РЕШЕНИЕ
№ 4810
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А. И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110213258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “против Наказателно постановление № СФИ23-РД02-
7/02.08.2023 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 198 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (съставен
АУАН с лице без представителна власт; противоречие между АУАН и НП за квалификацията;
неконкретизирани стоки); за обективна несъставомерност; за маловажност на случая. Моли се за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на насрещните разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и само по част от изложените в нея съображения.
1
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
В атакуваното НП се твърди нарушение на чл. 9, ал. 1 (липса на етикет на български език) и
ал. 2 (липса на изискуемо се закон съдържание на етикета) от Закона за защита на потребителите.
В този смисъл, от една страна, формира се извод за разнопосочност на обвинителната теза за
естеството на нарушението (изобщо ли липсва етикет на български език или такъв е наличен, но не
с дължимото се съдържание), която нееднократно (напр. Р 3828/2020 АССГ, XVIII кас с-в) е била
коментирана от касационната инстанция, в контекста на съществените процесуални нарушения.
От друга страна, нормата на чл. 18 ЗАНН, за всяко нарушение (в случая се твърдят две – по
чл. 1 и по ал. 2 на чл. 9 ЗЗП) се налага отделно наказание. И обратно – налагането на една санкция
за две нарушения създава неяснота – кое от тях и с какви мотиви се санкционира, а това
съставлява самостоятелно отменително основание (в този смисъл Р от 17.06.2009 по кнахд
2946/2009 АССГ, II кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013
АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в и др.).
На следващо място, коментираната по горе неяснота в обвинителната теза се подсилва от
обстоятелството, че докато в АУАН като нарушени се сочат разпоредбите на „чл. 9, ал. 1 и ал. 1
ЗЗП“, в атакуваното НП като такива се цитират „чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП“, т. е. налице е
противоречие между АУАН и НП, което няма как да не бъде подложено на процесуална критика (в
този смисъл Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII
кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд
8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в
и др.).
За пълнота на изложението, АУАН е съставен в присъствието на един от управителите
(служебна проверка по чл. 23, ал. 6 ЗТР), чиято представителна власт произтича ex lege, поради
което и възражението в тази насока не би могло да бъде споделено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обвинителната теза е
формулирана по начин, който не позволява организирането на адекватна защита.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, като минималният
размер на същите не предполага – на възражението за прекомерност да бъде детайлно отговаряно.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФИ23-РД02-7/02.08.2023 г., издадено от зам.
кмет на Столична община, с което, на основание чл. 198 ЗЗП, на била наложена имуществена
санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП.
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична община да заплати на сумата от
400 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3