№ 495
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500008 по описа за 2021 година
С решение от 30.10.2020 г., по гр.д. № 148/18 г., ОС Враца, отхвърля
предявените от В. Б. А., И. П. А., И. Б. Ф. и И. Б. А. искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ срещу Гаранционен фонд за сумата от по 100 000 лв. (част от
обща сума на стойност 200 000 лв.), обезщетение на неимуществени вреди от
смъртта на техния брат П. П. А., настъпила при ПТП на 08.12.2015 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от В. Б. А., И. П. А., И. Б.
Ф. и И. Б. А., в която се сочи, че съдът не е ценил надлежно събраните гласни
доказателства, от които се установява изключително близка емоционална
връзка между починалия и ищците. Поддържа се, че техните отношения били
много близки, не се карали, живеели в едно село, а сестрата В. в близост до
селото, че загиналият се грижел за ищците и те понесли силен стрес от
неговата загуба. Претендират решението да се отмени и на всеки от тях да се
присъди сума от по 50 000 лв., както и разноски.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата, като подчертава, че
пострадалият е бил алкохолно повлиян и е пътувал при водач, употребил
алкохол. Сочи, че приетите СПсЕ са дали становище, че след събитието
ищците са били в нормално психологично състояние на скръб. Счита, че не се
1
касае до случай, в който се търпят значителни и надхвърлящи нормалните
болки и страдания.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.). Въпреки, че в мотивите на обжалваното решение погрешно е вписано,
че исковете са с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм.), настоящият състав
намира, че решението не страда от порок досежно неговата валидност. При
разглеждането на исковите претенции съдът е разпределил съответно на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ доказателствената тежест, респ. събраните
доказателства и защитата на страните кореспондира с правилната
квалификация.
Ищците В. Б. А., И. П. А., И. Б. Ф. и И. Б. А., твърдят, че на 8.12.2015 г.
настъпило ПТП, в резултат на което на загинал брат им П. П. А., 28 г., пътник
в автомобил, управляван от водача, чиято гражданска отговорност не била
застрахована. Като се сочи, че ищците имали много близки отношения с брат
си и дълбока емоционална връзка, както и че загубата била преживяна много
тежко, претендират да им се присъдят сумите от по 100 000 лв. (част от сума
от 200 000 лв.) като обезщетение на търпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 31.10.2018 г., както и разноски.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва наличието на деликт, размера на
иска, въвежда възражение за съпричиняване поради неизползване на колан и
с оглед факта, че е приел да пътува в автомобил, управляван от водач с 3,58 %
концентрация на алкохол в кръвта.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 8.12.2015 г. е
настъпило ПТП, в резултат на което е починал П. П. А., брат на ищците.
2
Приложени са удостоверения за родствени връзки.
Приета е СПсЕ, която установява, че след смъртта на брат им и
четиримата ищци са били в нормално психологично състояние на скръб от
загуба, като не се отчитат болестни (психопатологични) състояния и не е
налице нарушена социална и трудова адаптация. За всеки от тях е посочено,
че не е установено психопатологично отклонение от психотравменото
събитие до провеждане на изследване.
Св. А. С. А. разказва, че загиналият П. бил семеен и живеел със
съпругата си през една къща от бащиния му дом, където живеели И. и И.. И.
бил женен в същото село ***, а В. била омъжена в гр. ***. Отношенията
между братята и сестрите били добри, помагали си с труд и финансово,
никога не се карали, почти всеки ден се събирали в бащината къща. Когато
разбрали за катастрофата на брат си всички братя и сестри започнали да
плачат и да пищят и да търсят коли, за да отидат в болницата при него. Той се
борил за живота си 22 дни и всеки ден ищците ходели при него в болницата.
Те приели тежко смъртта на брат си, затворили се, престанали да общуват с
други хора, отказали на свидетеля да отидат на негово тържество, постоянно
говорели за брат си – скърбели и тъгували.
Св. П. И. М., съпруг на ищцата, потвърждава изложеното относно
местоживеенето на ищците и добрите им отношения с починалия. Пояснява,
че той и В. ходели в с. *** 1-2 пъти месечно. Разказва, че когато жена му
разбрала за катастрофата припаднала. В. тежко понесла загубата, имало плач
и припадъци. Братята също много тежко понесли смъртта на П. и сега, когато
общували те казвали, че още страдат, станали по-тъжни.
Св. Д. П. М. сочи, че И. и И. живеели заедно с П.. Отношенията им били
много добри, помагали си, работели взаимно, събирали се, обсъждали си
нещата заедно. Като разбрали за катастрофата свидетелката не била там, сочи,
че било голяма трагедия – ревяли, пищяли, ищците ходели всеки ден до
болницата в София. След смъртта му било голям ужас и трагедия, ищците
останали затворени и не ходели никъде, постоянно плачели.
По делото са приети СМЕ и САТЕ.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
3
налагат следните правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със
специфика, отличаваща я от обичайните отношения между братя и сестри –
ищците и загиналия. Събраните доказателства не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са
4
послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци,
отглеждани от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи
функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без родители,
близнаци и пр. В случая безспорно се установява, че между ищците и техния
брат са били установени нормални добри отношения, като смъртта на П.
действително е причинила на ищците болки и страдания. Няма данни обаче в
живота на братята и сестрата да е имало такива събития, които по
нехарактерен и нетипичен начин да са създала отношения на засилена
емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между
тях. Ето защо наличните доказателства не могат да аргументират извод, че
емоционалната връзка между ищците и загиналия техен брат е била от такова
необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с визираната в
ТР № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. Както се посочи, П. не е
съжителствал с никой от ищците – по данни от показанията той е имал свое
семейство, а част от свидетелите си противоречат по отношение на това дали
И. и И. са живеели заедно. Установява се, че ищцата В.А. живее в друго
населено място и по думи на съпругът й посещавали с. *** 1-2 пъти в месеца.
При тези данни настоящият състав приема, че роднините не са живеели в едно
домакинство със починалия, всеки е имал свое семейство, не са имали общи
разходи по издръжка, не се установява загиналият да е осигурявал нетипично
голяма подкрепа (със средства, помощ, морално съдействие) спрямо братята и
сестрите си. Не се обосновава с доказателства твърдението, че ищецът се
грижел за братята и сестрите си – същото е и житейски нелогично, с оглед
факта, че същите не са съжителствали в едно общо домакинство, а самият
загинал е бил по-малък от двама от ищците, а с останалите е бил на близка
възраст. Налични са данни, че между тях имало взаимопомощ, но без
конкретика, нито яснота за нейния вид, размер, честота и пр. С други думи не
се доказва връзката между пострадалия и братята и сестрата да е била с такова
съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са признати за
такива, даващи основание за обезвреда на търпени неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 2439/20 г., САС, 14
с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
5
характерни и общоприети за традиционното българско семейство и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналият и ищците, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
При така формираните изводи, решението на ОС Враца следва да се
потвърди. При този изход на жалбоподателите не се следват разноски.
Ответникът има право на такива, но няма доказателства да е сторил разход по
делото. Представено е пълномощно за процесуално представителство от
адвокат, поради което неприложима е нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК касаеща
заплащане на възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2020 г., по гр.д. № 148/18 г., ОС
Враца.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6