ПРОТОКОЛ
№ 224
гр. Смолян , 23.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело
№ 20215440100383 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Молителката Т Т се явява лично и с адв. М, редовно упълномощена от преди.
Ответницата по молбата Ю К се явява лично и с адв. К, редовно упълномощен от
преди.
Адв. М - Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. К - Моля да бъде даден ход на делото
Съдът намира, че не са налице процусеални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. М - Представям амбулаторен лист от д-р СК.
Адв. К – Представям доказателства за служебната ангажираност на единия от
свидетелите, който не се яви в предишно съдебно заседание, а именно заповед от 19.04.21 г.
с доклад за извършена работа, както и декларация от „Х“ ЕООД във връзка с описаната
работа от командировката, свързана с посещение в гр. София за вземане товарен автомобил,
решение 113/22.04.21 г. по гр.д. № 325/21 г., ведно със заповед за защита.
Адв. М - Противопоставям се да бъде прието последното решение, тъй като същото
не е влязло в сила.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА справка за съдимост, изготвена от БС при СРС №
365/21.04.2021 г., амбулаторен лист № 212/07.04.2021 г., заповед от 19.04.21 г. ведно с
доклад за извършена работа, както и декларация от „Х“ ЕООД от 20.04.21 г., решение
113/22.04.21 г. по гр.д. № 325/21 г., ведно със заповед за защита.
Адв. М - Водим допуснатите ни свидетели.
Адв. К - Ние също водим допуснатите ни свидетели.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ водените свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
ВИД – ******син на Т К.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същия
обеща да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Д.
СВИДЕТЕЛЯ Д - Аз съм очевидец на случката на 08 март 2021 г. Историята
започна още към 8,00 часа. Бях в къщи с моята приятелка М. Първо чухме скандал и викане
от апартамента на Ю от другата страна. Като се събудих, почуках на стената за да може да
се наспим. След като легнахме пак, след един час отново чух крясъци на Ю, но този път не
бяха от нейния апартамент. Чух ги отвън, извън сградата. Не чух какво говореше Ю в
апартамента. След това чувах викове вече от вън, това беше към 9,00 часа. Веднага станах
от леглото хукнах на долу, без да мисля, дори не се облякох, не обух обувки, защото знам от
предни случаи как съм чувал викове от вън и се притесних за здравето на майка ми. Преди
като съм чувал такива викове завършиха със бутане по стълбите. Веднага станах и хукнах на
долу, като в бързината подпрях вратата и счупих стъклото на вратата като си срязах ръката.
Отидох към двора, но майка ми и Ю бяха излезнали вече към паркинга, който е пред
къщата. След като излязох, имах силно кръвотечение от ръката. Помолих майка ми да
тръгваме към спешното, като през цялото време се чуваше как Ю вика към майка ми с
думите: „курва“, „провал“, като така завърши за деня случая. Трябваше да тръгваме към
спешното, аз бях дори бос. Майка ми не отправяше реплики към Ю. Аз й казах, веднага да
тръгваме. Единственото, което чух като вървях към тях бяха думите на Ю, но след това
веднага си тръгнахме. Не съм видял майка ми да замерва Ю с картофи. Заедно с майка ми си
2
тръгнахме към болницата, тя ме закара. В девет часа, когато чух викове, те бяха от Ю, Аз от
моята стая чух виковете, но след като тръгнах на долу, тогава започнах да чувам вербалните
атаки на Ю, чувах само вербалните атаки на Ю. Чувах ги, когато тичах по стълбите, които
споменах по-горе „курва, провал, пълен провал“. Юн ми подаде парцал просто адреналина
ми се беше покачил заради срязването не помня от къде го взе парцала. Друг на място беше
приятелката ми М, тя си свали тениската и ми я подаде, тогава си превързах ръката, защото
парцала го бях сложил така, че да не тече кръв. Стегна тениската и отидох до болницата.
Дядо не съм го виждал там. С спа в къщата, тя е приятелка на майка ми, и тя беше там.
Когато аз бях долу С не присъстваше, но може да го е видяла от вкъщи от терасата
примерно. Имаме тераса, която гледа точно към паркинга. Както вече казах, имало е и друг
случай между Ю и майка ми, конфликт, в който майка ми пострада. Майка ми беше
оперирана, като й е слагана става, преди случката, тя още се възстановяваше, когато Ю я
бутна по стълбите, като това застраши здравето й и коляното й се наду повече. Този случай
беше причината да тръгна да тичам, тъй като е имало вече и други инциденти. Ю и майка ми
са в конфликтни отношения още когато се преместиха, не се карат за имоти. Главната
причина е различната религия, която изповядва и още от началото си спомням как
постоянно се заяждаха, дори бяха научили децата си където видят майка ми да я наричат
„чудовище“. Майка ми пристига в семейството с вече голям син, това също не им е
харесало. Не бях свидетел на самото бутане. Аз излезнах и майка ми беше вече на
стълбището на земята, но не съм бил очевидец на самото бутане. Нямаше подавана жалба за
случая в полицията. Там където спях се намира на втория етаж. Първия етаж е магазина, над
магазина са жилищните обекти. Около 20-25 метра е от стълбището до паркинга. Докато бях
вътре в апартамента чух само викове, по стълбите като тичах на долу също не чувах какво
се вика, като слезнах, тогава чух какво се вика. Не помня дядо ми да присъстваше там.
Впоследствие майка ми разказа как се случило в началото, как е започнал конфликта.
Разказа ми, че е събирала багаж на стълбището като в гръб някой е минал и я бутнал по
хълбока, след като тя се изправила и видяла, че това е Ю и й казала: „Нека не се бутаме
всеки път като се видим“. След което Ю се е афектирала, ескалирал разговора и нещата и
започнала с вербалните атаки, като това го знам от майка ми, аз не съм бил свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
М Т А – 20 години, българка, б.гр., неомъжена, без родство и дела, живее на
съпружески начела със синът на Т.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същия
обеща да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката А.
СВИДЕТЕЛКАТА А – Аз съм очевидец. Сутринта около 8 часа на 08 март 2021 г.
се събудих от крясъци, виковете идваха от другата страна на стената, чуват се ясни викове,
тъй като гласът на дамата е по висок и се разпознава, не мога да кажа другия глас на кой е
3
бил, не можех да го разпозная. Чуваше се мъжки глас. Нормално е искахме да продължим да
спим и В се събуди и тропна два пъти на стената, за да се намали шума. Помолих го да си
лягаме и си легнахме. След около половин един час горе долу се събуждаме от истерични
викове. В първия момент не знам какво се случва В става от леглото и тръгва гол и бос да
тича в коридора. Аз видях страха в очите му, тръгнах след него по стълбите и много ясно се
чуваше гласа на Ю, много грозни и обидни думи: „Курва, пълен провал, провал“ и отново
„курва“. Множество пъти чух как се изричат, при което чувам как се чупи и стъкло. Аз
видях стъклото само на земята. Излезнах от вън и видях как В се държи за ръката има силно
кръвотечение. Юн дърпа Ю към колата и се опитва насилствено да я прибере вътре. След
което като видях ръката на В и как Т се опитаха да я привържат. Аз се качих да взема
ключовете от колата. Единствената жена на вън беше Т, предполагам че тези реплики и
думите, които изричаше Ю, тъй като няма към кого другиго бяха насочени към Т. Дядото В
мисля, че беше там. Познавам го условно „Здравейте, добър ден“ и това е. Аз гостувам в
къщата от седем месеца. Когато аз отидох там, дядото също беше там. Аз когато съм ги
поздравявала, съм виждала с какво пренебрежение се отнасят към мен. Знам, че имат
проблеми. Аз живея във Варна, на месец идвам поне два пъти. Знаех, че имат някакви
конфликти, но знаех какви, понеже Т не иска да се занимава с проблеми и няма желание да
влиза в излишни конфронтаций. Т работеше последните месеци на Пампорово, а преди това
в механа „****“. От нея знам, че са имали проблеми и конфликти. След осми март, Т каза,че
повече в тази къща не иска да остане, защото да види сина си в такова състояние вследствие
на такова нещо, това не е нормално. Не съм видяла някой да замеря някой с вещи. Т се
премести в друго жилище, един, два дни след конкретния случай на 08 март 2021 г.
Събрахме багажа и се премести в апартамент. Т ходи в къщата само за багаж. Мъжът на Т
живее в момента в къщата, а другото семейство от другата страна. Мъжът на Т – М,
бившият й, но все още настоящ, тъй като поради пререканията в момента заради тези
конфликти е решил да се разведе с Т. Т живее в апартамента на приятелката си, напуснала е
този адрес. Виждала съм свекървата на Т, познавам я, но условно. В онзи ден я нямаше там.
С беше в къщата. Тя е момиче, което има проблеми със своите родители и Т й предложи да
остане при нея, тъй като в къщата има много стаи. Същия ден на осми март, С беше в
къщата. Тя е очевидец. Когато се качих да взема ключовете за колата, аз й казах да вземе
някакви дрехи, тогава слезнахме заедно с нея. Преди това не знаех какво се случва й казах
на С да остане горе, защото не знаех какво се случва. С е по-малка от мен две години.
Впоследствие Т ми разказа как се е случило всичко за през деня на 8 март 2021 г. За случая,
че Т е събирала багаж на стълбите, тъй като смятала да пътува същия ден. Ю преминавайки
я блъснала в гръб и Т й казала: „Хайде всеки път да не се блъскаме като се разминаваме по
стълбите“. След това Ю започнала с грубите реплики към Т, като й е казвала „курва“,
„провал“, „пълен провал“, като действието се развива в рамките на 10 минути, тя не е
спирала да крещи. После Ю както посочих пак отправи тези реплики към Т, вече отвън –
„курва“, „провал“, „пълен провал“. Аз слизайки по стълбите чух тези реплики.
Непосредствено като слезнах от стълбите, Т и Ю бяха вече на паркинга, който е в двора
пред портата на къщата. Бях с тениска и с яке и понеже раната кървеше обилно си свалих
4
тениската и я превързах около ръката на В. Искам да отбележа, че М иска развод с Т под
натиска на семейството си, което го знаем от М е поради натиска му от семейството му за
това да се раздели с Т. Не съм видяла други очевидци, освен нас, които да са хора от
квартала, комшии или съседи. Аз не съм видяла някой друг да е помагал на В за ръката.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
С Ф Т – ****без родство и дела.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същия
обеща да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Т.
СВИДЕТЕЛКАТА Т - Познавам Т от повече от 2 години, по повод куче, тя
трябваше да ми даде куче, а впоследствие се сближихме. След това имах проблеми със
семейство ми, нямаше къде да остана да живея, тъй като родителите ми заминаха за
чужбина. Аз нямах 18 години и нямаше къде да живея и Т ми подаде ръка. Аз две зими
живях у Т, а другото време бях в пансион. Бях там на 7 срещу 8 март 2021 г. Спях там у Т.
Събудих се от крещене и викове. Събудих се от гласа на Ю, чух нецензурни думи от страна
на Ю към Т – „провал пълен“, „курва“. Излизам на терасата за да проверя дали са на двора
или паркинга, но нямаше никой, поради което се сетих, че са още в къщата. Затваряйки
терасата В се беше затичал на долу от втория етаж, след което и М го последва. Отваряйки
вратата отдолу В чупи прозореца, чух само как се счупи прозореца и видях кръвта. М ме
посъветва да остана в къщи. Според мен тези думи, които Ю отправяше и които посочих
бяха към Т, тъй като към момента Т я нямаше и аз предположих, че е към нея. Викането
беше долу в коридора преди общото стълбище. Аз излезнах от апартамента към коридори и
М ми каза, да си остана в къщи. Апартамента е на втория етаж. В с ръката счупи прозорец на
входната врата. Знам за други конфликти между двете от преди това, напрежение в
отношенията ми. Доколкото съм запозната това е по религиозни причини. Т ми е споделяла,
че не се разбират заради религия. Т няма против никаква религия. На мен Т не ми е
разказвала как точно е започнал инцидента на 8 март 2021 г. Аз живея на квартира, вече
имам 18 години. Т живее в друг апартамент на Новия център, премести се веднага след
случая. Знам, че апартамента е на нейна приятелка и го е предоставила да го ползва
временно. Т няма намерение да се връща повече в къщата.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
ЮВ К**** девер на Т К.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същия
обеща да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля К.
5
СВИДЕТЕЛЯ ЮН К - Аз съм очевидец на инцидента на 08.03.2021 г. Сутринта
около 09,00 часа, аз бях пред дома си. Живеем в къща, на един етаж сме с два отделни
апартамента, но с общ вход. В 09,00 часа излизам от вкъщи и бях в двора на къщата, когато
чух на висок глас Т да казва: „Не ме бутай бе“, като Ю отговаря: „Защо да те бутам“. Тона
беше висок, аз бях в двора, а коридора е в къщата, може би около 2-3 метра от мястото от
където аз чувам. Тъй като има стъклена врата, излиза се в междинния двор на къщата. Има
навес пред входа на жилището. Не влезнах вътре, тъй като за пореден път се случва да се
говори на висок тон. Не взех отношение, защото може би всичко щеше да се размине. Те
двете Т и Ю са в конфликт, като това не е първия случай и затова реших да не се намесвам.
Излезнах от двора, като излезнах на главната улица пред магазин „***“, това е в гр.
Смолян, на ул. „****“. Това се случи в рамките на минута. Аз съм в двора, чувам на висок
тон как се говори. Чух само Т да казва на Ю: „Не ме бутай, селянко“. Ю отговаря „Кой те
бута“, след което чух, че тона леко затихна и помислих, че няма да има продължение.
Впоследствие видях, че Ю говори по телефона слизайки, но това става след като чух
разговора на висок тон, след като се снижи тона. Тогава видях Ю да излиза от входната
врата на къщата, говорейки по телефона, със забързана крачка, изплашена и в същия момент
Т след нея я замерва с картофи. Ю се опита да се прикрие зад колата. Т тича след нея, гони я
и я замерва. Мисля, че я уцели, защото събирах картофи около колата, беше пълно с
картофи. Заобикаляйки колата, успях да застана между двете. Т носеше една торба с
картофи и като застанах между тях тя я хвърли. В този момент се притича и баща ми, дойде
и започна да пита: „Какво става, защото така трябва да се прави, защо така трябва да се
решават нещата“. Т освирепяла викаше, обиждаше през цялото време. Ред неща изричаше от
рода на „селянко проста, курво мръсна“, вероятно още доста, но не си спомням точно, тъй
като аз се опитвах да ги разделя, да успокоя положението. Т се опитваше през цялото време
да мине през мен за да нападне Ю, но тъй като стоях между тях не се стигна до
саморазправа. От момента, в който имам визуален контакт е, когато Ю излиза от централния
вход на жилището, отред е паркинг и там вече имах визуален контакт на цялата сцена. Това
се случва на улицата пред улицата. Обидите хвърчаха през целия период. Думите „Не ме
бутай“ се казват във входа на жилището, картофите се хвърлят реално във вътрешния двор
на къщата, което продължава на главната улица. Има една голяма дървена порта с малка
междина дървена врата и се излиза на главната улица. АЗ застанах между тях, оттам след
обидите към Ю, Т казва: „Ще Ви убия“, като това го каза пред къщата на главната улица. Т
викаше: „Ще ви убия, ще ви запаля“. Причината да сме тук е именно това, че ние се
притесняваме за своето семейство, за децата си, защото думите и заплахите могат да се
превърнат в реалност. Виждайки яростта и поведението на Т, което е заплаха, а и
агресивното й поведение се притеснявам за семейството си и децата. Не мисля, че могат Т и
Ю да съжителстват след поредица от случки. С брат ми сме в много добри отношения,
водили сме разговори ред пъти, но явно не може да се справим. В ежедневието си не съм
срещал подобен вид агресия, не знам какъв е проблема не мога да взема отношение по този
въпрос. През годините сме чували, че Т ползва медикаменти, опиати. Не съм бил свидетел,
не съм видял това е, което съм чул и което се носи в пространството. Когато приключи
6
случая подадох жалба в полицията за инцидента на 08.03.2021 г. и тъй като това е пореден
случай, решихме да подадем жалба, като това според нас беше единствения възможен
вариант ,с който да сложим край. За предходни случаи не сме подавали жалби, опитвали сме
се да се справим със ситуациите. Ю отвръща на Т още във входа с думите: „Какво ще се
занимавам с тебе бе провал“ и впоследствие на главната улица като излезнахме Ю по същия
начин отговаря на Т: „Не ме занимавай, бе провал“. В излиза след като случката вече е към
края си, въпреки, че продължават обиди и закани и високия тон. В този момент виждам как
В излизай на главата улица държейки се за ръката си и казва: „Мамо бързо, да ходим към
болницата порязах се“. Впоследствие разбрах, че В излизайки от общия вход на жилището
явно е било бързо и удряйки вратата стъклото се чупи и излиза с прорезна рана. Оттам
казва: „Мамо, бързо към болницата“. Баща ми предложи да го закара с колата до болницата,
но Т каза: „Няма да се качваш при този“. Аз взех една кърпа и я подадох на В за да се
превърже. Не съм видял лицата М А и С Т в момента на скандала, а и след това. След като В
излезна някой тръгна да му помага, но кой е бил нямам спомен. Няколко дни след 8 март
2021 г., на 12 март 2021 г. съпругата ми с детето решават да отидат в с. Ч при бабата и
дядото. След като Б приключва училище, Ю го изчака и ме помоли да ги изпратя до колата,
защото е в стрес и се притеснява. Аз тръгвам да ги изпращам до колата и на външния вход,
на външната врата се засичат Ю и Т, разминавайки се на достатъчно разстояние от метър и
половина, при което Т буквално се нахвърля за саморазправа, атакува Ю и да я удря. Аз
скочих между тях, като предотвратих саморазправата. Детето беше шокирано, изплашено,
веднага успях да отворя вратата на колата, за да влезне в колата. Молих жена ми да се качи
и да тръгнем. Сипеха се нападки и обиди. След тази случка след 12 март 2021 г., съпругата
ми и двете ми деца нямат желание и не се чувстват спокойни да се прибират в къщи. Живеят
в Ч при майката и бащата на Ю. След 10 март 2021 г. виждам Т, че идва в къщата, влиза
излиза, това не еднократно, няколко пъти. Последно Т я видях в къщата вчера. Виждал съм
Т и с чанти, багаж. Не ми е известно къде нощува. Чувам от брат ми, че се е преместила при
приятелка на Новия център.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
В О К – ******на страните.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същия
обеща да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля К.
СВИДЕТЕЛЯ В К – На 08.03.2021 година стоях пред входа на магазина. Около
09:00 ч. Ю носеше багаж към колата. Два, три пъти носи чанти, багаж. Сина беше в колата.
7
В един момент видях сина ми да излиза от колата. Преди това Ю говореше по телефона.
Тръгна да слага чантата в колата. Т след нея носеше чанта с картофи. Т хвърляше картофи
към Ю. Сина Юн излезна да ги раздели. През това време Т започна да обикаля колата, за да
стигне до Ю. След като видях какво става, отидох и аз. В в това време излезна срязан на
ръката. Аз му казах - В, хайде да те карам към болницата. През това време сина изкара
някаква кърпа от колата и го превърза. Вече Т тръгна към някаква кола надолу. Аз отново
предложих да го закарам и Т му каза - „В тяхна кола никога няма да се качваш“ и това
беше. След това останах да мия кръвта и да чистя колата. Т говореше „Ще Ви подпаля, ще
Ви избия всичките, тая империя няма да остане здрава“, фактически ще ни изгори. След това
като се върнаха от болницата, аз чистих петната от кръвта. Т отново викаше и крещеше. М
хвана Т за ръката и й каза – Тръгвай, тръгвай, стига си викала. Ю преди случая си говореше
по телефона и носеше чанта. Видях, че Т започна да я захвърля с картофи. Сина излезна от
колата и взе да ги разделя. Т тръгна да заобикаля колата, за да стигне до Ю. Не можах да
видя дали Т уцели Ю с картофите. Картофите се хвърляха по Ю. Събрах картофите, когато
чистих колата и ги оставих на масата.Аз вървях от входа на магазина и видях, когато Ю
излиза и влиза в колата. Преди това носеше на няколко пъти багаж. След като отвори
вратата, за да остави чантата Ю говореше по телефона и тогава чух Т да й отправя
репликите „Ще ви убия“. Ю не й е отговаряла. Когато Ю носеше чантите бях пред входа на
магазина. Когато Т нападна Ю аз тръгнах към тях, а в този момент Юн излезна да ги разделя.
През това време В излезна. Имаше боричкане между двете. Т връхлетя, след като спря да
хвърля картофите връхлетя над Ю. Зад колата не можах да видя. Удари и хващане за косата
не съм виждал. Т не знам къде живее, в момента не е в къщата, но почти всеки ден идва,
багаж може би си изнася, не мога да ви кажа, тъй като е имало случаи да я виждам да идва
пеш, влиза в къщата стои половин час и си тръгва без нищо да носи. Знам, че Т се е
изместила някъде да живее. Другият ми син е М и е съпруг на Т. М си живее в къщата, само
Т се е махнала. Причината да са влошени отношенията е многото скандали, викове крещене
„ще ви запаля, ще ви убия, това е империя, оправете си снахата“. Със всички Т има
конфликти. Т веднъж разхождала кучето, станал някакъв спор и човека дойде и седна на
пейката пред къщата пред магазина и е започнал скандал между двамата, като не съм
очевидец. Аз не съм бил там. Конфликта е от началото. Т около 10 години е омъжена за
синът ми. Приели сме я разбира се, дадохме й апартамент да живеят. Проблема, че Т е много
изнервена, активна, постоянно крещи. Не сме правили разлика между семействата на
двамата ми сина. Аз през цялото време съм помагал в механата и съм бил денонощно там.
Това се получава, че Т е активна. Когато се ожени синът ми, Т беше бременна. Приехме я
добродушно. Ю вече беше там в къщата. Когато Т дойде със сина ми и се ожениха им
освободихме апартамент. На кръщенето на внука ми Венислав сме били, но не бяхме на
подписването на синът ми М, защото не ни поканиха. Искам да знам причината за това като
баща. Аз месеци наред не знаех, че синът ми М е женен и че имат граждански брак с Т.
Т К – Не казвахме за гражданския брак, тъй като М се притесняваше от баща си.
СВИДЕТЕЛЯ В К – В заключение искам да кажа на възраст съм, построили сме
8
много, два три апартамента купихме и моето желание да живеем спокойно. Изморени сме,
искам спокойни старини. Аз живея отделно, но магазина е там.
Адв. М - Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Адв. К – Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М – Моля да постановите решение, с което уважите молбата за защита и
присъдете разноските по делото. Моля, когато постановявате Вашия акт да имате предвид
събраните писмени доказателства по делото, както и показанията на свидетелите, разпитани
днес. Съобразно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт за физическо, психическо,
емоционално и икономическо насилие. В конкретния случай, моята доверителка се оплаква
от упражнено по отношение на ответницата по молбата физическо и психическо насилие и
емоционално такова, като в молбата се твърди, че на 08.03.2021 г. доверителката ми се е
намирала във вътрешното стълбище на жилищната сграда, която съвместно обитават с
ответницата по молбата, събирала е багаж и в един момент усетила, че в гръб по хълбука
някой я бута, при което е казала „Нека не се бутаме всеки път, когато се видим“, на което
ответницата й отговорила – „Провал, пълен провал, курва“, като след това излезнала извън
жилищната сграда и отново няколко пъти е повторила същите думи. Считам, че така
твърдените от доверителката ми обстоятелства бяха установени не само от нейната
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е абсолютно доказателство, когато няма друго
доказателство, но и от показанията на разпитаните свидетели, но най-вече аз се позовавам
на показанията на съпруга на ответницата Юн К, който заяви – В девет часа излизам от
къщи и бях в двора на къщата, когато чух на висок глас Т да казва - „Не ме бутай бе“. Т.е. ,
макар и по друг начин казани думите, смисъла е един и същи „Не ме бутай“. При
посоченото тази реплика на моята доверителка безспорно е отправена към Ю и тогава
възниква въпроса, ако Ю не е бутнала доверителката ми, доверителката ми на какво
основание да й казва „Не ме бутай бе“, думи, които Юн е категоричен, че ги е чул, а това, че
е имало бутане, останалите свидетели В Д, М А и С Т установиха, като посочиха, че
всъщност след инцидента моята доверителка им е разказала как е започнал инцидента. По-
нататък отново се позовавам на показанията на свидетеля Юн К, който казва, че е чул
разговор на висок тон, т.е. и свидетелите В Д, М А, С са можели да чуват какво казва Ю,
след като разговора е бил на висок тон. Разговора е започнал вътре в къщата, а той твърди,
че го чувал отвън. Свидетеля, по-нататък продължава – Ю отвърна на Т с думите - „Какво
ще се занимавам с тебе бе провал“, т.е. установяваме и това си твърдение, че ответницата по
9
молбата е нарекла моята доверителка „Провал“. Провал е абсолютно обидна дума, така, че е
упражнила по отношение на нея психическо насилие. Свидетеля продължава - „В
последствие на главната улица, като излезнахме Ю по същия начин отговори на Т - „Не ме
занимавай бе провал“. При посоченото и като се има предвид, че тримата останали
свидетели В Д, М А и С Т също посочиха, че тъй като те са се намирали в жилищната
сграда, където са спали и са били събудени от виковете, които са чували, като обясниха, че
ответницата по молбата има доста висок глас, по – писклив и добре се различава, моля да
приемете, че тя наистина е отправила обидните думи, които посочихме „Провал, пълен
провал, курва“. И те казаха, че на няколко пъти са чули думите, което съвпада с показанията
на ответницата по молбата, който каза, че на няколко пъти Ю е отговорила „Не ме занимавай
бе провал“. С оглед на това считам молбата за основателна. Следва да дадете вяра на
разпитаните от нас свидетели, поради обстоятелството, че техните показания съвпадат с
показанията на съпруга на ответницата, безспорно бутането по хълбука, отправянето на
думите провал и курва, представляват едно физическо насилие, другото психологическо,
психическо и емоционално насилие. В не би се затичал по стълбите, не би си сряза ръката,
при условие, че майка му не би била застрашена. Той посочи, че случая на 08.03.2021 година
не е първи случай, в който Ю напада доверителката ми. Миналата година Ю нападнала
доверителката на стълбището и я бутнала и то след като доверителката ми е била с
оперирана колянна става.
АДВ. К – Моля да постановите съдебен акт като отхвърлите подадената молба по чл.
9 от ЗЗДН срещу доверителката ми, както и да присъдите направените съдебни разноски.
Считам, че от всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства, преценени в
тяхната съвкупност се установява по категоричен и безспорен начин, че действително на
този ден 08.03.21 г. има упражнено домашно насилие, но с обратен знак, от страна на
молителката към моята доверителка. Това вече е признато по надлежен ред с решение по
гр.д. № 325/21 г. по описа на СРС. От изложението на процесуалния представител на
молителката излиза, че през цялото време на този ден, освен посочената в молбата реплика
„Нека да не се бутаме всеки път“, от там нататък молителката е мълчала, а агресивното
поведение е изцяло било от страна на моята доверителка. В случая моля да обърнете
внимание на следните факти: По делото се събраха доказателства, че в този ден
доверителката ми няколко пъти е влизала и излизала от жилищната сграда, като
едновременно с това е разговаряла по телефона. Дори и по някакъв начин да е осъществила
физически контакт с извършителката, то това е било неволно, а не с цел причиняване на
същата на някаква болка или телесно увреждане. Свидетели на случилото се вътре в
сградата на стълбището няма, като единствено се доверяваме на показанията на съпруга на
доверителката ми и показанията на сина на извършителката и неговата приятелка, които
твърдят, че са чули какво се е случило вътре. По никакъв начин не може да се установи дали
действително е имало бутане, има ли умисъл в това бутане и точно какви думи са разменени
между страните, като в тази връзка аз се доверявам на показанията на сина на молителката,
който твърди, че действително е имало разговор на висок глас, но реално какъв е бил този
10
разговор знаят само те двете. От там нататък, думите, които е изрекла моята доверителка се
представят така, че излиза, че само тя е отправяла обиди към молителката, а последната е
мълчала и между тези реплики от страна на молителката не е извършила нищо, нито е
говорила, нито е правила нещо. Да, но от показанията на свидетелите се установи
категорично и в тази връзка Ви моля да имате предвид показанията на преките очевидци, а
това са съпруга на доверителката ми Юн и нейния свекър В К, които изрично посочиха, че е
имало отправени реплики от страна на молителката към доверителката ми „Курва“ и т.н,
заплахи, че ще ги убие, че ще ги запали, които по един категоричен начин говорят за
психиката на молителката и за нейната личност. В тази връзка с отговора на молбата сме
посочили, че молителката проявява агресия като тази агресия вероятно идва от употреба на
алкохол и наркотици, като последното обстоятелство е и съдебно признат факт. В тази
връзка Ви моля да имате предвид и показанията на свидетеля В К, който изрично заяви
следното: Проблема на Т е, че е много изнервена, активна, постоянно крещи. Т.е. това сочи,
че и най-малкото нещо е в състояние да предизвика агресия от страна на молителката, а в
развилата се ситуация повече от очевидно е, че тази агресия е била насочена именно към
доверителката ми, което се установява от цялостното й поведение. Първоначално с реплики,
а след това и с извършени действия срещу нейната телесна неприкосновеност. Едва ли, ако
в хода на жилищната сграда нещата са били толкова безобидни, както се представят с
молбата за защита щеше да има това продължение на случая, а именно молителката да
нападне доверителката ми с картофи, да я цели, да я удря и съответно да се опитва да я
нарани, както заяви свидетеля В К. Ето защо считам, че просто от няколкото разменени
реплики вътре в хода на жилищната сграда са отключили агресията от страна на
молителката и всичко последващо от там нататък е пряка и непосредствена последица от
нейното агресивно поведение. Пак подчертавам, че действително съпруга на доверителката
ми заяви, че тя е нарекла няколко пъти молителката „Провал“, но между тези нейни думи е
имало думи и действия от страна на молителката и всичко, което е изрекла доверителката
ми са били отговор на това, което вече е направила вече молителката. В подкрепа на това
ще Ви моля да обърнете внимание, че след случая доверителката ми и нейния съпруг
подават жалба в полицията. Разбирайки за това молителката също подава последваща жалба,
като е повече от очевидно, че нейната жалба е една защитна реакция да се тушират нещата с
цел да не се стига до съответна отговорност по реда на наказателния закон или по реда на
някой от другите закони. С оглед на всичко това отново считам, че доверителката ми не е
извършила никакво домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН по отношение на
молителката и като прецените събраните в хода на делото доказателства в тяхната
съвкупност да постановите вашия съдебен акт.
Адв. М - Колегата се позова на обстоятелството, че по гр.д. № 325/21 г. по описа на
СРС е издадена заповед за защита по отношение на доверителката ми, като в същност от нея
е защитена ответницата по молбата. Считам обаче, че обстоятелството, че по друго дело, по
което решението не е влезнало в сила все още, е признато от съда, че доверителката ми е
осъществила домашно насилие, съвсем не означава, че такова по отношение не е упражнено
11
и от страна на ответницата по молбата. Това беше и съображението ми да искам двете дела
да се гледат едновременно. Според мен, а и не съм срещнала в съдебната практика, такова
решение, в което да се каже, че не може едновременно на две страни за домашно насилие да
бъдат издадени заповеди за защита, няма пречка. Колегата се позовава на един институт,
който е познат в наказателното право „реторсията“, но този институт не се прилага в
гражданското право. Не споделям твърдението на колегата, че даже и да имало бутане на
моята доверителка това било неволен физически контакт. При условие, че би било неволен
физически контакт, то тогава ще се касае за едно леко съприкосновение, което няма да
предизвика реакцията „не ме бутай“. Колегата каза, че няма умисъл. Аз отново ще кажа, че
не сме в наказателен процес, за да говорим има или няма умисъл. Не основателно колегата
се позовава на това, че от всичко което е казано излизало, че само Ю е казвала нещо, а
дов.ми нищо не е отвръщала. Ние казахме какво е казала дов.ми, а от друга страна отново се
връщам на показанията на съпруга на ответницата, който каза, че когато е бил навън, отвън е
чул думите на моята доверителка „Не ме бутай“ и от отвън е чул думите на неговата съпруга
„Провал“. Този свидетел не посочи от отвън да е чул други думи от моята доверителка,
освен „Не ме бутай“, т.е. по никакъв начин доверителката ми не е предизвикала
ответницата по молбата, но даже и да я предизвикала закона е категоричен – наказва се
всеки акт на физическо, психическо, емоционално насилие, а че такъв има е безспорно. Това
дали доверителката ми е направила нещо или не е предмет на другото дело. В момента
гледаме делото на ответницата по молбата.
Адв. К - С оглед събраните доказателства за отношенията на страните по делото,
дори само докосвания да имаше от страна на моята доверителка към молителката, то това
пак би предизвикало ответна реакция, тъй като отношенията са безспорно такива, които са
довели страните в залата в днешно съдебно заседание.Дали има умисъл, дали няма умисъл,
в случая е без никакво значение, защото явно дори и най-малкото действие предизвиква
някаква ответна реакция от страна на молителката. По отношение на това, че според
колежката молителката не е казала, с което да засегне моята доверителка, то именно в
показанията си свидетеля Юн К изрично заявява, че „Т освирепяла, викаше, обиждаше през
цялото време, ред неща изричаше, селянко проста, курво мръсна“. При това положение да се
твърди, че молителката е стояла невинно и не е отвръщала на „атаките“ от страна на моята
доверителка, означава да се игнорират изцяло показанията на разпитаните свидетели, които
по категоричен начин са установи кой какви думи е изрекъл и кой какви действия е
извършил през този ден.
Съдът обяви устните състезания за приключили и че ще се произнесе с
решение в 17:30 ч., за когато страните са уведомени.
Съдът в 17:30 ч. в присъствие на страните и техните пълномощници обяви
решението си.
12
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 17:30 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
13