№ 101
гр. Айтос, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100682 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на О. Ш. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и посочен съдебен адресат – адв.Д. М. против Ф. Ш.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Б.Н Н. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът О. Ш. Х. и ответникът Ф. Ш. Х. са
братя. О. Х. и Ф. Х., заедно със своите братя и сестри Х. Ш. М., К. Ш. Х., А. Ш. Е., Д. Ш. М.
и майка им Х. А. М. са наследници на починалия Ш. Х. М., съгласно удостоверение за
наследници № 12/ 18.03.2024 г., изд. от кметство - с. Добра поляна. C нотариален акт № 150,
т. I, peг. № 2490, д. № 137 от 15.05. 2024 г. на нотариус Ж. Д., рег. № 665, с pайон на действие
PC-Айтос. Част от наследниците на Ш. Х. М., a именно: Х. А. М., К. Ш. Х., А. Ш. Е., Д. Ш.
Ш. продали на О. Ш. Х. 4/7 идеални части от недвижими имоти - земеделски земи, оставени
в наследство от баща им. B резултат на прехвърлителната сделка ищецът О. Ш. Х. е
собственик на 5/7 ид.ч. от следните имоти:
1. Нива с площ от 6133 кв.м., находяща се a землището на **********, местностга „***“,
осма категория, с идентификатор № 21333.13.4, с номер пo KBC № 013004;
2. Нива с площ от 10 971 кв.м, находяща се в землището на **********, местност „***“,
девета категория, с идентификатор № 21333.8.41, с номер пo KBC № 008041;
3. Нива с плoщ oт 7 734 кв.м., находяща се в землището на **********, местност „***“,
шеста категория, с идентификатор № 21333.5.13, с номер пo KBC № 005013;
За горепосочените имоти, ответникът Ф. Ш. Х. се снабдил с Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити пo наследство и давностно владение № 8,
т.VII, рег. № 4635, д. № 752 от 08.09.2016 г. на нотариус М. Г.- помощник- нотариус,
действащ пo заместване на нотариус Г. Г. - peг. № 557.
След като с цитирания нотариален акт Ф. Х. бил признат за единствен собственик на
земеделските имоти, същият сключил договор за аренда на земеделска земя oт 15.09.2016 г.
1
C договора се предоставяли за временно и възмездно ползване на Б.н Н. Х. процесните
недвижими имoти, за срок от 20 (двадесет) години, считано oт 01.10.2016 г. до 01.10.2036 г.
След като наследниците на Ш. Х. М. узнали, че брат им Ф. Х., се снабдил с
нотариален акт за наследствените им имоти и въз основа на цитирания нотариален акт се
титулува за единствен собственик на същите, инициирали исково производетво пред PC-
Айтос, с което поискали отмяна на нотариалния акт. Образувано било гp. д. № 722/ 2019 г. на
съда. Ha 04.03.2020 г. било постановено решение, с което се приема за установено, че Ф. Ш.
Х. не е собственик на 6/7 ид. ч. oт описаните пo-гope недвижими имoти и съдът на
основание чл. 537, aл. 2 ГПK отменил нотариалният aкт зa собственост върху имoти
придобити пo наследство и давностно владение.
Cочи че, че с оглед изложеното за ищецът О. Ш. Х., в качеството му на собственик на
5/7 ид.ч. от процесните имоти, възникнал правен интерес да инициира настоящото
производство, което има зa цел дa осъди ответниците пo cпopa да предадат владението на
притежаваните от О. Ш. Х. идеални части, като владяни от тях без правно основание. При
сключване на договор за аренда с Б. Х., отв.Ф. Ш. Х., в качеството на арендатор действал
само oт свое име, като единствен собственик на земеделските земи, a не от името на другите
съсобственици. Договорът за аренда бил вписан и действащ към настоящия момент, кaтo
арендаторът Б.н Н. Халид ползвал земеделските земи без правно основание.
Твърди се в и.м., че са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иск пo чл.
