№ 9168
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20231110162834 по описа за 2023 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците, получили препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ответникът е придобил правото на собственост върху имота въз основа на
транслативен акт, сключен в момент, предшестващ исковия период, като е подал и
заявление за открИ.е на партида на негово име, поради което ответникътсе явява и
потребител на процесната услуга, респективно и носител на задължението за заплащане на
нейната цена за процесния период.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
1
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, отчитано е и количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода, за който следва да се ангажира отговорността на
ответника., възлиза на сумата от 2038.18лв., представляваща разлика между продажната
цената на топлинна енергия, начислена за периода. в размер от2087.33 лв. ., съгласно
издаваните от ищеца фактури и сумата по изравнение, възлизаща на 49.15 лв.– сума за
връщане.
Следователно главният иск следва да се уважи за целия претендиран размер.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
ССЕ е изчислила, че лихвата върху главницата за периода от 15.09.2022 г. деня
следващ изчитане на 45 дневния срок от издаване на общата фактура от 31.07.2022 г. до
22.08.2023 г. е в размер на 311.88 лв.., поради което този иск следва да се уважи за тази сума
и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 316.62 лв.
. Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните
от констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
2
коригирана съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство в общ размер от 953 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ..... има вземания към И. Г. В. с ЕГН:
********** и адрес: ..... за сумата от 2 038,18 лева (двe хиляди тридесет и осем лева и 18
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г.
до изплащане на вземането., за сумата от 311.88 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 22.08.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния
предявен размер от 316.62 лв..
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ....., срещу И. Г. В. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата 51,00лева (петдесет и един
лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., , сумата 11,44 лева (единадесет лева и 44 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.
3
ОСЪЖДА И. Г. В. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ....., сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство и за особен представител в
общ размер от 953 лв. Решението е постановено при участието на третото лице помагач "Т.
С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4