Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 150 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по предявени кумулативно съединени искове от Р.В.С. с ЕГН: **********, съдебен адрес ***, чрез адв.
А.Г. срещу О.С. за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от датата на която са направени /03.07.2019 г./ до окончателното
изплащане. Претендира и присъждане на сторените за производството разноски.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 01.07.2019 г., около 10, 00 часа, движейки
се по десния тротоар на ул. „И.Д.“, на разклона с ул. „Х.Д.“, тръгнал да
пресича улицата и стъпил с десния си крак в несигнализирана и необезопасена
дупка, образувана от липсващ асфалт, около улична шахта. В резултат на това си
усукал коляното и паднал на земята, като си скъсал мениска. Получил оток,
спонтанна и палпаторна болка, симптом на макмъри и аплей, както и силна
функционална болка. След инцидента ищецът бил закаран в УМБАЛ „Ц.Й.“ ЕАД, където
бил хоспитализиран в клиника по ортопедия и трамватология с диагноза „прясно
скъсване на меникса“. На 02.07.2019 г. претърпял операция, изписан на
03.07.2019 г., с препоръки за превръзки през 3-4 дни и сваляне на конците на
14-ти ден след операцията, като и до 20-тия ден щадящ режим на натоварване на
крайника и походка с помощни средства. На 03.07.2019 г. заплатил 500, 00 лева
за избор на екип, за което има издадена фактура.
На 08.08.2019 г. бил приет
в „МБАЛ-Самоков“ ЕООД за лечение чрез физиотерапия, като лекарите установили,
че дясната колянна става е болезнена, с ограничение на движенията. Изписан бил
на 15.08.2019 г., за което представя епикриза. На 07.10.2019 г. му е направена
снимка на коляното, а на 30.10.2019 г. посетил специалист по ортопедия, който
установил палпаторна болка и други увреди. На 13.11.2019 г. си направил МРТ и
образната диагностика установила костен инфаркт в диафизата на фемура.
Ищецът
заявява, че в следствие на претърпения инцидент претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, ежедневен дискомфорт за период от около 6
месеца, затруднено ежедневно обслужване, поради което имал нужда от постоянна
помощ. След инцидента изпитвал страх, уплаха, станал раздразнителен и
напрегнат.
Ищецът
твърди, че описаните травми получил, вследствие на това, че О.С. не е положила
дължимата грижа да поддържа в изправност участъци от пътя.
С
оглед горното за ищеца бил налице правeн интерес от предявяване на
настоящите искове, с които моли съда да осъди ответната О.С. да му заплати
сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на злополука, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законна лихва, считано от датата на която са направени /03.07.2019 г./ до
окончателното изплащане. Претендира и присъждане на сторените за производството
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът - О.С. е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва
същите изцяло по основание и размер, като заявява, че е положил и полага грижа
на добрия стопанин за всички общински имоти. Счита, че отговорността за
настъпилия инцидент, както и на понесените от него вреди са изцяло на ищеца и е
налице съпричиняване. Твърди, че Р.С. е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1,
т. 2, предл. първо от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си за пресичане на
платното за движение по пешеходната пътека, не е изпълнил задължението си да не
удължава ненужно пътя и времето за пресичане. Заявява, че процесната шахта се
намира по средата на кръстовището между ул. „И.Д.“ и ул. „Х.Д.“, като тротоара
е в добро състояние и е непрекъснат по цялото си протежение от ул. „П.. В.З.“
до ул. „Н. Б.“, поради което не се е налагало ищецът да предприема пресичане.
На следващо място излага, че ищецът не е проявил необходимото внимание при
движението си, за да заобиколи процесната шахта. С оглед на това прави извод,
че вината за инцидента е изцяло негова. Оспорва датата, начина и механизма на
настъпване на вредите, тъй като липсвали представени доказателства, че ищецът е
приет в спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД.На следващо място
счита, че процесната шахта не се стопанисва от Общината, тъй като е част от ВиК
мрежата на гр. Самоков и отговорността за нейната поддръжка е на ВиК ЕООД – гр.
София.
Оспорва и претенцията за
имуществени вреди в размер на 500 лева, тъй като избора на екип не е част от
задължителното лечение, а допълнителна медицинска услуга.
С оглед изложеното, ответникът моли
предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени, като претендира
присъждане на сторените за производството разноски.
В съдебно
заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира че са предявени искове по чл. 49,
вр. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.
По делото се установяват следните факти:
От приета епикриза от УМБАЛ "Царица
Йоанна-Исул" ЕАД се установява, че ищецът е приет на 01.07.2019 г.,
изписан на 03.07.2019 г., с диагноза-прясно скъсване на мениска. На 02.07.2019
г. му е извършена оперативна интервенция.
От епикриза на „МБАЛ -Самоков" ЕООД
се установява, че Р.С. е приет на 08.08.2019 г., изписан на 15.08.2019 г., с
диагноза – последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник.
От амбулаторен лист № 00106 от
30.10.2019 г., изд. от д-р П. К.се
установява, че пациента е изпратен за образно изследване, поради болки и
ограничени движения в дясно коляно.
От образно изследване, извършено на
ищеца в ДКЦ „Софиямед“-София от 13.11.2019 г. се установява, че е настъпил
костен инфаркт в диафизата на фемура, лезия на заден рог на латерален мениск,
мукоидна трасформация на предна кръстна връзка.
Представена е фактура № **********/03.07.2019 г., издадена от УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул"
ЕАД за избор на екип в размер на 500, 00 лева, придружена с фискален бон.
Приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, дава заключение, че от дясната страна на ул. „И.Д.“, с посока на
движение от ул. „П.В.З.“ към улица „Н. Б.“, както покрай зоната на
процесното кръстовище с ул. „Х.Д.“, така
и по цялото й протежение, има налична тротоарна ивица с настилка от циментови
тротоарни плочки. Преминаването на пешеходци по същата е възможно, чакар част
от плочките да са напукани, а цели сектори от фугите да са обилно обрасли с растителност.
Инцидентът е станал между пътните платна на улиците „И.Д.“ и „Х. Д.“,
разположени в североизточния край на гр. С., отразено в скица приложение към
експертизата.
От обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че в деня на инцидента е бил с лицето К.Д., движили се в дясно и
решили да пресекат да отидат на бул. „България“, която е противоположна на ул.
„Х.Д.“, преминали и попаднал във въпросната дупка до шахта.
От разпита на свидетеля К.К. Д. се
установява, че на 01.07.2019 г., заедно с ищеца Р.С. се предвижвали по тротоара
на ул. „И.Д.“ в гр. С. и решили да предприемат пресичане по ул. „Х.Д.“. При
пресичането ищецът стъпил в дупка отстрани на шахта и паднал. Ищецът не можел
да стъпи на десния си крак, изпитвал силна болка. Свидетелят откарал ищеца до
ИСУЛ, където го приели за лечение. След изписването от болницата не можел да
става от леглото, бил много изнервен, не можел да се обслужва битово.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като
разпитания свидетел е имал непосредствени впечатления за доказваните
обстоятелства.
Приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните, дава заключение, че ищецът е получил травма на дясното коляно, довела
до лезия /разкъсване/ на задния рог на латералния мениск, лезия на задния рог
на медиалния мениск, мукоидна трансформация на предна кръстна връзка. Костният
инфаркт на бедрената кост не е свързана с процесната травма. При липса на
усложнения възстановителния период за такъв вид травма е около 3-4 месеца.
Конкретно при ищеца лечението е започнало своевременно, впоследствие, този
коленен статус бавно се е влошил, като на личния преглед се установява по-лошо
състояние, отколкото е описано в епикризата от МБАЛ-Самоков от 08.08.2019 г.
Според д-р Д.К. ищеца не е възстановен напълно към настоящия момент, има
влошаване на коленния му статус и по анамнестични данни не може да изпълнява
изискванията на старата си работа като оператор на машина. При възникването си
травмата на коляното е причинила болка с висок интензитет, която във времето е
варирала от силна в началото, през умерена до 3-ия месец и слаби изострания след това. Към настоящия момент
същата се провокира от палпация по входа на ставната цепка и по-рязко свиване в
колянната става.
При така установените
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят
правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищецът се позова на
бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и
мероприятия по поддържане и обезопасяване пътните платна на улиците „И.Д.“ и „Х.Д.“,
разположени в североизточния край на гр. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на
тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по
чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя
е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между
тях. Спецификата на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от
тази по чл. 50 от е в това, че по първия текст отговорността настъпва от
виновните действия или бездействия на този, който борави с вещта, докато
увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на
вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват
нейните особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и
задължителните указания по приложението на закона – Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Основната разлика между отговорността по двата
текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде
обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
В обсъжданата хипотеза безспорно се установява, че на 01.07.2019
г. Р.С.,***, на разклона
с ул. „Х.Д.“, при пресичане на улицата стъпил с десния си крак в дупка,
образувана от липсващ асфалт, около улична шахта.От падането е получил сериозни увреждания, които според приложената
медицинска документация и медицинската експертиза се изразяват в травма на
дясното коляно, довела до лезия /разкъсване/ на задния рог на латералния
мениск, лезия на задния рог на медиалния мениск, мукоидна трансформация на
предна кръстна връзка. Според вещото лице д-р К., така получената трамва
се намира в причинна връзка със злополуката от 01.07.2019 г.
Произшествието настъпва между пътните платна на
улиците „И.Д.“ и „Х.Д.“, разположени в североизточния край на гр. С., отразено
в скица приложение към техническата експертизата, със статут на общинска
публична собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската
собственост, респ. чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските
пътища са публична общинска собственост. На основание чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е
задължение на общината. Съгласно § 1,
т.2 от ДР на ЗП: 2- "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. Според
изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Имайки предвид показанията на
разпитания свидетел К.Д., който посочва, че на мястото на инцидента имало дупка
на асфалта, не било обезопасено, се налага извода, че наличието на препятствие
на пътя не е било обозначено и е създавало опасност. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като е бил очевидец на инцидента и неговите
впечатления са преки и непосредствени.
След като задължението за поддържане и обезопасяване
на пътя е било на О.С. то последната се явява възложител на работа по смисъла
на чл.49 ЗЗД. Тъй като тази хипотеза не изисква да се установи виновните действия на
конкретно физическо лице, натоварено от ответника да поддържа в изправност пътната
настилка, съдът счита, че е налице и
причинно-следствена връзка между бездействието на Общината, поради което настъпилите
вреди са пряк резултат от неизпълнението на възложеното й със закон задължение.
Съдът намира, че в конкретният случай са
налице всички изисквани от чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на ответника
и така предявеният иск се явява доказан по основание.
Болките и страданията на
ищцеца са причинени именно от деянието на служители на ответника, поради което същият
следва да понесе отговорност. Тези вреди
принципно са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта, съгл. чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта на това обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения. Съгласно трайната установена съдебна практика
обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките, страданията, психичните преживявания и моралните ценности
понесени от увредения вследствие на увреждането.
Както вече се посочи медицинската експертиза дава заключение,
че ищецът не е възстановен напълно към настоящия момент, има влошаване на
коленния му статус и по анамнестични данни не може да изпълнява изискванията на
старата си работа като оператор на машина. При възникването си травмата на
коляното е причинила болка с висок интензитет, която във времето е варирала от
силна в началото, през умерена до 3-ия месец и слаби изострания след това.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредата от ищеца- не е изпълнил задължението си за пресичане на платното за движение по
пешеходната пътека, не е изпълнил задължението си да не удължава ненужно пътя и
времето за пресичане.
Съпричиняване на вреди от потрадалия е налице тогава,
когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът
и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се изтъква, че
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият
съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за настъпване на вредата
или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. В решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г., постановено
по реда на чл.290 ГПК ВКС, ІІ т.о. приема, че съгласно граматическото
и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. От съвкупната преценка на
доказателствата не се установи пострадалият С. да е допринесъл по някакъв начин
за настъпването на вредоносния резултат.
Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че
житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в
подобни случаи е да се определи обезщетение на ищеца в размер на 26 000 лева, което е съответно на принципите на
справедливостта и в съответствие
с присъжданите в съдебната практика размери.
Ищецът претендира сумата от 500,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби от направени
разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от датата на извършването
им /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане. Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последици от увреждане - т. е. както имуществените, вкл.
претърпени загуби и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди. Направеният разход от ищеца е бил наложителен, същият
се намира в пряка връзка от претърпяното увреждане. Неоснователно е
възражението от ответника, че избора на екип не следва да се заплати.
Заплащането на такса за избор на екип за операция, независимо от факта, че не е
задължителна, за да се извърши съответната медицинска услуга, е разход, който е
направен от ищеца във връзка с настъпилия инцидент и е пряка последица от това,
поради което подлежи на обезщетяване от ответника.
На основание чл. 86, вр. с
чл. 84, ал.3 от ЗЗД и с оглед основателността на главните искове, съдът приема
за основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху
главницата, в случая уважения размер на иска от 26000 лева за неимуществени
вреди, считано от деня на увреждането – 01.07.2019 год. до окончателното
изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава при задължения, произлизащи от
непозволено увреждане от деня на увреждането, без да е необходима покана. С
оглед основателността на иска на Р.С. за претърпени от него имуществени вреди
от 500, 00 лева, следва да бъде присъдена
законната лихва върху главницата,
считано от извършване на разхода – 03.07.2019 год. до окончателното изплащане
/така както е претендирано/.
При този изход
на делото съдът следва да разпредели разноските
между страните и да се произнесе по тях.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, на Р.С. следва да се присъдят разноски
в размер на 654, 00 лева – за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
От представения договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г. се
установява, че адв. А.Г. е предоставил безплатна
правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, поради което на адв. Г. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1590, 00 /хиляда петстотин и деветдесет
лева/ с вкл. ДДС, на осн. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на исковете.
На осн. 78, ал. 6 ГПК, о.С. следва да
бъде осъдена да заплати 706, 00 лв. /семестотин и шест/ лева по сметка на СОС,
представляваща държавна такса за уважената част, тъй като с определение № 146
/28.02.2020 г. ищецът е освободен частично от заплащане на дължимата държавна
такса в посочения размер.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О.С. ***, представлявана от кмета В..да
заплати на Р.В.С., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 26 000,00
лева /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
в резултат на падане на пътното платно на 01.07.2019 г. в гр. С., ведно със
законната лихва върху сумата – главница, считано от 01.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.С. ***, представлявана от кмета В.Г.да
заплати на Р.В.С., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 51 от ЗЗД, сумата от 500,
00 лева /петстотин/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди – лечение, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от
03.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.С. ***, представлявана от
кмета В.Г. да заплати на Р.В.С., с ЕГН **********
*** разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 654,00 лв. /шестстотин петдесет и четири
лева/.
ОСЪЖДА О.С. ***, представлявана от
кмета В. Г. да заплати на адвокат А.Х.Г.
– адвокат от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН: **********, служебен адрес: ***,
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сума в размер на 1590, 00 /хиляда петстотин и деветдесет лева/ с вкл. ДДС за оказаната
адвокатска защита на ищеца Р.В.С..
ОСЪЖДА О.С. ***, представлявана от
кмета В.Г., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сума в
размер на 706, 00 лв. /семестотин и
шест/ лева, представляваща дължима държавна такса, от внасянето на която е
бил освободен Р.В.С..
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: