Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр.
Силистра, 20 ноември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието
на секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело номер 33 по описа за 2023 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Ш.И.А. с ЕГН – ********** ***,
против Заповед № 23-0290-000030 / 06.02.2023 г. на Началник група при ОДМВР –
Разград, РУ-Кубрат за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Жалбоподателят, действащ чрез адв. А.Д. ***, изтъква,
че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна.
Посочва, че на 07.02.2023 г. си е направил лабораторен тест за употреба на
наркотични вещества, който е бил отрицателен и счита, че положителния резултат
при проверката се дължи на прием на сироп за кашлица и лекарства за понижаване
на температурата два-три дни преди това. Допълнително акцентира, че липсата на
протокол да проведено химико-токсикологична лабораторно изследване и към
настоящия момент сочи, че ответникът не се е справил с доказването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози от страна на жалбоподателя.
По тези съображения претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата-Началник група „ОП“ в РУ на МВР-Кубрат към ОДМВР-Разград-не е представил
отговор и не взема становище по делото.
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния
акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува
се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка
от служители на ОДМВР – Разград,
РУ-Кубрат, на 04.02.2023 г., в резултат на която на жалбоподателя е съставен
АУАН № GA823328 /
04.02.2023 г. за това, че на посочената дата управлява лек автомобил марка БМВ 530 Д с рег. № СС1852АН под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с
техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJF- 0070, дисплеят на което е отчел
употреба на „Метамфетамин“. На водача е
бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0023700 (л. 27), в който същият
посредством полагането на подпис е изразил предпочитанието си да му бъде
извършено медицинско и химическо изследване за установяването на употребата на
наркотични вещества. В рамките на определеното в талона за изследване време Ш.А.
се е явил във ФСМП- Кубрат, където е дал проби от кръв и урина. На 07.02.2023
г. водачът си е направил лабораторен тест във ВМА-Варна за употреба на десет
вида наркотични вещества, в това число и амфетамини, който тест е бил
отрицателен. Изготвянето на теста е един ден след датата на издаване на процесната
заповед. В хода на настоящото производство беше изискан и резултата от
проведеното химико-токсилогично изследване въз основа на предоставения на
водача талон. В продължение на повече от половин година периодично бяха
изпращани напомнителни писма до лабораторията на ВМА-Варна, но до приключването
на делото не беше представен протокол от проведен химико-токсикологичен анализ
с обяснението, че лабораторията е претоварена с голям брой възложени СХТЕ,
които по време предхождат процесното изследване; уточнено е, че е извършен само
първоначален скринингов тест „бърз тест“, с ориентировъчен характер, който е
отрицателен.
С процесната заповед, издадена от началника на група ОП в РУ на МВР-Кубрат на основание чл. 22 от ЗАНН, въз
основа на констатациите по АУАН № GA823328 / 04.02.2023 г., на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта
е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и
издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието
съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорването на посочената заповед е станало повод
за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Н съда е служебно известна Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно
която Областните дирекции на МВР са
определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП.
Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Разград
със своя Заповед № 330з/ 04.01. 2022 г. е делегирал правомощия на изрично
посочени длъжностни лица, включително и на началниците на група „Охранителна
полиция“ в районните управление, какъвто от ответника по делото, да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в
закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да
бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че
мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както
и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 04.02.2022
г. жалбоподателят е бил проверен с
техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е
приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като
жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е
дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични
вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от
лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 (в редакцията
към датата на издаване на ЗПАМ, сегашна ал. 10, изм. ДВ бр. 81/23 г.) от
Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се
установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е
такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е
в ФСМП-Кубрат, където е дало биологични проби за изследване. При това
положение, резултатите от проверката с техническо средство не е следвало да се
приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. Независимо
от това, че в чл. 171, ал. 1, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване
на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по
аргумент от чл. 6, ал. 9 от цитираната наредба следва, че поредността на
изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа следва
да се съобрази медицинското и химико-токсилогично изследване (в този смисъл Определение № 11432 от
11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. Решение № 67 от
3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2018 г., I о.). От представените по
делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е
дал биологични проби лабораторно за изследване, но резултатите от него не са
изготвени повече от десет месеца след вземането на пробите. При това положение
и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото
средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на
предпоставките за прилагане на процесната ПАМ (в този смисъл Решение № 7457 от
5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г.). В случая, до приключване на
съдебното производство не са представени такива доказателства, като забавянето
на резултатите от изследването не може да бъде толерирано, респ. да се тълкува
в ущърб на жалбоподателя, още повече, че са налице две други изследвания
(направения скринингов тест в лабораторията на ВМА-Варна и тестът, направен по
инициатива на жалбоподателя), които създават индиция, че действително отчетеният резултат от
техническото средство при проверката е неверен. При липсата на доказателства, че резултатите от т. нар. полеви тест за
упойващи вещества са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби,
оспорената заповед се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената
заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за
отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 410.00 лв.,
формирани от внесената държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Разноските
следва да се възложат на ОД на МВР - Разград, доколкото последната е
юридическото лице, в структурата на което административният орган упражнява
своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на
АПК).
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 23-0290-000030 /
06.02.2023 г. на Началник група при ОДМВР – Разград, РУ-Кубрат за
прилагане на принудителна административна мярка по отношение на Ш.И.А. с ЕГН – ********** ***, по чл.
171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 /осемнадесет/ месеца
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на Ш.И.А. с ЕГН – ********** ***, направените по делото разноски в размер на 410. 00 (четиристотин и десет) лева.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: