Решение по дело №10631/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261559
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Таня Калоянова Орешарова
Дело: 20201100510631
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 09.03.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

    ЧЛЕНОВЕ:    ТАНЯ ОРЕШАРОВА

    ИРИНА СТОЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 10631 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 148787 от 14.07.2020 г., постановено по гр. д. № 34544/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 24-ти състав, е осъдил Б.К.К. да заплати на Г.Х.К. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 3 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.08.2017 г. до 17.06.2019 г., причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане поради поставени два броя камери за видео заснемане, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на предявяване на иска – 17.06.2019 г. – до окончателното погасяване на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.К.К. е осъден да заплати на Г.Х.К. разноски по делото в размер на 630 лв., съразмерно на уважената част от иска, съответно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Х.К. е осъден да заплати на Б.К.К. разноски по делото в размер на 300 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника Б.К.К., в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като смята, че съдът неправилно приел за установени по делото предявените за обезщетяване неимуществени вреди, съответно оспорва същите да са причинени във връзка с поставянето на камерите за видеозаснемане. В случай, че претендираните от ищеца неимуществените вреди действително са настъпили в резултат на твърдяното правонарушение въззивният жалбоподател намира, че размерът на обезщетението е определен в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД, като според него присъдената сума от 3 500 лв. е в завишен размер с оглед степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено в уважената част, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Г.Х.К. е постъпил отговор на въззивната жалба на Б.К.К., в който се излагат подробни съображения в подкрепа на решението на първоинстанционния съд в обжалваната уважена част. Възразява се срещу твърденията за недоказаност на предявените за обезщетяване неимуществени вреди. Доводите на въззивния жалбоподател, че определеният от съда размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е определено в завишен размер, при несъобразяване на законоустановеното изискване за справедливост по чл. 52 ЗЗД, се оспорват като неоснователни и несъответстващи на наличния по делото доказателствен материал. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд,  след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение съдебният състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г.Х.К. срещу Б.К.К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди за периода от 22.08.2017 г. до 17.06.2019 г., причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане поради поставени от ответника два броя камери за видео заснемане, чийто кадър обхваща част от прозорците на апартамента на ищеца, респективно пространството пред вратата на апартамента – коридор и част от стълбище, водещо към втория етаж.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане за виновно лично поведение, а именно извършването от ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване на вреди от претендирания вид.

Между страните не е спорно, а и от представен като писмено доказателство по делото нотариален акт от 19.07.2007 г. за продажба на недвижим имот № 79, том I-1, рег. № 1922, дело 165/2007 г. по описа на нотариус А.Н., рег. № 002 на НК, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че Г.Х.К. и неговата съпруга са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ул. „*********.

По делото не е спорно, а и се установява от представено Решение № ППН-01-32/17/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, постановено по жалба  с рег. № ППН-01-32/22.08.2017 г., подадена от Г.Х.К. срещу Б.К.К., че последният е извършвал нерегламентирано наблюдение посредством поставянето на две камери за видеозаснемане, първата от които монтирана на стената на намиращият се отсреща спрямо апартамента на Г.Х.К. жилищен блок, заснемаща част от прозорците на този апартамент, а втората – монтирана във вътрешността на сградата, над апартамента на Б.К.К. и заснемаща пространството пред вратата на апартамента на Г.Х.К. – коридор и част от стълбище, водещо към втория етаж. С цитираното решение на Комисия за защита на личните данни на Б.К.К. са дадени задължителни предписания в десетдневен срок от влизането му в сила да демонтира двете камери, за изпълнението на което да уведоми Комисията с представянето на съответните доказателства. Решение № ППН-01-32/17/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни е потвърдено с решение № 516/24.01.2019 г., постановено по адм. д. № 6949/2018 г. по описа на АССГ, образувано по жалба вх. № 18141/18.06.2018 г., подадена от Б.К., като с разпореждане № 7591/21.05.2019 г. по адм. д. № 5530/2019 г. по описа на Върховният административен съд касационната жалба на Б.К. срещу решението на АССГ е оставена без разглеждане.

Така установеното по делото поведение на Б.К.К., изразяващо се в извършването в периода от 22.08.2017 г. до 17.06.2019 г. нерегламентирано наблюдение посредством поставянето на две камери за видеозаснемане, първата от които монтирана на стената на намиращият се отсреща спрямо апартамента на Г.Х.К. жилищен блок, заснемаща част от прозорците на този апартамент, а втората – монтирана във вътрешността на сградата, над апартамента на Б.К.К. и заснемаща пространството пред вратата на апартамента на Г.Х.К. – коридор и част от стълбище, водещо към втория етаж, съставлява нарушение на нормата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Констатираното поведение на Г.Х.К. съставлява противоправно деяние, в резултат на което в негова тежест възниква задължение да поправи вредите, причинени на засегнатите лица. От показанията на свидетеля В.Н., познат на ищеца, се установява, че в рамките на исковия период Г.Х.К. ***, като установеното по делото вмешателство в личната му сфера му е причинило силен емоционален стрес, като го е направило особено изнервен и сприхав. Съдът кредитира показанията на този свидетел като вътрешно последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което намира, че осъщественото от Б.К.К. противоправно поведение се намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца предвид нерегламентираното вмешателство в личната му сфера емоционален стрес и дискомфорт.

Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и дискомфорт, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост. При обсъждане на доказателствата в съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение, възлизащо на сумата от 3 500 лв., е в завишен размер, като същото надценява характера и интензивността на понесените от ищеца неимуществени вреди, за които се установява да са настъпили по делото. При определяне обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т. 8 от ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането и последиците от него, които следва да се преценят към датата на увреждане. В случая по делото не се установяват вреди, различни от обичайния емоционален стрес и дискомфорт, предизвикани в резултат на нерегламентираното вмешателство в личната сфера на пострадалия посредством подлагането на част от обитавания от него апартамент на наблюдение посредством камери за видеозаснемане, макар и през един сравнително продължителен период от близо две години. Предвид изложеното настоящият състав счита, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 1 500 лв., като намира, че същият в най-пълна степен отговаря на понесените от ищеца психически страдания с оглед на тяхната интензивност и продължителност.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1 500 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от 17.06.2019 г. до окончателното ѝ погасяване, за разликата над която сума искът следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата над сумата от 1 500 лв.  до пълния присъден размер на сумата от 3 500 лв., в която част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане от Г.Х.К. за присъждането на разноски и при доказани такива за въззивната инстанция в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възражение – съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на въззиваемия се следват разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция в размер на сумата от 257,14 лв. С оглед уважената част от иска от общо извършените от Г.Х.К. разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на сумата от 900 лв. му се следват такива в размер на 270 лв., което налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 270 лв. до пълния присъден размер на сумата от 630 лв. Предвид отхвърлената част от иска от общо извършените от ответника Б.К.К. разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на сумата от 1 000 лв. и за които няма възражение за прекомерност  му се следват такива до размера на сумата от 700 лв., като Г.Х.К. следва да бъде осъден да му заплати разноски за първоинстанционното производство от още 400 лв. (общо 700 лв.)

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 148787 от 14.07.2020 г. на СРС, 24-ти състав, постановено по гр. д.№34544/2019 г., в частта с която Б.К.К. е осъден да заплати на Г.Х.К. на основание чл. 45 ЗЗД разликата над сумата от 1 500 лв.,  до  уважения размер  от 3 500 лв., веедно със законната лихва върху тази разлика, както и в частта, с която Б.К.К. е осъден да заплати на Г.Х.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството пред първоинстанционния съд за разликата над сумата от 270 лв. до пълния присъден размер на сумата от 630 лв., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*********ул. „********срещу Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*********ул. „********иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 1 500 лв. до уважения размер от 3500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.08.2017 г. до 17.06.2019 г., причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане поради поставени два броя камери за видео заснемане, ведно със законната лихва за забава върху разликата за периода от датата на предявяване на иска – 17.06.2019 г. – до окончателното погасяване на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 148787 от 14.07.2020 г. на СРС, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 34544/2019 г. в останалата обжалвана  осъдителна част.

ОСЪЖДА Б.К.К., ЕГН ********** да заплати на Г.Х.К., ЕГН ********** сумата от 257,14 лв. – разноски по делото за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Г.Х.К., ЕГН ********** да заплати на Б.К.К., ЕГН ********** сумата от още 400 лв. (общо 700 лв.) – разноски за делото пред първата инстанция.

Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.         

 

 

 

 

                                                                          2.