№ 2
гр. Шумен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500342 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №23/2.02.2022г. по гр.д.№1254/2021г. по описа на НПРС ,съдът е
отхвърлил иска на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. чл. 19, ал.4 и чл.
22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП на С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н.п....а прогласяване на
нищожност спрямо „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., за прогласяване на
нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 401599/03.12.2020 г. , прогласил
е на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 19, ал.5 от ЗПК и чл. 143, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП, по отношение на „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., нищожността на клаузата по чл.
5 от Договор за потребителски кредит № 401599/03.12.2020г., сключен между „Фератум
България“ ЕООД, с ЕИК ..., от една страна като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********
от гр. Н.п..., като кредитополучател, относно предоставянето на обезпечение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит с поръчителство от Ferratum bank
в полза на дружеството, с цена от 1925 лв., осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК
„Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С...,
представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, с
ЕГН **********, от гр. П..., по банкова сметка ........, УниКредит Булбанк, платените от
името на ищцата С. Х. М. с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 77лв.,
отхвърлил е искането на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат М.
В. М. от АК Пловдив, с ЕГН **********, от гр. П..., за осъждане на „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и
Д. В.а Н., за заплащане на възнаграждение за предоставена на С. Х. М. с ЕГН ********** от
гр. Н..., безплатна адвокатска помощ, по предявения от нейно име иск по чл. 26 от ЗЗД в
размер на 445,25 лв.
Решението е обжалвано от ищцата С. Х. М. ,действаща ,чрез пълномощника си
адв.М. В. М. от АК-Пловдив в частта му с която е отхвърлен главният иск за прогласяване
нищожността на сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
401599/03.12.2020 г. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявения иск и да му се заплатят
разноските по делото.
Доколкото решението в частта му с която съдът се е произнесъл по евентуалният
иск не е със самостоятелно значение и произнасянето по него е пряко свързано с изхода от
спора по главният иск ,то решението не е влязло в сила и в тази му част с която съдът се е
произнесъл по евентуалният иск за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № 401599/03.12.2020г.
Въззиваемата страна „Фератум България“ ЕООД, действаща, чрез пълномощника си
юрисконсулт Г.Г. е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва
жалбата като неоснователна.
Производството по делото е образувано и по депозирана частна жалба от С. Х. М.,
действаща , чрез пълномощника си адв.М. В. М. от АК-Пловдив срещу определение
№246/21.03.2022г. по гр.д.№1254/2021г. по описа на НПРС постановено по реда на чл.248
от ГПК .
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК „Фератум България“ ЕООД, действащо, чрез
пълномощника си юрисконсулт Г.Г. е депозирало отговор на частната жалба с която я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
определение.
Въззивните жалби са депозирани в срок , от надлежна страна и са допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба и частната жалба са основателни.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищецът в исковата си молба е предявил установителен иск с правно основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК и 68а, чл. 143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП
за прогласяване на нищожност спрямо „Фератум България“ ЕООД, на целия Договор за
потребителски кредит № 401599/03.12.2020 г. и евентуален установителен иск на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл.11 ,чл. 19, ал.4 от ЗПК и 68а ,чл. 143, ал.1 и
2
чл.147 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № 401599/03.12.2020г.
Между страните по делото не е спорно ,че са сключили Договор за потребителски
кредит № 401599/03.12.2020г. за сума в размер на 2500лв., за срок до 28.02.2021 г., при
ГПР 49.11 % и годишен лихвен процент 23 %. Общата дължима сума, състояща се от
главница и лихви възлиза на 3075,00лв., която представлява сбора на сумата на отпуснатия
кредит от 2500лв. и лихва в размер на 575 лв. По делото е приложен договор за гаранция
(поръчителство), сключен между Фератум Банк ЕАД и ищцата от 06.03.2020 г., съгласно
който гаранта Фератум банк, предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от него, като дължимата от
клиента (ищцата) такса за предоставяне на гаранцията е в размер на 1925лв. В чл. 1.6 от
договора е посочено, че таксата се заплаща на месечни вноски, в размерите, условията и на
падежите, уговорени съгласно погасителния план, който е неразделна част от този договор.
Дата на първото плащане е 04.04.2020 г. и краен срок за издължаване на таксата – 28.02.2021
г
Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване
на съдържанието на договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49.11%). В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в договора в чл.5 кредитът е обезпечен с поръчителство от Ferratum bank в полза
3
на дружеството и по договора за поръчителство ищецът дължи сумата от 1925лв. такса за
предоставяне на това поръчителство. Посочено е също, че одобряването на обезпечението
се извършва чрез одобряване на кредита, а самото обезпечение не може да се отмени от
никоя от страните по него. По този начин не става ясно по какъв начин е формиран
посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Също така в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България". Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който
може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на
кредита. Посочената в договора за поръчителство такса в размер на 1925лв. води до
увеличение на общия разход по кредита за потребителя . В настоящият случай ГПР е в
размер на 49.11 %, което е почти до размера на максимума, като в него се включват освен
лихви и редица други разходи/§1, т.1 от ДР на ЗПК/ . В договора формално посоченият
размер на ГПР е под петкратният размер , но дължимата от кредитополучателя такса за
поръчителството в размер на 1925лв. , която като се включи като компонент на ГПР води
до надвишаване на размера му посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК .
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и ответницата договор за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
предявеният с исковата молба главен иск е основателен и доказан и следва да се уважи , като
се прогласи за нищожен сключеният между страните договор за кредит .
Ето защо решението на НПРС в частта му с която съдът е отхвърлил иска за
пролгласяване нищожността на договора за кредит е неправилно и незаконосъобразно и
следва да се отмени и вместо това този иск да се уважи.
В случая с уважаването на предявения от ищеца главен иск не следва да се
пристъпва към разглеждането на предявения с исковата молба евентуален иск , поради което
и решението на НПРС в частта му с която съдът е разгледал и се е произнесъл по
евентуалният иск е недопустимо в тази му част и следва да се обезсили.
По разноските : Предвид изхода от спора на ищцата следва да се присъдят
4
направените от нея разноски пред НПРС в размер на 123лв. за държавна такса. НПРС е
присъдил на ищцата 77лв. за държавна такса ,поради което и на същата следва да се
присъдят още 46лв. разноски за държавна такса. На адвокат М. В. М. от АК Пловдив
осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата по делото следва да се
присъди адвокатски възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
определено на осн.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 445.25лв.
На ответника по делото не се следват разноски,поради което и решението на НПРС
в тази му част следва да се отмени за присъдените 39.27лв.
Предвид гореизложеното обжалваното решение в частта му с която съдът е отказал
да присъди това адвокатски възнаграждение на адвокат М. В. М. от АК Пловдив и
определението с което е отказано да се измени решението в тази му част следва да се
отменят и вместо това на адвокат М. В. М. от АК Пловдив да се присъди сумата от
445.25лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата по делото .
Предвид изхода от спора пред ШОС на жалбоподателката следва да се присъдят
направените от нея разноски за държавни такси в размер на 92.50лв., а ответникът следва да
се осъди да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер на
445.25лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №23/2.02.2022г. по гр.д.№1254/2021г. по описа на НПРС в
частта му с която ,съдът е отхвърлил иска на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.
10а, чл. чл. 19, ал.4 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП на С. Х. М. с ЕГН ********** от гр.
Н.п....а прогласяване на нищожност спрямо „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., за
прогласяване на нищожността на целия Договор за потребителски кредит №
401599/03.12.2020 г. , в частта му с която е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Х.
М. с ЕГН ********** от гр. Н.п..., ДА ЗАПЛАТИ НА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., сумата
от 39,27лв. (тридесет и девет лева двадесет и седем ст.), за разноски по делото, в частта с
която е отхвърлил искането на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адвокат М. В. М. от АК Пловдив, с ЕГН **********, от гр. П..., за осъждане на „Фератум
България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от
И. В.а Д. и Д. В.а Н., за заплащане на възнаграждение за предоставена на С. Х. М. с ЕГН
********** от гр. Н..., безплатна адвокатска помощ, по предявения от нейно име иск по чл.
26 от ЗЗД в размер на 445,25 лв., като отменя и определение №246/21.03.2022г. по гр.д.
5
№1254/2021г. по описа на НПРС като вместо това постановява:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 401599/03.12.2020г., сключен между
„Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., от една страна като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН
********** от гр. Н.п..., като кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., да
заплати на С. Х. М. с ЕГН ********** сумата от още 46лв. разноски за държавна такса за
първата инстанция по банкова сметка ........, УниКредит Булбанк, с титуляр адвокат М. В. М.
от АК Пловдив, с ЕГН **********, от гр. П....
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., да заплати на адвокат М. В. М.
от АК Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за първата
инстанция в размер на 445.25лв. по банкова сметка ........, УниКредит Булбанк.
ОБЕЗСИЛВА решение №23/2.02.2022г. по гр.д.№1254/2021г. по описа на НПРС в
частта му с която ,съдът е прогласил на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а,
чл. 19, ал.5 от ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, по отношение на „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и
Д. В.а Н., нищожността на клаузата по чл. 5 от Договор за потребителски кредит №
401599/03.12.2020г., сключен между „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., от една страна
като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н.п..., като кредитополучател,
относно предоставянето на обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора
за кредит с поръчителство от Ferratum bank в полза на дружеството, с цена от 1925 лв., като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение №23/2.02.2022г. по гр.д.№1254/2021г. по описа на
НПРС в частта му с която, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум
България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от
И. В.а Д. и Д. В.а Н., да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, с ЕГН **********, от
гр. П..., по банкова сметка ........, УниКредит Булбанк, платените от името на ищцата С. Х.
М. с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 77лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., да
заплати на С. Х. М. с ЕГН ********** сумата от 92.50лв. разноски за държавна такса за
въззивната инстанция по банкова сметка ........, УниКредит Булбанк, с титуляр адвокат М.
В. М. от АК Пловдив, с ЕГН **********, от гр. П....
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., да заплати на адвокат М. В. М.
от АК Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, адвокатско
6
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за въззивната
инстанция в размер на 445.25лв. по банкова сметка ........, УниКредит Булбанк.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7