Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 30.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№4846 по описа за 2020 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.128, вр.чл.242 КТ с
цена на иска 2691,98 лв. и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.224, ал.1 КТ с цена на
иска 10306,56 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от И.Д.Д., ЕГН**********,*** против ******,
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Ф., в която се
твърди, че между ищеца И.Д.Д., ЕГН ********** *** е имало сключен трудов
договор от 25.10.2011г., съгласно който служителят е изпълнявал длъжността
„Организатор производство“. Твърди, че посоченият трудов договор е прекратен,
считано от 17.04.2020г. на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ. След
прекратяването на трудовото правоотношение на служителят е начислена, но не е
изплатена част от трудовото му възнаграждение за месец март в размер на 1425.05
лв., както и цялото трудово възнаграждение за месец април, включващо и
обезщетението по чл.224 от КТ общо в размер на 11 573.19 лв. Твърди, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
длъжникът „***“ ***, ЕИК ***, дължи на служителя следните суми: - 1425.05 лева /хиляда четиристотин
двадесет и пет лева и пет ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, представляващо остатък от
неплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г.; - 1266.93лева /хиляда двеста шестдесет и шест лева/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане
на сумата, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец април и 10
306.56 лв. /десет хиляди триста и шест лева и петдесет и шест ст./, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, представляващо неплатено обезщетение по чл.224 от КТ за 44 дни
неползван платен годишен отпуск. Моли да бъде признато за установено, че „***“ ***,
ЕИК ***, дължи на И.Д.Д., ЕГН **********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№3933 по описа за 2020г. на Плевенски районен съд, а именно: - 1425.05
лева /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и пет ст./, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ
изплащане, представляващо остатък от неплатено трудово възнаграждение за месец
март 2020г.; - 1266.93 лева /хиляда двеста шестдесет и шест лева/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане
на сумата, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец април, -10
306.56 лв. /десет хиляди триста и шест лева и петдесет и шест ст./, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, представляващо неплатено обезщетение по чл.224 от КТ за 44 дни
неползван платен годишен отпуск. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника по делото, в който признава иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответника с отговора на исковата молба е направил изявление,
че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не
е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 259,77
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение. Ответника своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,
ал.5 ГПК, което обаче се явява неоснователно. Претендираното и заплатено
адвокатско възнаграждение е дори под предвидения минимум съобразно цената на
иска съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено в целия си размер от 250 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважените искове в размер на 259,77 лв.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.128, вр.чл.242 КТ по отношение на ******, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Ф., че ДЪЛЖИ на
кредитора И.Д.Д.,
ЕГН**********,*** сумата 2691,98 лева,
представляваща стойността на неплатено трудово възнаграждение за м.март
и април 2020г./1425,05 лв.+1266,93 лв./, в едно със законната лихва от 13.08.2020г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2113/14.08.2020г. по ч.гр.д.№***/2020
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.224,
ал.1 КТ по отношение на ******,
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Ф., че ДЪЛЖИ на кредитора И.Д.Д., ЕГН**********,*** сумата 10306,56 лева, представляваща стойността на неплатено обезщетение
за 44 дни неизползван платен годишен отпуск, в едно със законната лихва от 13.08.2020г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2113/14.08.2020г. по ч.гр.д.№***/2020
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ******, ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от В.Ф., ДА ПЛАТИ на кредитора И.Д.Д., ЕГН**********,***, сумата от 259,77 лева направени разноски по
ч.гр.д.№***/2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ******, ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от В.Ф., ДА ПЛАТИ на кредитора И.Д.Д., ЕГН**********,***, сумата от 250,00 лева направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ******, ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Ф. да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 259,77 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: