№ 223
гр. гр.Несебър, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200671 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Т.**“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр.Несебър, ************, представлявано от П.Т.Т., подадена
чрез пълномощника им - адв.З.Н. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, ********** против Наказателно постановление
№ 1654-F511153 от 03.11.2020г. на Зам.Директора на Териториална дирекция на НАП -
Бургас, с което на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ТД на НАП - гр.Бургас оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 18.09.2019г. в ТД на НАП-Бургас в програмен
продукт „СУП“, по повод писмо № 12-00-316 от 05.09.2019г. на ЦУ на НАП, както и
справка в ТР при АВ, инспекторите в ТД на НАП-Бургас установили, че „Т.**“ ЕООД,
в качеството си на задължено лице съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, не е изпълнило
задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2018г. в Агенцията по
вписванията – Търговския регистър, в законоустановения срок – до 01.07.2019г. във
връзка с подадената от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г. с вх.№
0200И0485304 от 27.03.2019г. За така установеното нарушение, на дружеството-
жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В същата се сочи, че забавата за подаване
в срок на годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018г. е била вследствие влошеното
здравословно състояние на счетоводителката на дружеството-жалбоподател, която по-
късно е починала. Наред с това се сочи, че след получаването на АУАН,
жалбоподателят е предприел незабавни действия по обявяване на ГФО за 2018г. и е
подал заявление с вх.№ Г2 20200817093236 по описа на Агенцията по вписвания. В
тази връзка се излагат съображения за малозначителност на нарушението по чл.28 от
ЗАНН. Независимо от това се сочи, че наказателното постановление е издадено след
изтичане на законовия срок за това по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление. От показанията на
актосъставителя Д. СТ. Д. се безспорно се установява, че след проверка в програмния
2
продукт на НАП и в ТР, и АВ е установено, че „Т.**“ ЕООД, в качеството си на
задължено лице не е спазил срока за подаване на ГФО за 2018г., срока за което бил до
01.07.2019г., обстоятелство, което се потвърждава и от самия жалбоподател.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за издаване
на обжалваното наказателно постановление след преклузивния шестмесечен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. От данните по делото се установява, че след установяване на
нарушението на 18.09.2019г., на жалбоподателят е бил съставен АУАН, бланков №
F511153 от 30.09.2019г. С писма изх.№ ИТ-1-ОО-1240 от 18.09.2019г. и 30.09.2019г.,
жалбоподателят е бил поканен в ТД на НАП-Бургас за предявяване и връчване на акта
/л.31-32 вкл./. Писмата са били изпратени по пощата с известия за доставяне, които са
останали непотърсени от адресата /л.36/. Впоследствие с протоколи от 10 и 18
декември 2019г., жалбоподателят отново е търсен на посочения в Търговския регистър
адрес за кореспонденция за връчване на съставения му АУАН, но без резултат /л.29-30
вкл./. Горното е наложило спиране на административно-наказателното производство
на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН до намиране на нарушителя и връчване на АУАН по
съответния ред. Видно от отбелязването върху акта за установяване на
административно нарушение /л.10-11 вкл./, същият е бил връчен на нарушителя на
12.08.2020г., на която дата е било възобновено административно-наказателното
производство /л.28/. Видно от обжалваното наказателно постановление, същото е било
издадено на 03.11.2020г., т.е. в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
По направеното възражение по чл.28 от ЗАНН, за да се произнесе, съдът
съобрази:
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Възникналото задължение за
подаване на ГФО не е изпълнено в законоустановения срок, а е подадено след повече
от година след неговото изтичане – на 17.08.2020г., както се сочи в жалбата.
Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не
обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Съдът намира, че и
обстоятелството, че е починала счетоводителката на дружеството – жалбоподател,
3
също не обуславя приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касае се за един
продължителен период от време по организиране дейността на дружеството, който
характеризира нарушението като други, извършени, от същия вид.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството
- жалбоподател да е извършило вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимум,
счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12
от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ТД на НАП Бургас и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на
наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева. Посочената сума следва да се присъди
в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ТД на НАП-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1654-F511153 от 03.11.2020г.
на Зам.Директора на Териториална дирекция на НАП - Бургас, с което на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, на „Т.**“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ************, представлявано от П.Т.Т.,
със съдебен адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, **********
/чрез адв.З.Н. от АК-Бургас/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч.
ОСЪЖДА „Т.**“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.Несебър, ************, представлявано от П.Т.Т., със съдебен адрес: гр.Несебър,
КК Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, ********** /чрез адв.З.Н. от АК-Бургас/ да
заплати на Национална агенция по приходите, сумата в размер на 80 лева /осемдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
4
страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5