№ 248 / 29.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, четвърти наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 155 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-003863/ 27.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана на В.М.К. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.М.К., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на нарушителя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя В.М.К. е съставен АУАН на 27.08.2019 г. в 08:55 часа, затова че на път втори клас № 81 управлява лек а-л марка „Форд Пробе” с рег. № XXXX , като от извършената праоверка е установено, че автомобилът е технически неизправен / със счупено панорамно стъкло/. Актосъставителят приел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В срокът по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя подал писмени възражения по констатациите. Въз основа на така съставеният АУАН административнонаказващият орган издал атакуваното НП, като изцяло възприел фактическата обстановка отразена в акта.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи, че същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивите на съда са следните:
В акта и наказателното постановление е отразено, че водачът управлявал ППС със „спукано стъкло”. Свидетеля И.И. твърди, че има спукано предно стъкло на автомобила, но не изяснява този факт, а именно дали се е получило при движение на МПС или преди това. Свидетелката Светлана Каленова е категорична, че пукнатина няма и че и към настоящият момент на предното стъкло стои залепеният от служителите на МВР стикер „Спряно от движение”, с цел да се установи, че пукнатина – няма.
Съдът намира, че НП е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка. Този порок не може да бъде саниран в процеса по никакъв начин, тъй като е пропуснат цял един етап за установяване на нарушението-цялото административнонаказателно производство. За прецизност следва да се отбележи още, че по делото са приложени и 3 броя снимки на МПС с рег. № XXXX /процесното/, които макар и не събрани по реда на НПК, като доказателства по делото, то от тях се установя и факта, че няма счупено предно панорамно стъкло, за което е реализирана отговорност на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т. е. нормата индиректно предвижда, че водачът следва да управлява само технически изправно МПС. Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника и на ЗДвП. В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се определя като технически неизправно - съгласно т. 6, б. „в” такова е и това, което има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В случая е установено, че за управляваният от жалбоподателя автомобил е била налице нарушена цялост на обзорното стъкло /пукнато или счупено/, поради което св.И. преценил, че автомобилът бил технически неизправен. Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство принципно е забранено и осъществяването му представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 от ЗДвП и чл.11 от ППЗДвП, обаче се установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението (т. е. водачът управлява автомобил, който е технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване), придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Нарушената цялост на обзорното стъкло, по време на движението на автомобила не е техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл.11, ал.2 от ППЗДвП, за придвижването му до гараж или сервиз, като в случая наказаващият орган не представя доказателства, с които да обоснове твърдението си, че стъклото било повредено преди началото на движението и оттук да изведе извод за укоримо поведение на водача-жалбоподател.
Тежестта на доказване е в обхвата на наказващият орган съдът намира, че последният не представя доказателства жалбоподателят да е нарушил забраната, визирана в чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно да управлява технически неизправно МПС.
Нещо повече, от показанията на свидетелите разпитани в процеса се установява, че основният дискотиран въпрос е имало ли е МПС валиден винетен стикер, обсъждането, на който е предизвикал спор между страните. Въпросът със спуканото предно стъкло е останал второстепенен и неизяснен още на място на проверката, който порок не е саниран в хода на администартивнонаказателното производство, независимо от факта, че жалбоподателя е подал писмени възражения в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е изяснено по несъмнен начин има ли пукнато стъкло, както и ако има кога е станало това по време на движение или преди него съдът намира, че атакуваното НП е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.
Ето защо съдът намира, че наказателното постановление в тази си част се явява необосновано и като такова подлежи на отмяна.
При този изход на делото и доколкото жалбоподателя претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, АНО следва да бъде осъден да заплати същото, което е в размер на 200.00 лева
Затова и на основание чл.63 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-003863/ 27.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана, с което на В.М.К. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП, както НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана, с да заплати на В.М.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 200.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: