Решение по дело №593/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

                                   Р    Е   Ш    Е    Н   И    Е   № 9

 

                                                       гр. Кюстендил, 09.01.2019 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети октомври  две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                             

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :   РОСИЦА САВОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :   ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                                                      ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                                                                       

  при участие на секретаря Любка Николова,  като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №593 по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

            Й.Й. В., ЕГН ********** и К.И.В., с адрес: ***, чрез  адв. А.Б. - пълномощник , обжалват  Решение от 18.10.2017 год., постановено по гр.д. № 988/2016 г по описа на Районен съд – Дупница. С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено по отношение на въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, че ищците са собственици на 1/6 ид.ч. от УПИ ХІ-724 в кв. 51 по РП на с. Ресилово, както и на 1/6 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в него, и гараж откъм улицата, на основание наследство от Й.ордан Щрапульов. С решението ответниците са осъдени да заплатят в полза на ищците и разноски по делото в размер на 820лв..

Решението се приема за недопустимо, неправилно и необосновано. Иска се същото да бъде обезсилено, респ. отменено, а предявения иск – отхвърлен като неоснователен. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

На първо място се релевира довод за недопустимост на постановения от ДнРС съдебен акт, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото с исковата молба ищците са претендирали установяване на собственически права върху 1/6 ид.ч. от 670 кв. м от УПИ с пл. № 724, за който е отреден Парцел XI. Сочи се, че при така заявен петитум искането не касаело установяване на собственост на идеални части от цял имот, а на идеални части от част от него. Същевременно претенцията била предявена за имот с пл. № 724, за който е отреден УПИ XI, а не за самия УПИ. С диспозитива на атакуваното решение, съдът се е произнесъл по собствеността на ищците върху целият УПИ XI, за който на практика липсвал предявен иск. Твърди се също така, че липсва индивидуализация на двуетажната жилищна сграда и гаража, построени в имота, по отношение на собствеността на които се е произнесъл със своя акт районният съд.

Изложени са и доводи за неправилност на съдебния акт, като се твърди, че същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се излага, че производството пред първата инстанция се развило и респ. съдът е постановил решение по нередовна искова молба, което обстоятелство е създало неяснота как е определен предметът на спора, като е затруднило страните да организират защитата си, а съдът да се произнесе ясно по спора. Твърди се също така, че в исковата молба липсвала яснота и индивидуализация на предмета на спора, доколкото претенцията според заявения петитум е била за установяване на собственост върху 1/6 ид. част от 670 кв.м от УПИ ХІ-724 в кв. 51 по ПР на с. Ресилово, целият с площ от 1042 кв.м. Не ставало ясно и кои точно са постройките, върху които се претендира собственост и къде точно се намират те в рамките на УПИ. Това обстоятелство възпрепятствало да се направи преценка дали решението на ДнРС касаело именно предмета на спора. Твърди се също така, че в исковата молба не е посочено основанието за придобиване на собственост върху реални площи от имоти /УПИ/, което препятствало възможността за преценка допустимостта и основателността на този иск. С оглед неяснотите, свързани с предмета на спора, неясен оставал и въпросът как е определена пасивната легитимация по иска, респ. налице ли е необходимост от конституиране на всички съсобственици на УПИ и те необходими и задължителни другари ли са или не.

 Друго нарушение на процесуалните правила се свързва с липса на надлежен доклад по делото, при което и  не са били квалифицирани и обсъдени заявените от ответниците  възражения досежно присъединяване на владението им към това на техния праводател, както и за приложение на кратка придобивна давност. Като последица от това се твърди, че за тях не е настъпила преклузия на правата им да ангажират доказателства и да правят искания за установяване на твърденията по отговорите на исковата молба. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, а оспореният съдебен акт е общ и немотивиран, доколкото обсъждане на доказателствата изобщо не е направено.

 Излагат се доводи и за необоснованост на обжалвания съдебен акт. За неправилен се приема изводът на решаващия съд, че след като ищците са наследници на своя дядо, то те имат собственост на това основание към настоящия момент, и то на 1/6 ид.ч. от УПИ и от построени в него сгради. Твърди се, че искът касаел имот, за който е налице отреждане на УПИ, а не за самото УПИ. От съдебно техническата експертиза, както и от представените по делото скици за имота, се установявало, че поземлен имот с пл. № 724 е с площ от 1038 кв.м, а като урегулиран имот /УПИ/ - площта му била от общо 1042 кв.м., следователно искът по тази причина не можело да се уважи за 1/6 ид. ч. от имот с площ от 1042 кв.м, какъвто е УПИ и за какъвто е постановен съдебният акт.

От друга страна неустановено по делото било и че процесните части от имот пл. № 724, за които е отреден УПИ XI, са част и са идентични с притежаваните от ответниците по иска 670/1042 ид.ч. Сочи се също така, че при постановяване на решението си ДнС не се е съобразил с практиката, че давностно владение като придобивен способ е налице, когато владението е непрекъснато  и несъмнено, каквото владение е осъществила праводателката на ответниците С.Щ..

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Ю. С., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и се моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорва се изложеният от въззивника довод за недопустимост на постановения от ДнРС съдебен акт. Не се споделят и доводите за осъществено от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че решението на ДнРС е правилно и обосновано, като решаващият съд обсъдил всички писмени и гласни доказателства, отнасящи се до предмета на спора.

След оставяне на исковата молба без движение с определение от 26.01.2018г. е постъпила уточнителна молба от вх.№1191/12.02.2018 г. , с която ищците са заявили, че излагат обстоятелства относно предявените искови претенции: за индивидуализиране на спорната част от недвижимия имот, основанието на предявения установителен иск,  сградите, по отношение на които се претендира установяване на собственост и за конкретизиране на  петитума на исковата молба ,респ. посочена е цената на предявените искове. Визираното уточнение се изразява в следното:

 Иска се признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/6 ид.ч. или по 1/12 ид.ч. от 670 кв.м. като процесните 670 кв.м., от които се претендира право на собственост за двамата ищци в размер на общо 1/6 ид.ч., са включени в УПИ ХІ-724, кв.51 по регулационния план на с.Ресилово, общ.Сапарева баня, и се намират между улици с осеви точки 119-146 и 146-147 и УПИ ХІІ-726, кв.51 по този регулационен план .

Посоченото основание, на което се претендират горните части от имота, е наследствено правоприемство от дядото на въззивниците -  Й.М. Щ. - по право на заместване на К.Й. Щ. , както и придобиване по давност за периода от 2000 г. до 2015г.

            Сградите, по отношение на които се претендира установяване на собствеността, са: двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в посочените  670 кв.м., откъм улица с осеви точки 119-146 до улицата в източната част на парцела, и масивен гараж, разположен в процесните 670 кв.м. между улици с осеви точки 119-146 и 146-147 в югоизточната част на УПИ Х1-724, кв.51 по регулационния план на с.Ресилово, общ.Сапарева баня.

            Основанието, на което се претендира право на собственост върху тези две сгради, е наследствено правоприемство от същия наследодател Й.М.Щ. по право на заместване на К.Й. Щ. ,и придобиване по давност за периода от 2000 г. до 2015г.

 

В  срок е  постъпил отговор по уточнителната молба от насрещната страна, чрез адв. А.Б.. Приема се, че с молбата – уточнение ищците не са успели да отстранят констатираните от КнОС нередовности по исковата молба. Твърди се, че не е индивидуализиран предметът на спора. Сочи се, че горните неясноти не давали възможност да се прецени допустимостта и основателността на иска, нито да се организира защитата на ответната страна. Приема се, че неясно оставало как точно е определена пасивната легитимация по иска.

Иска се прекратяване на производството по иска поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба.

 В условията на евентуалност се възразява по същество с оглед изложените уточнения на исковата претенция. Сочи се, че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти и предявеният от тях установителен иск е неоснователен. Твърди се също, че придобиването по давност на реални части от парцели  е недопустимо при действието на ЗТСУ и ЗУТ, което изключвало възможността ищците да се придобили по давност за времето от 2000 г. до 2015 г. нито цялата, нито части от реалната площ от 670 кв.м. от УПИ, респ. от построените и претендирани  сгради. Оспорва се, че наследодателят Щ.бил притежавал към момента на смъртта си реални части от парцела, както и че към този момент в имота е съществувал гараж във вида, описан от ищците. Сочи се, че този гараж бил изграден от Щрапульова след неговата смърт.

Приема се, че владението върху спорните имоти е осъществявано единствено от С.Щ. и от правоприемниците й за повече от 26-27 години, като ищците не са препятствали и не са се противопоставили на владението. При тези доводи се приема, че Щ.се е легитимирала приживе като собственик на процесния имот, чиято собственост впоследствие на основание покупко – продажба е преминала към ответниците.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски. 

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.

Въззивният съд приема следното:

От удостоверение за наследници , издадено от Община Сапарева баня на 14.06.2016г.(л.13 от делото на ДнРС) се установява, че страните са законни наследници на Й.Щ., б.ж.на с.Ресилово,починал на 26.01.1989г., като въззивницата Й.Й. е негова дъщеря, а въззиваемите С.Й. и Д.Й. са негови внуци – деца на починалия преди общия наследодател негов син Кирил  Щрапульов.

            Видно от нот.акт № 55 т.І д.110/1961г., общият наследодател Й.Щ. заедно с  В.и М.Щ. е признат за собственик по давност и наследство на парцели Х-151 с площ 644 кв.м. и парцел ХІ-151 с площ 674 кв.м, кв.50 по плана на с.Ресилово , като констативният нот.акт е издаден след спогодба,постигната по гр.д.№90/1961г.на РС-Ст.Димитров (срвн.протокол от 06.02.1961г.).

            С нотариален акт №66, т.ІІІ, дело №326/2015г. от 17.11.2015г.,на Нотариус Д.Г. район на действие РС-Дупница, преживялата съпруга на Й. Щ. – С. Щ. е призната за собственик по наследство и давност  на 438,44/1042 кв.м от УПИ пл.№724, за който е отреден парцел ХІ ,кв.51  по плана на с.Ресилово, ведно с 2/6 ид.ч.от находящите се в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и масивна сграда на допълващо застрояване – гараж.За същия обем права е сключен договор за покупко-продажба между С. Щ. и въззивницата Й. В., който договор е оформен с нотариален акт №67, т.ІІІ, дело №326/2015г. от 17.11.2015г.,на Нотариус Д.Г..

            Преди това правото на собственост върху  231,56/1042 кв.м от посочения имот УПИ пл.№724, за който е отреден парцел ХІ ,кв.51  по плана на с.Ресилово,както и 4/6 ид.ч от гореописаните  обекти масивна жилищна сграда и масивна сграда на допълващо застрояване – гараж , е било предмет на сделка – договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 17,т.ІІІ,д.№280/2015г.на Нотариус Д.Г.Към момента на двете сделки въззивницата В.е била в брак с въззивника К.В. видно от удостоверение за граждански брак,изд.на 05.08.1974г.от ГОНС-Благоевград – л.93 от делото на ДнРС.

            Приложена е декларация от 1998г.за имота, подадена от С.Щ., в която като собственици освен нея са посочени и страните по делото , с посочени права – за С.4/6 ид.ч, за въззивницата Й. В. – 1/6 ид.ч. и за въззиваемите – по 1/12 ид.ч.; съответно като година на изграждане на жилищната сграда се сочи 1958г., а на гаража – 1981г.Приложени са и квитанции за плащане на местни данъци от въззиваемите – за периода от 1998г.до 2001г., 2007-2015г.Такива са представени и на името на С. .Щ и на н-ци на Й.Щ.за различни години в рамките на периода 1998г.-2015г.

            С.Щ. е починала на 18.12.2015г.,като страните са нейни законни наследници – видно от у-ние за наследници-л.12 от делото на ДнРС.

            От заключение №4040/29.03.2017г., прието в първоинстанционното производство, както и от заключение №5055/02.07.2018г., прието в настоящото производство, ,двете изготвени от  вещото лице Л.В., се установява, че исковата претенция, така,както и уточнена в настоящото производство , касае 670 кв.м., които фактически съвпадат с измерената графически по Приложение №1 площ на бившия парцел Х-151,кв.50 по регулационния план на с.Ресилово от 1931г. Парцелите по  този план Х-151 и ХІ-151 са били заснети като два имота – съответно пл.№724 и пл.№725,респ.за същите са отредени по действащия план УПИ ХІ-724 и УПИ Х-725, т.е.в УПИ ХІ-724 е включена площ от 670 кв.м от бившия парцел Х-151(срвн. и скица-приложение №2 към  заключение №5055/02.07.2018г.В този имот се намират и двуетажна масивна жилищна сграда, както и масивна сграда от допълващо застрояване откъм улица с ос..146-147.Записванията по разписния лист – освен тези по нотариални актове от 1961г., са за трето неучастващо в производството лице – само за сграда извън обхвата на претенцията –находяща се откъм УПИ Х-725, както и записване на името на въззивницата Й. В.- по цитираните нотариални актове №17/2015г. – за 231,56/1042 ид.ч. и №67/2015г.- за 438,44/1042 ид.ч .

            От събраните гласни доказателства се установява, че въззиваемите са живели в процесната къща в с.Ресилово  до смъртта на баща си, след което (около 1 г.по-късно)са отишли да учат в гр.Бяла, но са посещавали имота всяка ваканция. След като са навършили пълнолетие , същите отново са живеели в имота, тъй като Д. през 2002г.е работела в обувен завод и като сервитьорка  в Дупница, а С. след казармата е работел първоначално в София в строителството- до преди 4-5 г., а след това като планински водач в Рила, какъвто е станал 2015г.,  и дори хора , които е водел като клиенти в планината, са отсядали в тази къща.Достъпът им до втория етаж е бил свободен до лятото на 2016г.(м.юни-юли) и е възпрепятстван едва след това., когато въззивницата е сменила бравите.Въззиваемите са правили дребни ремонти в имота.Тяхната баба С. не ги е гонела, а се е радвала, че идват млади хора и е споделяла, че къщата ще остане  за С. и Д..Гаражът е бил построен приживе на сина на наследодателите К. и през годините при идването си е ползван и от близки на въззивемите - срвн.показанията на свид.Б. У.и свид.В.Щ. – майка на въззиваемите).Свид.В. Щ. посочва още, че С. е разбрал, че имотът е записан на името на леля му , когато е отишъл да плати данъците за себе си и за сестра си, а въззивницата Й. В. никога не е споменавала, че има претенции за имота, нито С.й е казвала такова нещо, като са си говорели точно за къщата през лятото на 2015г.преди да почине С.

            От своя страна, свид.Е.П.(дъщеря на въззивниците) сочи, че само баба й е имала ключ от къщата и е казвала, че до смъртта си няма да я прехвърля на никой.През последните десетина години братовчедите й(въззиваемите) са идвали рядко, като е имало случаи, когато С. е довеждал компании, бабата да ги гони, защото са шумни и не е искала да й пречат.Свидетелката не е чувала да е имало спорове или претенции към къщата.Гаражът към момента на смъртта на дядо й е съществувал, но не е бил довършен, а след това е бил преграден по инициатива на баба й и с помощта на семейството на свидетелката и е била обособена и лятна кухня и санитарен възел.Свидетелката сочи, че самата тя е плащала данъците на баба си, която й е давала пари , но само за нейния дял..Баба й е получила инсулт през 2015г.,два месеца след като се е разпоредила с имота в полза на майката на свидетелката (т.е.в полза на въззивницата).Свид..С.К. поддържа в показанията си, че въззиваемите са идвали рядко през летните ваканции, но  не ги е засичала да идват в имота, а само от баба С.е разбирала, че ще идват на гости , един вид и ключове не са имали оттам, защото С. е казвала, че ключовете са си у нея, къщата е на нея.В разговори наследодателката е споделяла на свидетелката , че вероятно ще се ориентира да остави всичко на дъщеря си.Селскостопанските постройки са започнати приживе на съпруга на С. – Й., но са довършени след това , вкл.гаража , като С.го е довършвала с нейни средства.С.е давала пари и за ремонт на покрива и т.н., като семейството на въззивниците й е помагало.Въпреки това сочи, че не е присъствала на спорове между страните и наследодателката.

