на СРС-НО, 129 състав /л.192 от материалите по НОХД/ и
справка за съдимост на подсъдимия.
Правилно контролираниат съд е отбелязал, че показанията на
свидетелите В. М. и М. С., като възприели ситуацията преди и по време на
6
деянието, носят пълна информация, отразяваща механизма на случилото се и
поведението на подсъдимия. От показанията им се изяснява посоката на
движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, времето на
осъществяване на пътно-транспортното произшествие, мястото на удара по
отношение на пътното платно, поведението на К. З. на пътя – заобикаляне на
лекия автомобил, управляван от св. М. С. чрез навлизане в лентата за
насрещно движение и оставане в тази лента до удара с автомобил „Сузуки“
„Джимни“. Вярно е констатирано от СГС, че информацията, изнесена от св. В.
М. е детайлна и напълно съответна както на обективираното в протокола за
оглед на местопроизшествие, така и на установените повреди по
автомобилите. Основателно е прието от първостепенния съд, че въпреки
качеството си на частен обвинител в процеса, свидетелят добросъвестно
описва и здравословното си състояние след инцидента, характеризиращо се
както с моменти на влошаване, изразяващи се в необходимост от придвижване
с помощни средства – патерици, бастун, така и на подобрение, когато не
изпитва каквато и да било болка. Правилен е и изводът, че двамата свидетели
са категорични за времето на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и негово място, което се потвърждава и от показанията на
останалите разпитани по делото свидетели и от писмените доказателствени
източници, потвърдено и от заключенията на автотехническите експертизи.
Коректно е отбелязано, че В. М. е последователен и в изнасяне на
информацията за своите възприятия относно скоростта, с която той е
управлявал моторното превозно средство, определяща я като около 40 км/ч,
установена впоследствие по експертен път като такава от 36 км/ч. Също така
той детайлно изяснява отстоянието, на което се е намирал, когато е възприел
управлявания от подсъдимия автомобил, фактът, че се намира в неговата /на
свидетеля/ лента за движение – от около 40 метра и действията, които е
предприел с уредите за управление, за да избегне удара – действия, които са се
оказали безуспешни; а също и местоположението на двата автомобила и
мястото на съприкосновение в съответните техни части, както и
позиционирането им след пътно-транспортното произшествие спрямо
предходната им посока на движение.
Основателно СГС е кредитирал и заявеното от свидетелката Д. П.
относно паркирането на автомобила от свидетеля С. на уширението пред
магазина, което съответства на неговите твърдения за предприемане на
паркиране и излизане от пътното платно надясно.
Пръвилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на
свидетеля С., дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, че
автомобилът на подсъдимия е преминал покрай него след като вече е
приключил маневрата. Съдът основателно е приел за достоверни тези от
досъдебната фаза на процеса, в които твърди, че в момента, в който е отбивал
от пътното платно и предната част на автомобила му до средата се е намирала
на паркинга пред магазина, а задната част – все още на пътното платно,
възприел в огледалото за обратно виждане, че зад него е преминало „тъмно
7
петно с много висока скорост“. Тези показания, са приобщени по реда на чл.
281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК и се потвърждават от обективните следи на
местопроизшествието. Вярно е посоченото от СГС, че в останалата част,
заявеното от М. С. съответства, на показанията на свидетеля В. М., на
обективираното в писмените доказателствени източници – протоколи за оглед
на местопроизшествие с приложени скици и фотоалбуми, на справките от
Областно пътно управление – София и на заявеното от останалите свидетели –
служители на полиция и пожарна служба, пристигнали след пътно-
транспортното произшествие.
Верен е и изводът на пъростеренния съд, че свидетелите – П. П., М. К.,
С. Б., К. К. и М. Ц. - служители на отдел „Пътна полиция“ – СДВР и 8
РСПБЗН, са пристигнали на местопроизшествието след настъпване на пътния
инцидент, а носената от тях информация притежава доказателствена стойност
относно местоположението на двата автомобила и състоянието на
намиращите се в тях хора, както и относно извършената впоследствие
проверка за наличие на алкохол в кръвта на двамата водачи, установила
неговата липса. Последното обстоятелство се установява и чрез писменото
доказателство – констативен протокол. Основателно СГС е кредитирал
показанията на описаните свидетели, поради тяхната непротиворечивост и
кореспоонденцията помежду им, а също и с останалите доказателствени
източници.
Правилно СГС е констатирал, че показанията на свидетелите В. Ж., Д. Б.
и С. Б. не носят значима за изясняване на фактологията по делото
информация, а тази, носена от свидетелските показания на А. Б. и Б. Б.,
съдържа данни за провежданото лечение на Б. Б. от 18.06.2018г. до деня на
смъртта му – 11.07.2018г., оказваната му медицинска помощ в различни
лечебни заведения и липсата на предхождащи пътно-транспортното
произшествие негови заболявания. Вярно е отбелязано, че данни за предходни
заболявания не са налице както в приложената по делото негова медицинска
документация, така и в изследването от експерти, формирали своето
медицинско заключение за причинените му от пътно-транспортното
произшествие увреди и за причината за настъпилата впоследствие смърт.
Основателно СГС е кредитирал показанията на тези свидетели,
заключенията на съдебно-медицинската експертиза на труп и комплексните
медико-автотехнически експертизи. От тях се налага изводът за наличната
непрекъсната и пряка свързаност между осъщественото пътно-транспортно
произшествие и настъпилите процесни увреди на Б. Б. и В. М..
Мотивирано първостепенният съд е отхвърлил възраженията на адв. Й.,
че липсват доказателства за прчинната връзка между деянието и настъпилия
резултат, с аргументи, които напълно се споделят от въззивната инстанция.
Правилно е изтъкнато от СГС, че експертът А. М. при разясненията на
експертизата, е категоричен, че причината за смъртта на Б. Б. е нанесената от
удара травма и не е продиктувана от предходно заболяване/заболявания, за
8
което не са налице каквито и да било устни или писмени свидетелства, както и
че транспортирането на пострадалия между болнични заведения не е довело
до фаталния изход. От неговите заключения се установява, че е налице както
пряка причинна връзка между пътно-транспортното произшествие и
настъпилите наранявания на М. и Б. и впоследствие смъртта на Б. Б., така и
медико-биологичния характер на уврежданията, покриващи признаците на
средна телесна повреда по отношение на В. М..
В хода на първоинстанционното съдебно следтвие е назначена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, при която
вещите лица са изследвали както актуалното състояние на подсъдимия, така и
предходното му такова, включително и към момента на инкриминираното
деяние. Законосъобразно СГС е дал вяра на заключението на тази експертиза,
тъй като то е базирано както на специалните си знания в областта на
психиатрията и психологията, на цялостната налична по делото документация,
относима към лечението на подсъдимия, така и на провеждани неколкократни
беседи със З.. От заключението и направените в съдебно заседание разяснения
се установява, че от 2013г. подсъдимият страда от разстройство с описание на
симптоматика, която би могла да е психотична, но вещите лица са
категорични, че към момента на деянието - 18.06.2018г., не са налице данни за
влошено психично състояние и дори да е бил на поддържащо антипсихотично
лечение, то обуславя стабилизирано състояние, каквото е и в съдебната фаза
на процеса. При изследването на подсъдимия експертите не са установили и
болестно състояние, което да затруднява подсъдимия да ръководи действията
си. Правилно е посочено от първостепенния съд, че в самата медицинска
документация, при описание на състоянието на подсъдимия, не се съдържа
информация за негови суицидни опити или мисли. Относно възможността на
К. З. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и в хода на съдебния процес, СГС логично се е позовал както на
заключението на коментираната комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, така и на наличната по делото медицинска
документация, показанията на свидетелите С. и К. за възприетото от тях
негово психично състояние непосредствено след случилото се – адекватност и
контактност, и обясненията на самия подсъдими пред съда. Вярно е
отбелязано, че в тях той последователно разказва за поведението и
възприятията си до момента на удара с автомобила на М. и тази информация
се отличава с конкретика както относно възприемане на попътно движещия се
пред неговия /на подсъдимия/ автомобил на св. С., състоянието на пътната
настилка и атмосферните условия, маневрата, извършвана от св. М. С. и
действията на самия подсъдим с уредите за управление. Контролираният съд
резонно е отбелязал, че въпреки че те противоречат на установеното
впоследствие от експертите автотехници, показанията на свидетелите М., С. и
П. и на обективните находки при извършения оглед на местопроизшествието,
тези обяснения са индикация за наличната възможност у К. З. както да
9
възприеме събитията, така и след това да ги възпроизведе. Според САС,
първостепенният съд основателно се е доверил на извода на специалистите, че
подсъдимият не страда от такова психично заболяване, което да го е
препятствало към момента на деянието да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и то не му пречи да участва в
наказателния процес и да носи евентуално своята наказателна отговорност.
Според въззивната инстанция, СГС правилно не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия в частта за движението му изцяло в своята пътна
лента с изключение единствено на преминаване покрай автомобила на св. С.,
за когото твърди, че паркирал на заден ход. Вярно е посочил, че изявленията
му, че веднага след като заобиколил паркиращия автомобил, той се е прибрал
в своята лента и ударът е настъпил именно там, не съответстват на останалите
носители на доказателствена информация. От находките на платното се
установява, че ударът е настъпил в лентата за движение на насрещно
движещия се автомобил “Сузуки Джимни“, като за това обстоятелство
свидетелстват М., С. и П..
Изводът на първостепенния съд, че информацията от коментираните
свидетелски показания съответства на механизма на пътно-транспортното
произшествие, възприет от специалистите – автотехници и съдебен медик в
заключенията на назначените автотехнически, комплексна и допълнителна
комплексна медико-автотехническа експертизи, които заключения съдът цени,
е правилен и законосъобразен. Вярно е посочено, че от тях се установява
мястото на удара – на около 4.00 – 5.00 метра вдясно от левия край на
платното, по посока движението на автомобил „Сузуки“ „Джимни“ /в
неговата лента за движение/ и пред мотел – ресторант „Брезите“, скоростта на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия към момента на деянието – 89
км/ч и на автомобила, управляван от св. М. – 36 км/ч. Експертите дават
заключение, че пътят, който е изминал лек автомобил „Хонда“ „Сивик“ от
момента на навлизане в насрещната лента за движение до мястото на удара е
41.4 м, а отстоянието на автомобил „Сузуки“ „Джимни“ от момента на
навлизане на автомобила, управляван от подсъдимия в неговата лента е било
16.7 м. Направените от експертите изчисления въз основа на намерените
обективни находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и
направен впоследствие и от самите тях оглед, им дава основание да преценят,
че ако подсъдимият е управлявал автомобила със скорост на движение от 50
км/ч след възприемане светване на стопове на автомобила на св. С. /или
подаване от него на десен пътепоказател/, той е могъл да спре без удар с
автомобила пред него /този на М. С./, както и да се „прибере“ в своята лента за
движение, ако своевременно е взел решение да заобиколи лек автомобил
„Ауди А4“ и съответно да се върне в своята лента за движение. Базирайки се
на описаната в огледния протокол конкретна пътна обстановка в района на
произшествието, приложения фотоалбум, деформациите по двата автомобила,
уврежданията на намиращите се в тях лица, експертите са последователни в
своите изводи, че причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие
10
са субективните дейстивя на подсъдимия като водач на лек автомобил
„Хонда“ „Сивик“ с органите за управление на автомобила, довели до
навлизане и движение в лентата на насрещно движещия се лек автомобил
„Сузуки Джимни“ и последвалия между тях удар.
Описаният механизъм на настъпилото ПТП се потвърждава и от
заключенията на назначените в хода на въззивното съдебно следствие,
проведено пред настоящия състав, допълнителна тройна автотехническа
експертиза и втора допълнителна тройна автотехническа експертиза,
изготвени след извършен оглед на автомобила на подсъдимия в сервиз.
Ексепертизите бяха назначени от съда по искане на защитата за изясняване на
някои обстоятелства, които не са обсъждани пред първостерпенния съд, но
предимно от гледна точка индивидуализация на наказанието /предвид
ограничения предмет на настоящата въззвна проверка/, доколкото
изясняването на детайли от настъпилото ПТП биха могли да допринесат за
установяване на смекчаващите или отегчеващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства.
Заключенията на вещите лица се приемат от съда като обективно,
професионално и компетентно изготвени, а потвърдени след разпитите им в
хода на съдебното следтвие, не оставят съмнение за тяхната правдивост.
С оглед въпросите към вещите, формулирани от защитника на
подсъдимия за евентуална повреда в кормилната уредба /и свързаните с нея
елементи/ на автомоблила „Хонда Сивик“, настъпила непосредствено преди
произшествието и възможно ли е тя да е причина за навлизане на автомобила
в лявата лента за движение, без да има възможност шофьорът да контролира
уредите за управление, вещите лица отговарят, че при огледа, извършен от тях
на 25.08.2024 г. се установявяа, че при завъртане на волана, управляемите
колела следват зададената посока и не се установява съпротивление по-високо
от нормалното. Не се констатират видими повреди в кормилната уредба и
клеясване на елементи от същата. При огледа не се установяват видими
повреди по кормилните щанги.
Отосно изправността на спирачната система на автомобила, вещите
лица отговарят, че не са установили повреди по спирачните дискове. При
натиск на спирачния педал се усеща нормално съпротивление, като след
отпускането му се връща в изходно положение. Свободното въртене на
колелата чрез минимално усилие сочи, че липсва блокиране на спирачни
цилиндри. При огледа не са установени скъсани спирачни маркучи.
Що се отнася до поставения въпрос за спукана гума на предно ляво
колело и може ли с категоричност да се каже дали това е станало преди
произшествието или в резултат на произшествието, както и дали може такъв
проблем да доведе до навлизане в лентата за насрещно движение, вещите лица
дават отговор, че с методите на автотехническата експертиза, на база
наличните материали по делото, не може да бъде установен категорично
механизмът на разкъсването на гумата. Възможно е това да е станало при
преминаване през дупка или друго препятствие на пътя. Важно в случая е
11
пояснението, че при съвременните автомобили, водачът, при правилно
въздействие на кормилото, е в състояние да задържи праволинейната
траектория на автомобила.
При извършения оглед от вещите лица е установено счупване на
шарнирния болт на долния носач на предно ляво колело на автомобила, което
е онагледено от приложените снимки. Експертите заявяват, че счупен шарнир
може да доведе до разкачване на предното ляво колело. Той действа като
опорна точка между колелата и окачването, което позволява да се управлява
автомобила, като същевременно гарантира комфортно пътуване. При
счупването му се нарушава управляемостта на автомобила. Пояснянат, че с
методите на автотехническата експертиза и с оглед на изминалия
продължителен период от настъпване на произшествието до огледа на
25.08.2024 год., не може по категоричен начин да се установи, дали
счупването на шарнира е преди настъпване на ПТП или по време на
настъпване на ПТП. Важно е допълнението, че на снимките от огледа на
местопроизшествието не се наблюдава следа от задиране или от протектор
гума, водеща от пътната лента на л.а. „Хонда“ към пътната лента на л.а.
„Сузуки“, предхождаща мястото на удара, която да се определи като оставена
вследствие срязаната гума или счупения шарнир. Такива не са описани и в
протокола за оглед на местопроизшествието. Не се наблюдават и не са описани
дупки по платното за движение, които да са възможна причина за срязването
на гумата и скъсването на шарнира.
Експертизата потвърждава предходните заключения, че мястото на
удара е категорично определено в пътната лента на л.а. „Сузуки“. Освен това
установява, че след извършена проверка, агрегатите и частите като спирачен
диск, буталото на спирачния механизъм, спирачния маркуч и всичките
елементи на предно ляво колело на лек автомобил Хонда както и кормилната
уредба, щанга, рейка и т. н., т. е. уредите за управление на автомобила са били
технически изправни преди удара. Предвид метеорологичните условия и
свидетелските показания, видимостта в района на произшествието е
определена над 200 м.
На базата на всичко изложено по-горе, вещите лица потвърждават
извода на назначената по делото КМАТЕ от 07.10.2018, че причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а.
„Хонда” К. З. с органите за управление на автомобила, довели до навлизане в
лентата за насрещно движение и последвалия удар с л.а. “Сузуки“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият състав е обвързан от решението на ВКС по наказателно
дело № 1119/2023 г., с което се потвърждава актът на САС по ВНОХД №
769/2021г. в частта му, с която присъдата на СГС е изменена относно
приложения закон за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
съдът го е преквалифицирал в нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП. В акта на
касационната инстанция изрично се посочва, че въззивният съд
законосъобразно е достигнал до извода, че подсъдимият не е нарушил
забраната по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е заобикалял отклонилия се в
12
отбивката автомобил в момент, в който не е бил изцяло ситуиран на мястото
на уширението. Виновно извършеното нарушение на правилата за движение,
което е довело и до настъпване на съставомерните последици /заедно с
нарушението на чл.21 ЗДвП/ е това, че подсъдимият не е извършил маневрата
по заобикаляне според изискванията на чл.25, ал.1 ЗДвП - още преди
предприемането й не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците
в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Без да има никаква процесуална възможност да ревизира този правен
извод, настоящият състав, само за яснота, ще релевира своите доводи в негова
подкрепа, като изрично отбелязва, че го споделя изцяло.
Подсъдимият е обвинен за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б. „б“,
пр.1 вр.ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр. 2 НК - че като е реализирал
пътно-транспортното произшествие е причинил смъртта на пострадалия Б. Б.
и средна телесна повреда на пострадалия В. М., като нарушил две правила
за движение: това по чл.16, ал.1 , т.1 ЗДвП и това по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Категорично е установено, че на процесната дата подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство, автомобила марка „Хонда“ със скорост от 89 к/ч.,
и е навлязъл в лента за насрещно движение, заобикаляйки попътно друг
автомобил, при което е последвал удар между неговия автомобил и този на св.
В. М..
Съгласно чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“. Разумът
на нормата е да регулира пространственото разположение на моторните
превозни средства върху пътищата, така че да се осигури нормалното и
безпрепятствено движение на всички, без да си пречат взаимно.
Разположението на МПС при движението по пътищата следва да е такова, че
да се придържат към очертанията на пътната лента за тяхната посока, при
двупосочно движение. Поначало им е забранено да напускат тези очертания.
Забраната обаче не е абсолютна, а условна. Позволява се напускане
очертанията на лентата и, респективно, навлизане в лентата за насрещно
движение, само при нужда от извършване на определени маневри:
заобикаляне и изпреварване. Следователно, деецът би нарушил нормата на чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, само ако своеволно се движи в лентата за насрещно
движение без правомерна необходимост — без да се налага поради маневри
изпреварване и заобикаляне. Настоящият случай обаче не е такъв.
Подсъдимият, за да навлезе в лентата за насрещно движение е имал обективна
причина — да заобиколи паркиращия автомобил на св. В. М.. Т.е.
подсъдимият е навлязъл в тази лента, извършвайки маневра „заобикаляне“.
Следователно, е имал основание да напусне очертанията на собствената си
13
пътна лента и навлезе в насрещната. Следователно, не е нарушил нормата на
чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП. Маневрата е разрешена, тъй като пътната маркировка е
разделяла двете пътни ленти с единична прекъсната линия - маркировка „М3“
по чл. 63, ал. 2, ППЗДвП. Не всяко разрешено навлизане в лентата за насрещно
движение обаче, дори при заобикаляне, е правомерно. За да е такова, то следва
да се извърши по начин, по който няма да застраши движещите се по тази
насрещна лента други пътни превозни средства.
Подсъдимият е навлязъл в насрещната лента неправомерно, но не
поради нарушаване на правилата на разположението на пътните превозни
средства на пътя и поради формална забрана на друго основание на маневрата
„заобикаляне“, а поради това, че е поставил в опасност движещият се насреща
му автомобил, респективно - намиращите се в него лица. Опасността е била в
такава степен, че се е реализирала в резултата на последвалия удар,
непредотвратим и за двата автомобила. Т. е. подсъдимият при тази обстановка
не е следвало да извършва маневрата и не е следвало да навлиза в лентата за
насрещно движение. Като е навлязъл, е нарушил нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП,
която гласи: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“
И двете норми — и тази по чл.16, ал.1,т. 1 ЗДвП, и тази по чл.25 ЗДвП
забраняват на водача да навлиза в лента за насрещно движение, но в различни
хипотези. В единия случай - на нормата на чл.16, ал.1, т. 1 ЗДвП, когато не
извършва маневра „изпреварване“ или „заобикаляне“, а във втория случай - на
нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП, когато с това ще застраши движението на
насрещно движещи се други ППС, дори когато извършва маневра
„изпреварване“ или „заобикаляне“. В случая, като е заобикалял автомобила на
св. С. и е навлязъл в лентата за насрещно движение, но с това е застрашил
сигурността на насрещно движещите се в автомобила на св. М. лица,
подсъдимият е нарушил правилото на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Въззивната инстанция напълно се съгласява с доводите на първия съд,
че подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй
като не е спазил разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., а я
надвишил, при това значително — с 39 км/ч. Това нарушение също се намира
в пряка причинно — следствена връзка с произшествието и съставомерния
резултат, тъй като се установи, че ако бе управлявал автомобила с
разрешената скорост, дори и като е навлязъл в насрещната лента, с което е
14
застрашил движещия се насреща автомобил и лицата в него, дори и при така
създадената опасност, е имал възможност да избегне удара като намали
скоростта и спре. Следователно, спазването на правилото на чл.21, ал.1 ЗДвП
би довело до предотвратяване на вредния резултат, и обратно —
нарушаването му стои в причинно — следствена връзка с резултата.
Като е управлявал автобобила със скорост 89 км/ч. в населено място,
подсъдимият е нарушил правилото на чл.21, ал. 1 ЗДвП - да управлява с
максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
от категория „В“ е забранено да превишава скорост от 50 км/ч. в населено
място.“
С извършването на нарушенията от обективна страна подсъдимият е
реализирал пътно-транспортно произшествие, причинил смъртта на Б. Б. и
средна телесна повреда на В. М., намиращи се в пряка причинно —
следствена връзка с деянието на подсъдимия и извършените от него
нарушения на специалните правила за движение по пътищата.
Верен е изводът на първостепенния съд, че от субективна страна,
подсъдимият е причинил вредоносния резултат виновно, при форма на
вината - несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Той не е предвиждал
общественоопасните последици на деянието, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди. Могъл е и е бил длъжен да предвиди, че като навлиза в лента за
насрещно движение без да се увери, че това е безопасно за движещият се по
нея друг автомобил и че като извършва това със скорост превишаваща с 39
км/ч. разрешената от 50 км/ч, може да настъпят съставомерни последици,
каквито са и настъпили.
С това подсъдимият е извършил престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.
„б“ , пр.1, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 , пр.3 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Както вече беше посочено по – горе, при повторното разглеждане на
делото от апелативния съд, е налице възможност да той да се занимае
единствено с наказанието на подсъдимия, защото в останалата част
въззивното решение, постановено по ВНОХД № 769/2021г. на САС, е оставено
в сила. Като единствен негов порок, ВКС е посочил неоснователното
намаляване на наказанията, наложени с присъдата на СГС по НОХД №
3980/2019г. Обобщено може да се заключи, че според върховната инстанция,
въззивната е придала прекомерна тежест на определи смекчаващи
отговорността обстоятелства и е игнорирала отегчаващи такива, в резултат на
което несправедливо е индивидуализирала наказанието на подсъдимия, като е
намалила „лишаването от свобода“ в минимално предвиден размер и е
намален срокът и на лишаването от право да се управлява МПС. Според ВКС
е основателно недоволство, изразено от частните обвинители, от решението на
15
въззивния съд да отложи изпълнението на наказанието по реда на чл.66 НК,
като в тази връзка констатира, че в мотивите на въззивното решение не се
съдържат съображения, обосноваващи извода на съда, че за постигане целите
на наказанието не е наложително неговото ефективно изтърпяване от
подсъдимия, а аргументи досежно обезпечаване на генералната цел на
наказанието изобщо липсват.
Настоящият въззивен състав намира следното относно отмереното от
СГС наказание:
С изменението на НК с ДВ, бр. 67 от 2023 г. законодателят е завишил
стойностите на санкционната част на нормата на чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“,
пр.1 НК, като предвиденото наказание е лишаване от свобода от пет до
петнадесет години. Отчитайки настъпилите законодателни промени и
принципът на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, първостепенният съд правилно е
приложил по-благоприятна за дееца редакция на нормата на чл.343, ал.4
вр.ал.3, б.“б“, пр.1 НК, в която, за това престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия,
контролираният съд основателно е преценил като смекчаващи наказателната
отговорност на К. З. обстоятелства липсата на предхождащи деянието
осъждания /поради настъпилата реабилитация/ и относително младата му
възраст. Към тях следва да се добави здравословното състояние на К. З., по-
конкретно установените при него психически проблеми /личностово
разстройство с шизоидни, диссоциални и параноидни черти/, които са
подробно анализирани от първата инстанция с оглед предпоставките,
относими към възможността подсъдимият да носи наказателна отговорност.
Въз основа на експертните оценки и останалите доказателства, правилно е
прието от първостепенния съд, че подсъдимият е вменяем, но при него е
установено наличието на определени психически проблеми. Изтеклият срок
от момента на извършване на престъплението до постановяване на
настоящото въззивно решение период от време, е по-малко от 7 години и не
може да бъде определен като прекомерен, с оглед процесуалната съдба на
делото, което веднъж е преминало на три инстанции, в две от които са
извършени множество процесуално-следствени действия и са изготвени
няколко експертни заключения, които обективно са изисквали технологично
време. Такива бяха назначени и при второто разглеждане на делото от САС.
Заключенията на експертизите не установиха повреда в автомобила,
управляван от подсъдимия, която да е довела до навлизането му в насрещната
лента за двежение. Напротив потвърждиха извода, че причина за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача на л.а. „Хонда” К. З. с
органите за управление на автомобила, довели до навлизане в лентата за
насрещно движение и последвалия удар с л.а. “Сузуки“.
Правилно СГС не е третирал като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, изтъкнатите от защитника -
малолетно дете и липса на употребени алкохол и опиати. Шофирането без
употреба на алкохол и опиати е дължимо поведение от всеки водач на пътно
16
превозно средство, а управление на МПС след употребата им, е допълнително
квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.2 НК. Вярно е
посоченото от съда, че наличието на малолетно дете на подсъдимия, за което
преимуществено се грижат св. М. З., нейната майка и бащата на подсъдимия,
не го е възпряло да управлява лекия автомобил, нарушавайки две
забранителни норми на Закона за движение по пътищата.
Настоящия съдебен състав споделя напълно извода на първостепенния,
че смекчаващите обстоятелства не са в такава степен многобройни, за да
доведат до приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НПК. Липсва и
изключително такова. Освен това - на тях противостоят не по-малко
съществени отегчаващи обстоятелства.
Правилно СГС е отчел като такива наложените на К. З. множество
административни наказания за нарушаване на правилата за движение по
пътищата; превишаването във висок размер на разрешената скорост за
движение, както и причинените множество увреждания на В. М., всяко от
които само по себе си покрива белезите на средна телесна повреда.
Касационната инстанция, в решението си от 19.02.2024г., постановено по
настоящото дело, пише: „В конкретния случай, административните наказания,
наложени на подсъдимия за нарушения на правилата за движение по
пътищата, илюстрират повтарящо се, еднотипно поведение на подс. З. като
водач на МПС, демонстриращ явно несъобразяване с правилата за движение,
игнориращ задълженията си, произтичащи от ЗДвП и ППЗДвП, което
закономерно е довело и до нееднократното му санкциониране.“, като добавя,
че за периода от 2008 до датата на деянието, подсъдимият е санкциониран с 10
фиша и 26 наказателни постановления. Върховният съд подчертава също, че
не е без значение обстоятелството, че последните две нарушения са за
управление на МПС с превишена скорост, което е от основно значение за
причиненото пътно произшествие и в настоящия случай, при който
подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост от 89 км/ч, при
максимално разрешена в населено място 50 км/ч. Към тези аргументи
настоящия съдебен състав няма какво да добави и напълно ги споделя.
Ето защо наказанието на подсъдимия К. З. правилно е определено от
СГС по реда на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в размер по-близо до минимума, предвиден в закона, а
именно - наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. Този
размер на наказанието, според съда, съчетава изискванията на специалната
превенция с тези на генералната. Допълнителното занижаване на наказанието,
в каквато насока е искането на защитата, би било неоправдано, с оглед
изложеното по-горе, и не би се постигнал предупредително - възпиращият
ефект върху останалите членове на обществото. Нито прокурорът, нито
частните обвинитли са атакували първоинстанционната присъда, поради което
липсва възможност за увеличаване на наказанието.
На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, законосъобразно е определено,
17
наложеното наказание от шест години лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим.
Основателно първостепенния съд е лишил подсъдимия и от право да
управлява моторно превозно средство за срок от девет години на основание
чл.343г НК. Правилно е посочено, че според разпоредбата на чл.49, ал.2 НК,
лишаването от това право, при налагането му заедно с наказание лишаване от
свобода, може да надвишава срока на последното най–много с три години.
Резонно СГС е наложил на З. по-дълъг срок на лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, предвид множеството допуснати от
него нарушения на ЗДвП преди извършване на деянието, предмет на
настоящото дело. Вярно е отбелязано, че това деяние се явява логична
последица от цялостното му поведение по грубо несъобразяване с правилата
за движение по пътищата /включително и шофиране с превишена или
несъобразена скорост/. Настоящият състав напълно споделя извода на
първостеренния, че този срок на лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, би възпрял подсъдимия от продължаване на афишираното
до момента негово поведение, което би запазило живота и здравето на
останалите участници в движението по пътищата.
Законосъобразно СГС, при този изход на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК, е осъдил подсъдимия К. Н. З. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд направените по делото
разноски в размер на 2801.10 лв. и 1737.04 лв. в полза на Държавата по сметка
на МВР-СДВР, както и държавна такса в размер на 10 лв. за служебно
издаване на изпълнителни листи.
На същото основание подсъдимият К. Н. З. следва да да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд
направените при второто въззивно разглеждане на делото разноски в размер
на 2365.28 /две хиляди триста шестдесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки/.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 от НПК, Апелативен съд –
София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда на СГС от 10.03.2021г. по НОХД №
3980/2019г. по описа на Софийски градски съд в невлязлата й в сила част.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Н. З.
(със снета самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
18
сметка на Софийски апелативен съд направените при въззивното разглеждане
на делото разноски в размер на 2365.28 /две хиляди триста шестдесет и пет
лева и двадесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на
Република България в 15-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19