Р
Е Ш Е Н И Е № 424
гр.Стара Загора,
23.11.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на първи ноември
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Н.
и в присъствието на
прокурора М.Д. ,
като разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 551
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от Л.С.М.-Б. *** за присъждане на обезщетение в размер на
1000 лв, представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв, за претърпени
неимуществени вреди за периода от 16.10.2018г от обявено за нищожно Решение №1808/27.09.2018г.
на Общински съвет Стара Загора и за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв,
представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв, за претърпени неимуществени
вреди за периода от 11.07.2019г до 17.05.2021г от отменено като незаконосъобразно
Решение №2349/ 27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора. Ищцата твърди, че е
собственик на имоти в кв.Бедечка, гр.Стара Загора, по отношение на които са
приети Решение №1808/27.09.2018г. на Общински съвет Стара Загора и Решение №2349/2019г.
на Общински съвет Стара Загора. По нейни
жалби в частта за собствените й имоти първото решение е обявено за нищожно, а
второто – за незаконосъобразно с влезли в сила съдебни актове. Поддържа, че
предприетите действия от органите на местната власт спрямо собствеността й са
съсипали психиката и нервната й система, провалило се издаване на научна книга
с оглед невъзможност да се концентрира от преживения стрес, за продължителния
период на делата се увредило душевното й здраве и не могла да помага на
бременната си дъщеря. Симптомите на остра стресова реакция на организма като
нервност и напрежение били пречка да се държи адекватно на събитието и да
изпита радост от раждането на първата си внучка. В качествата си на майка на
дъщеря, на публична личност-автор на книги и на инженер-преподавател по
специфична професионална подготовка преживяла огромен стрес, тревоги, страх,
напрежение, обида и унижение, които довели до уронване на човешкото и
професионалното й достойнство, незащитеност, напрегнатост, тревожност, нервност
и гняв, страх, хронично безсъние, психо-емоционален стрес отчаяние и загуба на
вяра в институциите. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетения за претърпените вреди в размер на исковите суми и да
присъди направените в това производство разноски.
Ответникът – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Н. оспорва иска като недопустим, алтернативно – за неоснователен и
недоказан. Счита, че по делото не са доказани по безспорен начин причинната
връзка между отменените актове и настъпилите вреди за ищцата, както и самите
вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че исковете
за недоказани и моли да не бъдат уважаван, тъй като не е доказана причинна връзка
между административните актове и претърпените вреди.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищцата Л.М.-Б. е собственик на имот с идентификатор 68850.513.6833 по КККР на
гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХІ-6168 в кв.809 по плана на гр. Стара Загора,
кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на ОбС - Стара Загора; имот с
идентификатор 68850.513.6834 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХІІ-6168
в кв.809; по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/
28.06.2012г. на ОбС - Стара Загора; имот с идентификатор 68850.513.6917 по КККР
на гр. Стара Загора, представляващ УПИ VІ-6169 в кв.816 по плана на гр. Стара Загора,
кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на ОбС - Стара Загора и имот
с идентификатор 68850.513.6937 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХVІ-6715
в кв.804 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/
28.06.2012г на Общински съвет - Стара Загора,
видно от представените по делото Нотариален акт за доброволна делба на недвижими
имоти № 78 от 15.06.2016г., том І, рег. № 893, дело 61 от 2016г., Договор за доброволна
делба – Акт № 83 от 22.12.2015г., т. ІІІ, рег. № 3553/ 2015г. и Договор за доброволна
делба – Акт № 54 от 21.09.2016г., том V, рег. № 5161/ 2016г., вписани в Службата
по вписванията гр. Стара Загора.
С Решение № 1808 по Протокол № 36 от проведено на 27.09.2018г. заседание на
Общински съвет – Стара Загора на основание чл. 124а, ал.2 и чл.135, ал.3 от ЗУТ,
е дадено разрешение за изработване на проект за ПУП – Изменение на План за регулация
и План за застрояване за територията на парк/ квартал „Бедечка“ по плана на гр.
Стара Загора, представляваща част от кадастрален район 513 по КККР на гр. Стара
Загора, с посочен териториален обхват.
По жалба на Л.М.-Б. от 16.10.2018г е образувано адм.д.№ 581/ 2018г по описа
на Административен съд Стара Загора, приключило с Решение № 67/ 11.03.2019г, с
което Решение № 1808 по Протокол № 36 от проведено на 27.09.2018г. заседание на
Общински съвет – Стара Загора, е обявено за нищожно в частта му, с която е разрешено
изработване на проект за ПУП – Изменение на План за регулация и План за застрояване
относно УПИ ХІ – 6168 и УПИ ХІІ – 6168 в кв. 809, УПИ ХVІ – 6715 в кв.804 и УПИ
VІ-6169 в кв. 816 по ПУП – ПРЗ на кв. Бедечка, гр. Стара Загора. Решението е
оставено в сила с Решение № 1143/ 23.01.2020г по адм.д.№ 4704/ 2019г на
Върховен административен съд.
С Решение № 2349 по Протокол №45 от проведено на 27.06.2019г. заседание на Общински
съвет - Стара Загора, е одобрен Проект за ПУП - изменение на План за регулация и
План за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара
Загора, представляваща част от кадастрален район 513 по КККР на гр. Стара Загора,
обхващащ квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812,
813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828,
829, 830, 831 по плана на гр. Стара Загора.
По жалба на Л.М.-Б. от 11.07.2019г е образувано адм.д.№ 488/ 2019г по описа
на Административен съд Стара Загора, приключило с Решение № 343/ 27.08.2020г, с
което Решение № 2349 по Протокол № 45 от проведено на 27.06.2019г. заседание на
Общински съвет - Стара Загора, е отменено в частта относно УПИ I с отреждане „за
парк и открити спортни обекти“, кв.810, в частта му в която попадат: имот с идентификатор
68850.513.6833 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХІ-6168
в кв.809 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/
28.06.2012г. на Общински съвет - Стара Загора; имот с идентификатор
68850.513.6834 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХІІ-6168
в кв.809 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г.
на Общински съвет - Стара Загора и имот с идентификатор 68850.513.6917 по кадастралната
карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ VІ-6169 в кв.816 по плана на гр. Стара
Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г на Общински съвет - Стара Загора и в частта относно
УПИ ІІI с отреждане „за парк“, кв.810, в частта му в която попада имот с идентификатор
68850.513.6937 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХVІ-6715
в кв.804 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/
28.06.2012г на Общински съвет - Стара Загора,
като незаконосъобразно. Решението е
оставено в сила с Решение № 5885/ 17.05.2021г по адм.д.№ 12679/ 2020г на Върховен
административен съд.
Разпитана в качеството на свидетел, Г.Н.заявява, че познава ищцата от 30
години като добър, отзивчив и борбен човек и ерудиран преподавател. Била обсебена
от това, че през септември 2018г. поради едно решение на ОбС Стара Загора, който
решил да се махнат границите на нейните земи, тя оставала на практика без земята в кв.Бедечка, за която се
борела да построи параклис в чест на баба си. Това я докарало до тотален срив - идвала при свидетелката
почти разплакана, непрекъснато говорела за този свой проблем. Споделяла е, че е
получила безсъние, сърцебиене, пиела „Валидол“. Здравословното й състояние било
много критично в един момент и се стигнало до прием на антидепресанти. От това дело тя излязла
с опустошена душа. Споделяла, че пише книга, но не можеше да се съсредоточи и да
работи по нея заради всички тези обстоятелства. Тя не могла да се порадва истински
и на раждането на своето първо внуче по същите причини.
Свидетелката З.П.работи като медицинска сестра при личен лекар с 45 години трудов
стаж. От показанията й се установява, че познава ищцата от 30 години като много
добър човек и приятел, много ерудирана и много добър преподавател. Според нея Л.М.-Б.
през годините получавала и продължавала да получава системен психически тормоз от
делата с Община Стара Загора. Нещата особено се влошили през 2019 г., когато дошла
много разстроена и гневна, цялата трепереща и съобщила, че нейният имот остава без
граници и ще бъде обединен в някакво голямо УПИ със съсобственици. Тогава като медицинско
лице се наложило да й дава лекарства за сваляне на кръвното налягане, защото било над 200, както и успокоителни, за
да се овладее. Разговорите им от такива предимно за кино, литература, музика и битовизми
преминали повече на здравни теми - при какъв специалист да отиде Л. поради появилото
се постоянно главоболие и болки в стомаха. Споменавала, че на моменти цялата трепери
и има постоянно вариране на кръвното налягане. Имала много висок пулс и след направени
изследвания на щитовидната жлеза се оказало, че се е появил и хормонален проблем
на стресова основа. В резултат на тези отношенията си с Общината и Общинския съвет
започнала да получава и паник атаки – по време на сън се събуждала цялата трепереща,
изпотена, с ужасен страх за себе си и за децата си, за цялото си семейство. Станала
много тревожна и раздразнителна през този период, който продължавал и до сега. Споделила,
че в резултат на това не може да продължи да пише и своите книги, както и да преподава
качествено, както го е правила през годините и не може да води своите курсове. От
един весел, усмихнат човек се превърнала в една напрегната, тревожна, избухлива
и стресирана жена. Според свидетелката здравето
на ищцата е необратимо и трайно увредено.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна
дейност.
Предявените искове са допустими като предявени от лице с
правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на актовете, на чиято незаконосъобразност се основава
претенцията,
по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Неоснователно е възражението на ответника, че той не е надлежна страна в
производството. С оглед разпоредбата на чл. 29а от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, тълкувана във връзка с чл. 14 от същия закон, съгласно
който единствено общината е юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, именно Община
Стара Загора е юридическото лице, срещу което правен субект следва да насочи исковата
си претенция за вреди, причинени от незаконосъобразно решение на Общински съвет
Стара Загора. Да се приеме обратното, би означавало гражданите и юридическите
лица да нямат възможност за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните
актове на общинските съвети, отменени като такива по съдебен ред, да не могат да
се претендират вреди по ЗОДОВ, каквато не е и не може да бъде целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение
в размер на 1000 лв, представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв,
за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018г от обявено за нищожно
Решение №1808/27.09.2018г. на Общински съвет Стара Загора, е изцяло неоснователен и недоказан. Налице е
само една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване правото на
обезщетение по ЗОДОВ, а именно нищожен административен
акт, който е прогласен за такъв от съда. В резултат на този акт обаче по делото
не се доказа ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Предвид характера на акта – даване на разрешение за изработване на проект
за ПУП – Изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на
парк/ квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара Загора, той обективно не би могъл
да причини твърдените вреди доколкото касае само предварителна устройствената
процедура. Само по себе си разрешението за изработване на проект не означава,
че изменението на ПУП –ПР и ПЗ съобразно предложението на вносителя ще бъде
одобрено. Следователно не е налице причинна връзка между описаните негативни
преживявания и конкретния административен акт, още по-малко пряка и
непосредствена. Отделен е въпросът, че и събраните гласни доказателства не
сочат претърпени страдания от психичен характер и влошено здравословно
състояние, причинени от това решение на Общински съвет Стара Загора. По тези
съображения така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Искът за присъждане
на обезщетение в размер на 500 лв, представляващ частичен иск от цяла сума в размер
на 10 000лв, за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.07.2019г до
17.05.2021г от отменено като незаконосъобразно Решение №2349/2019г. на Общински
съвет Стара Загора, е основателен и доказан. При съдебния контрол върху решението са изложени мотиви,
че е прието в нарушение на материални закон и на принципа за съразмерност. Според
решаващия съд с обединяването на всички урегулирани поземлени имоти на запад от
река Бедечка в един УПИ І в кв. 810, където попадат собствените на ищцата
имоти, се нарушава забраната с последващ подробен устройствен план да се променят
границите на поземлените имоти, а в случая на практика се игнорират и имотните такива,
установени въз основа на плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ. На следващо място е
посочено, че с одобреното изменение, изразяващо се в обособяване на един УПИ от
множество по-малки УПИ, се засягат правата и интересите на Л.М.-Б. в степен, по-голяма
от необходимото за постигане целта на закона – да се приведе ПУП-ПР в съответствие
с ОУП и предвидената от него устройствена зона за озеленяване. Действително, по правило подробните
устройствени планове по ЗУТ, с изключение на тези по чл. 16, ал. 1 от закона,
нямат отчуждително действие и трансформацията на регулационните линии в имотни
граници би настъпила едва при прилагането на плана, съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУТ вр. § 22, ал. 1 ЗР на закона. Но доколкото самото регулационно предвиждане създава предпоставките за
същинската промяна в границите на собствеността, незаконосъобразността му е от
естество да застраши правото на собственост на ищцата като заличава
установените с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ граници на отделните имоти и те
стават съставна част от територията на предвидения нов УПИ. В този смисъл е
налице първото основание за възникване на отговорност за вреди по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ - отменен като
незаконосъобразен административен акт, който нарушава, накърнява или застрашава
материално субективно право на ищцата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че след решението на Общинския съвет Стара Загора от 2019г тя станала
напрегната, тревожна, избухлива и стресирана, не изпитала радост от раждането на
първата си внучка и страдала от хронично безсъние. Безспорно е претърпяла твърдените в исковата молба негативни
емоции на гняв, обида, унижение, незащитеност от незаконосъобразното решение на
ответника предвид нормалното за всеки човек отношение към необходимостта от законосъобразност
и справедливост на актовете, действията и бездействията на органите на държавна
власт и местно самоуправление и произтичащата от незаконосъобразното
упражняване на правомощията им загуба на вяра в институциите. Категорично е
налице пряка и непосредствена връзка между отмененото Решение № №2349/2019г. на Общински съвет Стара Загора и
установеното по делото отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищцата
с характер на причинена неимуществена вреда.
От свидетелските показания обаче не може да се направи
извод за уронване на човешкото и професионалното й достойнство, невъзможност да
помага на бременната си дъщеря и да завърши научния си труд. Очевидно не е
изпаднала и в отчаяние след като сама заяви в съдебно заседание, че ще продължи
да работи и да се бори в защита на собствеността си.
С оглед гореизложените
съображения съдът намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за
реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени,
въпреки отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с
нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по
справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от
съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. В разглеждания случай при
определяне размера на обезщетението от значение е, че причинените негативни емоции и неудобства са с продължителност от около две години. Безспорно, воденето
на съдебен процес ангажира времеви, финансов и емоционален ресурс, особено
когато страна по делото е орган на власт, при което отражението върху психиката
е неминуемо. Времетраенето на
притеснението, на промяната в
поведението и на негативните
емоции се установяват от свидетелските показания. Предвид
посочените по-горе обстоятелства по извършване
на увреждането и последиците от него върху психично състояние на ищцата съдът
счита, че за възмездяване на понесените вреди с
оглед техния характер, степен и интензитет адекватно
обезщетение съставлява сумата 1000лв, но следва да присъди само сумата 500лв
колкото е предявена като частична претенция. Върху тази сума ответникът дължи
законна лихва до окончателното й изплащане от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 10.09.2021г.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането
на Л.М.-Б. за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично ответникът дължи
внесената от ищеца държавна такса, както и възнаграждение за адвокат съразмерно
с уважената част от иска. Предявените обективно съединени искове са с обща цена
от 1500 лева. Разноските по делото са внесена държавна такса в размер на 20 лева
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева от общо уговорено
такова за двата иска в размер на 600лв, съгласно представения по делото договор
за правна защита и съдействие № 0200316/ 11.10.2021г. Съобразно уважената част от
предявените искове дължимите разноски за адвокатско възнаграждение при приложението
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ възлизат на сума в размер на 110 лева – платена
държавна такса от 10лв за уважения иск и съразмерна част от адвокатското
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.М.-Б. *** СУМАТА 500 /петстотин/лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.07.2019г до
17.05.2021г от отменено като незаконосъобразно Решение №2349/ 27.06.2019г. на Общински
съвет Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от 10.09.2021г до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.С.М.-Б. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв, представляващ
частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв, за претърпени неимуществени вреди
за периода от 16.10.2018г от обявено за нищожно Решение №1808/27.09.2018г. на Общински
съвет Стара Загора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.М.-Б. *** СУМАТА
110 /сто и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: