О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_______________
гр. ВАРНА, ___.08.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д.№490
по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна, чрез адв.А., срещу
разпореждане №5661/31.05.2019г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС, с което е върната
като недопустима касационна жалба вх.№6023/25.02.2019г. от жалбоподателя срещу
решение №1003/17.12.2018г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с
цена на иска до 5000лв., с изключение на решенията по искове за собственост и
други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които
имат обуславящо значение за иска за вещно право.
Твърди се, че
посочената разпоредба е недвусмислена и ясно определя кога ограничението за
цената на иска е предпоставка за допустимост на касационно обжалване. В
процесния случай, видно от исковата молба, ищецът е предяви и установителни
искове за собственост на процесните недвижими имоти. Предвид изложеното следва
да се приеме, че е предявен иск за вещно право върху недвижим имот.
При тези
обстоятелства е налице изключението за допустимост на касационното обжалване,
въпреки, че исковете са с цена под 20 000лв.
По същество се
претендира отмяна на разпореждането и връщане на делото за администриране на
касационната жалба.
Ответникът „ПАРМА“
ЕООД с писмен отговор, чрез адв.А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага,
че цената на предявените искове е под 20 000лв., поради коетокасационното
обжалване е недопустимо. Оспорената по
съдебен ред сделка е търговска, поради което е приложимо ограничението по
чл.280, ал.3 от ГПК. Независимо от субективното съединяване на искове,
необжалваемостта следва да се преценява съобразно цената на всеки от отделните
искове /така и определение по т.д.№772/2012г. на ВКС, Іт.о/.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата, потвърди разпореждането и му присъди направените по делото
разноски.
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 от ГПК /депозирана по пощата на 25.06.2019г.,
съобразно клеймото на пощенския плик/ и е допустима.
Съдът след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС
е образувано по въззивна жалба от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна срещу
постановеното решение №15785/2018г. по г.д.№8277/2015г. на ВРС ХVІІІ състав в
частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД
за обективираната в нот.акт №29, т.І, рег.№245, н.д.№29/2015г. покупко-продажба.
Решение №15785/2018г. по г.д.№8277/2015г. на
ВРС ХVІІІ състав в частта по предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК за подробно описаните недвижими имоти е влязло в законна сила.
С решение
№1003/17.12.2018г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС решението по г.д.№8277/2015г.
на ВРС ХVІІІ състав в оспорената му част е потвърдено.
Срещу решението е
постъпила касационна жалба от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна. Същата е
администрирана и изпратена на ВКС по компетентност на 17.05.2019г.
С разпореждане
№99/28.05.2019г. Председателят на Първо т.о. на ВКС е върнал преписката по
жалбата на ВОС с указания за преценка и произнасяне по допустимостта на
касационната жалба. В мотивите на разпореждането е посочено, че цената на
предявения иск е под въведения с чл.280, ал.3 от ГПК обжалваем размер за
касационно обжалване.
Въз основа на същото
с обжалваното разпореждане №5661/31.05.2019г. касационната жалба е върната като
недопустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до
20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за
собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях
искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Съобразно
трайно установената практика, определящи за характера на производството –
граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на облигационната
връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата
образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.
В
настоящия случай предмет на предявения иск е установяване недействителността на
договор за покупко-продажба на недвижими имоти сключен между търговци, който е по
смисъла на чл.286 от ТЗ е търговска сделка.
Предвид
изложеното и доколкото цената на предявения иск с правно основание чл.42, ал.2
от ЗЗД е под 20 000лв., на основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Обстоятелството,
че при предявяване на иска същият е бил съединен с искове за собственост, не
може да обоснове приложимост на изключението за допустимост на касационното
обжалване, тъй като решението на ВРС по отношение на установителните искове е
влязло в законна сила. Изключението е предвидено единствено за вещните искове и
за останалите съединени в производството искове, които имат обуславящо за тях
значение.
С
оглед на така установеното, съдът намира, че постановеното решение по в.т.д.№1120/2018г.
на ВОС не подлежи на обжалване, а подадената срещу него жалба подлежи на
връщане.
Предвид съвпадане
изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.80 и
чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна
следва да бъде осъден да заплати на „ПАРМА“ ЕООД, гр.Варна сумата от 300лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №5661/31.05.2019г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС, с което е върната
като недопустима касационна жалба вх.№6023/25.02.2019г. от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД,
гр.Варна срещу решение №1003/17.12.2018г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС.
ОСЪЖДА „ИНТЕРПАРТНЬОР“
ООД, ЕИК ********* гр.Варна да заплати на „ПАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна
сумата от 300лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: