РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Разград, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330101274 по описа за 2021 година
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Водоснабдяване-Дунав ЕООД против М.Н. В., с която
са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 393,19лв.
– главница представляваща предоставени ВиК услуги и сумата 62,80лв. лихва за забава за
периода от 30.03.2019г. – 04.03.2021г., законната лихва. Претендира за заплащане на
направените разноски. Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги до имот на
адрес гр.*****, на който бил наемател считано от 29.05.2013г. до 23.10.2019г., като в
качеството си на наемател и съгл. чл.2 ал.3 от ОУ има качеството на потребител. Същата не
е осигурявала свободен достъп на длъжностните лица за отчитане на индивидуалните
водомери в жилищата, част от етажна собственост, както и да заплаща ползваните ВиК
услуги. В периода 01.01.2019г.- 02.09.2019г. потребителят е отчитан м.02, 05, 06.2019г., като
през останалите месеци не е осигурявал достъп на длъжностните лица за отчет. С протоколи
№418907/07.05.2019г. и №420142/06.06.2019г. служители на дружеството са направили опит
да преустановят водоподаването към потребителя, но не са били допуснати. Изпратена
покана за доброволно изпълнение на 09.11.2020г., върната в цялост с отбелязване
„Непотърсена“. Фактурираните услуги изцяло доставени на клиента - абонат №1001179,
както, че монтираното измервателно устройство е годно. Както, че служители на
дружеството са правили опит да преустановят водоподаването до имота поради неплатени
задължения, но същите не били допуснати, респ. системно потребителят не е осигурявал
достъп за отчет. Издадени осем фактури на претендираната стойност, включена лихва за
просрочие по чл.44 от ОУ. По ч.гр.д. №547/2021г. на РРС издадена заповед за изпълнение.
1
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим, но
неоснователен. Както, че от приложените писмени доказателства не се доказва по безспорен
начин.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ответникът е бил наемател на имот находящ се в гр.*** в
периода 29.05.2013г. – 23.10.2019г. В периода 01.01.2019г.- 02.09.2019г. потребителят е
отчитан през м.02, 05, 06.2019г., като през останалите месеци не е осигурявал достъп на
длъжностните лица за отчет. С протоколи №418907/07.05.2019г. и №420142/06.06.2019г.
служители на дружеството направили опит да преустановят водоподаването към
потребителя, но не били допуснати. Изпратена покана за доброволно изпълнение на
09.11.2020г., върната в цялост с отбелязване „Непотърсена“. Както, че служители на
дружеството са правили опит да преустановят водоподаването до имота поради неплатени
задължения, но същите не били допуснати, респ. системно потребителят не е осигурявал
достъп за отчет. Издадени осем фактури на претендираната стойност. По делото е приложен
педписание №509408 от 24.12.2015г.
В приложените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, са
регламентирани отношенията между страните. От приложения договор за наем на обекта, се
установява, че в процесния период ответникът е бил потребител, като наемател на обект с
абонатен №100117. В периода от 01.01.2019г.- 02.09.2019г. ищецът издал 8 бр. фактури на
обща стойност 455,99лв., като фактурите са за начислено количество вода по аб. №1001179
в размер на 139,429 куб.м.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги/ОУ/. Влизането им в сила не е
обусловено от писменото приемане на потребителите. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 потребител е
всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.
Ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период, тъй като е бил наемател
на общински имот на посочения адрес в гр.*****, поради което намира, че е налице валидно
облигационно отношение между тях. В процесния период 01.01.2019г.- 02.09.2019г. са
издадени 8бр. фактури, като водомерът не е бил отчитан, а изчисленото количество вода е
фактурирано разпределено от общия водомер. Това е така поради неоказан достъп до
имота, съответно невъзможност за спиране водоподаването в имота, което се устоновява от
протоколи от 07.05.19г., 06.06.19г. за отказан достъп. От приложеното предисание
№509408/24.12.2015г. е видно, че метр. пломба липсва/е скъсана и е с изтекъл срок.
Приложени са както процесните фактури, така и справка за консумацията на абоната в общ
размер на 139,429куб.м., които възлизат на претендираната стойност. Няма данни за
направено възражения за дължима сума ,на основание чл.34 ОУ. Поради изложеното съдът
2
намира, че ищецът чиято е доказателствената тежест установи, че за процесния период е
доставил на ответника посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 393,19лв.,
поради което главният иск е основателен. По отношение на акцесорния иск на основание чл.
44 от ОУ за заплащане на мораторната лихва за периода 30.03.2019г. – 04.03.2021г. същата е
размер на 77,11лв., съобразно чл.162 от ГПК/изчислена с ел. калкулатор/, поради което
претендираната в размер на 62,80лв. е основателна.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът има право на
разноски които са в общ размер на 525лв. /75лв. за държавна такса, 300лв. адвокатско
възнаграждение и 150лв. депозит за особен представител на ответника/. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство, които са в размер на 25лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Водоснабдяване-Дунав ЕООД,
ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А, че М.Н. В., ЕГН**********, адрес
гр.*** дължи сумата 393,19лв./триста деветдесет и три лева и деветнадесет стотинки/ –
главница представляваща предоставени ВиК услуги ведно със законната лихва считано от
12.03.2021г. до окончателното и изплащане, сумата 62,80лв./шестдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ лихва за забава за периода от 30.03.2019г. – 04.03.2021г..
ОСЪЖДА М.Н. В., ЕГН**********, адрес гр.***ДА ЗАПЛАТИ на Водоснабдяване-
Дунав ЕООД, ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А сумата 525 лв.
/петстотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата
25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №574/2021г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3