Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262646
20.12.2021 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, V- ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Катя Янева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13948 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив срещу Р.С.М., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното
осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 155, 70 лв., представляваща стойност на
предоставени на ответника медицински услуги, по време на болничния му престой
на дата *********г., които ответникът следва да заплати като здравно
неосигурено лице, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК / 20.01.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 22.01.2020г.,
по ч.гр.д. № 779/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XIX-
ти гр. с-в.
В исковата молба е посочено, че на ********* г.
ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.
Пловдив. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен
кабинет, се наложило болнично лечение и ответникът бил хоспитализиран във *********.
Твърди се, че ответникът е бил хоспитализиран в клиниката на ********* г., с
приемна диагноза „*********“. Лечението е следвало да се осъществи по клинична
пътека № *********, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 към
Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г. При постъпване на
пациента е изготвена история на заболяването и са му извършени всички
изследвания преди да се пристъпи към лечение на травмата. На ответника са
предоставени декларация за информирано съгласие и е информиран за стойността на
лечението, в случай че не е здравноосигурен. След като е преминал през
манипулационната за вземане на кръв за изследвания, ответникът е насочен за
настаняване. Същия обаче, самоволно и без да уведоми лекуващия лекар или друг
от медицинския персонал, напуска болничното заведение. Към момента на
постъпване в болничното заведение и към момента на напускането му, ответникът е
бил с прекъснати здравноосигурителни права. Предвид това, ответникът следва да
заплати стойността на извършените му манипулации, съобразно утвърдената ценова
листа на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Съобразно изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на
ответника е подал отговор на исковата молба. Оспорва извършването на медицински
манипулации на ответника. Възразява се, че последният не е подписал декларация
за информирано съгласие за лечение и не е уведомен за цените на услугите, които
ще следва да заплати, ако не е здравно осигурен. Моли се така предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 765/ 2020 г. по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в, вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на
основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК- указанията са
връчени на 25.09.2020г., а исковата молба е входирана на 26.10.2020г. ( именно
на тази дата изтича месечният срок за предявяване на иска, тъй като
25.10.2020г. е неприсъствен ден- неделя ) . Предвид изложеното, предявеният иск
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От
приетите по делото доказателствени материали ( направление за хоспитализация –
л. 5 и декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ – л. 6-
7 ) се установява, че на дата *********г., ответникът е приет в ********* при
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕА – гр. Пловдив за лечение с първоначална диагноза „*********“.
От
материалите по делото се изяснява и че състоянието на ответника не е могло да
бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.
Впрочем, този извод се налага и от приетия по делото Лист за преглед на пациент
в КДБ/ СО № **** от *********г. / л. 4
от делото/. В графа „Основна диагноза“ от цитирания лист за преглед на пациент
ясно е отразено, че ответникът е с поставена диагноза „*********“. В графа
„Насочен към“ от листа за преглед на пациент се установява, че ответникът е
насочен към „лечебно заведение за болнична помощ“, с оглед необходимостта от
прилагане на лечение извън спешен кабинет (обстоятелство, което е записано и в
графа „Терапия“ от лиса за преглед).
Безспорно се установява и че към момента на постъпването
си в болничното заведение и до самото му
напускане по инициатива на ответника, последният не е бил здравноосигурен.
Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото справка от НАП /л.
11, л. 61 и л. 62 /, съгласно които лицето е с прекъснати здравноосигурителни
права. Във връзка с възражението на особения представител, съдът счита за нужно
да посочи, че не съществува нормативно изискване болничното заведение да
уведомява пациента за неговия здравноосигурителен статус ( да го уведоми дали е
здравноосигурен ). Следва да се посочи, че заплащането
на задължителните осигурителни вноски е
задължение, възложено в тежест на физическите лица- правни субекти и именно
същите е нужно да следят дали изпълняват това финансово задължение редовно.
Ищецът е изпълнил вменените му задължения, като е предоставил информация на
пациента за курса на лечение, който следва да се проведе, както и условията,
при които ще следва да заплати предоставената му медицинска помощ ( декларация
на л. 6- 7 от делото).
Особеният представител е оспорил автентичността на
подписа на ответника, положен в направление за хоспитализация от *********г. и
декларация за информирано съгласие за лечение. По делото е прието заключението
на вещото лице по изготвената съдебно- почеркова експертиза / л. 82- 84 /,
съобразно което подписите, положени за „пациент“ са изпълнени от ответника Р.С.М.. Съдът кредитира в цялост
заключението на вещото лице, доколкото същото е обосновано и компетентно
изготвено. Предвид изложеното, за настоящия съдебен състав не съществува
съмнение, че ответникът е информиран за хода на лечението, както и за
условията, при които ще следва да заплати извършените му манипулации.
Съдът счита за нужно да посочи, че ответникът следва да заплати
извършените манипулации не само поради факта, че е с прекъснати здравни права,
но и поради обстоятелството, че след като е приет за лечение, самоволно е напуснал медицинското заведение,
преди да е завършен алгоритъмът на клиничната пътека ( в т. IV от декларацията за информирано съгласие изрично е разписано, че оказаната
болнична помощ се заплаща, когато не е завършен алгоритъмът ). В тази връзка,
неоснователно е възражението на ответника, че не дължи заплащане на извършените
манипулации, тъй като клиничната пътека не е завършена. Действително, всички
манипулации по клиничната пътека не са завършени, но това е резултат от
поведението на ответника- същият самоволно и без да уведоми лекуващите го
медицински специалисти, напуска болничното заведение. Предвид това, той не
следва да черпи права от недобросъвестното си поведение, а следва да заплати пълната
стойност на извършените манипулации.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК,
е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че
неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени
от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други
услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на
лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се
прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
По делото безспорно се установи, че всички сочени от
ищеца медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой. При това положение и доколкото ответникът не доказа заплащане на оказаната
му медицинска помощ, а е бил здравно
неосигурен, той следва да плати стойността им на основание чл. 109 ЗЗО, която
е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за
които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата
/ л. 8 /, направлението за хоспитализация / л. 5/, протоколите за извършени
интервенции и резултатите от изследванията / л. 63- 72 /, са свидетелстващи
документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила,
преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил
хоспитализиран, като по време на болничния му престой, са му извършени
множество изследвания ( досежно правния
характер на издадената медицинска документация- Определение №2/06.01.2020 по
дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о.. ).
С оглед възражението на ответника, то следва да се
посочи, че не е налице изключението, разписано в чл. 82, ал. 1, т. 1 Закон за
здравето- извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските
граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ
при спешни състояния. За да бъде приложено посоченото изключение, то необходимо
е състоянието на пациента да позволява преодоляването му ( лечение ) в
условията на спешен кабинет ( доколкото съобразно чл. 82, ал. 5 Закон за здравето,
спешните дейности по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет
и от общинските бюджети ) . Както бе коментирано и по- горе, в конкретния
случай състоянието на ответника е налагало незабавна хоспитализация и лечение в
болнични условия ( в листа за преглед, в графа „насочен към“ е посочено- „лечебно
заведение за болнична помощ“) . Предвид това, то ответникът следва да заплати
оказаната му медицинска помощ по ценоразпис на медицинското заведение, тъй като
е с прекъснати здравноосигурителни права, както към момента на извършване на
манипулацията, така и към настоящия момент. Следва да се посочи и че ответникът
надлежно е бил уведомен преди извършване на манипулацията за целите и
естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати, както и
за стойността на медицинската интервенция ( л. 6- 7- Декларация за информирано
съгласие ).
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на
иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на
платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив / л. 55-
60 /.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на
ищеца съществува парично вземане в размер от 155, 70 лв., представляваща стойност на предоставени на ответника
медицински услуги, по време на болничния му престой на дата *********г., които
ответникът следва да възстанови като здравно неосигурено лице.
Върху посочената сума за главница се дължи и законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
20.01.2020г./ до окончателното му изплащане.
По отговорността
за разноски:
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на 370 лв. ( 25 лв. д.т. за заповедното производство,
25 лв.- д.т. за исковото производство, 200 лв.- възнаграждение за особен
представител, 120 лв. с ДДС- заплатен
адвокатски хонорар ). Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер от 370 лв., представляваща сторени разноски в
рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т.
12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.М., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 155, 70 лева – главница, представляваща стойност на предоставени
на ответника медицински услуги по време на болничния му престой на дата *********г.,
които ответникът следва да заплати като здравно неосигурено лице, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК / 20.01.2020г./ до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 22.01.2020г., по ч.гр.д. № 779/ 20г.,
по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА Р.С.М.,
ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
от 370 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по
ч.гр.д. № 765/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XIX-
ти гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