Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5176 по описа на СГС
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца ЗД „Е.“ АД срещу решение от 24.02.2017 г. по гр.д. №57448/2012
г. на Софийския районен съд, 75 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „Б.Б.“ ЕООД евентуално
съединени искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 14 575,38 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета №24562 и разноски за определяне на застрахователно обезщетение
и сумата от 2575,58 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.03.2011
г. – 05.12.2012 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй
като съдът неправилно и необосновано е приел, че не са налице предпоставките на
чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че по делото е
установено безспорно и категорично, че процесните вреди са настъпили в резултат
на възложени от ответника на трето лице СМР в процесния
обект, поради което носи отговорност за некачествено извършената работа.
Поддържа също, че вредите са причинени от
вещ, собственост на ответника и последният носи отговорност по силата на
разпоредбата на чл.50 ЗЗД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да уважи изцяло предявените срещу ответника „Б.Б.“
ЕООД кумулативно съединени искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Б.Б.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено
в обжалваната част. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „И.- Б.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която главните искове
с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм.
вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени срещу ответниците „Б.Б.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, са
отхвърлени, както и в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника
„Е.“ ЕООД евентуално съединени искове с
правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, поради
което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно в обжалваната част. При
осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК/. Наведените в
обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи да вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Съгласно разпоредбата на чл.270
ал.3 изр.3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и
делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Както е посочено в решение №389/13.05.2015 г. по
гр.д. №6626/2013 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск, с оглед нормата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, следва да се
съобрази с трайната практиката на ВКС, както и с дадените в т.1 и т.9 ППВС
№1/10.11.1985 г. на ВС, т.4 ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на
ВКС и ТР №2/29.02.2012 г. по т д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни
указания за съдилищата. В същите е прието, че основанието на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК е налице само при
разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният
от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита,
т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като
е разгледан иск на непредявено основание.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна, обективна и е за обезщетяване на вреди, произтичащи от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти
на една вещ.
Ако вредите са причинени от
поведение на лицето, под чийто
надзор се намира веща, или
на трето лице, при използване
на вещта в нарушение на предписани
или общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, респ. по
чл.45 вр. чл.49 ЗЗД, и тя
се носи от
проявилото виновно поведение (действие или бездействие) лице. По материалноправния
въпрос за елементите на фактическия
състав на отговорността по чл.50 ЗЗД е даден отговор в трайната практика на ВКС - ППВС №17/1963
г., допълнено с ППВС №4/1975 г., т.3. В посочените
постановление на ВС са дадени задължителни
указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл.45 ЗЗД и по чл.50 ЗЗД. Прието е, че за разлика
от хипотезата на чл.45 ЗЗД, при която увреждането
трябва да е в резултат на виновно
поведение на дееца, обикновено състоящо се в допуснати
нарушения на предписани и общоприети правила при ползването
на вещта, отговорността по чл.50 ЗЗД може да се ангажира,
когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без
да е необходимо да се проявява
виновно поведение при ползването и. Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно
ППВС №17/63 г. е възможно отговорността
да се ангажира
и на двете основания, ако вредите са настъпили
в резултат както на свойства на
вещта, така и от виновното поведение
на дадено лице.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази
твърденията на ищеца в исковата молба, намира, че се касае за вреди поради свойства на самата вещ,
като липсват твърдения
за виновно поведение при ползването и, т.е. касае се за отговорност по чл.50 ЗЗД, а
не както неправилно СРС е приел, че правната квалификация на предявените искове
е по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тъй като ищeцът основава регресната си претенция си за вреди, причинени от спукана
тръба на фурна-конвектомат, отговорността за която е
на собственика и „Б.Б.“ ЕООД. До недопустимо решение
в обжалваните части се е стигнало поради неразглеждане от първоинстанционния
съд на заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното
искане за присъждане на паричните суми. Твърденията на ищеца в исковата молба за
отговорността на ответника „Б.Б.“ ЕООД са само за
това, че е собственик на фурна-конвектомат, от чиято
спукана тръба са произтекли процесните вреди, които факти не са били предмет на
обсъждане с решението на СРС, който е обсъдил отговорността на ответника „Б.Б.“ ЕООД във връзка с извършени СМР, касаещи теч от
неуплътнен подов сифон, за отговорността за който от страна на ответника „Б.Б.“ ЕООД липсват каквито и да е твърдения в исковата молба,
при което не е налице само неправилна правна квалификация, която би могла да
бъде поправена от въззивния съд, като приеме, че е
нарушен само материалния закон. Налице е недопустимост на решението в
обжалваните части, поради неправилна правна квалификация на исковете и
необсъждане от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти, поради което въззивният
съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на СРС за
произнасяне по действително предявените искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.50 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като новото
разглеждане следва да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по
чл.146 ГПК. Решението следва да се обезсили и в частта, в която ищецът е осъден
да заплати на ответника „Б.Б.“ ЕООД разноски по
делото.
Настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може
да се приложи отговорността на страните по чл.78 ГПК на разноските, а по аргумент от чл.294
ал.2 ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се
произнесе и по разноските в настоящето въззивно
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №ІІ-75-210 от 24.01.2017 г.
по гр.д. №57448/2012 г. на Софийския районен съд, 75 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, срещу „Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата
от 14 575,38 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по
щета №24562 и разноски за определяне на застрахователно обезщетение и с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2575,58 лв., представляваща лихва за
забава за периода 22.03.2011 г. – 05.12.2012 г., както и в частта, в която „Е.“
АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на „Б. Б.“
ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 2126,04 лв., представляваща разноски по делото.
ВРЪЩА делото на СРС за
ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените искове с
правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.50 ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ответника „И.– Б.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.