Р Е Ш Е Н И Е
№ / 15.10.2019г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 707 по описа за 2019г.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа
на искова молба подадена от “Енерго-Про Продажби” АД, вписано в ТР при АВп, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс
- Г, срещу А.Ю.М., ЕГН: **********, с адрес ***.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права: ищецът като продавач и ответникът като купувач били страни по договор
при ОУ за продажба на електроенергия с място на доставка за обект с клиентски
номер **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, с. Г.. Излага,
че съобразно чл.17 от ОУ потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в ОУ. Съгласно чл.
38 от ОУДПЕЕ Потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби ”
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден”. Съгласно чл. 16, т. 2 от ОУПЕЕ и
чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В
случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението".
Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията на ответницата ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д.103/2019г. на РС Провадия. Към момента на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ответника имал
неизплатени задължения за потребена ел.енергия, за сумата общ
размер на 378.38
(триста седемдесет и осем лв. 38 ст.) за обект на потребление, заведен с
абонатен номер Аб.№ **********, находящ се на адрес: гр./с. Г.. В посочената
сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 312.96 лв.
(триста и дванадесет лв. 96 ст.), представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури издадени и такса възстановяване в периода
16.05.2016 г. -07.01.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 65.42 лв. (шестдесет и пет лв. 42 ст.) представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.01.2019 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата
дата.
Иска се съда да приеме за установено, че
ответницата му дължи заплащане на сумата от 378.38
лв. (триста седемдесет и осем лв. 38 ст.) за обект на потребление, заведен с
абонатен номер Аб.№ **********, находящ се на адрес: гр./с. Г.;. В посочената
сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 312.96 лв.
(триста и дванадесет лв. 96 ст.), представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника и такси възстановяване по фактури издадени в периода
16.05.2016 г. – 07.01.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 65.42 лв. (шестдесет и пет лв. 42 ст.) представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.01.2019 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата
дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В проведеното открито
съдебно заседание, представител на ищеца не се явява в писмена молба поддържа предявените
искове, моли за уважаването им, за
постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице основанията
затова и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът не се явява, представил
е доказателства копия на касови бонове с платени процесните вземания.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От Извлечение от сметка
към 11.01.2019 г. на А.Ю.М.; Фактура № **********/16.05.2016 г.; Фактура №
**********/13.06.2016 г.; Фактура № **********/26.07.2016 г.; Фактура №
.**********/18.10.2016 г.; Фактура №
**********/07.01.2019 г.; Справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към дата 20.05.2019 г. за А.Ю.М.; Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 24.04.2019 г. за А.Ю.М.; Заявление №
3558949/29.01.2015 г.; Пълномощно № 002/21.01.2015 г.; Заявление №
3558958/29.01.2015 г.; Договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго - про мрежи“ АД при общи условия №
3558958/16.02.2015 г.; Общи условия за продажба на електрическа енерегия на
„Енерго-про продажби“ АД-8 листа; Общи условия за продажба на електрическа
енерегия на „Енерго-про продажби“ АД от 08.08.2014 г публикувани във в-к
„Новинар“, както и днес докладваната справка от служба по вписванията гр.Варна
за лицето А.Ю.М., ЕГН: ********** се
установява, че: страните по настоящото производство са били обвързани
от договор при общи условия за продажба на ел.енергия за обект с клиентски номер
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, с. Г., представляващ къща собственост на
ответницата. Според
общите условия страни по тях са ищецът и всяко лице, отговарящо на условията
посочени в чл.2, т.1 и 9 от тях, чиито обект е присъединен на ниво ниско
напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД. В чл.2, т.1 и 9 от ОУ е посочено, че битов
клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а
небитов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Общите условия са публикувани на 08.08.2014 г. във в-к Новинар.
Ищецът е начислил на ответника следните суми, които са неплатени от
ответника: по Фактура №
**********/16.05.2016 г. – 193,97 лева
за период на изразходване на електроенергията – 05.04.2016г. – 04.05.2016г.,
с падеж до 28.06.2016г. и обезщетение за забава към 11.01.2019г. – 49,93 лева;
по Фактура № **********/13.06.2016г., - 61,99 лева, за период на изразходване
на електроенергията – 05.05.2016г. – 04.06.2016г., с падеж до 05.05.2016г и
обезщетение за забава - 15,49 лева; по Фактура
№ **********/26.07.2016 г. – 19 лева, за възстановяване на електроенергия с
падеж до 26.07.2016г.; по Фактура № **********/18.10.2016г. – 19 лева за
възстановяване на електрозахранване с падеж до 18.10.2016г.; по Фактура №
**********/07.01.2019г. – 19 лева за възстановяване на електрозахранване с
падеж до 18.10.2016г..
От ЧГД № 707/2019 г. по
описа на РС Провадия се установява, че е издадена заповед за изпълнение №
65/29.01.2019г. за следните суми: в размер на 312,96 лева (триста и дванадесет
лева и 96 ст.) – представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури
издадени в периода от 16.05.2016 год. до 07.01.2019 год. за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в с. Г., обл. Варна, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.01.2019 год. до окончателното изплащане на задължението; 65,42 лв.
(шестдесет и пет лева и 42 ст.) - мораторна лихва, начислена върху главницата,
за период от падежа на всяка една фактура до 11.01.2019 г.; 75 лева (седемдесет
и пет лева), представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК. Издадената заповед е връчена на ответникът на основание чл.47,
ал.5 ГПК като на заявителят – ищец са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той
е сторил.
От касов бон за сумата
за 19 лв. по Фактура № **********/18.10.2016г.; касов бон за сумата от 19 лв. **********/07.01.2019г.; касов бон за сумата от 253,12 лв. с дата на по Фактура № **********/16.05.2016 г.;
касов бон за сумата от 19 лв. по Фактура № **********/26.07.2016 г.; касов бон
за сумата от 9,94 лв. по фактура **********/ 21.01.2019 г.; касов бон за сумата
от 169,86 лв. по фактура **********/ 20.12.2018 г.; касов бон за сумата от
80,42 лв. по фактура **********/13.06.2016г. се установява, че на 01.07.2019г.
ответницата е заплатила на ищеца горепосочените суми.
Въз
основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД.
Искът е допустим,
доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния едномесечен срок от уведомяването му.
В тежест на ищеца е да
докаже, че между страните, е
сключен договор при ОУ за продажба на електроенергия с място на доставка за обект с клиентски номер
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, с. Г.,
изпълнението му от страна на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по
договора и техния размер.
В тежест на ответника е
да докаже положеителните факти, на които би се позовал, правоизключващите си
възражения и в случая извършеното плащане по процесните фактури.
От събраните по делото
доказателства се установи, че страните са били в облигационни отношения по договор при
ОУ за продажба на електроенергия с място на доставка за обект са били обвързани от договор при общи
условия за продажба на ел.енергия за обект с клиентски номер **********, във връзка
с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, с. Г.,
представляващ къща собственост на ответницата.
Установи се, че на ответницата са начислени следните суми за разходвана
енергия и за възстановяване на електрозахранването - по Фактура № **********/16.05.2016 г. –
193,97 лева за период на изразходване на
електроенергията – 05.04.2016г. – 04.05.2016г., с падеж до 28.06.2016г. и
обезщетение за забава към 11.01.2019г. – 49,93 лева; по Фактура №
**********/13.06.2016г., - 61,99 лева, за период на изразходване на
електроенергията – 05.05.2016г. – 04.06.2016г., с падеж до 05.05.2016г и
обезщетение за забава - 15,49 лева; по
Фактура № **********/26.07.2016 г. – 19 лева, за възстановяване на
електроенергия с падеж до 26.07.2016г.; по Фактура № **********/18.10.2016г. –
19 лева за възстановяване на електрозахранване с падеж до 18.10.2016г.; по
Фактура № **********/07.01.2019г. – 19 лева за възстановяване на
електрозахранване с падеж до 18.10.2016г..
От представените от ответницата копия на касови бонове от 01.07.2019г.
се установи, че на тази дата тя е заплатила процесните вземания.
Предвид извършеното от
ответницата плащане по процесните фактури в хода на процеса иска се явява
неоснователен и следа да бъде отхвърлен, тъй като на основание чл.235, ал.2 ГПК
съдът следва да съобрази всички факти настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право.
Ищецът е поискал
присъждане на разноски и такива му се дължат, тъй като ответникът с поведението
си е станал причина за завеждане на иска. Според доказателствата по делото и
представения списък разноските на ищеца са следните: юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева, държавна такса по исковото производство – 75 лева,
държавна такса по заповедното производство – 25 лева, юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство – 50 лева. Съдът на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. с чл.37 вр. вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна
помощ определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на 100 лева, предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото. Предвид това на ищеца съобразно чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят съразмерно с уважената част от иска – 175 лева по
исковото производство и 75 лева по заповедното производство по гр.д.103/2019г.
на ПРС.
Мотивиран от
изложеното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. чл. 415 ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г”
срещу А.Ю.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** за признаване за установено в отношенията между
страните съществуването на вземането на „Енерго-Про
Продажби” АД към А.Ю.М.,
ЕГН: **********, за което е издадена Заповед № 65/29.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 103/2019г. по описа на
ПРС, за следните парични вземания: в
размер на 312,96 лева (триста и дванадесет лева и 96 ст.) – представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактури издадени в периода от 16.05.2016 год. до 07.01.2019 год.
за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в с. Г.,
обл. Варна, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението; 65,42
лв. (шестдесет и пет лева и 42 ст.)
- мораторна лихва, начислена върху главницата, за период от падежа на всяка
една фактура до 11.01.2019 г.
ОСЪЖДА А.Ю.М., ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г” следните разноски: 175 лева по исковото производство и 75 лева по заповедното производство по гр.д.103/2019г. на ПРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………...