            Във връзка с ограничаване на достъпа до жилищната сграда е била  образувана преписка  по жалба на въззиваемия С.Й. в РП-Дупница, приключила с постановление от 21.07.2017г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Налице са данни и за преписка по жалба на въззивницата  Й. В., депозирана в РУ на МВР – Дупница и изпратена на РП-Дупница на 24.10.2016г.

             При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че искът досежно установяване право на собственост за идеална част от конкретно посочена реална част от съществуващ към настоящия момент УПИ е недопустим , тъй като не се касае за  искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, съответно не се касае и за иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, само в които случаи тези искове се приемат за допустими съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК.

            Съгласно забраната на чл. 59 ЗТСУ, не могат да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ. Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г. - 2001 г./ не обуславя и придобиване на съответна идеална част от правото на собственост, доколкото според фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ това е допустимо само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. При действието на ЗТСУ владението на реална част от парцел не е годен придобивен способ както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр. д. № 154/86 г., ОСГК/. За периода от време след влизане в сила на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е изрично регламентирана в чл. 200 от същия закон, при което, за разлика от чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна идеална част от имота.

            При уточняване на претенцията е изяснено също така, че не може да бъде приложена  конверсията като  материалноправен институт / уредена в разпоредбата на чл. 181, ал. 3 З. -отм. относно възможността да се придобие по давност идеална част от дворищнорегулационен парцел чрез владение върху реална част/, тъй като изрично е заявено, че се иска установяване право на собственост върху идеална част от реална част – с посочени граници, а не от самият УПИ ХІ-724 , както е приел ДнРС , а тази реална част – бивш парцел Х-151 – е загубила самостоятелния си статут.Ето защо в тази част атакуваното решение следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено.

            По отношение установяване правото на собственост върху идеални части от сградите, находящи се в УПИ ХІ-724, идентифицирани по вид и местонахождение, съдът намира исковата претенция  за основателна поради следното:

В отношенията между сънаследници разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение. Когато сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, същият владее своята идеална част от имота, но по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическата власт като държател. За да се приеме, че упражнява тази фактическа власт само за себе си по смисъла на чл. 68 ЗС, следва да противопостави и то по категоричен начин на останалите сънаследници намерението си да свои целия имот. В тежест на такъв сънаследник е да докаже не само че е упражнявал фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но и че е демонстрирал спрямо останалите сънаследници намерението си да свои имота.

В случая нито от гласните, нито от писмените доказателства може да се обоснове извод за категорична демонстрация на своене от страна на наследодателката Спасуна Щрапульова в отношенията й с въззивниците – нейни внуци.Същите са ползвали периодично и безпрепятствено къщата и гаража, не е доведено до знанието им, че същата не ги счита за съсобственици – като  сънаследници ( по право на заместване на починалия преди наследодателката неин син К.– баща на въззиваемите).В декларацията от 1998г., подписана от наследодателката, без оспорване на нейния подпис,т.е.авторството, С. и Д. К.са вписани като съсобственици със съответните права по закон , доколкото не се спори, че жилищната сграда е била СИО между Спасуна и съпруга й,респ.гаражът като обект е съществувал към момента на смъртта на Й.Щ., макар че впоследствие е бил преустройван.Намерения на С.Щ.за своене и за отблъскване владението конкретно по отношение на въззиваемите не са били демострирани по явен спрямо тях начин, като категоричните данни за преустановяване на достъпа до жилищната сграда датират едва от 2016г. Ето защо, установителните претенции по отношение на тези обекти се явяват основателни и същите са в рамките на правата на ищците (сега въззиваеми), които притежават по Закона за наследството.В тази част поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд решението, предмет на въззивната проверка, ще бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора на въззивниците се дължат разноски по компенсация в размер на 37,96лв.общо за двете инстанции, а на въззиваемите – тези разноски са в размер на 834,47лв .

 

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ОБЕЗСИЛВА  Решение от 18.10.2017 год., постановено по гр.д. № 988/2016 г по описа на Районен съд – Дупница. , в ЧАСТТА в която е признато за установено по отношение на  Й.Й. В.  , ЕГН ********** и К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.К.Й.  ЕГН **********,и Д.К.Й.,ЕГН **********,двамата със съдебен адрес ***,кантора 18,  са собственици на 1/6 ид.ч. от УПИ ХІ-724 в кв. 51 по РП на с. Ресилово, като вместо това ПОСТАНОВИ:

            ПРЕКРАТЯВА производството по иск по чл.124 ГПК , предявен от С.К.Й.  ЕГН **********,и Д.К.Й., ЕГН ********** (двамата с посочен адрес) срещу Й.Й. В.  и К.И.В. ( двамата с посочени данни) за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/6 ид.ч.(по 1/12 за всеки от ищците) от 670 кв.м ,включени в УПИ ХІ-724,кв.51 по регулационния план на с.Ресилово,община Сапарева баня,находящи се между улици с осеви точки 119-146 и 146-147 и УПИ ХІІ-726,кв.51 по регулационния план на с.Ресилово,община Сапарева баня.

            ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.10.2017 год., постановено по гр.д. № 988/2016 г по описа на Районен съд – Дупница. , в ЧАСТТА, в която е признато за установено по отношение на  Й.Й. В.  , ЕГН ********** и К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.К.Й.  ЕГН **********,и Д.К.Й.,ЕГН **********,двамата със съдебен адрес ***,кантора 18,  са собственици по наследствено правоприемство от наследодателя   Й.Щ.  .- общо на 1/6 ид.ч.- или по 1/12 ид.част за всеки от тях от двуетажна масивна жилищна сграда  откъм улица с ос.т.119-146  в източната част на УПИ ХІ-724,кв.51 по регулационния план на с.Ресилово,община Сапарева баня., както и  по 1/12 ид.ч.от масивен гараж в югоизточната част на УПИ ХІ-724,кв.51 по регулационния план на с.Ресилово,община Сапарева баня,между улици с ос.т.119-146 и 146-147.

                 ОТМЕНЯ  Решение от 18.10.2017 год., постановено по гр.д. № 988/2016 г по описа на Районен съд – Дупница. , в ЧАСТТА, в която Й.Й. В. и К.И.В. ( двамата с посочени данни) са осъдени да заплатят на С.К.Й.  и Д.К.Й. (с посочени данни) разноски в размер на 820лв.и вместо това постанови:

                 ОСЪЖДА Й.Й. В. и К.И.В. ( двамата с посочени данни) да заплатят на С.К.Й.  ЕГН **********,и Д.К.Й., ЕГН ********** (двамата с посочен адрес) разноски по компенсация в размер на 834,47лв.общо за двете инстанции.

                 ОСЪЖДА С.К.Й.  ЕГН **********,и Д.К.Й., ЕГН ********** (двамата с посочен адрес) да заплатят на  Й.Й. ВЪЛКАДИНОВА  и К.И.В. ( двамата с посочени данни) разноски по компенсация в размер на 37,96лв.общо за двете инстанции.

 

            Решението на КнОС може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му ,пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                                                    Председател: 

                               

 

                                                                                              Членове:1.                                  

 

                                                                                                         

                                                                                                               2.