Решение по дело №1796/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава XII от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от В. Н. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Варна, [улица], № *****, чрез адв. В. В., против решение № 68 от 10.07.2024г. на РС-Провадия, постановено по АНД № 20233130200296/2023г. по описа на РС-Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0324-000363/30.05.2023 г. на Началника РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което на Г. за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че поведението му се дължи на опит за саморазправа спрямо него от други непознати лица, което наложило по-рязкото потегляне на автомобила. Отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП. В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител адв. В. поддържа касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е възприел фактите, като твърди, че свидетелите не са очевидци поради голямото разстояние, от което са възприели обстановката. Подчертава, че не са представени видеозаписите на нарушението. По съществото на спора, отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, както и процесното НП. В условията на евентуалност, ако съдът потвърди НП, моли да се отмени наказанието „лишаване от правоуправление да МПС за срок от 12 месеца“, т.к. санкционираното лице няма да има възможност да изпълнява трудовите си задължения.

Ответникът – Началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Врана, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки с.д. № 13801/02.10.2024г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с релевирани доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност в случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. Н. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. *******, [улица], № *****, чрез адв. В. В. против Наказателно постановление № 23-0436-000156/24.02.2023г. на Началника на Сектор в ОД МВР-Варна, Второ РУ, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С решение № 68 от 10.07.2024г. на РС- Провадия, постановено по АНД № 20233130200296/2023г., РС-Провадия е потвърдил оспореното НП.

За да постанови този резултат РС - Провадия е приел от фактическа страна, че на 03.04.2023г. около 22,20 часа, Г. управлявал л. а. „****************“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], общ. ***********, обл. ********** на кръстовището на улица без име и улица без име. Според свидетели очевидци, Г. извършвал резки маневри и въртял МПС в кръг. Преднамерено извеждал същото извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми. Действията на водача били наблюдавани от свидетелите А. П. Х., И. Л. М. и С. К. С., които реагирали своевременно. Всички тези свидетели описват действията на водача, като „дрифт“.

По повод на подадения сигнал на място пристигнал екип на РУ-Провадия, като свидетеля О. Х. О. - служител на РУ-Провадия, след като изслушал свидетелите съставил на Г. АУАН, в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Срещу съставения АУАН, в срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН Началника на РУ-Провадия при ОД МВР – Варна издал процесното наказателно постановление, като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева.

В хода на съдебното следствие били разпитани свидетелите А. П. Х., И. Л. М., С. К. С., които ПРС съд е кредитирал като последователни, непротиворечиви и логични.

От правна страна РС-Провадия приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетели. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Приел е, че в акта и в постановлението описаните факти и обстоятелства в достатъчна степен описват нарушението, за което е повдигнато обвинението, и позволяват на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите твърдения на контролните органи и да упражни правото си на защита. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Предвид това, първоинстанционния съд е приел, че правилно отговорността на Н. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че РС-Провадия е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи.

Настоящият състав споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6 т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. В настоящия случай, от материалите по делото и от събраните в хода на административно наказателното производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил ******* с рег.№ [рег. номер], използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/. Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета непосредствено от свидетелите А. П. Х., И. Л. М., С. К. С., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано. Същите факти се установяват и от обясненията, дадени лично от В. Г. на 25.04.2023г., в които касатора сочи че „направих обратен завой наляво, но го направих по-рязко и е възможно задните гуми на колата ми да са пробоксували“.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Касаторът не е ангажирал доказателства, установяващи противното. Описаните факти в АУАН и НП са подкрепени пред районния съд от показанията на свидетели очевидеци, които са дали сведения в периода 24.05.202 г. - 02.05.2023 г., кореспондиращи с показанията дадени пред съда. По делото е приобщена и докладна записка, обяснения на наказаното лице, дадени след инцидента, както и възражението срещу АУАН, подробно разгледано в справка с рег. № 324р-9636/03.05.2023г. изготвена до Началника РУ – Провадия при ОД на МВР-Варна. При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност с оглед на фактически извършени действия от наказаното лице сочат на извършено нарушение от обективна и субективна страна и осъществяват състава на вмененото нарушение.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата във въззивната фаза. Свидетелски показания са обсъдени подробно, като е мотивирано защо и на кои от тях съдът дава вяра. Правилно съдът е отбелязал липсата на заинтересованост на С. К. С., А. П. Х. и И. Л. М. възприели непосредствено действията на Г., движението на автомобила и специфичния шум, издаван от гумите, сочещи категорично, че не се касае за плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за умишлено извършена маневра – рязко подаване на газ и превъртане на гумите и поднасяне.

Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на ОД на МВР в хода на административнонаказателното производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган го е санкционирал. Факта, че по делото не е приложен запис от видеокамери не променя крайния извод на съдебния състав, тъй като по делото има има събрани множество писмени и гласни доказателства от които се установява извършеното от Г. нарушение.

За установеното административно нарушение, АНО е наложил единствените предвидени в закона по вид и размер административни наказания. Неоснователно е искането на касатора, ако съдът потвърди НП, да се отмени наказанието „лишаване от правоуправление да МПС за срок от 12 месеца“. Наложените административни наказания глоба в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ са кумулативно предвидени и във фиксиран размер и не подлежат на корекция от страна на съда.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ПРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 10.07.2024г. на РС-Провадия, постановено по АНД № 20233130200296, по описа на РС-Провадия за 2023г.

ОСЪЖДА В. Н. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. ******, [улица], № ****** да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.