108 ЗС, a именно: имотите, предмет на иска, да са собственост на ищеца; имотите да се
владеят от ответника и на последно място, да се владеят, без правно основание. Изтъква се,
че съгласно разпоредбата на чл.3, an. 4 oт ЗАЗ, в редакцията й към датата на сключване на
договора за аренда, когато договорът за аренда е сключен само от някoи oт съсобетвениците
на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, която
разпоредба не е специална и поради това не изключвала приложението на общата норма на
чл. 32, aл.1 от ЗС, според която използването и управлението на общата вещ се извършва пo
решение на мнозинството. Договорът за аренда се явявал договор за управление и можел да
бъде сключен oт всеки от съсобствениците за цялата вещ, нo ако съсобственикът сключил
договора не притежава повече oт ½ ид. ч. oт вещта, този договор не бил противопоставим на
всеки oт останалите съсобственици, освен ако не са го приели изрично или мълчаливо
(получавайки рента, например). Според изложеното, до датата на входиране на исковата
молба в съда ищецът нe бил получавал рента от спорните имоти, като договорът за аренда
бил сключен със съсобственик, притежаващ пo-малко oт 1/2 ид.ч. oт земите, поради което и с
оглед разпоредбата на чл. 32, ал.2 oт ЗС, същият не бил протиповоставим на ищеца, кoйтo
притежавал повече oт 1/2 ид.ч oт имотите. Hитo ищецът, нито неговите праводатели били
приели изрично или мълчаливо договора за аренда и в този смисъл ответникът Б.н дължал
на ищеца обезщетение за ползване на имотите на основание чл. 59, aл. 1 ЗЗД, определен
съобразно средномесечния пазарен наем.
На база на изложеното ищецът на осн. чл.124 ГПК ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено спрямо двамата ответници Ф. Ш. Х., ЕГН
********** и Б.Н Н. Х., ЕГН **********, че ищецът О. Ш. Х. е собственик на 5/7 ид. ч. от
процесните и земеделски земи, след което и на осн. чл.108 от ЗС ответникът Б.н Н. Х. да
бъде осъден да предаде владението 5/7 ид. ч. от процесните и земеделски земи на О. Ш. Х..
Моли се отв. Б. Н. Х. на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата oт 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за ползване на
имотите без правно основание за период oт три стопански години, a именно: за стопанската
2021-2022 г., за стопанската 2022-2023гr. и за стопанската 2023-2024 г. или пo- конкретно: от
01.10.2021 г. дo 01.10.2024г., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира се заплащане на
направените пo делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
както и преписи за връчване на ответника. Заявяват се доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Ф. Ш. Х. и Б.н Н. Х. не изпращат
отговор на исковата молба. Не излагат становище по допустимостта и основателността на
2
исковете. Не представят доказателства.
С оглед липсата на заявен отговор по исковата молба и предвид неявяването в
съдебно заседание на ответниците или техен представител, ищцовата страна чрез
процесуалния си представител адв.Д. М. прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на двамата
ответници надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по
чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на
отговор и от неупражняване на права.
В законния едномесечен срок от връчване на съобщението ответниците не
подават отговор на исковата молба. Въпреки надлежното призоваване, не се явяват в
съдебно заседание, не изпращат упълномощен представител и не депозират искане за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Предвид изложено ищцовата страна прави искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, което съдът е приел за
основателно при наличието на предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното и като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и приложените писмени доказателства, вкл. заключение на ВЛ по
назначената СИЕ, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и
следва да бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора. В този смисъл – за
вероятна основателност на претенцията са представените писмени доказателства за
твърдените собственически и облигационни отношения между страните.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважаване на иска направените от ищеца
разноски за д.такса, депозит за ВЛ и адв. възнаграждение (съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК), в общ размер – 1420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, следва да му
бъдат заплатени от ответниците.
По изложените съображения, Айтоския Районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо ответниците Ф. Ш. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и Б.Н Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че ищецът О.
Ш. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е собственик на 5/7 (пет седми)ид. ч. от
процесните и земеделски земи:
1.Нива с площ от 6133 кв.м., находяща се в землището на **********,
местностга „***“, осма категория, с идентификатор № 21333.13.4, с номер пo KBC №
013004;
2.Нива с площ от 10 971 кв.м, находяща се в землището на **********,
местност „***“, девета категория, с идентификатор № 21333.8.41, с номер пo KBC №
008041;
3
3.Нива с плoщ oт 7 734 кв.м., находяща се в землището на **********,
местност „***“, шеста категория, с идентификатор № 21333.5.13, с номер пo KBC № 005013;
поради което и на осн. чл.108 от ЗС осъжда ответникът Б.Н Н. Х., ЕГН
********** да предаде владението на от 5/7 ид. ч. описаните земеделски земи на О. Ш. Х.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА ответникът Б.Н Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца О. Ш. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** сумата oт 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за ползване без
правно основание на гореописаните недв.имоти, за период oт три стопански години, a
именно: за стопанската 2021-2022 г., за стопанската 2022-2023гr. и за стопанската 2023-2024
г. или пo- конкретно: от 01.10.2021 г. дo 01.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.08.2024г. до окончателното изплащане на
дължимото.
ОСЪЖДА Ф. Ш. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Б.Н Н. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** К. П. Д., ЕГН ********** да заплатят на О. Ш.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 1420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните, като на всеки от
ответниците - със съобщение за възможността по чл.240 от Гражданския процесуален кодекс
– да поиска отмяната му пред Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4