Р Е Ш
Е Н И
Е
7364/26.11.2018г.
гр.София,
26.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение,
ІІ-А въззивен състав в публично
заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
П
РЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мая Дамянова
Мл.с. Неделина Симова
при секретаря Румяна
Григорова и прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдия
Мая Дамянова гр.д.№9408/2018г.
за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.04.2018г..,
постановено по гр.д. №.24896/2017г.
от СРС, 65 с-в. е обявено за недействително допълнително
споразумение № 216/07.02.2017 г., с посочена в него дата на сключване
30.01.2017 г., с което е изменена заеманата длъжност от Т.В.З. при ответника
Върховен касационен съд, по трудов договор от 03.10.2011 г., от „началник отдел
„Счетоводство“ на „началник отдел „Счетоводство и финанси“., като предявените
от Т.В.З. срещу ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, искове
с пр.осн. чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 438/24.02.2017г.; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 18 915,00 лв. - обезщетение за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода 24.02.2017г. - 24.08.2017г., са
отхвърлени като неоснователни.
Срещу
постановеното решение на СРС, в частта му с която са отхвърлени исковете с
пр.осн.чл.344 ал.1, т.1 КТ, чл.344 ал.1, т.2 КТ и чл.344 ал.1, т.3 от КТ е постъпила въззивна жалба от на Т.В.З.. Жалбоподателката счита, че решението на СРС е неправилно, поради при нарушение на
материалния и процесуален закон. Излага доводи, че СРС е изложил противоречиви
мотиви, предвид на това, че е приел в
решението си, че допълнително споразумение № 216 / 07.02.2017 г. е
недействително, което означава, че не е
заемала към момента на прекратяване на трудовия й договор длъжността „началник
отдел „Счетоводство и финанси“ и е уволнена от длъжност, която не е заемала. Твърди,
че не е правилен извода на
първоинстанционния съд, че не са налице условията за приложението на чл. 329 КТ,
както и че необосновано съда е направил сравнение между длъжността на „началник отдел
„Счетоводство“ и длъжността на ръководител сектор „Финанси и счетоводство, като
е приел, че тя не е изпълнявала функции, характерни за ръководител на отдел,
свързан с финанси, поради което работодателят не е бил длъжен да приложи
разпоредбата на чл. 329 КТ. Поддържа, че съдът е обявил това допълнително
споразумение за недействително, но съгласно чл. 74, ал. 5 КТ, трудовият договор
се счита за действителен до момента на обявяване на неговата недействителност. Моли съда да отмени решението на СРС в и
вместо него постанови друго, с което предявените от нея искове бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли
съда да потвърди решението на СРС в обжалваната му част. Претендира разноски.
Срещу решението на
СРС в частта,
с която СРС е обявил за недействително допълнително споразумение №
216/07.02.2017 г. е подадена въззивна жалба от ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД. Жалбоподателят
твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е недопустимо, а при условие
на евентуалност за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че
липсва правен интерес за ищцата от този иск, тъй като
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, а обявяването на трудовия
договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или
служителят е действал добросъвестно при сключването му. Твърди, че СРС неправилно е приел, че „ищцата е преназначена
на длъжност началник отдел „Финанси и счетоводство“, какъвто не е предвидено да
съществува в структурата на администрацията на ВКС“, като не е отчел, че
привеждането на длъжностите в съответствие с новото щатно разписание изисква
време, какъвто срок е даден в раздел V на заповедта.
Ответницата по жалбата Т.В.З. в с.з.. оспорва същата.
СРС е сезиран с предявени от Т.В.З.
срещу ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД. искове: за обявяване
недействителността на допълнително споразумение към трудов договор №
216/07.02.2017 г., „ с което е изменена заеманата от ищцата длъжност - чл. 74,
ал. 1 вр. ал. 4 КТ; за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
438/24.02.2017г. - чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и за заплащане на сумата от 18
915,00 лв. съставляваща - обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 24.02.2017г. - 24.08.2017г..
Софийски градски съд обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилността на атакувания съдебен акт е
предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната
жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника
за необоснованост, както и в рамките, очертани от императивните правни норми,
приложими спрямо конкретния правен спор. Въззивният съд напълно споделя
мотивите на СРС досежно предявените на горепосочените основания искове и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността
" Началник отдел
„Счетоводство" във ВКС, както и че с допълнително споразумение № 216/07.02.2017г.
/ е преназначена на длъжност „началник на отдел „Финанси и счетоводство“ , като
трудовото й правоотношение е било
прекратено с атакуваната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата.
В чл. 74, ал. 4 от КТ е предвидено, че могат да се
обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор, ако те
противоречат на закона, или на колективен трудов договор или ги заобикалят. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСВ съдийската
колегия осъществява посочените в същата алинея правомощия по отношение на
съдиите, като в т. 8 от същата е посочено, че определя и броя на съдебни
служители съобразно степента на натовареност - по предложение на или след
съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт,
като може да разкри нови и да съкращава длъжности. Със Заповедта на Председателя на ВКС
послужила като основание за сключване на допълнителното споразумение в противоречие с
чл. 11, ал.1 ПАВКС е утвърдена структурна промяна чрез създаването на отдел,
какъвто ПАВКС не предвижда да съществува в администрацията на ВКС - отдел
„Счетоводство и финанси“..
Доколкото по отношение на недействителността, предвидена в разпоредбата на чл. 74 КТ се прилагат
субсидиарно правилата на ЗЗД, наличието на
противоречие със закона, посочено по-горе, при подписване на допълнителното
споразумение с ищцата, предмет на иска, води до недействителност на същия,
конкретно до неговата нищожност.
Предвид изложеното,
предявения от ищцата иск с пр.осн.чл.74 ал.1, вр.ал.4 ГПК следва да бъде
уважен, като бъде провъзгласена недействителността на посоченото допълнително
споразумение.
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението на въззивника-ответник, че липсва правен интерес за ищцата от
предявяване на иск на посоченото основание, тъй като иска
за прогласяване на недействителност на клаузата за срок в трудовия договор е от
преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което трудовият
договор е прекратен, поради което за ищеца е налице правен интерес от иска
както към момента на предявяването му, така и към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК РЕШЕНИЕ №
435 ОТ 02.02.2016 Г. ПО ГР. Д. № 2299/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
С оглед приетото по-горе
относно недействителността на посоченото допълнително споразумение към трудовия
договор на ищцата, съдът намира, че същата
към датата на уволнението й е изпълнявал длъжност „началник отдел
„Счетоводство” при ответника. Изискванията за законност на уволнението поради
съкращаване на щата са: да е налице премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или
служителите в предприятието или учреждението поради преустрояване на
съответстващите им трудови функции, съкращението да е реално, т.е. съответната
трудова функция действително да се премахва, а не
само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
на характера на извършената работа, да е налице съкращаването към момента на
уволнението-датата на уволнението да съвпада или да следва датата на която е
извършено реално фактическото съкращаване и да е извършено по съответния ред и
от компетентния орган. . Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗСВ
председателят на Върховния касационен съд одобрява щатното разписание на
администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда и
упражнява функциите на работодател по отношение на съдебните служител. В съответствие с изложеното със Заповед № 422
от 23.02.2017 г. на председателя на ВКС, издадена на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗСВ,
вр. чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1, т. 4 ПАВКС,
обн. ДВ бр. 101/20.12.2016 г., е
била утвърдени структурата и състава на администрацията на ВКС с обща щатна численост 235
щатни бройки, в съответствие с новия ПАВКС, считано от
23.02.2017 г. С
утвърждаване на новото щатно разписание са премахнати, при съобразяване на
нормативните промени в структурата на общата администрацията на ВКС,
длъжностите „директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ и „началник отдел
„Счетоводство“ - заемана от ищцата. С
оглед приетите по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че
съкращението
е реално, трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност е престанала да
бъде съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Заеманата от
ищцата длъжност е била и единствена при работодателя като съдържание на
съответната трудова функция и в новото щатно разписание няма запазена, или
създадена друга такава, за същата трудова функция, видно от приетите по делото
длъжностни характеристики. Поради това работодателят не е бил длъжен да извърши
подбор и е спазил закона, като е прекратил правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
без подбор.
Съгласно чл.8 ал.1 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Добросъвестността се
предполага, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ, поради
това страната която я оборва, в случая ищцата по настоящето дело носи тежестта на доказване. Съдът изследва
наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя,
когато такива факти, съответно възражения, са
въведени от страната по надлежния ред и в процесуалните срокове по ГПК. Презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена,
само когато по делото е установено от ищеца, че чрез
предоставените му от закона средства работодателят е
целял единствено прекратяването на трудовия й договор. От обсъдените и анализирани
доказателства по делото писмени и гласни
доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че ищцата не е провела
пълно доказване на твърдението си, че поведението на работодателя при издаване
на уволнителната заповед е в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване
на правата по трудовото правоотношение от всяка от страните.
С оглед на изложеното въззивният съд
намира, че извършеното уволнение на ищцата е законосъобразно, поради което
предявения на осн.чл.344 ал.1, т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове с пр.осн.чл.344 ал.2 от КТ и чл.344 ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ.
Предвид горното обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото всяка страна следва да понесе направените от нея разноски пред
въззивната инстанция.
На
основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.04.2018г. по гр.д. №.24896/2017г.
от СРС, 65 с-в.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.