№ 965
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503298 по описа за 2022 година
при участието на секретар Ваня Илиянова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД срещу решение 70 от 19.08.2022 г., поправено с решение 71 от
22.08.2022 по т.д. 60/2022 г. на Окръжен съд Враца в частта на присъдено обезщетение над
30 000 лева до 60 000 лв. на В. С. В., представляващо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес,
вследствие на ПТП от 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева
от датата на завеждане на завеждането на доброволната покана - 15.11.2021 г., до
окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди.
Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост поради твърде високия му
размер и неоснователно прието недоказване на възражението за принос. Излагат се доводи,
че съдът не е следвало да кредитира заключението на СМЕ относно колана, изрично
оспорено в писмена молба за с.з., тъй като ударът не е настъпил там, където е прието от
вещото лице-лекар, както и вещото лице по СМЕ не може да даде самостоятелно отговор на
значението на колана за уврежданията на ищцата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Постъпил е отговор от страна на ищцата
чрез адв. Г. Й., в който се твърди, че обезщетението е справедливо определено.
Предвид оплакванията за необоснованост поради неправилно установяване на фактите във
връзка с ролята на предпазния колан за уврежданията на ищцата и с оглед указанията,
дадени в т. 3 от ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС съдът е назначил служебно комплексна
съдебно-медицинска авто-техническа експертиза, която като изследва механизма на ПТП,
скоростите на участващите в него МПС, естеството на ударите между тях, да отговори на
въпроса имала ли е поставен предпазен колан В. В. и коланът би ли намалил получените
увреждания.
В съдебно заседание от 22.06.2023 г. е прието заключение на КСМАТЕ, изготвена от д-р А.
М. и инж. В. И. по посочените въпроси.
1
Процесуалният представител на ищцата чрез писмено становище за първото заседание на
09.02.2023 г., а процесуалният представител на ответника, сега жалбоподател, в с.з. от
22.06.2023 г. поддържат заявените до момента позиции.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Поради необжалваната част от решението и поради споразумението по наказателното дело,
одобрено между Прокуратурата и застрахования от ответника водач, при когото е оътувала
ищцата като пътник, пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане и за ангажиране на отговорността на
ответника: противоправно поведение на застрахован при ответника водач, вина, причинени
травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на ищцата. Спорно е
какво е справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и налице
ли е принос на пострадалата за настъпване на вредите.
За установяване справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди съдът взе
предвид одобреното от наказателния съд споразумение, заключението на СМЕ, изготвено от
ортопед-травматолог д-р Г. К., заключението на КСМАТЕ, изготвено от д-р А. М. и инж. В.
И. и прието от настоящата инстанция и приложените медицински документи от МБАЛ
„Христо Ботев“ АД Враца – история на заболяването номер 9817/2021 г. от отделение по
хирургия на МБАЛ „Христо Ботев“ АД на л. 112-213 от делото на ОС Враца, амбулаторен
лист от 16.06.2022 г. на л. 111, епикриза от 30.09.2021 г. по ИЗ 10098 от отделение по
ортопедия и травматология на л. 9, болничен лист на л. 11.
Със споразумението, одобрено от РС Враца по НОХД № 469/2022 г., застрахованият водач
М. А. се е признала за виновна в това, че на 20.09.2021 г. при управление на собствения си
лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с per. № ********, е нарушила правилата за движение
и по непредпазливост е причинила средни телесни повреди В. В. пътник в управлявания от
нея лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ закрита черепно - мозъчна травма :мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнание, което увреждане и е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период повече от 1
месец; счупване на дясна раменна кост за което е претърпяла съответното оперативно-
ортопедично лечение и което й е причинило трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник за срок повече от 1 месец.
Видно от приложените медицински документи и заключението на КСМАТЕ, ищцата е
откарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“, където е била за лечение в отделение по
анестезиология и активно лечение от 20.09.2021 г. до 27.09.2021 г. с диагноза: мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Докарана е неконтактна, в увредено тежко
общо състояние, афебрилна. Кожа и видими лигавици с нормална оцветка. Неконтактна,
отваря очи. Корем - мек, неболезнен, на ниво на гръден кош, без дефанс, с физиологична
перисталтика. Нервна система- без отпадна симптоматика и МРД. Крайници - симетрични,
запазени пулсации, неоточни. Изразена силна палпаторна болка в областта на раменната
става и десния хумерус. Параклиника-б.о. От КТ на глава не се виждат КТ данни за
контузионни лезии в мозъчния паренхим супра и инфратенториално и течни колекции в
пространствата на мозъчните обвивки. Умерено изразен общомозъчен едем. Вентрикулна
система - без дислокационно-деформационни изменения. Не се виждат травматични
изменения на черепните кости. От КТ на шия- без травматични изменения в областта на
шийните прешлени. Запазен медуларен канал. От рьография на гръден кош - без Рьо-данни
за наличие на травматични изменения. От рентгенография на ключица - не се виждат Рьо-
данни за наличие на травматични изменения. От направена рьография на дясна раменна
кост - счупване в средна трета. От контролно КТ на глава - без КТ данни за контузионни
лезии в мозъчния паренхим супра и инфратенториално и течни колекции в пространствата
на мозъчните обвивки. Вентрикулна система - без дислокационно[1]деформационни
изменения. Изписана в добро състояние, с подобрение. От 27.09.2021 г. до 30.09.2021 г. е
2
била на лечение в отделението по ортопедия и травматология. На 28.09.2021 г. е извършена
операция №1338 под обща упойка - оперативно наместване и поставяне на интрамедуларен
пирон на счупената раменна кост. По време на престоя е проведено медикаментозно
лечение и антитромботична профилактика. Изписана е в добро общо и локално състояние с
дадени указания
Съгласно болничен лист № Е20212040049/30.10.2021 г. ищцата е била в болнични 34 дни, от
които 4 болничен и 30 дни домашно амбулаторен режим, поради счупване на горния край на
раменната кост. Общият престой на ищцата в лечебно заведение е десет дни.
Според заключението на д-р Г. К. в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на дясна
мишнична (раменна) кост и мозъчно сътресение. Според него е възможно пълно
възстановяване на ищцата като възстановителният период е шест месеца. Не са налице
трайни последици за здравословното й състояние. Налице са дефинитивни белези от
оперативна интервенция в областта на дясна мишница с размер от 3 до 5 см. Периодът за
пълно възстановяване на функцията на крайника е от порядъка на 6-9 месеца, като в този
период се включват оплакванията при повишено натоварване на ръката и при промяна на
времето според уточненията на вещото лице пред ОС Враца в с.з. от 19.07.2022 г.
Разпитаният по делото съпруг на ищцата разказва, че видял съпругата си на третия ден,
защото била в реанимацията три дни в безсъзнание, тъй като ударът е бил в главата. Когато
я видял, тя не била адекватна и не ги познала. Неговата майка я гледала три дни, защото тя
не можела да става. Изправяли я, сменяли й памперси, хранели я. Правили й операция на
дясната ръка. След изписването от болницата, вкъщи, продължавали да я обгрижват.
Първоначално говорила несвързано, после след 10-на дни започнала да ги разпознава.
Месец след изписването, тя не можела да си вдигне ръката и сега пак имала болки, но вече я
движи. След инцидента не работи, тъй като поради травмата на главата не трябвало да
товари мозъка с работа на компютъра, изобщо не трябва да се натоварва. В момента все още
има главоболие, световъртеж от време на време, често забравя.
Факторите за определяне на обезщетението са получените увреждания закрита черепно-
мозъчна травма -- мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание, което
увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота с
оздравителен период повече от един месец; счупване на дясна раменна кост, за което е
претърпяла съответното оперативно- ортопедично лечение и което й е причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник за срок повече от един месец. На
следващо място, трябва да се съобрази спешния прием в лечебното заведение, при който В. е
била неконтактна, в увредено тежко общо състояние, както и болничен престой в него от
десет дни, по време на който са извършвани изследвания КТ, рентген, провеждана е
консултация с различни специалисти. От значение е направената операция оперативно
наместване и поставяне на интрамедуларен пирон на счупената раменна кост и отпуск за
временна неработоспособност от общо 40 дни (десет дни в болница и 30 дни при домашно
лечение). Първоначалните симптоми на объркване до десет дни след инцидента, трудностите
при ползване на дясната ръка в продължения на месец, както и общият възстановителен
период от шест до девет месеца също се отразяват на размера на обезщетението. Важно за
справедливия размер е фактът, че за В. няма трайни последици за здравето, какъвто е
изводът на ВЛ д-р К. в заключението му. Той се подкрепя и от амбулаторен лист от
16.06.2022 г. за направление за консултация с ортопед, в който е констататирано добро общо
състояние, крайници без отоци, меки и неболезнени коремни стени, АЛО и АВТО
ориентирана. Липсата на медицински документи за оказана помощ след изписването на
ищцата от лечебното заведение с изключение на този амбулаторен лист позволява да се
заключи, че ищцата е напълно възстановена. Всички тези субективни фактори следва да се
отнесат към обективните – нивата на застрахователните лимити към 2021 г.
Съдът намира, че обезщетение от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева е справедливо
предвид по-горе изброените фактори и въззивната жалба е частично основателна. Не може
да бъде присъдено по-ниско обезщетение обаче, тъй като първите три дни ищцата е била в
тежко общо състояние, престояла е в болницата десет дни и пълното възстановяване на
3
ръката й е за 6-9 месеца.
Неоснователни са доводите в отговора на въззивната жалба, че обезщетението не е завишено
с позоваване на увеличената инфлация. Оценката по справедливост включва както
обективния критерий – обществено-икономическото състояние към деня на събитието –
2021 г., така и установените вреди. Неоснователно е твърдението, че за ищцата са настъпили
трайни негативни последици за здравословното й състояние. Вещото лице-ортопед,
назначено от ОС Враца, е категоричен след извършен от него преглед на 16.06.2022 г., че не
са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата. Възстановителният
период е до 6 месеца, а в рамките до 9 месеца са оплакванията при натоварване на ръката.
По делото няма ангажирани доказателства за последици от другото увреждане на ищцата -
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Няма медицински документи за
оказвана помощ след изписването от лечебното заведение. Показанията на съпруга й, че е
напуснала работа, за да не се претоварва, не са достатъчни, за да се приеме за доказано, че не
работи заради инцидента и да обоснове по-висок размер на обезщетението. От една страна,
разпитът му е през юли 2022 г., т.е. девет месеца след инцидента, поради което не може да
се приеме, че това състояние, възприето единствено от него, но не и от лекар, е
дефинитивно. От друга страна, няма доказателства за дадени лекарски указания в тази
връзка, болничен лист, доказателства за трудоустрояване, решение на ТЕЛК или подобно
писмено доказателство, което да подкрепи свидетелските показания.
Относно наличието на принос въззивният съд съобрази заключението на КСМАТЕ, според
което травмата на ръката е с направление отдясно наляво в областта на мишницата (като не
може да се прецени доколко е перпендикулярно, или малко отзад и отдясно, или отпред и
отдясно). Видно от деформациите по автомобила при удара - отзад в дясно, тялото на
пътника на предна дясна седалка също се е придвижил надясно и назад. При това движение
счупването на мишницата трябва да се дължи от удар в част от интериора на автомобила, а
травмите, получени от В. В. биха настъпили със същия интензитет и локализация
независимо от това дали тя е била с или без поставен обезопасителен колан. Ето защо,
възражението за принос правилно е намерено за неоснователно от първата инстанция.
Срещу началната дата на законната лихва няма въззивни оплаквания, поради което
обезщетението за неимуществени вреди се дължат от деня, посочен в решението на ОС
Видин – 15.11.2021 г.
С оглед изхода на спора следва да се променят разноските за първата инстанция. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати
в полза на бюджета на ОС Враца разликата от 1855,60 лева до 2455,60 лева
(28678,4х1938,92/40848). Адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв следва да бъде намалено до 1778,25 лева. В полза на ответното дружество се дължат
разноски за адвокатски хонорар в размер на 439 лева (1800х45000/61390). Възражението за
прекомерност, направено от адв. Й., е неоснователно, тъй като възнаграждение от 1800 лева,
колкото е претендираното от ответника, е по-малко от минималното адвокатско
възнаграждение.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят разноски
в размер на 300 лева за държавна такса, 300 лева депозити за вещи лица и 858 лева за
адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност, направено от адв. Й. в молбата му за
с.з. от 23.03.2023 г., е неоснователно, тъй като възнаграждение от 1716 лева, колкото е
претендираното от ответника, е по-малко от минималното адвокатско възнаграждение. Като
съобрази възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 4000 лева, претендиран
от адв. Й. от името на В. В., съдът го намалява до минималния адвокатски хонорар за
материален интерес от 30 000 лева след 04.11.2022 г. – 3050 лева. Ето защо, в полза на
ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар за въззивната
инстанция в размер на 1525 лева (3050х15000/30000) лв.
Предвид горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 70 от 19.08.2022 г., поправено с решение 71 от 22.08.2022 по т.д.
60/2022 г. на Окръжен съд Враца, в следните части:
- за разликата от дължимото на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането
обезщетение от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева до присъденото на В. С. В.
обезщетение 60 000 (шейсет хиляди) лв. за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на ПТП от 20.09.2021 г.,
което „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати ведно със законната лихва от
15.11.2021 г., до окончателното плащане;
- за разликата над 1778,25 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
полза на адвокат Г. Й. от АК София, което „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
заплати;
- за разликата над 1855,60 лева дължима от ответника държавна такса по сметка на ОС
Враца на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, която „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
заплати и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. В., ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу ‚ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 20.09.2021 г. в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева
ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на
439 лева и за въззивната инстанция в размер на 1458 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на В. С. В. разноски за въззивната инстанция в размер на 1525 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5