Номер 53930.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаII-ри въззивен граждански състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
частно гражданско дело № 20201400500374 по описа за 2020 година
Адв. С. Х. от САК като пълномощник на Е. и Т. С. С. и двамата от гр. София, е
подала частна жалба против определение № 765/20.0.2020 г, с което производството
по делото е прекратено, а предявения иск оставен без разглеждане като процесуално
недопустим.
Подадена е частна жалба от адв. С. Х. от САК като пълномощник на Е. и Т. С. С.
против определение №1295/09.07.2020 г по същото дело, с което е изменено
определението на ВРС ,в частта за разноските.
С първата частна жалба се навеждат доводи, че обжалваното прекратително
определение на ВРС е неправило, поради нарушение на материалния закон. Твърди се
,че договора за аренда бил сключен за цялата съсоственост, а съсобствениците които
не били участвали като страна при сключване на договора за аренда, също
придобивали права по него, след като били задължени да зачитат правните му
последици. Правния интерес на жалбоподателите- исци бил в субституиране на
правата, които съдът счита, че единствено страните по договора за аренда притежават.
Моли се определението на ВРС, с което е оставен без разглеждане предявения иск
като процесуално недопустим и производството по делото прекратено, да бъде
отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на процесуалните действия.
В срока за отговор на ч.ж. адв. М. М. като пълномощник на ответника"***"ЕООД с.***
поддържа, че ч.ж. е неоснователна и следва да се отхвърли като такава, тъй като
двамата жалбоподатели исци нямат процесуална легитимация, тъй като не са страна на
договора за аренда, чието разваляне искат с предявения иск.
С втората частна жалба се твърди ,че неправилно е присъдено възнаграждение на
ответниците след редуцирането му поради пррекомерност, не бил представен
1
платежен документ и не били отчетен материалния интерес на жалбоподателите.
Ответното дружество не е ангажирало становище по втората ч.ж.
Съд. състав на ВОС по частната жалба против определение № 765/20.0.2020 г, с
което производството по делото е прекратено, а предявения иск оставен без
разглеждане като процесуално недопустим, приема следното: ч.ж. е процесуално
допустима,но разгледана по същество н е о с н о в а т е л н а.
От писмените доказателства с ИМ се установява ,че на 01.12.2017 г. бил сключен
договор за аренда между Л. Ц. С. и Д. С. С., от една страна, действащи в качеството на
АРЕНДОДАТЕЛИ, и ,,***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл.
Враца. общ. Криволол, с. ***, ул. ,.***”. Предмет на договора за аренда били 70 броя
земеделски имота в землището на с. ***, общ. Криводол, обл. Враца. подробно описани
в исковата молба. Съгласно договореното между страните в чл.4 и чл.12 от договора за
аренда за земеделска земя, арендодателите имат право да получат арендното плащане в
срокове и условията по договора, което е в размер на 25 лева на декар, а това сумарно
за отдадените под аренда 569.103 дка възлизало на сумата от 14 227,58 лв. Поддържат,
че припадащите им се части за всяка стопанска година за всекиго от тях е в размер на
1778,44 лв.
Ищците твърдят, че притежават по 1/8 ид. част всеки от тях от процесните имоти.
Сочат. че на 30.01.20 18 г., с договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, Л. Ц.
С., ЕГН *** и Д. С. С., ЕГН *** продават на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.***, община Криводол, обл. Враца, ул. ,,***” № 14,
представлявано от управителя Д. С. С., ЕГИ ***, наследствените си права като
съвкупност от права и задължения, включени в наследството на общия им
наследодател С. К. С.
С покана от исците- Е. С. С. и Т. С. С. , изпратена до ответното дружество “***”
ЕООД, последното било поканено да заплати изискуемите суми за стопанските 2017 г.,
2018 г. и 2019 г.
С ИМ е поискано ,че поради забавяне в плащането повече от З месеца, следва съдът
да развали процесния договор между Л. Ц. С. и Д. С. С., от една страна, действащи в
качеството на арендодатели и "***” ЕООД, действащо в качеството на арендатор.
С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът "***” ЕООД ,чрез адв. М. М., оспорва
както допустимостта, така и основателността на предявения иск. Сочи се, че процесния
договор за аренда на земеделска земя от 01.12.2017 г. е сключен между Д. С. С. заедно
с Л. Ц. С., от една страна, като арендодатели, и ответното дружество, от друга страна,
като арендатор, поради което е недопустим иск за неговото разваляне от ищците, тъй
като те не са страни по този договор, тъй като нямат материална, респективно
2
процесуална легитимация за неговото завеждане. П
Процесния аренден договор е сключен при условията на чл. 3. ал. 4 от Закона за
арендата в земеделието (ЗАрЗ) от съсобственици, притежаващи повече от 50 на сто
идеални част от арендуваните земеделски земи, като в този случай съгласно същата
разпоредба, отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. З от
ЭС, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Моли се производството по делото да бъде прекратено като
недопустимо.
Законосъобразно решаващият съдия е приел, че предявения иск е недопустим поради
липса на активна процесуална легитимация за Е. С. С. и Т. С. С. , тьй като те не са
лица, участващи като страна по договора,чието разваляне се иска.
Процесуалната легитимация се обуславя от спорното материално право, предмет на
иска, а то се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на
спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата
молба, чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалната легитимация
е различна от материалноправната легитимация. Процесуалната легитимация е
принадлежност на правото на иск, а материалноправната е свързана с това кой е
носител на правото и кой на задължението.
В казуса арендния договор е сключен при условията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, според която
разпоредба, когато договорът е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделска земя, отношенията между тях и останалите съсобственици се уреждат
съгласно чл. 30. ал. З ЭС. Страни по договора в качеството им на арендодатели са Д. С.
С. и Л. Ц. С., чиято собственост е повече от 50% от идеалните части от процесните
имоти,а техен частен правоприемник на правото на собственост е ,,***” ЕООД.
Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от
съсобствениците са сключили договор и са получили, респ. следва да получат,
плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици.
Договора под аренда може да бъде сключен и без съгласието на останалите участници
в съсобствеността(по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай възниква облигационно
правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като в защита на
интересите на останалите съсобственици, които не са страни по договора, приложение
намира разпоредбата на чл. 30, ал. З ЭС.
При гореизложеното определението на ВРС ,с което производството по делото е
прекратено поради недопустимост на предявения иск ,атакувано с ч.ж.,следва да бъде
потвърдено.
Съд. състав на ВОС по втората частна жалба против определение №1295/09.07.2020
3
г по същото дело, с което е изменено определението на ВРС в частта за разноските
,приема следното: ч.ж. е процесуално допустима,но разгледана по същество н е о с н
о в а т е л н а.
В ч.ж. се навежда довода ,че след прекратяване на делото и определяне на дължимите
разноски от исците/ адв. хонорар/ за ответниците ,следвало да се прецени материалния
интерес, който за исците бил не стойността на целия договор за аренда,а само 1/2 от
претендираната аренда т.е не 14 227,58 лв , а 7 113,79 лв.Редуцирането на адв.
хонорар на ответниците поради прекомерност следвало да се съобрази с наредба
1/2004 г за мин. размери на адв. възнаграждения.
Ответника не е ангажирал становище по втората частна жалба.
Въз. състав приема ,че видно от петитума на ИМ исците са поискали изцяло
разваляне на арендния договор на осн.чл.3 ал.4 от ЗАЗ и материалния им интерес е
стойността на целия договор 14 227,58 лв, а не частта на всеки от тях.
Законосъобразно решаващият съдия с оглед Наредба №1/2004 г и фактическата
сложност на делото до прекратяването е приел, че е налице прекомерност над сумата
от 956,83 лв, поради което е редуцирал адв. хонорар на проц. представител на
ответниците от 1100 лв до тази сума. Затова определението атакувано с ч.ж. следва да
бъде потвърдено.
При гореизложеното въз. състав при Окръжен съд-Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №765/30.03.2020 г по гр.д.№8/20 г по описа на
ВРСъд.
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 1295/09.07.2020 г по гр.д.№8/20 г по описа на
ВРСъд.
Определението подлежи на обжалване с ч.ж. пред САС в едноседмичен срок от
уведомяването на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5