Р
Е Ш Е Н И Е
№
84
гр. Разград, 29.06.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора МАРИН ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 62 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Г. С. Б. от с. О., обл. В. против Решение № 30 от
28.02.2022 г., постановено по АНД № 20213330200739 по описа на Районен съд –
Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0002746 от
21.09.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. С посоченото наказателно постановление за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 ЗДвП във вр. с Приложение 5, част
I, т. 5.2.1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения, за което се излагат подробни
писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление с присъждане на разноски.
Ответникът не
ангажира становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2020, № 293361 от 11.08.2021 г. за това, че на
11.08.2021 г. около 18.00 часа на територията на обл. Разград, на път Русе -
Разград, на около 2 км. след гр. Цар Калоян, на отбивка Дервента, като водач
на МПС - влекач МАН ТГА 18.460 от
категория N3, с peг. № ********, с прикачено полуремарке Шварцмюлер СПА ЗЕ от категория
04, с peг. № ********, собственост на „Иви транс 20“ ЕООД, извършва обществен превоз на
товари с технически
неизправно полуремарке – липсва гайка на колелото на трети мост отляво, като
неизправността се класифицира като значителна. По време на съставяне на АУАН на
водача е била донесена гайка, която е била затегната на място. Нарушението е
квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 ЗДвП във
вр. с Приложение 5, част I, т. 5.2.1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г.
Фактическите
и правните констатации по АУАН са били възприети от административнонаказващия
орган, който с обжалваното пред районния съд наказателно постановление на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер
на 200 лв.
С оспореното
по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че е издадено от компетентен орган и при спазване
на процесуалните изисквания. Районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил
констатираното нарушение, то не представлява маловажен случай и правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Не са
налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният
съд правилно е установил фактите по делото. Не е допуснал процесуални нарушения
нито при събиране на доказателствата, нито при тяхната оценка. Анализирал е
свидетелските показания в съвкупност с писмените и веществените доказателства
/снимки/ и е формирал обосновани изводи.
Въззивният
съд е приложил правилно и материалния закон.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 101, ал. 4 ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 – Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Липсваща гайка на колело е посочена в Приложение 5, част I, т. 5.2.1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. като значителна неизправност.
Безспорно и доказано е по делото, че жалбоподателят е управлявал състав от превозни средства – влекач и полуремарке, което е пътно превозно средство по смисъла на §6, т. 18 от ДР на ЗДвП и това ППС е било технически неизправно. А съгласно чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП управлението на технически неизправно пътно превозно средство се наказва с глоба от 200 лв. при констатирани значителни неизправности.
Правилно и административнонаказващият орган, и въззивният съд са преценили, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, поради което следва да бъде наказан с предвидената глоба от 200 лв. Наказанието е в абсолютен размер и не подлежи на изменение съгласно чл. 27 ЗАНН.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление са допуснати процесуални пороци относно описанието на
нарушението. В тях ясно, точно и конкретно са посочени всички фактически
признаци, които определят и индивидуализират административното нарушение.
Времето на възникване на неизправността не е елемент от фактическия състав на
нарушението. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си, че е направил всичко възможно да се увери, че ППС е технически
изправно и че изпадането на гайката е станало по време на движение поради
лошото качество на пътищата. При това доводът за наличие на случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК е неоснователен. В тази насока касационната инстанция споделя
мотивите на въззивния съд, че водачът е следвало да прояви необходимото
внимание, да провери предварително и прецизно стабилността на скрепителните
елементи и да установи евентуалното хлабавото закрепване на гайката. Като не е
сторил това, е действал небрежно, което обосновава извод за виновно поведение.
Правилно въззивният съд е отхвърлил и възможността за приложение на института по чл. 28 ЗАНН. Разглежданото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Не са установени обстоятелства, които да понижават степента на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Предвид изложеното и на
основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от
28.02.2022 г., постановено по АНД № 20213330200739 по описа на Районен съд –
Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/