РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Перник, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500699 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Областна дирекция на МВР П. против Решение
№260202/13.10.2022 г. по гр. д. № 8182/2019 г. на РС – Перник, с което Областна
дирекция на МВР П. е ОСЪДЕНА да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес
***, сумата 1025,05 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд
при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, считано от 01.10.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.12.2019 г., до
окончателното й изплащане, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата над 1025,05 лева
до 1202,00 лв.
Освен това, в решението районният съд ОСЪЖДА ОДМВР-Пе. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Б. П. сумата 140,89 лева – представляваща обезщетение за забава
върху дължимото трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от
падежа на съответното вземане, с начален момент на забавата 01.01.2017 г., до
30.11.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 140,89 лв. до 202,00 лв.
В решението, първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ОДМВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. П. сумата 272,62 лв., представляваща
разноски за производството по делото.
1
В решението, първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
ГПК П. Б. П. ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-П., ЕИК *********, с адрес: ***, сумата
16,96 лв., представляваща разноски за производството по делото.
В решението си първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 ГПК ОДМВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Перник сумата 46,64 лв. –
държавна такса върху уважения размер на исковете, и сумата 100,00 лв. - разноски за
вещо лице.
В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.
Счита, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в
извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от
нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з[1]776 от 29.07.2016 г. изрично било посочено,
че работното време за нощен труд е между 22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се
преизчислява съгласно КТ. Счита, че претендираните суми не могат да бъдат
изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,че дължимите се
обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като
нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Моли да бъде отменено решението в осъдителната част като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр.
1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените
доказателства факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно
правоотношение към МВР – назначен на длъжност „***“, сектор „***“ в отдел „***“
при ОДМВР-П., по утвърдени графици на 12-часови работни смени. С оглед това
обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение,
чийто статут е уреден в ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР, като ищецът ефективно е престирал работна сила в исковия
период.
Единствено спорен е правният въпрос – дължи ли се на служителя
допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез преобразуване
на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва да се осъществи
това.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото възнаграждение
(месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на
служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на
правото на труд. В процесния случай в тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
2
служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване
на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния
период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения
извънреден труд. ОДМВР – гр. П. е пасивно легитимиран да отговаря по процесния
иск, доколкото е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за
процесния период.
В този смисъл е съдебната практика до момента :
Решение № 99/03.07.2019 по дело № 1876/2018 на ВКС, ГК, IV г. о.,
Решение № 311/08.01.2019 г. по г. д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г. о.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В рамките на исковия период от 01.10.2016 г. – 01.12.2018 г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.),
с която е отменена действащата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
възстановила действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по
адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС или от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-
908/02.08.2018 г.
В чл. 3, ал. 3 от двете наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31 е
регламентирано, че отработеното време в рамките на този часови диапазон се отчита с
протокол, с посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. В Наредбата обаче липсва изрична норма,
аналогична на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен момент Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил наложилата се съдебна
практика, че при липсата на такова изрично правило, което да регламентира начина за
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, изразяващо се в
нормативна празнота, приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да намери
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ в сила от 01.07.2007 г. , определяща структурата
и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на
допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и
изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Съгласно посочената разпоредба - при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
откъдето следва, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
3
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Въззивният съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна,
насочени към оспорване приложението на разпоредбите на Наредбата, обосновани с
липсата на нормативна празнота и регламентираното заплащане на нощния труд с 0, 25
лв. на час, съответно с евентуалното прилагане на по-нисък коефициент.
Възприемането на тези съображения би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от КТ и НСОРЗ и които получават такива допълнителни възнаграждения,
съгласно чл. чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ.
Горното тълкуване е в съответствие и с основния принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, установен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Същевременно, предвиденото в чл. 179, ал. 2 ЗМВР определяне на
размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд със Заповед на министъра
на вътрешните работи и установеното в т. 1 от Заповед № 8121з-8121з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи изплащане на възнаграждение на държавните
служители за нощен труд в размер на 0, 25 лв. за всеки отработен час в часовете между
22:00 – 06:00 ч., аналогично на нормата на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането
на процесното възнаграждение, дължимо за положен извънреден труд и формирано
чрез преизчисляване на нощните часове в дневни и съобразяване на
продължителността на работния ден, тъй като когато последната е надвишена се касае
за положен в повече труд, който следва да бъде компенсиран.
В тази връзка следва да се отбележи, че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по
дело С-262/20 г., до произнасянето на което е било спряно настоящото
производство, се подчертава, че в полза на такива работници от публичния сектор,
като полицаите и пожарникарите, не се налага специална уредба, но трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да
се да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно
разглежданият механизъм на преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент
1.143 и заплащането му като извънреден е такава мярка за защита под формата на
допълнително заплащане, която позволява да се да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд.
От заключението по съдебно-икономическата експертиза, кредитирана от
настоящия въззивен състав като изготвена компетентно и обосновано и неоспорена
от страните, се установява, че през процесния период ищецът е отработил общо 1362
часа нощен труд, работейки на смени.
Не се спори, а и се установява, че за тези часове от страна на ответната ОД на
МВР – гр. П. му е изплатено допълнително възнаграждение – по 0,25 лв./час или общо
340,50 лева. Положените часове нощен труд не са преизчислявани чрез превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143 и не са включени във
ведомостите. Вещото лице изчислява, че разликата между неплатените суми за
приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд за периода от
01.10.2016 г. до 30.11.2019 г. и изплатени суми за нощен труд (по 0,25 лева на час) е в
общ размер на 1025,05 лева.
Съгласно експертизата, лихвата за забава върху неизплатената сума е в размер
на 145,35 лева за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2019 г. Съдът е съобразил, че този
период надхвърля исковия период и би било недопустимо да се произнесе по
изчисленията на вещото лице.
4
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал в тази част експертизата и
счел, че е допусната техническа грешка /в периода на изчисление/, поради което на
осн. чл. 162 ГПК изчисли, че за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г. лихвата за
забава е в размер на 140.89 лева.
С оглед гореизложеното и установените чрез експертното заключение факти,
правилно първоинстанционният съд е намерил, че дължимото възнаграждение за
положен от ищеца нощен труд за процесния период е в размер на 1025,05 лева,
получен при приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден. Главният иск-като
основателен е уважен до установения в ССЕ размер, а отхвърлен до пълния предявен
такъв.
При основателност на главната претенция, основателна е и акцесорната за
обезщетение за забава в размер на 140,89 лева, поради което правилно същата е била
уважена до този размер и отхвърлена до пълния предявен такъв.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-икономическата
експертиза факти, въззивният съд приема, че с решението си първоинстанционният съд
е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и
следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно
установени и разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
По разноските:
В първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца са присъдени сторените разноски. Видно от договора за правна защита и
съдействие, ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
Районният съд е приел за основателно и своевременно въведено възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение доколкото се касае за еднотипни дела,
без фактическа и правна сложност, решавани аналогично на съответното местно ниво,
поради което същото е било редуцирано до 328,28 лв., съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г., съобразно материалния интерес по делото, от които в тежест на ответника
следва да бъдат възложени 272.62 лв. с оглед изгода по спора.
Ответникът има право на разноски пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове. Правилно районният съд , на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е
определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., от които в тежест на
ищеца са били възложени 16.96 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника са възложени таксите и разноските,
сторени в първоинстанционното производство – 46.64 лв. държавна такса, както и
100.00 лв. – възнаграждения на вещото лице по ССчЕ.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК правилно районният съд е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение за положен труд.
По въззивното производство отново е въведено възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение доколкото се касае за еднотипни дела, без фактическа
и правна сложност, решавани аналогично на съответното местно ниво, но с оглед
влезлите в сила изменения в размера на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г., съобразно материалния интерес по делото, и изчислени съобразно
размера на главница и изтекла лихва, към настоящия момент адвокатското
възнаграждение се явява адекватно и съобразено с размера на уважените претенции в
размер 450лв. и следва да се присъдят в този размер в полза на въззиваемия.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната жалба е
5
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260202/13.10.2022 г. по гр. д. № 8182/2019 г. на РС
– Перник,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОДМВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. П.
ЕГН **********, *** сумата 450 лв., представляваща адвокатски разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6