№ 113
гр. Плевен, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20244400900095 по описа за 2024 година
На 21.05.2024 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от
В. Б. М., с ЕГН: **********, представляван от адв. Н. М. от АК-Плевен, срещу
ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ***, в която се твърди, че на *** г. на
общински път с. *** – с. *** водачът на лек автомобил Ауди А4 с рег.№ *** А.
С. Г. го управлявал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
поради което загубил контрол над управлението на автомобила и се ударил в
крайпътно дърво. В резултат на удара на място починали водачът А. С. Г. и
спътницата му в автомобила В. А. М..
Процесният автомобил имал застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София и ищецът като
дядо на В. А. М. предявил претенция за обезщетение за претърпените от
загубата неимуществени вреди, за разглеждането на която била образувана
застрахователна преписка по щета № № **********. Застрахователят отказал
изплащане на претендираното обезщетение, с аргумента, че не са установени
особено близки взаимоотношения между дядо и внучка.
Така В. Б. М. сезирал Плевенски Районен съд с претенцията си за
обезщетение, като предявил срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София частичен иск
1
със следния петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
24 000лв. като част от общо 50 000 лв., явяващи се обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от ищеца болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговата внучка В. А. М., настъпила на
*** г. при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на настъпване на ПТП – *** г. до окончателното изплащане.
С решение №771 от 29.05.2023 г. по гр.д. № 3962/2022 г. Плевенски
Районен съд ОСЪДИЛ, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС”АД-гр.
София да заплати на В. Б. М., с ЕГН: ********** сумата от 24 000 лв.,
представляваща частичен иск от 50 000 лв., за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и психически стрес по
повод смъртта на неговата внучка В. А. М. при ПТП, настъпило на *** г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП – ***
г. до окончателното изплащане.
В мотивите на посоченото решение било прието за доказано по
безспорен и категоричен начин, че В. Б. М. и В. А. М. са живели в едно
жилище от раждането ; че двамата са се разбирали и са си помагали в
ежедневието; че дядото е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на
внучката си. Иначе казано – че е била създадена особена близка и трайна
житейска връзка между починалата и ищеца като неин дядо. По делото било
доказано също, че след инцидента ищецът е получил и инфаркт, и инсулт; че
се е променило коренно ежедневието му; че станал затворен в себе си,
тревожен; че започнал да страда от безсъние.
Решението на Плевенски Районен съд било обжалвано от ЗД “БУЛ
ИНС”АД-гр. София и с решение №454 от 24.11.2023 г. по в.гр.д. №610/2023 г.
Плевенски Окръжен съд е:
ОТМЕНИЛ решението в частта му, с която ЗД “БУЛ ИНС”АД-гр.
София е осъдено да заплати на В. Б. М. законна лихва върху сумата от 24 000
лв. за периода от *** г. до 23.03.2022 г. и ВМЕСТО НЕГО Е ПОСТАНОВИЛ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Б. М. против ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-гр. София иск за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение от 24 000 лв. за периода от *** г. до 23.03.2022
г.
ПОТВЪРДИЛ решението в останалата му обжалвана част.
2
В мотивите на въззивното решение било прието, че „предвид
установените изключително близки отношения, обществено-икономическата
и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси,
съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на дядото, изгубил
своята внучка при ПТП, може да се определи в посочения от ищеца размер, но
тъй като искът е предявен като частичен за сумата от 24 000 лв. от общо
50 000 лв., следва да се уважи заявения размер“.
Ищецът признава, че присъдените 24 000 лв. са му заплатени от
застрахователното дружество.
Ищецът намира, че съгласно чл.223, ал.1 от ГПК, ЗД „БУЛ ИНС”АД-гр.
София е обвързано от мотивите на въззивното решение и следва да заплати
оставащата сума от 26 000 лв. като обезщетение за същите неимуществени
вреди.
Ищецът се позовава на т.2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2016 от
22.04.2019 г. по т.д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Ищецът твърди, че на 06.02.2024 г. отправил извънсъдебна покана за
изплащане на сумата от 26 000 лв., но с писмо изх. № НЩ-1422/23.02.2024 г.
застрахователят отказал да плати. Това именно го е мотивирало да предяви
следния иск по чл.432, ал.1 от КЗ: ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща част от обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. /от които другата част в
размер на 24 000 лв. е присъдена с влязло в сила решение №771 от 29.05.2023
г. по гр.д. № 3962/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд/, които вреди са
резултат от ПТП, причинено на *** г. от А. С. Г. като водач на лек автомобил
Ауди А4 с рег. № ***, притежаващ валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 24.03.2022 г. до
окончателното му заплащане. Следва да се отбележи, че погрешно в исковата
молба датата 24.03.2022 г. е посочена като датата на настъпване на ПТП.
3
Всъщност на 24.03.2022 г. ищецът е предявил претенцията си пред
застрахователя и от тази дата е присъдена законната лихва върху
обезщетението с въззивното решение на Плевенски Окръжен съд.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София не оспорва наличието на
влязло в сила решение №771 от 29.05.2023 г. по гр.д. №3962/2022 г. по описа
на Плевенски Районен съд. Ответникът обаче намира, че не е обвързан от това
решение, съгласно чл.223 от ГПК. Твърди, че ищецът неточно цитира
въззивното решение №454 от 24.11.2023 г. по в.гр.д. №610/2023 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и че в него не е прието, че обезщетението следва да
бъде определено в размер на 50 000 лв., от които следва да бъдат присъдени
само претендираните 24 000 лв. Ответникът счита, че на общо основание
ищецът трябва да докаже, че му се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в претендирания размер.
В о.с.з. процесуалните представители на ищеца са заявили, че
внезапната загуба при трагични обстоятелства на внучката на ищеца го е
„сринала“ психически и емоционално, а това на свой ред е „засилило и
обострило сърдечните му проблеми“. Ответникът е възразил, че ищецът е
страдал от 2015 г. от артериална хипертония, поради което „сърдечните му
проблеми“ не са в пряка и непосредствена връзка със загубата на внучката му
при процесното ПТП.
Адв. М.а е пледирала за уважаване на иска и присъждане на разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Представена е и писмена
защита по съществото на спора.
Адв. М. е поискал да бъде изцяло отхвърлен иска, тъй като нито
представените медицински документи, нито събраните гласни доказателства
безспорно установяват пряката връзка между влошеното физическо здраве на
ищеца /т.нар. негови „сърдечни проблеми/ и преживения стрес от внезапната
смърт на пътя на внучката му. Претендират се направените разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и е видно от приложеното гр.д. №3962/2022
г. по описа на Плевенски Районен съд, че то е образувано въз основа на искова
молба от 21.07.2022 г., подадена от В. Б. М. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.
София, в която се твърди, че на *** г. на общински път с. *** – *** водачът на
4
лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ***, със застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София – А. С. Г.
управлявал автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, поради което загубил контрол над управлението му и се ударил в
крайпътно дърво. В резултат на удара на място починали водачът А. С. Г. и
спътницата му в автомобила В. А. М. – внучка на В. Б. М.. Ищецът твърди, че
е имал изградена „постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка“ с
внучката си, защото от раждането са живели в общо домакинство, като той
се е грижил за нейното отглеждане и възпитание. Тя била повод за гордост с
рецитациите и танците си, с активното си участие в училищния живот.
Мечтаела да стане студентка и да учи ветеринарна медицина или археология.
Дядо силно я обичал и с нетърпение чакал да се реализират мечтите . Ето
защо внезапната смърт при трагични обстоятелства довела до „тежко
емоционално състояние“, което допринесло за цялостно влошаване на
физическото и психическото здраве на В. Б. М.. Болката от загубата била
непреодолима. Изпитвал безпокойство и безсилие пред обстоятелствата. Имал
усещане за разрив в отношенията с другите и живота. Страдал от
безпокойство и безсъние.
В първото о.с.з. по гр.д. №3962/2022 г. по описа на Плевенски Районен
съд процесуалният представител на ищеца е представил епикриза от ноември
2022 г. от Клиниката по кардиология при „УМБАЛ Д-Р ГЕОРГИ
СТРАНСКИ“-ПЛЕВЕН като доказателство, че след случилото се с внучката
му В. Б. М. не е бил добре здравословно. В т.вр. са ангажирани и гласни
доказателства.
Видно от мотивите на решение №771 от 29.05.2023 г. по гр.д. №
3962/2022 г., Плевенски Районен съд е приел за доказано по безспорен и
категоричен начин, че В. Б. М. и В. А. М. са живели в едно жилище от
раждането ; че двамата са се разбирали и са си помагали в ежедневието; че
дядото е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на внучката си. Иначе
казано – че е била създадена особена близка и трайна житейска връзка между
починалата и ищеца като неин дядо. По делото било доказано също, че след
инцидента ищецът е получил и инфаркт, и инсулт; че се е променило коренно
ежедневието му; че станал затворен в себе си, тревожен; че започнал да страда
от безсъние. Предвид възрастта на В. Б. М. /*** години към 2022 г./,
Плевенски Районен съд е приел, че е „нормално“ силният стрес от смъртта на
5
внучката му да доведе до проблеми със сърцето, т.е. е приел, че е налице
причинна връзка. Никъде в това решение обаче не е прието какво по размер е
следващото се по справедливост обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди. Посочено е единствено, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи изцяло – за претендираните 24 000 лв.
Видно от диспозитива на решение №771 от 29.05.2023 г. по гр.д. №
3962/2022 г., Плевенски Районен съд е ОСЪДИЛ, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ, ЗД “БУЛ ИНС”АД-гр. София да заплати на В. Б. М., с ЕГН: **********
сумата от 24 000 лв., представляваща частичен иск от 50 000 лв., за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата внучка В. А. М.
при ПТП, настъпило на *** г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на ПТП – *** г. до окончателното изплащане.
Решението на Плевенски Районен съд било обжалвано от ЗД “БУЛ
ИНС”АД-гр. София и видно от мотивите на решение №454 от 24.11.2023 г. по
в.гр.д. №610/2023 г., Плевенски Окръжен съд е приел, че след трагичния
инцидент с внучката му В. Б. М. страдал от емоционално изтощение и
посттравматичен стрес, както и че поради напредналата му възраст, той не
разполагал с ресурс да се справи със ситуацията, което довело до влошаване
на здравословното му състояние, установено от представената епикриза и
свидетелските показания. Въззивната инстанция е приела, че „предвид
установените изключително близки отношения, обществено-икономическата
и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси,
съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на дядото, изгубил
своята внучка при ПТП, може да се определи в посочения от ищеца размер, но
тъй като искът е предявен като частичен за сумата от 24 000 лв. от общо
50 000 лв., следва да се уважи заявения размер“. Тук е мястото да се отбележи,
че е невярна тезата на ответника за липса на определен общ размер на
обезщетението в решението на Плевенски Окръжен съд.
Видно от диспозитива на решение №454 от 24.11.2023 г. по в.гр.д.
№610/2023 г., Плевенски Окръжен съд е:
ОТМЕНИЛ решението в частта му, с която ЗД “БУЛ ИНС”АД-гр.
София е осъдено да заплати на В. Б. М. законна лихва върху сумата от 24 000
6
лв. за периода от *** г. до 23.03.2022 г. и ВМЕСТО НЕГО Е ПОСТАНОВИЛ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Б. М. против ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-гр. София иск за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение от 24 000 лв. за периода от *** г. до 23.03.2022
г.
ПОТВЪРДИЛ решението в останалата му обжалвана част.
С оглед окончателното разрешаване на спора по гр.д. № 3962/2022 г. по
описа на Плевенски Районен съд и на основание чл.298 от ГПК, между В. Б.
М. и ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София е формирана сила на пресъдено нещо
относно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
а именно:
1.конкретното противоправно поведение на А. С. Г., изразяващо се в
нарушение на конкретни правила за движение при управление на лек
автомобил Ауди А4 с рег.№ ***.
2.вината на А. С. Г..
3.причинната връзка между противоправното и виновно поведение на А.
С. Г. и настъпването на ПТП.
4.причинната връзка между настъпването на ПТП и смъртоносните
увреждания на В. А. М.;
6.причинната връзка между трагичната смърт на В. А. М. и преживените
от В. Б. М. неимуществени вреди.
Формирана е сила на пресъдено нещо и относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно полица №BG/02/ 122000341624.
В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото т.д.
№95/2024 г., не се твърдят нови правопораждащи факти, различни от фактите,
включени в предмета на делото за разглеждане на първия частичен иск.
Представя се обаче ново доказателство – епикриза от април 2022 г., издадена
от „СБАЛ ПО КАРДИОЛОГИЯ“-ПЛЕВЕН в подкрепа на тезата, че
приблизително два месеца след смъртта на В. А. М. – на *** г. В. Б. М. е
почувствал силна гръдна болка, по повод на която постъпил в болницата за
диагностика и лечение. При снемане на анамнезата съобщил, че преди два
месеца е загубил внучката си при катастрофа и че страда от артериална
7
хипертония от 2015 г., във връзка с която провежда неуточнена терапия.
Установено е, че страда от исхемичната болест на сърцето /ИБС/, коронарна
атеросклероза – трисъдова болест, хипертонична болест III степен, както и че
е претърпял остър миокарден инфаркт с елевация на ST сегмента на ДСЛК.
ИБС представлява засягане на съдовете на сърцето, по-точно на неговите
артерии. Тя е тясно свързана с атеросклерозата, при която съдовете се
променят - най-често се стеснява луменът (просветът) им и може да се стигне
до тяхното запушване. Това нарушава кръвотока към мускула на сърцето
(миокарда), което е свързано с появата на различни симптоматики, най-
драматичната от които е острият миокарден инфаркт. През април 2022 г. е
направена директна имплантация на медикамент излъчващ стент.
Доколкото инфарктът не е настъпил непосредствено след или малко след
загубата на внучката, преживеният от ищеца моментен стрес не следва да се
определя като значим пусков механизъм за развитие на остър коронарен
синдром. Стресът е физиологична и съвсем нормална реакция на защита на
организма. Когато обаче стресът стане постоянна част от ежедневието и
започне да причинява по-сериозни нарушения във функциите на организма и
болести, говорим за увреждащ хроничен стрес или за т.нар. дистрес.
Психологическият дистрес се свързва с неблагоприятен изход най-вече на
сърдечно-съдовите заболявания, посредством валидни биологични
механизми, като неврохормонални фактори, дисрегулация на автономната
нервна система, повишени фактори на възпаление и коагулация, отслабена
реакция към травми, както и с наличието на нездравословно поведение. В
процесния случай ст.д. именно за дистрес, предвид събраните гласни
доказателства.
Св. Ц. Ш. твърди, че В. бил „много деен човек“, но след смъртта на В.
коренно се променил – загубил енергията и деятелността си, спрял да излиза и
да контактува. Промяната свидетелката свързва със стреса, а стреса с
преживяното от загубата на внучката на ищеца.
Св. А. М. твърди, че през първия месец след смъртта на В., баща му В. се
изолирал, спрял да спи, да се храни и почти ослепял, а през втория месец
получил инфаркт. Няколко пъти влизал в болница във връзка със сърцето.
Направили му 3 стента и го закрепили. През 2023 г. му открили рак на
дебелото черво и го оперирали. Прогнозите на лекарите във връзка с
8
онкозаболяването били положителни. През 2024 г. му сложили
кардиостимулатор.
По настоящото дело е представена епикриза от май 2022 г., от която е
видно, че на 09.05.2022 г. В. Б. М. е почувствал отново стягане и болка зад
гръдната кост, по повод на които постъпил за втори път в „СБАЛ ПО
КАРДИЛОГОИЯ“-ПЛЕВЕН за диагностика и лечение. Тогава отново е
направена директна имплантация на медикамент излъчващ стент /втора по
ред/.
Доказателство за поставянето на третия стент е представената по гр.д.
№3962/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд епикриза от ноември 2022 г.
Представена е епикриза от юли 2024 г., според която поради Синдром на
Фредерик, на В. Б. М. е поставен електрокардиостимулатор. Доколкото
Синдрома на Фредерик обичайно се свързва с кардиосклеротични проявления,
възникващи след инфаркт, това състояние и извършената във вр. с него
оперативна процедура могат да бъдат определени като бъдещи вреди,
ненастъпили при разглеждането на първия частичен иск, но предвидими при
неблагоприятно развитие на заболяването, респ. като вече настъпили при
разглеждането на настоящото дело вреди.
Колкото до установеното онкозаболяване, според съда то съставлява
ново страдание, което не може да бъде предвидено при разглеждането на
първия частичен сик. Т.е. налице са нови обстоятелства, обосноваващи ново
вземане за обезщетение за вреди, разбира се ако е налична пряката причинно-
следствена връзка между преживяното от загубата на внучката и генезиса на
онкозаболяването на ищеца. Тези нови обстоятелства не следва да се
съобразяват при определяне на обезщетението по втория частичен иск, а и
ищецът не е правил такова искане.
Плевенски Окръжен съд намира, че обективните предели на силата на
пресъдено нещо /СПН/ на положителното съдебно решение по първия
частичен иск не обхващат общия размер на справедливото обезщетение, а
съдът по втория частичен иск може да определи и друг общ размер,
преценявайки данните по делото. Така е, защото според мотивите на т. 2 от ТР
№ 3/2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС, „в хипотезата на
уважен изцяло частичен иск, останалата част от вземането може да
съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на
9
СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото.“ Тук е необходимо да се прецени кои факти и
обстоятелства са в предмета на делото, като се направи разлика между
бъдещите вреди, които са в предмета на делото по първоначално заведения
иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, и случаите на ексцес,
които не са в предмета на делото /виж Решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о., ГК/.
Дефакто при разглеждането на първия частичен иск и на настоящия
втори частичен иск обстоятелствата са едни и същи /сред тях не се включва
установеното онкозаболяване/ и за да не бъде нарушен критерия за
справедливост /а не защото е обвързан от СПН/, съдът по втория частичен иск
следва да определи същия общ размер на обезщетението, а именно – 50 000
лв. Този извод е мотивиран от установената степен на емоционална близост
между ищеца и неговата внучка; от това, че трагичната смърт е настъпила
когато тя е била на 19 години – на прага на самостоятелния си живот и
реализация чрез завършване на средното образование, учене във ВУЗ, работа и
създаване на собствено семейство; от това че ищецът е бил на преклонна
възраст и е страдал от сърдечно-съдови заболявания, предвид които не е
разполагал с емоционален и психически ресурс да преодолее случилото се с
внучката му нещастие без значими последствия за физическото му здраве.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че предвид
определения общ размер на обезщетението за процесните неимуществени
вреди – 50 000 лв. и предвид присъдените с влязло в сила съдебно решение по
първия частичен иск и изплатени от ответника на ищеца 24 000 лв.,
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен – ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
още 26 000 лв.
Според Плевенски Окръжен съд, обезщетението се дължи ведно със
законната лихва върху него, начислена от 24.06.2022 г. По правилото на
чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – в
случая от 24.06.2022 г. Това прави неоснователна претенцията за законна
10
лихва върху обезщетението за периода от 24.03.2022 г. од 24.06.2022 г.
При този изход на спора по същество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД-гр. София следва да бъде осъдено да заплати в
полза на В. Б. М. сумата от 4 040 лв., явяваща се направените по делото
разноски за ДТ /1 040 лв./ и адв. възнаграждение /3 000 лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. Б. М. от гр. П., с ЕГН: ********** сумата от
26 000 лв., представляваща част от обезщетението за неимуществени вреди в
общ размер на 50 000 лв., от които другата част в размер на 24 000 лв. е
присъдена с влязло в сила решение №771 от 29.05.2023 г. по гр.д. № 3962/2022
г. по описа на Плевенски Районен съд, които неимуществени вреди са
претърпени от ищеца вследствие смъртта на внучката му В. А. М., с ЕГН:
**********, настъпила на *** г. при пътно-транспортно произшествие,
причинено виновно от А. С. Г. като водач на лек автомобил Ауди А4 с рег. №
***, притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София, съгласно
полица №BG/***, ведно със законната лихва върху сумата от 26 000 лв.,
считано от 24.06.2022 г. до окончателното заплащане, а иска за законната
лихва върху обезщетението за периода от 24.03.2022 г. до 24.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
В. Б. М. от гр. П., с ЕГН: ********** сумата от 4 040 лв. , явяваща се
направените по делото разноски за ДТ и адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11