РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Велико Търново, 24.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря М. Н. и прокурора от ВТОП
Св. Иванова, изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №322 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. от АПК, вр. с чл. 191, ал. 2 от АПК.
Образувано е по протест на прокурор от Районна
прокуратура – Горна Оряховица с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5
и ал. 6, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Г.
Оряховица, по нататък в текста „Наредбата“. Оспорващият твърди, че тези
разпоредби са незаконосъобразни, поради противоречието им с нормативен акт от
по-висок ранг – Закон за управлението на отпадъците/ЗУО/. Претендира за отмяна на оспорените
текстове от Наредбата, а при уважаване на протеста и присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по
оспорването – Общински съвет Горна Оряховица, представя доказателства за
частично оттегляне на акта в оспорвана му част, като заявява, че производството по делото
следва да се прекрати по отношение на текстовете на чл. 18, чл. 68 и чл. 71 от
Наредбата. По отношение на оспорването по чл. 69 от Наредбата не взема изрично
становище.
Участващият в
делото прокурор от ВТОП дава заключение за наличието на основания за
прекратяване на производството по отношение на текстовете на чл. 18, чл. 68 и
чл. 71 от Наредбата, както и за основателност на протеста по отношение на
разпоредбата на чл. 69 от Наредбата.
Съдът, като взе предвид съдържанието на оспорените разпоредби на
нормативния акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административен съд Велико Търново е
сезиран с оспорване на разпоредби от подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.
75, ал. 1 от АПК и чл.
7, ал. 2 във вр. с чл. 8 от
Закона за нормативните актове, поради което на основание чл.
132, ал. 1 и ал.
2, т. 1, предл. второ във връзка с чл. 191, ал. 2 и чл.
133, ал. 1, предл. първо от АПК, делото е родово и местно подсъдно на
настоящия съд. Съгласно предвиденото в чл.
186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения, а съгласно чл.
186, ал.2 от АПК съответния прокурор има право на протест. След като
прокурорът е от кръга на визираните в нормата на чл. 186 лица, то неговото
оспорване е допустимо и неограничено със срок съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от АПК.
В съдебно заседание от 13.09.2019г. е
прието по делото извлечение от Решение №1059 взето на
заседание на Общински съвет Г. Оряховица по Протокол №63 от 09.09.2019г., от
което е видно, че Общински съвет Г. Оряховица е отменил оспорените с протеста
разпоредби на чл. 18, чл. 68 и чл. 71 от Наредбата. Съдът намира, че отмяната на
оспорените текстове на нормативен акт е равнозначно на оттегляне на оспорения
акт в съответната част, поради което производството по делото следва да се
прекрати в тази му част.
По отношение на разпоредбата на чл. 69 от Наредбата
съдът е валидно сезиран с оспорване и производството по подадения протест
следва да продължи в тази част.
В раздела III на Глава десета от АПК не са посочени основанията за оспорване на
подзаконовите нормативни актове. Поради това по силата на препращащата
разпоредба на чл. 196 от АПК приложими са основанията за оспорване на
индивидуалните административни актове по чл. 146 от АПК, при отчитане на
спецификите, свързани с производството по издаването им и правната им
характеристика. Предмета на съдебен контрол в производството по оспорване на
подзаконов административен акт, съгласно разпоредбите на чл. 146, т., т. 1 – 5
от АПК са: компетентност на издателя на акта; спазване на изискванията за форма
и на административнопроизводствените правила при издаването на акт;
съответствието на материалноправните разпоредби с релевантните нормативни
разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона.
В текста на чл. 69 от Наредбата се съдържа
санкционна разпоредба, която визира наказание „глоба“ за физически лица или
„имуществена санкция“ за юридически лица, за нарушение на изискванията,
въведени с чл. 62 и чл. 63 от Наредбата. Последните норми от своя страна
регулират допустимия брой, вид и място на отглеждане домашни животни на
територията на Община Г. Оряховица/чл. 62/ и принципните изисквания за
отглеждане на животни/чл. 63/.
Съгласно § 1 от ПЗР на Наредбата, тя е
приета на основание чл. 22 от ЗУО, който овластява общинските съвети да
регулират с подзаконови нормативни актове/наредби/ условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци
и такси – чл. 22, ал. 1 от ЗУО. С тези наредби следва да се определят също
така изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон,
пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и
условията за предаване на отпадъци на площадките, съгласно чл. 22, ал. 2 от
ЗУО. По никакъв начин отглеждането на различни видове домашни или
селскостопански животни не се регламентира в предметните предели на ЗУО по арг.
от чл. 1 и л. 2, ал. 1 от с.з. Тази категория обществени отношения би могла да
намери своя уредба на подзаконово ниво с нормативен акт, издаден въз основа на
законовата делегация по чл. 133, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност/ЗВМД/, което обаче не се отнася до Наредбата. Регламентацията на
подобни отношения не попада и в самото приложно поле на наредбата, очертано с
разпоредбите на чл. 2 от нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Закона за
нормативните актове/ЗНА/ актът по прилагане на закон може да урежда само
материята, за която е предвидено той да бъде издаден. След като както се посочи
оспореният текст от Наредбата е издаден с цел регулиране на обществени
отношения, които попадат извън материята, за която чл. 22 от ЗУО предвижда
издаването на самата наредба, текстът на разпоредбата е приет в противоречие с
правилата на ЗНА. Не може с един нормативен акт/в случая наредба/, овластеният
орган да регулира обществени отношения от различен вид от тези, които са
посочени като цел и предметен обхват на акта. Този принцип следва да се спазва
и в настоящия случай, независимо, че различните закони визират възможността
подзаконовата нормативна регламентация да се извърши с еднакви по вид
актове/наредби/, издавани от едни и същи органи/общински съвети/. С други думи
казано, независимо, че регулирането на обществените отношения по отношение на
нормите за отглеждане на животни е
допустимо да се извърши с наредба на общинския съвет според ЗВМД, то
недопустимо е тази регламентация да е нормативен акт, издаден на друго законово
основание/ЗУО/, с друга цел и друг предмет.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗНА обществени
отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни
актове от същата степен, като по арг. за обратното следва се приеме, че
обществени отношения от различни области се уреждат с различни нормативни
актове. Смесването в един нормативен акт на разпоредби, уреждащи различни по
вид обществени отношения, е в противоречие и с разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от
ЗНА.
Неспазването
на посочените изисквания води до извод за незаконосъобразност на оспорения
текст от Наредбата и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Оспорването е основателно.
С оглед направеното изрично искане и на основание чл.
143, ал. 2 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващия
направените и доказани разноски в процеса – такса в размер на 20 лв. за
съобщаване на оспорването в „Държавен вестник“, съгласно изискванията на чл.
181, ал. 1, вр. с чл. 188 от АПК.
Водим от горното
и на основание чл. 159, т. 8 и чл. 193, ал. 1 от АПК, Административният съд –
В. Търново, тричленен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденият протест прокурор от Районна прокуратура – Г. Оряховица с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, ал.
3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 68 и чл. 71 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Г.
Оряховица.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №322/2019г. по описа
на Административен съд – В. Търново в тази му част.
ОТМЕНЯ разпоредбата
на чл. 69 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Г.
Оряховица.
ОСЪЖДА Общински
съвет Г. Оряховица да заплати на Районна прокуратура Горна Оряховица разноски
по делото в размер на 20/двадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, след влизането му в сила, да се
обяви по реда, по който е обявена Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Г. Оряховица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.