№ 9892
гр. София, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110101873 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1873 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „..............‘ С.А., чрез „........“ С.А., клон
България, с ЕИК ..............., гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, чрез
юрисконсулт Н............. М.... против П. Г. К., с ЕГН ********** за признаване на
установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми по
договор № ..........., обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 60917/2019 г. по описа на Софийски районен съд, а
именно: 8 908, 92 лв. – главница по договор за кредит, 6 883, 04 лв. – възнаградителна
лихва, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2021 г., сумата от 1 751, 64 лв. -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.11.2017 г. до 11.10.2019
г., ведно със законната лихва, считано от постъпването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на същото. Претендират се разноски.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 01.02.2016 г. между „........“ в
качеството му на кредитор и П. Г. К. в качеството му на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № ..........., по силата на който страните са се
съгласили кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10 000
лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.02.2021 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният
кредит да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 432, 88 лв., като
в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Ищецът е
посочил, че въз основа на кредитния профил на ответника е определен годишен
процент на разходите, а кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5
ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
1
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент
по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора. Ищецът твърди, че сумата предмет на
договора за кредит е преведена по сметка на ответника. Съгласно чл. 5 от сключения
между страните договор при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забава. Ищецът сочи, че след изплащането на 19 погасителни
вноски, ответникът е преустановил изпълнението по сключения между тях договор. На
основание чл. 5 от договора вземането на „БНП Приба Пърсънъл Файненс“ е станало
изискуемо в пълен размер, считано от 05.11.2017 г., за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника. Вследствие на неизпълнението от страна
на кредитополучателя, кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за следните суми: 8 908, 92 лв. – главница по
договор за кредит, 6 883, 04 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.10.2017 г. до 05.02.2021 г., 1 751, 64 лв. мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.11.2017 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на същото по чл. 410
ГПК в Софийски районен съд, образувано е ч.гр.д. № 60917/2019 г. по описа на
Софийски районен съд и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК и в изпълнение на
дадените указания по чл. 415 ГПК „..............‘ С.А., чрез „........“ С.А., клон България е
предявило процесните установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът възразява срещу допустимостта на иска
поради липса на процесуална правосубектност на ответника. Възразява, че липсва
валидно облигационно отношение между него и ищцовото дружество, въз основа на
което се претендира процесната сума. При условията на евентуалност оспорва
кредиторът да му е предоставил сумата 10 000 лв. предмет на сключения договор.
Оспорва валидността на сключения договор, като поддържа, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен в частта, с която са уредни лихвите поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл. 11, т. 8 и т. 10 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по
чл. 23 ЗПК, поради което и потребителят дължи единствено връщане на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи други разходи по заема. Оспорва начисления
лихвен процент по договора за потребителски кредит, като твърди, че същият е
неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави, във връзка с което и
поддържа, че нееквивалентността на престациите води до недействителност на целия
договор. Поддържа, че потребителският кредит нарушава разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК, като навежда конкретни твърдени, че шрифтът на текста на договора е по-
малък от 12, липсва посочен срок на договора, не е посочена методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент, от договора и погасителния план не може
да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми, а именно колко лихва, главница и такса се погасява с всяка вноска, договорът не
съдържа правото на потребителя да поиска извлечение по сметка под формата на
погасител план. Оспорва дължимостта на застраховка „защита на плащанията“ и „такса
ангажимент“. Твърди, че застраховката противоречи на разпоредбите на закона и не се
доказва потребителят реално да е ползвал такава услуга. Оспорва процесният договор
за потребителски кредит с №........... от 01.02.22016 г. да е обявен за предсрочно
изискуем, като твърди, че не е бил уведомяван. Възразява за изтекла погасителна
2
давност по отношение на претендираните към ищеца суми за главници и лихви.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
последна покана до длъжника от 17.04.2018г./л.24/, извлечение по кредит PLUS –
12631138/л.21-22/, договор № ........... oт 01.02.2016г./л.7-12/, сертификат № PLUS - 12631138
oт 01.02.2016г./л.13/, ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
„Кредит Класик“ /л.14-16/, ОУ към застрахователна програма/л.17-20/, справка за получени
плащания, извлечение за вписване в Търг.регистър към 13.3.2018г. за ищеца/л.28-31/,
нотификация за презгранично сливане 10.3.2018г./л.32-33, платежно нареждане от
02.02.2016 г. за сумата в размер на 9 750 лв. по сметка на П. Г. К. в „Уникредит Булбанк“
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза/СТЕ-л.91/, която
съдът приема за коректно и обективно изготвена, като същата не е оспорена от страните. От
заключението на експертизата се установява, че използваният шрифт в процесния договор за
кредит е в размер на 12 пункта.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени на
основание чл. 202 ГПК, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена, се
установява, че Договор за потребителски паричен кредит .........../01.02.2016 г. е отпуснат на
П. Г. К. за сума в размер на 10 000.00 лв. (десет хиляди лева), посочен цифром в поле
„Размер на кредита за потребителски цели“, група „Параметри и условия“ в Договора за
кредит. Съгл. чл. 2 от група „Условия по договор за кредит“ сумата на предоставения с този
Договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“ и изчислена
застрахователна премия, както следва в подточка „а“ от КСЧ. Установява се, че за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“, сключена със Сертификат PLUS-12631138,
застрахователната премия бива определена по следния начин: за кредити до 10 000.00 лв.,
включително и срок над 24 мес. - 0,56 % от финансираната сума, умножена по
продължителността на кредита в месеци (метода на изчисление представлява част от
горепосочения Сертификат). Сумата от 3 360.00 лв. (три хиляди триста и шестдесет лева) е
начислена към размера на кредита 10 000.00 лв. (десет хиляди лева) и така формира общо
задължение от 13 360.00 лв. (тринадесет хиляди триста и шестдесет лева). Вещото лице
посочва, че П. Г. К. подписва Договор за потребителски паричен кредит .........../01.02.2016 г.
и на база гореизложеното с подписа си удостоверява задължение от общ размер на 13 360.00
лв. (тринадесет хиляди триста и шестдесет лева) от които удържана такса ангажимент в
размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), сумата посочена в група „Параметри и
условия“ и съгл. чл. 2 от група „Условия по договор за кредит“ и 3 360.00 лв. (три хиляди
триста и шестдесет лева) - размерът на кредита за покупка на застраховка, платен директно
на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, договорено в същия. От експертизата
става ясно, че с платежно нареждане банкова референция № 000003850054 на 02.02.2016 г.
остатъкът от 9 750.00 лв. (девет хиляди седемстотин и петдесет лева), кредиторът превежда
на П. Г. К. по банкова сметка с IBAN: BG02UNCR70001501652863 при „Уникредит
Булбанк“ АД открита на негово име, посочена в чл. 1 от група „Условия по договор за
кредит“. Установява се още, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.10.2019 г., падежиралите суми, представляващи парично вземане
по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-12631138/01.02.2016 г. по пера и
съответно размер са, както следва: а) 8 908.92 лв. - остатък главница; б) 6 883.04 лв. -
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.10.2017 г. до
05.02.2021 г., изчислена при фиксиран лихвен процент за срока на договора 38,14 % при
1/365 лихводни за година. ГПР - 47,64 % от 01.02.2016 г.; в) 1 751.64 лв. - мораторна лихва за
периода от 05.11.2017 г. до 11.10.2019 г., равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01.07.2017
г., плюс 10 %, дължими ежедневно на база 1/360 лихводни за година. От заключението на
3
вещото лице се установява, че извършените плащания от П. Г. К., са в общ размер на 8
312.84 лв., като ответникът е преустановил плащането на вноските по кредит PLUS-
12631138/01.02.2016 г. на 27.02.2018 г., като към тази дата са погасени 19 месечни
погасителни вноски от по 432.88 лв. (четиристотин тридесет и два лева и 88 стотинки) и
частично от 20 - тата - 52.12 лв. Погасени са също и 36 лв. (3*12.00), които кредиторът
отнася за събиране на разходи, съответно в месеците 10.2016 г., 11.2016 г. и 12.2016 г. За
целите на експертното заключение, ищецът „........“ С.А. клон България не предоставил
информация за постъпили плащания по Договор за потребителски паричен кредит
.........../01.02.2016 г. след датата на входиране на настоящия иск, а именно - 14.01.2022 г. до
момента на проверката. От проверка на приложените материали в кориците на делото и
предоставената допълнителна информация от ищеца „........“ С.А. клон България относно
последващи плащания по Договор за потребителски паричен кредит .........../01.02.2016 г. на
П. Г. К., вещото лице е установило задължения отделно по пера, както следва: оставаща
главница в размер на 8 908.92 лв. (осем хиляди деветстотин и осем лева и 92 стотинки) - 8
569.04+339.88 или ДК+ЗП, дължима в периода от 05.10.2017 г. - падежното число на първата
частично незаплатена месечна вноска до 05.02.2021 г. - падеж на кредита; оставаща
възнаградителна лихва в размер на 6 883.04 лв. (шест хиляди осемстотин осемдесет и три
лева и 04 стотинки), начислена върху главницата за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2021 г.
и изчислена при договорираната цена на кредита. Вещото лице посочва, че предсрочната
изискуемост е договорена в чл. 5 от група „Условия по договор за кредит“ от падежната дата
на втората непогасена вноска. Обезщетение за забава се дължи, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска в размер на основния лихвен процент /ОЛП/ плюс 10
процента на годишна база 1/360, съгл. чл. 5 от група „Условия по договор за кредит“. Така
изчислена, считано от 05.11.2017 г. до 11.10.2019 г., върху непогасеното задължение,
съобразно всеки лихвен период поотделно, дължимата законна лихва за забава е в размер на
1 751.64 лв. (хиляда седемстотин петдесет и един лева и 64 стотинки). На основание
гореизложеното експертизата констатира, че ответникът П. Г. К. по сключен с „........“ ЕАД
Договор за потребителски паричен кредит ........... от 01.02.2016 г., дължи сума в общ размер
на 17 543.60 лв.
По делото е прието, като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД№ 60917/2019г. по описа на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. По
отношение на възражението на ответника, че ищецът не е лигитимиран да предяви иска, то
съдът го счита за неоснователно, защото към исковата молба е представено доказателство за
това, че ........ ЕАД, ЕИК ......, се е вляло в чуждестранното дружество ........, с номер
********* на Парижки Търговски регистър, като последното се представлява в България от
ищеца ........ С.А.-клон България КЧТ, ЕИК ................
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и че е
уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на непогасения остатък от
кредита, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение на падежа.
По възражението на ответника, че не е обявена предсрочната изискуемост и
ответникът не е знаел за нея, съдът го приема за неоснователно, поради следното:
4
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Ето защо
съдът приема, че вземанията са станали изцяло изискуеми поради изтичане на крайния срок
на договора към датата на приключване на съдебното дирене по делото и устните
състезания, което обстоятелство съдът е длъжен да вземе предвид на осн. чл. 235, ал.3 ГПК.
По възражението, че на ответника не е предадена заемната сума, същото е
неоснователно, защото в Договора за кредит от 01.02.2016г. изрично е записана банкова
сметка, на която да се преведе сумата от ищеца/л.9 от делото/, като от представеното по
делото платежно нареждане от 02.02.2016 г. се установява, че сумата е наредена по
посочената в договора банкова сметка на кредитополучателя. Посоченото се потвърждава и
от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Отделно от това, с подписването на договора ответникът е удостоверил, че е получил
заемната сума. Не на последно място, ако ответникът не беше получил сумата, то той
нямаше да направи плащане на първите 19 погасителни вноски, което обстоятелство се
установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на изложеното
съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно отношение по
Договор за потребителски паричен кредит ........... от 01.02.2016 г., по силата на който
ищецът е предал на кредитополучателя заемната сума.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) – ЗПК, който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а също и Закона за защита на
потребителите (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.) – ЗЗП, който урежда
защита на особена категория длъжници.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отбележи, че съгласно
императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване
на договора – ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност
на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл. 23 ЗПК
последици, а именно че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане
на лихви и другите разходи.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно, съгласно чл. 5 ГПК, за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като
възражение.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че договорът не е изготвен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за размер
на шрифта, доколкото същото се опроверга от заключението по приетата съдебно-
техническа експертиза, съгласно която договорът е съставен с размер на шрифта от 12
пункта.
При извършената служебна проверка, относно действителността на сключения между
5
страните договор, съдът констатира, че в процесния договор лихвеният процент е фиксиран
като абсолютна процентна стойност – 38.14%. Липсва обаче разпоредба за условията на
неговото прилагане. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т.е. не става
ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – върху цялата дължима главница
или е съобразно поетапното намаляване, от което се проявява неяснота относно размера и
начина на формиране на възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и погасителния план към
него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване
на лихвения процент съобразно главницата по договора. Това изискване не е изпълнено,
доколкото в договора е посочен единствено размера на лихвения процент. Никъде в
договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
отново единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти за формиране посочения в договора ГПР от 47,64 %, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
установено в чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Процесният договор съдържа информация за съответните плащания и срокове за това
– посочен е общият размер на дължимата по договора сума, броят и размерът на вноските,
падежът на първата и последващите такива, което изброяване не следва да се приема за
погасителен план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Договорът не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на частта от главницата и на частта от
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Посочен е размерът на съответните
плащания и срокове за това, но не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от
която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е задължението за лихви,
респективно за такси, когато такива са предвидени в договора. Не става ясно как се формира
сумата от 432,88 лв. за дължимите погасителните вноски. Произтичащото от ЗПК
задължение за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В случая става ясно, че се
дължи връщане на сума от общо 25 972,80 лева, която е съвкупност от размера на месечните
погасителни вноски, но не е посочено как се определя погасителната месечна вноска, т.е. в
стойността на всяка една от тези вноски - какъв е размерът на главницата, на лихвите,
респективно на други предвидени задължения. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В процесния договор липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
6
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съд намира, че съгласно разпоредбата на
чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит с ........... от 01.02.2016
г.между „........” ЕАД и ответника П. Г. К. е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 – 12 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Това се отнася и за обезщетението за забава, тъй като предвид
недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за
поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и лихва
(обезщетение) за забава в размер на 1 751, 64 лв. за периода от 05.11.2017 г. до 11.10.2019 г.
и възнаградителна лихва в размер на 6 883, 04 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2021 г.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в подлежащата на
връщане по силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата
от 1 687,16 лв. В настоящия случай, ищецът с исковата молба признава неизгодния за себе
си факт, а именно, че е получил изпълнение на първите 19 броя месечни погасителни вноски
и частично на 20-тата, като ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на
27.02.2018г., като не е извършвал други последващи плащания, което се потвърждава и от
заключението на допуснатата и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза.В този
смисъл, чистата все още дължима сума по кредита, при уговорена в договора за
потребителски кредит стойност на заетата сума от 515 лева и след приспадане на
извършените плащания в размер на общо 19 вноски от по 432,88 лева /равняващо се на
8 312,84 лева/, е в размер на 1 687,16 лв., до който размер и следва да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер на претенцията от 8 908,92 лева за главница и по отношение на
акцесорните претенции за лихва исковете следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита няма
отношение към отхвърлянето на исковете, доколкото вземанията са станали изцяло
изискуеми поради изтичане на крайния срок на договора към датата на приключване на
съдебното дирене по делото и устните състезания, съдът е длъжен да вземе предвид този
факт на осн. чл. 235 ал.3 от ГПК, поради което приема, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за същите суми.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 38,55
лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 86,63 лв. - разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Н. И. И. сумата в размер на 1056,31 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на ответника, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „..............‘ С.А., чрез „........“ С.А.,
клон България, с ЕИК ..............., гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, чрез
юрисконсулт Н............. М.... против П. Г. К., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
„...“, ........................, че П. Г. К. дължи на ищцовото дружество главница по договор №
........... в размер на 1 687,16 лв., ведно със законната лихва, считано от постъпването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60917/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер на иска от 8 908,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..............‘ С.А., чрез „........“ С.А., клон България, с
ЕИК ..............., гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, чрез юрисконсулт
Н............. М.... против П. Г. К., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „...“,
........................, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите по договор № ..........., а именно: 6 883, 04 лв. – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2021 г., 1 751, 64 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.11.2017 г. до 11.10.2019 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
60917/2019 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. К., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „...“,
........................, да заплати на „..............‘ С.А., чрез „........“ С.А., клон България, с ЕИК
..............., гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, чрез юрисконсулт Н.............
М...., сумата в размер на 38,55 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
86,63 лв. – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „..............‘ С.А., чрез „........“ С.А., клон България, с ЕИК ..............., гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, чрез юрисконсулт Н............. М...., да
заплати на адв. Н. И. И. сумата в размер на 1056,31 лв. - адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8